С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
28 19 сеп 2014, 17:30, 13677 прочитания

Многогодишната война

Джихадистите в Ирак и Сирия, които заплашват да разместят пластовете в целия Близък изток, могат да бъдат победени. Но битката ще е сложна и дълга

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Той влезе в Белия дом с обещанието да извади Америка от Ирак. Сега е принуден да я върне там. С това Барак Обама стана четвъртият президент на САЩ, който се замесва в арабската държава. И по всичко изглежда, че неговият наследник ще бъде петият, защото започнатата битка ще бъде сложна и дълга.

Противникът в новия рунд на войната срещу тероризма има много имена - първоначално е една от многото групи под бранда на "Ал Каида", после стана известна като "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ), а когато в края на юни провъзгласи създаването на халифат в Близкия изток, реши да съкрати названието си само на "Ислямска държава". Както и да я наречете, тя вече е враг номер едно за САЩ и Европа, а в Близкия изток е заклеймявана едновременно от шиити и сунити и от архиврагове като Иран и Израел. Дори папа Франциск се включи в призивите тя да бъде спряна.


Това няма да е никак лесно, макар определяният като най-неохотен американски главнокомандващ да бе притиснат да се ангажира отново в плаващите пясъци на Близкия изток. Циничният прочит на събитията би бил, че обезглавяването на двама американски журналисти и един британски хуманитарен служител успя да направи това, което смъртта на 200 000 души в Сирия не можа. Само че за постигането на поставената цел - пълно унищожаване на ИДИЛ във военно, финансово и идеологическо отношение - ще е нужно нещо повече от бомби от небето.

За да успее обявената от Обама в навечерието на 11 септември (поредна ирония) стратегия за борба с по-малкия и по-лош брат на "Ал Каида", ще трябват много време и още повече късмет. Планът има четири основни елемента - въздушни удари, повече подкрепа за местни наземни сили (и никакви американски войски), засилени контратерористични мерки и хуманитарна помощ. Неясноти и слабости в още бедната на детайли стратегия не липсват, рисковете са големи и единственият шанс тя да проработи е Ирак и Сирия да излязат от хаоса, направил възможен кървавия марш на ИДИЛ.

С малко помощ от (не)приятели



"Това движение е толкова опасно, че всички събрани тук днес смятаме за нужно не просто да го накараме да отстъпи, но да направим така, че то да изчезне." Изявлението на френския външен министър Лоран Фабиюс дойде след срещата на 15 септември в Париж, на която събраните лидери и дипломати от над 30 западни и арабски държави обещаха да подкрепят битката срещу ИДИЛ с "всички необходими средства", включително военни действия. Групировката "нито е държава, нито представлява исляма", като същото важи и за нейните "главорези", подчерта Фабиюс (това е и причината умишлено да продължава да се използва названието ИДИЛ).

На конференцията в Париж силни думи имаше в изобилие - австралийският премиер Тони Абът нарече джихадистите "култ на смъртта" и обеща страната му да изпрати 500 войници и осем изтребителя, които да подпомогнат американската кампания; британският премиер Дейвид Камерън изостри реториката си срещу "чудовищата" и също оказва подкрепа за въздушните удари, макар и по-дискретно; Франция вече извършва разузнавателни полети и обяви, че ще се включи във въздушната офанзива (в Ирак, но не и в Сирия); атаките от небето се поддържат и от Белгия, а Германия, Дания и Норвегия подпомагат правителството в Багдад и иракските кюрди със съветници и оръжия.   

Но големите липсващи са арабските държави. Администрацията на Обама, която твърди, че близо 40 страни вече са се подписали за участие в битката срещу ИДИЛ, прави всичко възможно да избегне аналогиите с войната в Ирак на Джордж У. Буш и неговата "коалиция на желаещите". Само че групата от 10 арабски държави, обещали да се включат, прилича повече на коалиция на нежелаещите, недоверчивите, неспособните и преследващите собствени интереси (виж повече тук). Но тяхната подкрепа е ключова както за легитимността на кампанията на Обама, така и за резултата й.

Надеждата е, че общият враг в лицето на сеещите ужас джихадисти някак ще разсече възела от дълбоко вкоренените геополитически, религиозни и етнически различия, ще сплоти лидерите и ще пренареди дневния ред и отношенията в Близкия изток. Възходът на ИДИЛ, идващ след разместването на пластовете от Арабската пролет, се счита от някои анализатори за най-турбулентния момент в региона от разделението в исляма на шиити и сунити. "Не мисля, че е имало нещо подобно на това от VII век насам", казва пред в. New York Times Даниел Кърцър, бивш посланик на САЩ в Египет и Израел и настоящ преподавател в Princeton University.

Въпреки това идеята как например държави като сунитска Саудитска Арабия и шиитски Иран ще влязат в тактически съюз срещу ИДИЛ може да се окаже пожелателно мислене. Всъщност Иран не беше поканен в Париж и официално както администрацията на Обама, така и аятоласите в Техеран отричат, че изобщо си говорят по този въпрос. Но наблюдатели като старши редактора на The Atlantic и бивш сътрудник в Белия дом по времето на Джордж У. Буш Дейвид Фръм вече питат каква цена ще трябва да плати Вашингтон за подкрепата на Техеран. "Очевидно е, че Иран трябва да бъде част от решението за ИДИЛ, защото той е силно замесен както в Ирак, така и в Сирия", посочва пред "Капитал" Майкъл Стивънс, зам.-директор на офиса в Катар на Royal United Services Institute (RUSI).

Същевременно в Белия дом вероятно предпочитат да забравят, че в момента Америка не може да се похвали с доверие и симпатии в арабските столици, в които държавният секретар Джон Кери прави дипломатически совалки. Там не са забравили провалите на САЩ в Ирак, Афганистан и Либия и загърбването на региона, залят от насилие и милиони бежанци след пламналите в пепелта на Арабската пролет конфликти. "Стратегията на Обама няма особен шанс за успех. Не мисля, че страните от Залива наистина искат да бъдат въвлечени в тази кампания. Те по-скоро биха предпочели Вашингтон да изнесе военните действия и да си плати за последствията", казва пред "Капитал" Андрю Хамънд от Европейския съвет по външна политика (ECFR).

На война без войници


Поне на вътрешния фронт засега нещата за Обама изглеждат сравнително ведро. Последните проучвания показват, че изморените от войни американци са променили бързо мнението си и сега близо две трети смятат, че националният интерес изисква САЩ да атакуват ИДИЛ, като мнозинството подкрепя въздушната кампания, а 34% биха искали и изпращане на сухопътни войски. Но това би могло бързо да се промени, ако загърнати с американското знаме ковчези започнат да се завръщат у дома. Добра новина за Обама е и одобряването в Конгреса на плана му за финансиране от 500 млн. долара за обучаване и въоръжаване на "умерени" бунтовници в Сирия с надеждата те да изтласкат ИДИЛ.

Но точно военната част е най-слабата брънка в стратегията на Обама, а също и тази, по която администрацията му излъчва противоречиви сигнали. На фона на многократните уверения на президента, че няма да изпраща сухопътни сили, през седмицата председателят на Съвета на началник-щабовете на американската армия ген. Мартин Демпси не изключи американски войници да се включат в наземна операция срещу ИДИЛ. След това президентът опроверга своя генерал, но продължава да няма отговор на въпроса как тогава ще бъдат отблъснати и победени джихадистите, които в момента контролират близо една трета от площта на Ирак и Сирия.

И това ги прави силни. "В сравнение с "Ал Каида" ключовото предимство на ИДИЛ сега е територията. Те имат различен модел и искат да оперират като държава. Това означава, че могат да набират приходи като държава - чрез различни форми на облагане с данъци", казва пред "Капитал" Елизабет Дикинсън, базиран в Залива журналист, работила за The New Yorker, Foreign Policy, The Economist, Al Monitor, и автор на публикувано от Brookings изследване за финансирането на сирийските бунтовници. Тя посочва, че моделът на финансиране на ИДИЛ в момента е трудно уязвим, тъй като най-важният им източник на средства е контрабандата на петрол през Турция. Единственият начин тя да бъде спряна изцяло е завземането на контролираните от тях петролни находища в Сирия и Ирак. Вторият им финансов стълб е данъчната система от мафиотски тип, която прилагат в пленените градове. "Доходите и територията са едно и също нещо. И затова проблемът се завърта в кръг - за да унищожите финансирането на ИДИЛ, трябва да им отнемете територията, а за да го направите, трябва ги лишите от приходите им", посочва Дикинсън.

Срещу тази заплаха Обама, изглежда, иска да води "война с дистанционно управление" (по израза на колумниста на в. Hurriyet Мурат Йеткин), като осигурява високотехнологична подкрепа под формата на разузнаване и въздушно подпомагане, включително с изтребители, ракети и дрони, на онези, които се бият на земята и изтласкват ИДИЛ. Но кои ще бъдат те? "Не виждам коя от замесените държави ще се осмели да изпрати сухопътни войски. Онези, които вече са в района, ще трябва да бъдат истинските бойци на терен - иракската армия, кюрдските сили, иракските шиитски милиции. Ако който и да било друг вкара войски, скоро ще усети, че те са влезли в капан", смята Андрю Хамънд. За Сирия залогът на Обама е още по-рискован - там битката срещу джихадистите трябва да се води от считаните за умерени бунтовници, за които обаче цел номер едно си остава свалянето на режима на Башар ал Асад.

Хаосът, който ражда чудовища

Америка вече е опитвала тактиката, когато не може да намери ефективни местни партньори, да се опита да ги създаде чрез финансиране, обучение, въоръжаване. И много пъти се е проваляла - от Виетнам, през Афганистан до Ирак. В случая истинската заплаха не е ИДИЛ, а условията, които създадоха групировката. Пречупването на подкрепата за нея в Ирак минава през убеждаване на маргинализираните сунити, че новото правителство, макар и отново шиитско, ще им даде равни права и възможности и ще направи държавата функционираща. В Сирия задачата е още по-сложна. "Ако или опозицията, или правителството успеят да спечелят решителна "победа" в гражданската война, тогава може би ще е по-лесно ИДИЛ да бъде надвита. Но ако конфликтът в Сирия продължи, което засега е най-вероятният сценарий, групировката има шанс да продължи да се разраства", посочва Андрю Хамънд.

Как функционира "Ислямска държава"

Преглед на оригинала Как функционира "Ислямска държава"


Опасността може да бъде изкоренена само с превръщането на Ирак и Сирия в нормални държави. То изисква дългосрочна инвестиция на време и средства, която не е ясно кой може и иска да направи. Но без това намесата може да има обратен ефект. "Боя се, че американската кампания само ще радикализира още повече ИДИЛ, ще я подтикне да атакува цели на Запад и ще привлече още групи от целия свят да се присъединят към нея," предупреждава анализаторът от ЕСФР. Ако двете страни, в които халифатът разпръсна своите метастази, не бъдат спасени от разпад, има един-единствен начин ИДИЛ да изчезне. И той е хаосът да роди още по-страшно чудовище, което да я измести. Точно както се случва с "Ал Каида".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Лутането на Тръмп в Сирия: Първо "зелена светлина" за турската офанзива, после санкции Лутането на Тръмп в Сирия: Първо "зелена светлина" за турската офанзива, после санкции

Ердоган е категоричен, че ще продължи с операцията до пълна победа

15 окт 2019, 503 прочитания

Откритите въпроси след частичната търговска сделка между САЩ и Китай Откритите въпроси след частичната търговска сделка между САЩ и Китай

Пекин увеличава доставките на американска селскостопанска продукция, което е предложила да направи още преди близо две години

15 окт 2019, 650 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Все още Обединено кралство

Шотландия реши да остане във Великобритания. Но нищо няма да е същото

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов