Скорпионите в пустинята
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Скорпионите в пустинята

Скорпионите в пустинята

Кампанията на Обама срещу ИДИЛ лесно може да затъне в междусъседските вражди в Близкия изток

Красимир Янков
13329 прочитания

© Reuters


В политиката едно от най-устойчивите клишета за Близкия изток е, че той е блато, от което колкото повече се опитваш да се измъкнеш, толкова повече то те засмуква навътре. Тази представа вероятно витае и в главите на американския президент Барак Обама и армията му от съветници в Белия дом, след като Вашингтон отново започна да събира коалиция на желаещите за поредна военна авантюра сред пясъците на Ирак.

Причината е повече от сериозна. Многобройните групировки от сирийската гражданска война, финансирани безразборно в името на битката срещу президента Башар ал Асад през последните три години, постепенно мутираха в изчадието "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ). Обезглавяването на двама американци и един британец успя да задвижи колелата на войната, макар и подобен драконовски терор отдавна да се е превърнал в ежедневие за местните жители.

За да бъде победена ИДИЛ, са нужни легитимност и идеологическа алтернатива в очите на местните сунити в Сирия и Ирак, които от години се чувстват маргинализирани и репресирани от прошиитските правителства в Дамаск и Багдад. Затова идеята на САЩ е да привлекат на помощ арабските правителства и Турция. Не са забравени и кюрдите, които единствени успяват да нанесат поражение на ИДИЛ на бойното поле с помощта на Иран. Само че всички тези играчи имат разнопосочни интереси и на практика водят помежду си война чрез посредници през последните три години в Сирия. Кампанията срещу ИДИЛ ще подчертае тези различия и това неизбежно ще промени крехкия баланс в Близкия изток.

Кюрдите и техният приятел Иран

Първите, които успяха да се противопоставят на настъплението на ИДИЛ в Ирак в началото на юни, бяха кюрдите. Въоръжените им сили пешмерга (в превод – тези, които се изправят срещу смъртта) успяха не само да удържат позициите си в кюрдската автономия в Северен Ирак, но и да ги разширят с още няколко населени места, включително град Киркук. Всичко това обаче се случи още през юли, далеч преди САЩ да заговорят за пряка намеса в конфликта.

На помощ дойдоха иранците. Те бързо изпратиха военни съветници и насочиха шиитски въоръжени групировки в помощ на кюрдите, което помогна за освобождаването на ключови градове като Амерли, чието превземане от кюрди, иранци и иракски шиити в началото на септември е сочено за повратен момент в битката срещу ИДИЛ. "Иракските кюрди никога няма да забравят подкрепата на Иран, която дойде в критичен момент и бе над очакванията ни", заяви на пресконференция с иранския външен министър Джавад Зариф президентът на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани.

Макар и закъснели, сега на масата се опитват да седнат и САЩ. "Кюрдските сили вече са по-добре въоръжени и обучени. Вероятно ще получат западни инструктори, повече оръжия и муниции", казва пред "Капитал" анализаторът Владимир ван Вилгенбург от Jamestown Foundation. Това може да се окаже трудно, тъй като въпреки продължаващото повече от десетилетие автономно управление кюрдите в Ирак все още нямат институционализирани въоръжени сили. Мнозинството от пешмерга са обикновени членове на двете най-големи политически партии в автономията - Патриотичния съюз на Кюрдистан (PUK) и Кюрдистанската демократична партия (KDP), които купуват оръжие на свободния пазар и отиват да защитават територията си.

На хартия обаче KDP и PUK са смятани за терористични групировки от Вашингтон. Причината е т. нар. Patriotic Act в САЩ, приет след атентатите от 11 септември 2011 г,. който определя всяка въоръжена група, водеща съпротива срещу правителството си, за терористична организация, без да взима предвид първопричините за това. По това време в Ирак все още властва Саддам Хюсеин, който провежда систематична кампания за изтребление на кюрдите. Какво мислят те за класификацията на САЩ пролича особено остро през февруари, когато президентът Масуд Барзани отмени посещение във Вашингтон.

Кюрдите в Ирак са недоволни и от липсата на подкрепа от Анкара, която в последните години изгражда изключително тесни политически и икономически връзки с тях в опит да си създаде приятел в противовес на войнстващата Кюрдска работническа партия (PKK) на турска територия. "Вероятно те очакваха някаква поддръжка. Но след като плениха турските дипломати в Мосул, Турция заяви, че не може да помогне," обяснява Владимир ван Вилгенбург. Официална Анкара мълчи за ИДИЛ, защото групировката държи като заложници 49 турски дипломати и семействата им. Притесненията за тях са напълно валидни, още повече с оглед на обезглавяванията на Джеймс Фоли, Стивън Сотлоф и Дейвид Хейнс, които бяха представени като отмъщение заради подкрепата на правителствата им в борбата срещу ИДИЛ. Но това не е единствената пречка пред участието на Анкара в международната коалиция срещу джихадистите.

Ердоган и 49 причини за ненамеса

"Турция не иска да бъде разглеждана като държава, която се бие със сунитите в региона под ръководството на САЩ", казва пред "Капитал" дългогодишният анализатор на Турция Гарет Дженкинс от The Silk Road Foundation. Това съответства на целта на президента Реджеп Ердоган да затвърди позицията на страната като регионален лидер, което не би било възможно, ако всички разглеждат Анкара като подчинена на Вашингтон. Проблемът е, че Турция отдавна се е превърнала в обикновен наблюдател на събитията.

Водена от идеологията, турската външна политика заложи на ислямистите в началото на Арабската пролет. След обръщането на вълната срещу тях Анкара не прояви гъвкавост и продължи да ги подкрепя, като по този начин изгуби влияние в Египет, Сирия, Йордания и т. н. Влошаването на имиджа на Анкара в Близкия изток ще се затвърди, след като Катар изгони лидерите на "Мюсюлмански братя" от територията си през изминалата седмица, но Ердоган веднага ги покани да дойдат в Турция.

Турция е сочена и за една от основните причини, позволили на ИДИЛ да се разрасне толкова много. Страната е един от главните източници на чужди джихадисти. "В Турция е много лесно да отвориш интернет страници, които не само подкрепят групировката, но и набират бойци. И това при условие, че хиляди други сайтове са забранени", казва Гарет Дженкинс. Съществуват и места като бедния квартал Хаджибайрам в турската столица Анкара, откъдето десетки младежи отиват на обучение в Сирия при терористите.

Освен жива сила през страната минават и основните финансови и продоволствени потоци за ИДИЛ. Близо 900-километровата граница със Сирия е изключително пропусклива и едва в последно време се наблюдават опити за затягане на граничния контрол. Само че търпението на партньорите на Анкара не е безкрайно. Американското издание The Wall Street Journal например призова в редакционен коментар САЩ да си намерят по-добър регионален съзюник. Вестникът дори стигна дотам да постави под съмнение съществуването на американската база на ВВС в Инджирлик и намекна, че тя може да бъде преместена на друго място. "Ердоган създава усещане, че Турция не иска да се изправи срещу тази ужасяваща организация, която извършва всички тези жестокости. Той не разбира как изглежда това за останалия свят", смята Дженкинс.

Да си отгледаш враг

ИДИЛ не е просто терористична групировка с много членове и значително финансиране. Успехът й се крие и в идеологията. Това е най-пуританското тълкуване на исляма, известно като салафизъм. То разглежда живота през VII в., по времето на пророка Мохамед, като модел за абсолютно подражание. В тази рамка мюсюлманите сунити са единствените истински мюсюлмани. Всички останали, включително другите ислямски течения, са смятани за нововъведения и отклонение от правия път, които могат да бъдат премахнати само със сила.

"Що се отнася до идеологията на ИДИЛ, основната й версия идва от Саудитска Арабия. Главната разлика е, че подкрепяните от кралството религиозни учени твърдят, че заповедта за джихад трябва да идва от кралското семейство и от никой друг", казва пред "Капитал" Андрю Хамънд от Европейския съвет за външна политика (ECFR). Така в момента Саудитска Арабия се оказва в невероятната позиция да плаща за борбата срещу ИДИЛ, но и да поддържа идеологията зад нея чрез салафитски джамии в Европа, арабския свят и Азия.

"Прекалено дълго време Саудитска Арабия подкрепяше умерените ислямисти в Сирия, защото Рияд е заслепен от Асад, "Хизбула" и Иран. Никой не беше прекалено жесток или радикален, ако се биеше с Асад, затова и всеки получаваше пари и оръжия", казва пред "Капитал" британско-арабският журналист Сахр ал Макади. Сега проблемът за Саудитска Арабия е, че ИДИЛ обяви създаването халифат и по този начин се опитва да придобие легитимност сред всички мюсюлмани, изземвайки позицията на петролното кралство, където се намират най-светите за исляма градове Мека и Медина.

Останалите арабски държави в десетчленната близкоизточна коалиция срещу джихадистите също имат сериозни вътрешни дебати колко явно да подкрепят битката срещу други мюсюлмани. Йордания например подписа на хартия предоставеното от САЩ комюнике за борба срещу ИДИЛ. Но премиерът Абдула Енсур заяви, че кралството няма да бъде част от никой международен алианс и няма да участва в удари срещу терористичната групировка. Стигна се дотам, че депутати от долната камара на йорданския парламент приеха петиция, в която предупреждават държавата да не участва в подобна конфронтация, особено с оглед на това, че мнозина в региона симпатизират на ИДИЛ.

Всички тези различия подчертават атмосферата на недоверие, която цари в Близкия изток. Тя няма как да е друга, след като в последните три години Иран, Саудитска Арабия и Турция на практика мерият силите си чрез посредници в Сирия, където подкрепят различните страни на конфликта. Появата на ИДИЛ показа, че това е изключително погрешна стратегия, която вреди на всички. Барак Обама има интерес регионалните играчи да постигнат консенсус в името на по-голямата цел. В противен случай той ще стане поредният американския президент, чиито добри намерения ще потънат в плаващите пясъци на Близкия изток.

В политиката едно от най-устойчивите клишета за Близкия изток е, че той е блато, от което колкото повече се опитваш да се измъкнеш, толкова повече то те засмуква навътре. Тази представа вероятно витае и в главите на американския президент Барак Обама и армията му от съветници в Белия дом, след като Вашингтон отново започна да събира коалиция на желаещите за поредна военна авантюра сред пясъците на Ирак.

Причината е повече от сериозна. Многобройните групировки от сирийската гражданска война, финансирани безразборно в името на битката срещу президента Башар ал Асад през последните три години, постепенно мутираха в изчадието "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ). Обезглавяването на двама американци и един британец успя да задвижи колелата на войната, макар и подобен драконовски терор отдавна да се е превърнал в ежедневие за местните жители.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    bogry avatar :-|
    BoGry

    Е, хайде, кажете към коя част на Обединена Европа да причислим Турция! Когато Ердоган гледа звездите по знамето на Европейския съюз, сигурно си прави сметка къде точно да разположи и полумесеца!

  • 2
    today avatar :-|
    today

    Затова избраха някакъв приемлив вариант, подкрепа с разузнавателна информация и въздушни удари. Иначе дават пари и оръжия, после ония маниаци се обръщат с/у нормалните държави.
    Интересно защо трябваше да мине толкова време след Осама бин Ладен, за да го осъзнаят това.

  • 3
    pesheff avatar :-?
    Пешката

    Появата на ИДИЛ показа, че това е изключително погрешна стратегия, която вреди на всички.
    ----
    Хайде сега, и нито дума за възникването на ИДИЛ, кой им е доставял оръжия, финансиране и инструктори да се бият срещу Асад? Също така, защо и нито дума за газопровода който трябва да минава през Сирия към европа?

  • 4
    _tsiki_ avatar :-|
    _tsiki_ (otvratitelen nov sait)

    Общо исис са колкото населението на Сливен и ако турците не им доставяха провизии щяха да са се разбягали вече. След като отвлякоха дипломатите обаче r-dogan спечели приза за най-изненадан мъж в Анадола. Средносрочно е редно кюрдите да имат държава и натам отиват нещата. A, че type-r е ненадежден съюзник е известно на всички в нато и е въпрос на интерес кога ще му бъде демонстрирано.

  • 5
    stellamagrisso avatar :-|
    arch. Stella Magrisso-Nanov

    Днес съобщиха че всички турски заложници са освободени. Първиявъпрос е как стана това?Втория-как щепродължи да действа Ердоан. Той се оказа не толкова мъдър политик с огеромна власт в момента и това е много лошо

  • 6
    ivo21 avatar :-?
    Иво

    "Не са забравени и кюрдите, които единствени успяват да нанесат поражение на ИДИЛ на бойното поле с помощта на Иран."

    Това просто НЕ е вярно! Победи срещу терористите от ИД постигна и иракската армия подкрепена от местни шиитски милиции. Това стана през месец юли/август. В битката за Амерли участваха както кюрди, така и части на иракската армия, и местни шиитски милиции....

  • 7
    gosho3 avatar :-|
    gosho3

    До коментар [#4] от "_tsiki_":

    Много сте прави .
    Ердоган играе много опасна игра като един друг който я играе в Украйна. Чисто психологически разните лидери с мания за величие са способни да направят такива поразии върху живота на хората и на народа си , че свят да Ви се завие.
    Очевидно психостереотипа на Ердоган е такъв, за съжаление. Бил играч - егати играча. Ами да мисли за 80-милионния си народ и неговото благосъстояние , а не да подкрепя откровени салафисти (уахабити), които режат глави и разстрелват вързани хора на земята - ама били сунити или шиити - тях не ги интересува. Това си е чисто терористична организация, която действува с особена жестокост. В Турция такива хора няма. Ами ако "халифата" им дойде у тях ?
    Кемал Ататюрк 100 пъти ще се обърне в гроба ако го види тоя какво прави. А другаря Местан да ходи да му целува ръка. Извинявам се , това е "др. Симеонов".

  • 9
    sultana avatar :-|
    султана глаушева

    Нали вашият вестник е подлогата на Обама! Ами това е ваш проблем.

  • 10
    godet1 avatar :-P
    godet1

    Нормални 2,3,4 станадарти,made in west.Докато преди месеци Б.Асад бе терорист ном.1,сега се съюзник и приятел на запада.Формированията които САЩ както и талибаните РОДИХА,сега трябва да бъдат унищожени.И лошото е че други трябва да платят за 2ните стандарти на ФАЩ.Сега целия свят е заангажиран в унищожаването на нещо което ФАЩ за пореден път роди.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK