Сделка с дявола

"Първоначалната причина, изтъквана от Турция за неучастието й в анти-ИДИЛ коалицията, беше сигурността на заложниците. След освобождаването им Ердоган даде сигнали, че Турция ще поеме своя дял от международните усилия. Очакванията към Анкара са обясними, тъй като страната е член на НАТО (макар това да не е операция на НАТО) и кандидат за членство в ЕС", казва пред "Капитал" Марк Пиерини, анализатор от Carnegie Europe и бивш посланик на ЕС в Турция (2006 - 2011 г.) Доколко тези очаквания ще бъдат оправдани в момент, когато САЩ с помощта на европейски съюзници и пет арабски държави нанасят интензивни въздушни удари върху позиции на ислямистите в Сирия, е друг въпрос.

Действително по време на сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк Ердоган обеща, че "Турция ще окаже нужната подкрепа" в операцията срещу ИДИЛ и тази помощ "може да бъде военна и политическа". Но този завой на фона на досегашната пасивна позиция на Анкара сякаш дойде изненадващо дори за турските политици и коментатори, които започнаха да се питат дали президентът е направил това изказване просто за да се хареса на западната публика, или САЩ са му отправили предложение, което не е могъл да откаже. Засега поне няма изгледи военновъздушната база в Инджирлик, Южна Турция, да бъде отворена за използване в кампанията срещу ИДИЛ. Думите на Давутоглу, че "операции, които не предвиждат траен мир и стабилност в региона, само ще донесат нови проблеми", също са във видимо противоречие с изявлението на Ердоган.

Същевременно около освобождаването на заложниците, които според признанията на Анкара са били разменени срещу лежащи в турски затвори бойци от ИДИЛ, продължават да витаят куп неудобни въпроси. Например дали, след като според Ердоган случилото се е "дипломатическа сделка", това означава, че Турция третира ИДИЛ не като терористична организация, а като дипломатически партньор, тоест държава, както претендира названието на групировката? И също - какво още е включвала тази сделка с дявола?

От кюрдска страна подозренията са огромни. "Турската държава направи обществено достояние, че е преговаряла открито с ИДИЛ, докато в същото време се провали в започването на мирни преговори с кюрдите", заяви от затвора лидерът на Кюрдската работническа партия (ПКК) Адбула Йоджалан. Ръководителят на военното крило на ПКК Мурат Карайълан отиде още по-далеч, като каза, че мирният процес с турската държава - едно от най-големите достижения на управлението на Ердоган - е приключил, и обвини Анкара в колаборация с ИДИЛ. Той заяви пред турската Sterk TV, че нападението на джихадистите над град Айн ал Араб (или Кобани, както го наричат кюрдите), бастион на сирийските кюрди, откъдето идва заливащата Турция бежанска вълна, е "съвместен план на Турция и ИДИЛ. Имаме документи за това. Турция за пореден път заби нож в гърба на кюрдите".

Държавата, която стана заложник

"Турция никога не успява да задоволи всички, докато се опитва да търси баланса по разломната линия между западните съюзи и близкоизточните реалности", казва пред "Капитал" експертът по Турция от International Crisis Group Хю Поуп. Но сега възходът на ИДИЛ и разместването на пластовете в региона правят този баланс почти невъзможен и дори след освобождаването на 46-те нейни граждани Турция е заложник на миналите си грешки и настоящите си интереси. На Анкара не й липсват причини да се въздържа от активна роля в битката срещу ИДИЛ. Страната има дълги граници със самопровъзгласилия се халифат на групировката на територията на Ирак и Сирия и това я прави уязвима за наказателни акции. Анкара държи и малък контингент турски войници, които охраняват гробницата на Сюлейман шах (дядото на Осман I, първия султан на османската държава), намираща се в контролирана от ИДИЛ територия в Сирия. Ако джихадистите решат да атакуват, тези войници могат да станат следващите заложници.

Към това се прибавя и кюрдският възел. Турция от години се опитва да прокара разделителна линия между Иракски Кюрдистан, сирийската кюрдска Партия на демократичното единство (PYD) и ПКК. Но сега кюрдите и техните въоръжени сили пешмерга се оказаха на първа линия в битката срещу ислямистите в Ирак и Сирия. Притеснението на Анкара е, че кюрдите може да се окажат един от победителите във войната срещу ИДИЛ и считаната в момента за терористична организация от Турция, САЩ и много западни държави ПКК да получи външна легитимност. "Кризата с ИДИЛ е усложняващ фактор за мирния процес с кюрдите в Турция по една проста причина - турските кюрди искат да пътуват до Сирия и да подкрепят битката на сирийските кюрди срещу джихадистите, а правителството в Анкара не иска да позволи това. Емоциите сред кюрдската общност в Турция са много изострени", казва Марк Пиерини.

Друг източник на напрежение е положението с бежанците, което вероятно ще се влошава още, тъй като според Агенцията по бежанците на ООН е много вероятно всички 400 000 жители на Кобани да потърсят спасение в Турция (вижте интервюто за прогноза как това ще се отрази на България). "Присъствието на огромен брой сирийски бежанци и скорошното им рязко увеличаване несъмнено е много деликатна ситуация за турското правителство, освен че е гигантско финансово бреме", посочва Марк Пиерини. Това е не само икономически и социален товар, но и потенциален кошмар по отношение на сигурността.

Притиснати отвътре и отвън, за Ердоган и Давутоглу е все по-трудно да отговорят с кого играят в кризата с ИДИЛ. Притесненията на Анкара, че в един момент САЩ ще обявят, че мисията е приключена, и ще се оттеглят, оставяйки отново хаос по границите на Турция, са разбираеми. А за момента Вашингтон не дава ясен отговор какви са стратегическите цели на кампанията и дали те включват трайно стабилизиране на Ирак и Сирия. "След като Турция е буквално на фронтовата линия, е напълно естествено, че претегля участието си много внимателно", отбелязва Марк Пиерини. Но с всеки изминал ден кризата около ИДИЛ прави ситуацията все по-сложна за Анкара. Наистина - горкият Реджеп Тайип Ердоган.

По темата работи и Зорница Стоилова