Колко е трудно да бъдеш Турция

Това трябваше да бъде един от моментите на триумф за турския президент Реджеп Тайип Ердоган. След 101 дни в ръцете на зловещата групировка "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) 46 турски дипломати, служители по сигурността и техните семейства (включително малки деца) се завърнаха у дома. На фона на затрогващите сцени как доскорошните пленници се събират отново с близките си властите в Анкара тръбяха за брилянтната операция по тяхното освобождаване, проведена от националната разузнавателна агенция MIT без нито един изстрел и без плащане на откупи.

Само че заложническата драма се превърна в умалена картина на всичко сбъркано в турската политика в Близкия изток в последните години. В нейното начало стоят неправилна преценка на ситуацията и късно осъзнаване на заплахата - персоналът на турското консулството в Мосул не е бил евакуиран въпреки офанзивата на ИДИЛ в началото на юни и така 46-те, заедно с трима иракчани (които също бяха освободени), са станали лесна плячка за джихадистите. А развръзката на 20 септември остави много въпроси без отговори, изостри подозренията за задкулисни връзки на Анкара с ИДИЛ и засили натиска върху Ердоган и правителството на доскорошния външен министър и настоящ премиер Ахмед Давутоглу да заемат по-определена позиция в битката срещу самопровъзгласилия се халифат.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Освобождаването на заложниците, което на пръв поглед би трябвало да развърже ръцете на Анкара да се включи във водената от САЩ международна  коалиция срещу ислямистката групировка, съвпадна с безпрецедентната вълна бежанци, заляла Турция. Прогонени от варварствата на настъпващата ИДИЛ, за по-малко от две денонощия над 130 000 сирийски кюрди потърсиха убежище от другата страна на границата. Тези две събития усложниха още повече трудния баланс, който Ердоган и Давутоглу се опитват да намерят от началото на кризата с ИДИЛ. И след множеството грешки, направени в политиката в региона, сега на практика Анкара няма полезен ход.

Сделка с дявола

"Първоначалната причина, изтъквана от Турция за неучастието й в анти-ИДИЛ коалицията, беше сигурността на заложниците. След освобождаването им Ердоган даде сигнали, че Турция ще поеме своя дял от международните усилия. Очакванията към Анкара са обясними, тъй като страната е член на НАТО (макар това да не е операция на НАТО) и кандидат за членство в ЕС", казва пред "Капитал" Марк Пиерини, анализатор от Carnegie Europe и бивш посланик на ЕС в Турция (2006 - 2011 г.) Доколко тези очаквания ще бъдат оправдани в момент, когато САЩ с помощта на европейски съюзници и пет арабски държави нанасят интензивни въздушни удари върху позиции на ислямистите в Сирия, е друг въпрос.



Действително по време на сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк Ердоган обеща, че "Турция ще окаже нужната подкрепа" в операцията срещу ИДИЛ и тази помощ "може да бъде военна и политическа". Но този завой на фона на досегашната пасивна позиция на Анкара сякаш дойде изненадващо дори за турските политици и коментатори, които започнаха да се питат дали президентът е направил това изказване просто за да се хареса на западната публика, или САЩ са му отправили предложение, което не е могъл да откаже. Засега поне няма изгледи военновъздушната база в Инджирлик, Южна Турция, да бъде отворена за използване в кампанията срещу ИДИЛ. Думите на Давутоглу, че "операции, които не предвиждат траен мир и стабилност в региона, само ще донесат нови проблеми", също са във видимо противоречие с изявлението на Ердоган.

Същевременно около освобождаването на заложниците, които според признанията на Анкара са били разменени срещу лежащи в турски затвори бойци от ИДИЛ, продължават да витаят куп неудобни въпроси. Например дали, след като според Ердоган случилото се е "дипломатическа сделка", това означава, че Турция третира ИДИЛ не като терористична организация, а като дипломатически партньор, тоест държава, както претендира названието на групировката? И също - какво още е включвала тази сделка с дявола?

От кюрдска страна подозренията са огромни. "Турската държава направи обществено достояние, че е преговаряла открито с ИДИЛ, докато в същото време се провали в започването на мирни преговори с кюрдите", заяви от затвора лидерът на Кюрдската работническа партия (ПКК) Адбула Йоджалан. Ръководителят на военното крило на ПКК Мурат Карайълан отиде още по-далеч, като каза, че мирният процес с турската държава - едно от най-големите достижения на управлението на Ердоган - е приключил, и обвини Анкара в колаборация с ИДИЛ. Той заяви пред турската Sterk TV, че нападението на джихадистите над град Айн ал Араб (или Кобани, както го наричат кюрдите), бастион на сирийските кюрди, откъдето идва заливащата Турция бежанска вълна, е "съвместен план на Турция и ИДИЛ. Имаме документи за това. Турция за пореден път заби нож в гърба на кюрдите".

• 1
• 2
• Следваща страница » "Държавата, която стана заложник"