Многогодишната война
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Многогодишната война

Многогодишната война

Джихадистите в Ирак и Сирия, които заплашват да разместят пластовете в целия Близък изток, могат да бъдат победени. Но битката ще е сложна и дълга

Светломира Гюрова
14057 прочитания

© Reuters


Той влезе в Белия дом с обещанието да извади Америка от Ирак. Сега е принуден да я върне там. С това Барак Обама стана четвъртият президент на САЩ, който се замесва в арабската държава. И по всичко изглежда, че неговият наследник ще бъде петият, защото започнатата битка ще бъде сложна и дълга.

Противникът в новия рунд на войната срещу тероризма има много имена - първоначално е една от многото групи под бранда на "Ал Каида", после стана известна като "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ), а когато в края на юни провъзгласи създаването на халифат в Близкия изток, реши да съкрати названието си само на "Ислямска държава". Както и да я наречете, тя вече е враг номер едно за САЩ и Европа, а в Близкия изток е заклеймявана едновременно от шиити и сунити и от архиврагове като Иран и Израел. Дори папа Франциск се включи в призивите тя да бъде спряна.

Това няма да е никак лесно, макар определяният като най-неохотен американски главнокомандващ да бе притиснат да се ангажира отново в плаващите пясъци на Близкия изток. Циничният прочит на събитията би бил, че обезглавяването на двама американски журналисти и един британски хуманитарен служител успя да направи това, което смъртта на 200 000 души в Сирия не можа. Само че за постигането на поставената цел - пълно унищожаване на ИДИЛ във военно, финансово и идеологическо отношение - ще е нужно нещо повече от бомби от небето.

За да успее обявената от Обама в навечерието на 11 септември (поредна ирония) стратегия за борба с по-малкия и по-лош брат на "Ал Каида", ще трябват много време и още повече късмет. Планът има четири основни елемента - въздушни удари, повече подкрепа за местни наземни сили (и никакви американски войски), засилени контратерористични мерки и хуманитарна помощ. Неясноти и слабости в още бедната на детайли стратегия не липсват, рисковете са големи и единственият шанс тя да проработи е Ирак и Сирия да излязат от хаоса, направил възможен кървавия марш на ИДИЛ.

С малко помощ от (не)приятели

"Това движение е толкова опасно, че всички събрани тук днес смятаме за нужно не просто да го накараме да отстъпи, но да направим така, че то да изчезне." Изявлението на френския външен министър Лоран Фабиюс дойде след срещата на 15 септември в Париж, на която събраните лидери и дипломати от над 30 западни и арабски държави обещаха да подкрепят битката срещу ИДИЛ с "всички необходими средства", включително военни действия. Групировката "нито е държава, нито представлява исляма", като същото важи и за нейните "главорези", подчерта Фабиюс (това е и причината умишлено да продължава да се използва названието ИДИЛ).

На конференцията в Париж силни думи имаше в изобилие - австралийският премиер Тони Абът нарече джихадистите "култ на смъртта" и обеща страната му да изпрати 500 войници и осем изтребителя, които да подпомогнат американската кампания; британският премиер Дейвид Камерън изостри реториката си срещу "чудовищата" и също оказва подкрепа за въздушните удари, макар и по-дискретно; Франция вече извършва разузнавателни полети и обяви, че ще се включи във въздушната офанзива (в Ирак, но не и в Сирия); атаките от небето се поддържат и от Белгия, а Германия, Дания и Норвегия подпомагат правителството в Багдад и иракските кюрди със съветници и оръжия.   

Но големите липсващи са арабските държави. Администрацията на Обама, която твърди, че близо 40 страни вече са се подписали за участие в битката срещу ИДИЛ, прави всичко възможно да избегне аналогиите с войната в Ирак на Джордж У. Буш и неговата "коалиция на желаещите". Само че групата от 10 арабски държави, обещали да се включат, прилича повече на коалиция на нежелаещите, недоверчивите, неспособните и преследващите собствени интереси (виж повече тук). Но тяхната подкрепа е ключова както за легитимността на кампанията на Обама, така и за резултата й.

Надеждата е, че общият враг в лицето на сеещите ужас джихадисти някак ще разсече възела от дълбоко вкоренените геополитически, религиозни и етнически различия, ще сплоти лидерите и ще пренареди дневния ред и отношенията в Близкия изток. Възходът на ИДИЛ, идващ след разместването на пластовете от Арабската пролет, се счита от някои анализатори за най-турбулентния момент в региона от разделението в исляма на шиити и сунити. "Не мисля, че е имало нещо подобно на това от VII век насам", казва пред в. New York Times Даниел Кърцър, бивш посланик на САЩ в Египет и Израел и настоящ преподавател в Princeton University.

Въпреки това идеята как например държави като сунитска Саудитска Арабия и шиитски Иран ще влязат в тактически съюз срещу ИДИЛ може да се окаже пожелателно мислене. Всъщност Иран не беше поканен в Париж и официално както администрацията на Обама, така и аятоласите в Техеран отричат, че изобщо си говорят по този въпрос. Но наблюдатели като старши редактора на The Atlantic и бивш сътрудник в Белия дом по времето на Джордж У. Буш Дейвид Фръм вече питат каква цена ще трябва да плати Вашингтон за подкрепата на Техеран. "Очевидно е, че Иран трябва да бъде част от решението за ИДИЛ, защото той е силно замесен както в Ирак, така и в Сирия", посочва пред "Капитал" Майкъл Стивънс, зам.-директор на офиса в Катар на Royal United Services Institute (RUSI).

Същевременно в Белия дом вероятно предпочитат да забравят, че в момента Америка не може да се похвали с доверие и симпатии в арабските столици, в които държавният секретар Джон Кери прави дипломатически совалки. Там не са забравили провалите на САЩ в Ирак, Афганистан и Либия и загърбването на региона, залят от насилие и милиони бежанци след пламналите в пепелта на Арабската пролет конфликти. "Стратегията на Обама няма особен шанс за успех. Не мисля, че страните от Залива наистина искат да бъдат въвлечени в тази кампания. Те по-скоро биха предпочели Вашингтон да изнесе военните действия и да си плати за последствията", казва пред "Капитал" Андрю Хамънд от Европейския съвет по външна политика (ECFR).

На война без войници

Поне на вътрешния фронт засега нещата за Обама изглеждат сравнително ведро. Последните проучвания показват, че изморените от войни американци са променили бързо мнението си и сега близо две трети смятат, че националният интерес изисква САЩ да атакуват ИДИЛ, като мнозинството подкрепя въздушната кампания, а 34% биха искали и изпращане на сухопътни войски. Но това би могло бързо да се промени, ако загърнати с американското знаме ковчези започнат да се завръщат у дома. Добра новина за Обама е и одобряването в Конгреса на плана му за финансиране от 500 млн. долара за обучаване и въоръжаване на "умерени" бунтовници в Сирия с надеждата те да изтласкат ИДИЛ.

Но точно военната част е най-слабата брънка в стратегията на Обама, а също и тази, по която администрацията му излъчва противоречиви сигнали. На фона на многократните уверения на президента, че няма да изпраща сухопътни сили, през седмицата председателят на Съвета на началник-щабовете на американската армия ген. Мартин Демпси не изключи американски войници да се включат в наземна операция срещу ИДИЛ. След това президентът опроверга своя генерал, но продължава да няма отговор на въпроса как тогава ще бъдат отблъснати и победени джихадистите, които в момента контролират близо една трета от площта на Ирак и Сирия.

И това ги прави силни. "В сравнение с "Ал Каида" ключовото предимство на ИДИЛ сега е територията. Те имат различен модел и искат да оперират като държава. Това означава, че могат да набират приходи като държава - чрез различни форми на облагане с данъци", казва пред "Капитал" Елизабет Дикинсън, базиран в Залива журналист, работила за The New Yorker, Foreign Policy, The Economist, Al Monitor, и автор на публикувано от Brookings изследване за финансирането на сирийските бунтовници. Тя посочва, че моделът на финансиране на ИДИЛ в момента е трудно уязвим, тъй като най-важният им източник на средства е контрабандата на петрол през Турция. Единственият начин тя да бъде спряна изцяло е завземането на контролираните от тях петролни находища в Сирия и Ирак. Вторият им финансов стълб е данъчната система от мафиотски тип, която прилагат в пленените градове. "Доходите и територията са едно и също нещо. И затова проблемът се завърта в кръг - за да унищожите финансирането на ИДИЛ, трябва да им отнемете територията, а за да го направите, трябва ги лишите от приходите им", посочва Дикинсън.

Срещу тази заплаха Обама, изглежда, иска да води "война с дистанционно управление" (по израза на колумниста на в. Hurriyet Мурат Йеткин), като осигурява високотехнологична подкрепа под формата на разузнаване и въздушно подпомагане, включително с изтребители, ракети и дрони, на онези, които се бият на земята и изтласкват ИДИЛ. Но кои ще бъдат те? "Не виждам коя от замесените държави ще се осмели да изпрати сухопътни войски. Онези, които вече са в района, ще трябва да бъдат истинските бойци на терен - иракската армия, кюрдските сили, иракските шиитски милиции. Ако който и да било друг вкара войски, скоро ще усети, че те са влезли в капан", смята Андрю Хамънд. За Сирия залогът на Обама е още по-рискован - там битката срещу джихадистите трябва да се води от считаните за умерени бунтовници, за които обаче цел номер едно си остава свалянето на режима на Башар ал Асад.

Хаосът, който ражда чудовища

Америка вече е опитвала тактиката, когато не може да намери ефективни местни партньори, да се опита да ги създаде чрез финансиране, обучение, въоръжаване. И много пъти се е проваляла - от Виетнам, през Афганистан до Ирак. В случая истинската заплаха не е ИДИЛ, а условията, които създадоха групировката. Пречупването на подкрепата за нея в Ирак минава през убеждаване на маргинализираните сунити, че новото правителство, макар и отново шиитско, ще им даде равни права и възможности и ще направи държавата функционираща. В Сирия задачата е още по-сложна. "Ако или опозицията, или правителството успеят да спечелят решителна "победа" в гражданската война, тогава може би ще е по-лесно ИДИЛ да бъде надвита. Но ако конфликтът в Сирия продължи, което засега е най-вероятният сценарий, групировката има шанс да продължи да се разраства", посочва Андрю Хамънд.

Как функционира "Ислямска държава"

Опасността може да бъде изкоренена само с превръщането на Ирак и Сирия в нормални държави. То изисква дългосрочна инвестиция на време и средства, която не е ясно кой може и иска да направи. Но без това намесата може да има обратен ефект. "Боя се, че американската кампания само ще радикализира още повече ИДИЛ, ще я подтикне да атакува цели на Запад и ще привлече още групи от целия свят да се присъединят към нея," предупреждава анализаторът от ЕСФР. Ако двете страни, в които халифатът разпръсна своите метастази, не бъдат спасени от разпад, има един-единствен начин ИДИЛ да изчезне. И той е хаосът да роди още по-страшно чудовище, което да я измести. Точно както се случва с "Ал Каида".

Той влезе в Белия дом с обещанието да извади Америка от Ирак. Сега е принуден да я върне там. С това Барак Обама стана четвъртият президент на САЩ, който се замесва в арабската държава. И по всичко изглежда, че неговият наследник ще бъде петият, защото започнатата битка ще бъде сложна и дълга.

Противникът в новия рунд на войната срещу тероризма има много имена - първоначално е една от многото групи под бранда на "Ал Каида", после стана известна като "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ), а когато в края на юни провъзгласи създаването на халифат в Близкия изток, реши да съкрати названието си само на "Ислямска държава". Както и да я наречете, тя вече е враг номер едно за САЩ и Европа, а в Близкия изток е заклеймявана едновременно от шиити и сунити и от архиврагове като Иран и Израел. Дори папа Франциск се включи в призивите тя да бъде спряна.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

28 коментара
  • 2
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    Европа се пробужда. Евро-изборите го показаха.
    Слава и просперитет на Европа!
    Хайде да видим кой - кого :)

  • 3
    volrath avatar :-|
    volrath

    Сложно, сложно...колко да е сложно? Те тия го правят от ден на ден по-лесно.

    Заплашват САЩ. Заплашват Европа. Заплашват Путин и Кадиров. Сега остава и Иран и Саудитска да заплашат и кой ще им остане? Едни полу-човеци.

  • 4
    bogry avatar :-|
    BoGry

    Теорията за съществуването на паралелни светове се потвърждава, в този случай - 7-ми и 21-ви век! Само че в ИДИЛ по някакъв особен начин се пресичат и изискват раждането на нова теория или поправка на старата!
    Като си помисля само, че зад гърба ни са китайците, които живеят в 4712-а година, страх ме хваща!

  • 5
    judjuk avatar :-|
    Judjuk

    Скоро никой няма да помни началото на тази война и никой не ще може да предвиди нейния край. И никой няма да е наясно, кои са участниците и кой на коя страна е.

  • 6
    kokov avatar :-|
    коков

    Винаги ще има война някъде защото военната промишленост на САЩ управлява държавата им. Дори забрана за носене на оръжие в училищата не можа да прокара Обама. Жалко за хората които ще загинат и жалко за Европа която ще се напълни с азиатци това е втората цел.

  • 7
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    Разностранните интереси в региона, вътрешни и външни, комбинацията от петрол,газ и ядрена промишленост(Иран визирам), неявните но геополитически интереси на Путин(не случайно не казвам Русия), правят решаването на проблемите супер сложно.
    Но забележете, че пак на топа на устата не е Европа, въпреки че проблема е много по-близо до нас, а..."лошите" САЩ.
    А после, както и др. Путин поучава, призива е Европа да се еманципира от САЩ. Може и даже не изглежда зле, но това означава, че ЕС трябва да се консолидира, да стане някакво подобие на САЩ, което да бъде монолитен политически играч, а не непрекъснато да сме свидетели на някакъв разнобой във въбшно политическо отношение, където едни искат санкции срещу Русия, втори казват да, ама по меки а има и такива, дето казват не, ще си упражним правото на вот срещу.
    Кой отвън погледнато, ще приеме за сериозна подобна позиция?
    А иначе, по своя сумарен икономически, човешки и научно-технологичен потенциал Европа заслужава много по-значима позиция от днешната.
    И като си помислим, какво би означавало това за обикновения европейски гражданин, по отношение на неговия статус, плюсове или минуси ще носи, в какво ще се отрази подобна промяна - според мен нищо лошо няма за отделния човек, особено ако това намали и оптимизира чиновническото и формално натоварване върху него. А кой ще "губи" - местните всякакъв вид власти, които са и основните инициатори и проводници на националното начало и дезинтеграционни сили, подобни на тези в Шотландия и имащи аналози във всички страни на съюза. Понеже ние сме тук, колко от нас са готови да тръгнат след Волен и по какво той се различава от например Люпен - според отговора на този и подобни въпроси, може да си отговорим и за ползите и вредите за нас, хората от това, дали сме част от една значима за света организация или ще сме горди балкански ( тук може да си изберете, например иберийски:) и прочее) юнаци.

  • 8
    cinik avatar :-|
    cinik

    Проблемът не е в това, движението да бъде победено. За последното ще е достатъчно да се налеят малко пари и оръжие в някой вожд на съседно племе и той ще приключи с тях също толкова бързо, както пащуните приключиха с провъзгласените за непоклатими талибани в Афганистан. Въпросът е, че който и да ги победи, едва ли ще е по-стока от тях. Защото, ако можем да използваме аналогии, в тези държави почитателите на БСП, ББЦ и ДПС съставляват 100% от електората.

  • 9
    judjuk avatar :-|
    Judjuk

    Аз мисля, че войната ще свърши, когато свърши петрола.

  • 10
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    ИДИЛ вече заслужиха напълно касетъчни бомби и напалм, при все това не мога да отрека, че има определени глави, които бих се радвал да ги видя в техни видеа в момента, когато ги режат :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK