Проф. Кристофър Фийлд: Екстремното време става бедствие, когато не сме готови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Проф. Кристофър Фийлд: Екстремното време става бедствие, когато не сме готови

Проф. Кристофър Фийлд

Проф. Кристофър Фийлд: Екстремното време става бедствие, когато не сме готови

Експертът по климатични промени пред "Капитал"

Петър Карабоев
4309 прочитания

Проф. Кристофър Фийлд

© heinzawards.net


"Ефективното справяне с климатичните промени може да бъде жизненоважна част от инвестирането в изграждане на стабилни икономики и жизнени общества." Така отговори проф. Кристофър Фийлд на молбата на "Капитал" да събере в едно изречение основното послание, което иска да изпрати като един от най-популярните лектори на тази тема.

"Промяната на климата е предизвикателство към управляването на рискове. А ключов елемент за интелигентното реагиране е да разбираме тези рискове", допълва той в интервю малко преди да пристигне в неделя в София на тридневна визита.

В края на едно необичайно дъждовно българско лято, изпълнено с разруха и жертви, Фийлд казва, че крайности във времето се случват навсякъде, в бедни и в богати държави, но че стават бедствие единствено, когато въздействат на незащитено население, което не е подготвено да посрещне риска. 

Трите елемента на бедствието

Много българи обвиняват – и вероятно са напълно прави в това – предимно лошата администрация, корупцията или просто беднотията, а не промените в климата. Запитан как би коментирал такава позиция, ако можеше да се срещне с пострадалите, проф. Фийлд изброява три елемента на бедствието.

"Първият е предизвикването му от климатичната система - гореща вълна, силна буря или продължителна суша. Вторият елемент засяга това дали има изложени на заплаха активи - жилища, предприятия или инфраструктура като пътища и електропреносна мрежа, и колко голям е този риск за тях. Третият елемент на бедствието е отсъствието на подготовка за него." За съжаление тези три съставни части днес се срещат масово, казва той. "Слабата администрация, корупцията и ограничените финансови ресурси – всичко това, взето заедно, допринася хора и активи да са изложени на риск."

Но в разговора той на няколко пъти изтъква, че инвестирането в намаляване на тази заплаха може да донесе големи ползи както в сегашния климат, така и при бъдещи промени в него. Проф. Фийлд не говори само за планетарни мащаби - "значителна част от интелигентните инвестиции в намаляване на риска носят и други дивиденти – от подготовка за справяне с други заплахи до стимулиране на устойчив икономически растеж. В много случаи най-ефективният подход за адаптиране към променящия се климат включва подобряване на инфраструктурата за обществено здравеопазване, транспорт и комуникации."

За скептиците, смятащи, че е излишно да се влагат средства и усилия в адаптиране към нещо, което в бъдеще може и да не се случи, той казва, че "няма конфликт в това да се инвестира днес в повече защита и в това да се пригодим по-добре към промените в климата - това са просто две измерения на една обединена стратегия за устойчиво развитие".

Да говорим за климата навсякъде

В понеделник той ще изнесе лекция "Бедствията и климатичните промени - какво да очакваме". Проф. Фийлд, който е един от най-известните в света специалисти по климатични промени, е в България по покана на Българското училище за политика "Димитър Паница" и с помощта на фондация "Америка за България". Той е съпредседател на работна група II на Междуправителствената експертна група по климатични промени (IPCC) и един от авторите на доклада на групата "Управление на рисковете от екстремни явления и бедствия за по-добра адаптация към климатичните промени". Работи в Станфордския университет и е директор и основател на катедрата по глобална екология на Института за наука "Карнеги".

Попитахме го дали не е по-важно да разговаря с политици и хората, взимащи решения, отколкото да произнася публични лекции, на което проф. Фийлд отговори: "Важно е дискусиите за взимането на решения за промените в климата да се водят възможно най-широко. За тази тема трябва да се говори в кабинетите на министрите, на заседания на корпоративните бордове, но също така и вечер, на семейната маса вкъщи."

Глобалното затопляне не е спряло

На твърдения, че по последни данни глобалното затопляне, изглежда, е спряло от 20-ина години, проф. Фийлд отговаря, че това не е така. "Комбинираното затопляне на атмосферата и океаните не се е забавило. Разликата през последните 15 години е, че малко повече затопляне наблюдаваме в океаните, а малко по-малко е то в атмосферата. Повечето от причините са, че планетата не е преживявала през този период мащабното явление, известно като "Ел Ниньо". В бъдеще бързото затопляне може да продължи по-бързо или да се задържи със сегашното по-бавно темпо. Но във всички случаи промяната на климата остава сериозно предизвикателство за хората, екосистемите и обществата."

Разговаряме за екстремното време и той обяснява, че през последните 50-ина години някои крайности са се променили – особено горещите вълни и обемът на дъждовете при внезапните порои. "Очакваме в бъдеще това да продължи да бъде съществен източник на щети за милиарди долари, предизвикани от състоянието на климата."

България и ефектът на пеперудата

Според него в един такъв свят все по-важна става добрата подготовка. "Разбира се, че винаги е имало бедствия и прояви на екстремен климат. Но промяната е да се поучим от миналото и да си изградим бъдеще, в което интелигентното развитие намалява риска и щетите. Някои аспекти на такова интелигентно развитие неизбежно са адаптирането, справянето колкото се може по-ефективно с климатичните промени и донякъде минимализирането или компенсирането на тези промени."

Ключов елемент в сложните взаимовръзки между променящия се климат и други обществени и екологични процеси е потенциалът за изненади, продължава проф. Фийлд. "В райони като Югоизточна Европа ключовите проблеми са горещи вълни и високи температури, проливни дъждове, както и непостоянство на валежите, стигащо до суша. Но също така е трудно е да се разбере как промяната се предава чрез екосистемата, обществените или икономическите процеси. Имам предвид, че различни части на света са толкова обвързани помежду си, че причината за някои от най-сериозните промени на Балканите да са косвена последица от промени в реколтата, миграцията или здравето в далечна точка на планетата."

Запитан как България да участва в намаляване на риска и търсене на решения, проф. Филд казва, че някои от най-добрите възможности "може би са в намаляването на разходите чрез подобряване на енергийната ефективност. Друга стъпка е засилването на енергийната сигурност, особено благодарение на приноса на възобновяемите източници – ветрогенератори и соларни паркове". И още веднъж припомня, че когато една държава създава портфейл за реагиране на климатичните промени, важно е да се помни, че става дума за стъпки, които може да са печеливши за всички, включително чрез увеличаване на икономическата активност.

Предизвикателство и възможност

Помолихме го да сподели някакъв добър пример от инициативи и реакции на бизнеса по света."Личното ми мнение е, че ефективното справяне с климатичните промени предоставя най-големите възможности за бизнеса през ХХI век. Адаптирането и ограничаването на риска ще доведат до разработването на широк кръг нови технологии, инфраструктура и услуги", отговори проф. Фийлд.

"В следващите десетилетия водещите индустрии ще са онези, които са съзрели възможностите да предлагат решения на проблема с климата. Дори днес има множество такива възможности. Други ще възникнат постепенно с осъзнаването във все повече държави на това колко е важно да се действа изпреварващо, да се обвързват адаптирането, намаляването на риска и устойчивото развитие. Много от най-добрите примери са в сектора на енергийната ефективност, където има възможности едновременно да се пестят разходи и да се намаляват вредните емисии. Други са възможностите при по-ефективната и по-достъпна енергия от възобновяеми източници. Трети идват от разнообразните идеи за адаптиране."

Според него възможности има навсякъде - в производство, строителство, земеделие, комуникации, транспорт и услуги. "Предизвикателството е как да се структурира среда, стимулираща бързото развиване на най-добрите идеи."

Проф. Фийлд вярва в младите. "Това поколение в значителна степен е по-добре подготвено да се справя с проблема. Климатичните промени ще засегнат неговия свят и младежите са тези, които трябва да вземат решения как да се реагира. Лично за мен най-важното е бъдещите поколения да не погледнат назад към моето и да се разочароват, че сме постигнали толкова малко, когато е трябвало да сторим много повече."

Петте изненади на проф. Фийлд

Като един от съавторите на последния доклад на IPCC проф. Фийлд изброява няколко важни извода от този анализ:

- Последиците от промените в климата вече се случват масово. Климатичната промяна не е нещо от бъдещето. Тя се случва на нас сега.

- Всички за застрашени. Хора и екосистеми в риск има във всяка държава и във всеки район.

- Вече е в ход адаптиране към променящия се климат. Повечето държави в една или друга степен подготвят планове и има достатъчно примери за инвестиции, направени именно с тази цел. Започваме да научаваме кое върши работа и кое не и на основата на наученото изработваме по-добър подход.

- Климатичната промяна в същността си е предизвикателство към управляването и ограничаването на риска. Знаем, че се променя профилът на риска, както и че инвестирането в адаптиране и ограничаване наистина може да намали този риск.

- Новите оценки показват, че инвестирането в реагиране на климатичните промени не е задължително да отклонява активи от други аспекти на икономическото, общественото и човешкото развитие. Интелигентните, ефективните действия по този въпрос могат да бъдат част от един по-общ план за изграждане на силни икономики и жизнени общества.

"Ефективното справяне с климатичните промени може да бъде жизненоважна част от инвестирането в изграждане на стабилни икономики и жизнени общества." Така отговори проф. Кристофър Фийлд на молбата на "Капитал" да събере в едно изречение основното послание, което иска да изпрати като един от най-популярните лектори на тази тема.

"Промяната на климата е предизвикателство към управляването на рискове. А ключов елемент за интелигентното реагиране е да разбираме тези рискове", допълва той в интервю малко преди да пристигне в неделя в София на тридневна визита.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    pinoccio avatar :-?
    pinoccio

    У нас всяка година снега изненадва отговорните за почистването му...
    Правете си сметка за екстремното време.

  • 2
    selfmade avatar :-(
    selfmade

    У нас подобен климат е имало пре 60-те и 70-те. София е наводнявана няколко пъти. Но сегашните проблеми основно са в безмозъчното застрояване. Не може да строиш почивно селище по поречието на река Поройница, само и само да строиш. Щото поречието на Бистрица е застроено от векове!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK