Не, не си отивай
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Не, не си отивай

Шотландският първи министър Алекс Салмънд обещава бляскаво бъдеще за евентуалната нова държава

Не, не си отивай

Шотландия върви към независимост, докато Лондон се опитва да я спечели в последния момент с обещания за повече правомощия

Марина Станева
8046 прочитания

Шотландският първи министър Алекс Салмънд обещава бляскаво бъдеще за евентуалната нова държава

© reuters


"Никога няма да ни вземат свободатааааа!", крещеше Мел Гибсън пред строя от мъже с карирани полички и боядисани лица в емблематичния холивудски блокбъстър "Смело сърце". Национализмът в Шотландия винаги е вървял ръка за ръка с победите над Англия - затова е някак логично, че точно 700 години след битката при Банокбърн, която е основополагаща за шотландците, те ще гласуват на референдум дали да се разделят от по-мощната си съседка, с която са в съюз от 1707 г. На 18 септември те ще могат да отговорят с "да" и "не" на въпроса "Да бъде ли Шотландия независима държава".

Доскоро проучванията показваха, че шотландците ще отговорят по-скоро с "не". Новите данни обаче сочат, че силите са изравнени (виж графиките). И през последните няколко дни увереността на застъпниците за единството, че ще имат удобна, дори двуцифрена преднина на вота, бе напълно разбита. Благодарение на умела кампания, включваща публични дискусии и чукане от врата на врата, националистите успяха да стопят разликата и дори според някои проучвания излязоха начело. Според експертите ключът на успеха им е, че са слезли до хората, за разлика от политиците в Лондон, често възприемани като високомерни. Така следващите дни се очертават като едни от най-интересните и напрегнати за Великобритания от десетилетия насам. А резките обрати не са изключени.

Всичко това хвърли в паника премиера Дейвид Камерън, вицепремиера Ник Клег и лидера на опозиционните лейбъристи Ед Милибанд, които изоставиха напрегнатата си програма в Лондон и заминаха за Шотландия, за да лобират за "не"-лагера. В съвместна декларация тримата заявиха: "Има много неща, които ни разделят, но има едно нещо, за което страстно се съгласяваме - Обединеното кралство е по-добре заедно. Нашето послание към шотландците е просто: Искаме да останете."

Камерън изведнъж осъзна, че "по-светлото бъдеще за Шотландия се намира не само в оставането в Обединеното кралство, но и в получаването на значителни нови правомощия". Неговият екип обяви в понеделник план за допълнително прехвърляне на правомощия на Единбург в сферата на данъците, разходите и социалните въпроси, ако шотландските гласоподаватели отхвърлят отцепването.

"В момента прогнозите са 50 на 50. Обещанието за още правомощия е начин поддържащите статуквото да опитат да увеличат преднината си. Но е трудно да се каже дали това ще проработи, защото идва в много късен етап от кампанията и желаещите независимост вече го обявиха като проява на паника в лагера на привържениците на съюза", казва пред "Капитал" Иън Бег от London School of Economics (LSE). А паниката никога не е добър съветник. Според шотландския журналист на свободна практика Андрю Грей обещанието в крайна сметка може да убеди някои хора, че не им трябва независимост, за да постигнат, каквото искат: "Проблемът е, че различните британски партии предлагат различни версии на тези нови правомощия", обяснява той пред "Капитал".

"Оковите" на Лондон

Шотландската национална партия (ШНП) на първия министър Алекс Салмънд, чиято ключова цел е отцепване, определи предложението на британското правителство като "подкуп в последния момент", който не предлага нищо ново. На изборите през 2011 г. тя спечели мнозинство в парламента в Единбург, което й даде ясен мандат да преследва независимост. След което сделката за референдума бе официално договорена с Камерън. Посочвайки специфичната национална идентичност на Шотландия и дълбоките корени на нейния национализъм, Салмънд коментира, че "независима Шотландия, подкрепена от петролното си богатство, ще бъде една от най-богатите страни в света". Според него е време шотландците да вземат съдбата в собствените си ръце и да се освободят от това, което нарича "окови" от страна на Лондон. Той иска да обяви фактическото отцепване през март 2016 г., като първите парламентарни избори бъдат насрочени за май. Но дотогава трябва да се постигне договорка с останалата част от Великобритания по различни въпроси, сред които и как ще бъде поделен националният дълг.

От другата страна стои британското правителство, което твърди, че Обединеното кралство е един от най-успешните социални и политически съюзи в света (и най-дълго съществувалият). То посочва, че независима Шотландия ще бъде по-зле икономически, няма да може да се защитава и няма да има същото влияние на международната сцена. "Никое правителство не иска да загуби част от територията си. Виждаме това в Украйна и другаде по света. Така че не е изненадващо, че Камерън иска да запази страната. Другият аргумент е, че Обединеното кралство се справя добре, така че защо да отчупваме 10% от него. Това е като един дълъг брак, който работи успешно. Защо да влизаш в неизследвания свят на развода", обяснява Иън Бег.

По думите на Андрю Грей мотивите на Лондон да защитава целостта на държавата са не само емоционални. "Правителството осъзнава, че международното му влияние ще намалее, ако изгуби част от територията си. Освен това ще се лиши и от много от приходите си от петрол."

Извън ЕС и извън паунда

Независима Шотландия иска да остане част от ЕС. "Ние ще бъдем ентусиазирана страна членка. Така ще успеем да защитаваме директно интересите си и да спечелим по-добри сделки за нашите фермери, рибари и други", казва Салмънд. Но в официално становище, изпратено до "Капитал", Европейската комисия е категорична, че европейските договори важат само за държавите членки: "Ако част от територията на една членка престане да бъде част от нея, защото стане независима, договорите вече няма да се отнасят за нея. Новата държава ще стане трета страна по отношение на ЕС и договорите няма да важат повече за нейната територия." Така веднъж останала извън ЕС, на Шотландия може да й бъде трудно да се върне обратно, тъй като кандидатстването по каналния ред ще отнеме време и ще изисква съгласието на всяка от 28-те членки, сред които и Англия. Салмънд, който преди твърдеше, че членството ще стане автоматично, сега се коригира и обещава, че договарянето ще стане "отвътре" в рамките на 18-те месеца между референдума и фактическото отцепване. Засега обаче официално потвърждение на плановете му няма, а животът извън съюза, когато търгуваш предимно с него, може да е доста тежък.

Друга гореща тема е каква ще бъде паричната единица в новата държава. Независима Шотландия иска да запази британския паунд като част от валутен съюз с останалата част от Обединеното кралство. Според ШНП това ще бъде "в най-добрия интерес както за Единбург, така и за Лондон". Но трите основни британски партии и управителят на Английска централна банка Марк Карни заявиха, че подобен ход е "несъвместим в случай на независимост". Освен това, ако държи на членството в ЕС, Шотландия ще бъде задължена да въведе еврото, когато покрие необходимите критерии. Все пак, ако се допусне възможността за запазване на паунда, според експертите не е сигурно дали това ще е в интерес на шотландците, защото ще означава да предадат контрола върху паричната си единица. Паундът ще бъде управляван от Лондон и Шотландия може да няма думата в това. Според в. Independent по този начин ще се възпроизведат дефектите на еврозоната: "Салмънд кани шотландците да се поставят сами в същата просешка позиция по отношение на Англия като Гърция и Португалия спрямо Германия."

Канада или Испания?

ШНП твърди, че Шотландия ще се справя повече от чудесно, ако разполага със своя дял от приходите от залежите от нефт и газ в Северно море. Критиците на независимостта посочват, че националистите обвързват бъдещето на страната с ресурс, който според прогнозите се изчерпва. И големият въпрос е дали Шотландия наистина може да си позволи чисто икономически да се отдели. Анализите не биха могли да бъдат по-разнопосочни. Докато някои експерти смятат, че тя е относително богата и няма причини да не просъществува като независима държава, други предричат трудности. Сред вторите е Нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман, който в своя материал за в. New York Times, озаглавен "Шотландци, какво по дяволите?", пише: "Страхувайте се, много се страхувайте. Рисковете от отцепването са огромни. Може да си мислите, че Шотландия може да стане втора Канада, но по-вероятно е да се превърне в Испания, но без слънцето."

Над 130 британски бизнес ръководители се подписаха в отворено писмо против независимостта, като посочиха несигурността около жизненоважни въпроси като валутата, регулациите, данъците, пенсионната система, членството в ЕС и подкрепата за износа. Според някои от тях отделянето ще доведе до замразяване на бизнес инвестициите и изтегляне на компании от Шотландия. Royal Bank of Scotland вече потвърди, че ще премести централата си в Лондон, ако Шотландия гласува с "да" следващата седмица. Някои вериги магазини и супермаркети като John Lewis и Waitrose пък предупредиха, че може да вдигнат цените в шотландските си клонове, тъй като разходите ще се поемат от клиентите.

"Ясно е, че първите няколко години ще бъдат трудни за независима Шотландия във финансов аспект. Освен всичко останало ще има разходи за създаването на новите институции. Но в дългосрочен план Единбург ще има по-голям контрол върху икономическите си политики", твърди Андрю Грей.

Според Иън Бег ситуацията в евентуалната нова държава няма да бъде толкова лоша. Той обяснява, че лагерът на искащите независимост твърди, че в случай на отделяне ще се влеят повече преки чужди инвестиции. Освен това Шотландия има силен туристически сектор, а уискито е главен ескпорт. Петролът също е наличен ресурс, въпреки че в следващите 20 - 30 години се очаква производството да спадне, така че това е национален актив, който намалява. "В период от 5 - 10 години може би няма да има голяма разлика в Шотландия, но несигурността във финансовия сектор и преките чужди инвестиции, както и спадът в петрола ще си проличат в по-дългосрочен план", обобщава Иън Бег. "Има доста голяма несигурност за това какво ще стане с финансовия сектор, който е голям работодател в Шотландия. Ако финансовият център в Единбург загуби част от икономическата си дейност в полза на Лондон, това ще бъде много лошо", твърди анализаторът от LSE.

Според експерти изходът от референдума в момента изглежда изключително несигурен. Ако Шотландия избере независимостта, това ще засили сепаратистките тенденции и другаде в Европа, особено в Каталуния. А много шотландци ще отворят бутилка уиски, за да отпразнуват. Шотландско, разбира се.

Автор: Капитал

"Никога няма да ни вземат свободатааааа!", крещеше Мел Гибсън пред строя от мъже с карирани полички и боядисани лица в емблематичния холивудски блокбъстър "Смело сърце". Национализмът в Шотландия винаги е вървял ръка за ръка с победите над Англия - затова е някак логично, че точно 700 години след битката при Банокбърн, която е основополагаща за шотландците, те ще гласуват на референдум дали да се разделят от по-мощната си съседка, с която са в съюз от 1707 г. На 18 септември те ще могат да отговорят с "да" и "не" на въпроса "Да бъде ли Шотландия независима държава".

Доскоро проучванията показваха, че шотландците ще отговорят по-скоро с "не". Новите данни обаче сочат, че силите са изравнени (виж графиките). И през последните няколко дни увереността на застъпниците за единството, че ще имат удобна, дори двуцифрена преднина на вота, бе напълно разбита. Благодарение на умела кампания, включваща публични дискусии и чукане от врата на врата, националистите успяха да стопят разликата и дори според някои проучвания излязоха начело. Според експертите ключът на успеха им е, че са слезли до хората, за разлика от политиците в Лондон, често възприемани като високомерни. Така следващите дни се очертават като едни от най-интересните и напрегнати за Великобритания от десетилетия насам. А резките обрати не са изключени.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

26 коментара
  • 1
    galbi avatar :-|
    galbi

    Само предизвиква у нас чуство на малоценност.
    Не е важно как ще свърши всичко това!
    Важно е начина- цивилизован.
    Имам предвит сравнението с Украйна!
    И същевременно не виждам отрицателни коментари ,от великите сили за този факт.
    А следващите са много!
    Испания,Турция ,Италия..

  • 2
    nikolai avatar :-|
    nikolai

    Ех, тоя Great Britain... Стана Simple, Ordinary, Plain Britain...

  • 3
    jj avatar :-|
    J.J.

    Статията е пълна с неточности. Има много българи и български студенти с много знания за Шотландия, трябваше да се свържете с някои от тях. Като човек завършил в Шотландия по-рано тази година, но все пак бидейки общо-взето независим по отношение на референдума, мога доста да критикувам от небалансираната статия.

    1) "Ако част от територията на една членка престане да бъде част от нея, защото стане независима, договорите вече няма да се отнасят за нея. Новата държава ще стане трета страна по отношение на ЕС и договорите няма да важат повече за нейната територия." ЕК наистина каза това, въпреки че изобщо нямаше нито правомощията да го прави, нито пък мнението на ЕК има някакво значение в случая. Въпросът е, всъщност, дали Шотландия ще бъде правоприемник на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, което е юридически подписало всички договори за ЕС. Със сигурност останалата част от Обединеното кралство има изгодата това да е така, защото ако не е, то Шотландия ще излезе без никакви задължения от съюза с Англия (Великобритания) и така ще има дори още по-голяма затлъстялост в останалата част от Обединеното кралство. Вместо да достига до политически заключения, които трябва да прави Съвета на ЕС, ЕК трябваше да си мълчи и да не влиза в политическите полемики. Тук има една много добра статия от българка, учеща и работеща в Глазгоу: http://one-europe.info/scotland-and-eu-membership-in-the-case-of-independence

    2) "Royal Bank of Scotland вече потвърди, че ще премести централата си в Лондон, ако Шотландия гласува с "да" следващата седмица. Някои вериги магазини и супермаркети като John Lewis и Waitrose пък предупредиха, че може да вдигнат цените в шотландските си клонове, тъй като разходите ще се поемат от клиентите." Това, че RBS би си сменила пощенската кутия в Лондон нищо не значи по отношение на загуби от данъци или загуби на работни места, защото такива вече стана ясно няма да има. Единствената причина е, че само така банките ще могат да останат под закрилата на Bank of England. Ето тук го има обяснено добре: http://www.theguardian.com/politics/2014/sep/11/scottish-referendum-retailers-under-pressure-back-no-vote-campaign

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    След падането на стената започна разпадането.
    Георолитиката отвъд океана искаше раздробяване на страните от съветската зона. СССР се разпадна, Чехословакия се разпадна, Югославия се разпадна.
    "Родиха" се доста нежизненоспособни държавици единствено по логиката на раздробяването.

    Е, сега заразата порази и запада. Шотландците обичат англичаните толкова, колкото украинците - руснаците. Каталунците - испанците: по същата схема.
    "Не проклинай съседа си, защото може да те стигне"...

  • 5
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    ДА на 18-ти ще засили процеса на конфедериране на ЕС. Огромното мнозинство от гражданите на ЕС ще искат и принудят (ако се стигне до там) Европейския съвет да се съгласи. ЕП воден от Шулц и ЕК начело с Юнкер ще са част от инструментите затова.

    А че следва Каталуния, Страната на баските, разпада на Белгия... Това са очевадни неща, част от пътя на ЕС.

  • 6
    e_mil avatar :-|
    tamada

    Към забележките на J.J. мога да добавя и че битката при Банокбърн, не е основополагаща за шотландците. Войната, която водят тогава е за възстановяване на независимостта, а не за създаване на държава. Тяхното кралство датира от 500 години преди това и е признато още от Ричард I. Самият Робърт Брус не е просто въстанал селянин. Става водач, а после и крал именно защото има кралско потекло.

  • 7
    putlernopassaran avatar :-|
    putlernopassaran

    Късно е либе за китка! да ни е честита новата Шотландска народна република - с много уиски, с нефтодолари, с кръшни хора и ръченици и с прословутия шотландски хумор и стиснатост /те са роднини на габровците/ Шоти ще внъзкрасне на 18-ти като птица-фенищкс, а Англия ще стане по-малка, по-земна и по-добра....

  • 8
    daaam avatar :-|
    daam

    Надявам се Шотландия да гласува с Не

  • 9
    mariohr avatar :-P
    mario hristov

    Шотланците не искат да независимост , просто искат да живеят за сметка на петрола който откриха , след 20 -30 години като свърши пак ще искат да се връщат в Великобритания щот някой ще трябва да плаща за ''безполатното образование здравеопазване и хилядите социално слаби''

  • 10
    wqweto avatar :-|
    wqweto

    До коментар [#9] от "mariohr":
    Петролът ще им носи 5-6 млрд. паунда годишно, дори да се договорят за 90% от концесиите, които Британия прибира в момента (съмнително), така че това е само капка в бюджета им. Принципно към 10 млрд. паунда годишно ще им е дефицита първите години -- здраво рязане на месо ще падне от социални харчове.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK