Колко е трудно да бъдеш Турция
Бежанският наплив, възходът на ИДИЛ и натискът от съюзниците поставят управляващите в Анкара в ситуация на невъзможен баланс
Това трябваше да бъде един от моментите на триумф за турския президент Реджеп Тайип Ердоган. След 101 дни в ръцете на зловещата групировка "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) 46 турски дипломати, служители по сигурността и техните семейства (включително малки деца) се завърнаха у дома. На фона на затрогващите сцени как доскорошните пленници се събират отново с близките си властите в Анкара тръбяха за брилянтната операция по тяхното освобождаване, проведена от националната разузнавателна агенция MIT без нито един изстрел и без плащане на откупи.
Само че заложническата драма се превърна в умалена картина на всичко сбъркано в турската политика в Близкия изток в последните години. В нейното начало стоят неправилна преценка на ситуацията и късно осъзнаване на заплахата - персоналът на турското консулството в Мосул не е бил евакуиран въпреки офанзивата на ИДИЛ в началото на юни и така 46-те, заедно с трима иракчани (които също бяха освободени), са станали лесна плячка за джихадистите. А развръзката на 20 септември остави много въпроси без отговори, изостри подозренията за задкулисни връзки на Анкара с ИДИЛ и засили натиска върху Ердоган и правителството на доскорошния външен министър и настоящ премиер Ахмед Давутоглу да заемат по-определена позиция в битката срещу самопровъзгласилия се халифат.
Освобождаването на заложниците, което на пръв поглед би трябвало да развърже ръцете на Анкара да се включи във водената от САЩ международна коалиция срещу ислямистката групировка, съвпадна с безпрецедентната вълна бежанци, заляла Турция. Прогонени от варварствата на настъпващата ИДИЛ, за по-малко от две денонощия над 130 000 сирийски кюрди потърсиха убежище от другата страна на границата. Тези две събития усложниха още повече трудния баланс, който Ердоган и Давутоглу се опитват да намерят от началото на кризата с ИДИЛ. И след множеството грешки, направени в политиката в региона, сега на практика Анкара няма полезен ход.
Сделка с дявола
"Първоначалната причина, изтъквана от Турция за неучастието й в анти-ИДИЛ коалицията, беше сигурността на заложниците. След освобождаването им Ердоган даде сигнали, че Турция ще поеме своя дял от международните усилия. Очакванията към Анкара са обясними, тъй като страната е член на НАТО (макар това да не е операция на НАТО) и кандидат за членство в ЕС", казва пред "Капитал" Марк Пиерини, анализатор от Carnegie Europe и бивш посланик на ЕС в Турция (2006 - 2011 г.) Доколко тези очаквания ще бъдат оправдани в момент, когато САЩ с помощта на европейски съюзници и пет арабски държави нанасят интензивни въздушни удари върху позиции на ислямистите в Сирия, е друг въпрос.
Действително по време на сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк Ердоган обеща, че "Турция ще окаже нужната подкрепа" в операцията срещу ИДИЛ и тази помощ "може да бъде военна и политическа". Но този завой на фона на досегашната пасивна позиция на Анкара сякаш дойде изненадващо дори за турските политици и коментатори, които започнаха да се питат дали президентът е направил това изказване просто за да се хареса на западната публика, или САЩ са му отправили предложение, което не е могъл да откаже. Засега поне няма изгледи военновъздушната база в Инджирлик, Южна Турция, да бъде отворена за използване в кампанията срещу ИДИЛ. Думите на Давутоглу, че "операции, които не предвиждат траен мир и стабилност в региона, само ще донесат нови проблеми", също са във видимо противоречие с изявлението на Ердоган.
Същевременно около освобождаването на заложниците, които според признанията на Анкара са били разменени срещу лежащи в турски затвори бойци от ИДИЛ, продължават да витаят куп неудобни въпроси. Например дали, след като според Ердоган случилото се е "дипломатическа сделка", това означава, че Турция третира ИДИЛ не като терористична организация, а като дипломатически партньор, тоест държава, както претендира названието на групировката? И също - какво още е включвала тази сделка с дявола?
От кюрдска страна подозренията са огромни. "Турската държава направи обществено достояние, че е преговаряла открито с ИДИЛ, докато в същото време се провали в започването на мирни преговори с кюрдите", заяви от затвора лидерът на Кюрдската работническа партия (ПКК) Адбула Йоджалан. Ръководителят на военното крило на ПКК Мурат Карайълан отиде още по-далеч, като каза, че мирният процес с турската държава - едно от най-големите достижения на управлението на Ердоган - е приключил, и обвини Анкара в колаборация с ИДИЛ. Той заяви пред турската Sterk TV, че нападението на джихадистите над град Айн ал Араб (или Кобани, както го наричат кюрдите), бастион на сирийските кюрди, откъдето идва заливащата Турция бежанска вълна, е "съвместен план на Турция и ИДИЛ. Имаме документи за това. Турция за пореден път заби нож в гърба на кюрдите".
Държавата, която стана заложник
"Турция никога не успява да задоволи всички, докато се опитва да търси баланса по разломната линия между западните съюзи и близкоизточните реалности", казва пред "Капитал" експертът по Турция от International Crisis Group Хю Поуп. Но сега възходът на ИДИЛ и разместването на пластовете в региона правят този баланс почти невъзможен и дори след освобождаването на 46-те нейни граждани Турция е заложник на миналите си грешки и настоящите си интереси. На Анкара не й липсват причини да се въздържа от активна роля в битката срещу ИДИЛ. Страната има дълги граници със самопровъзгласилия се халифат на групировката на територията на Ирак и Сирия и това я прави уязвима за наказателни акции. Анкара държи и малък контингент турски войници, които охраняват гробницата на Сюлейман шах (дядото на Осман I, първия султан на османската държава), намираща се в контролирана от ИДИЛ територия в Сирия. Ако джихадистите решат да атакуват, тези войници могат да станат следващите заложници.
Към това се прибавя и кюрдският възел. Турция от години се опитва да прокара разделителна линия между Иракски Кюрдистан, сирийската кюрдска Партия на демократичното единство (PYD) и ПКК. Но сега кюрдите и техните въоръжени сили пешмерга се оказаха на първа линия в битката срещу ислямистите в Ирак и Сирия. Притеснението на Анкара е, че кюрдите може да се окажат един от победителите във войната срещу ИДИЛ и считаната в момента за терористична организация от Турция, САЩ и много западни държави ПКК да получи външна легитимност. "Кризата с ИДИЛ е усложняващ фактор за мирния процес с кюрдите в Турция по една проста причина - турските кюрди искат да пътуват до Сирия и да подкрепят битката на сирийските кюрди срещу джихадистите, а правителството в Анкара не иска да позволи това. Емоциите сред кюрдската общност в Турция са много изострени", казва Марк Пиерини.
Друг източник на напрежение е положението с бежанците, което вероятно ще се влошава още, тъй като според Агенцията по бежанците на ООН е много вероятно всички 400 000 жители на Кобани да потърсят спасение в Турция (вижте интервюто за прогноза как това ще се отрази на България). "Присъствието на огромен брой сирийски бежанци и скорошното им рязко увеличаване несъмнено е много деликатна ситуация за турското правителство, освен че е гигантско финансово бреме", посочва Марк Пиерини. Това е не само икономически и социален товар, но и потенциален кошмар по отношение на сигурността.
Притиснати отвътре и отвън, за Ердоган и Давутоглу е все по-трудно да отговорят с кого играят в кризата с ИДИЛ. Притесненията на Анкара, че в един момент САЩ ще обявят, че мисията е приключена, и ще се оттеглят, оставяйки отново хаос по границите на Турция, са разбираеми. А за момента Вашингтон не дава ясен отговор какви са стратегическите цели на кампанията и дали те включват трайно стабилизиране на Ирак и Сирия. "След като Турция е буквално на фронтовата линия, е напълно естествено, че претегля участието си много внимателно", отбелязва Марк Пиерини. Но с всеки изминал ден кризата около ИДИЛ прави ситуацията все по-сложна за Анкара. Наистина - горкият Реджеп Тайип Ердоган.
По темата работи и Зорница Стоилова
Турция е залята от вълна бежанци. Може ли да се направи прогноза каква част от тях биха се насочили към границите на ЕС, т.е. към България?
От 19 септември насам повече от 140 000 сирийски бежанци, предимно кюрди, са избягали от офанзивата на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) и продължават да пристигат в Турция. От тях 80% са жени и деца, като повечето разказват, че лично са били свидетели на зверства и атаки. Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) се опитва да облекчи условията в претъпкани подслони, училища и обществени зали. Турция, с помощта на ВКБООН и други хуманитарни партньори, осигурява основните нужди на сирийските бежанци. До по-миналата седмица броят на регистрираните сирийски бежанци в Турция беше 847 000 за три години и половина конфликт. За броени часове тази бройка достигна 1 млн. Именно в този контекст можем да говорим за тенденции на пристигане в ЕС и по-конкретно в България. От началото на 2013 г. досега в ЕС са пристигнали малко над 100 000 сирийски бежанци, от тях над 56% се намират в Германия и Швеция, а по-малко от една десета са пристигнали в България. Нямаме основания да предвиждаме, че това съотношение ще се промени. Още повече че полицейски сили и телена ограда продължават да ограничават достъпа до България на хора, търсещи закрила. Макар да има дни, в които броят на пристигащите достига най-много 80-90 души, по-често те са около 20–30 души. Разбира се, не всички пристигат от Сирия или търсят убежище в България. Въпреки грижите, които полага Турция, някои бежанци съвсем основателно могат да потърсят убежище и в следваща държава. Обикновено това е свързано с тяхната сигурност или възможност за интеграция, или установени връзки, например роднински, в други страни.Какви действия би трябвало да предприемат българските институции, за да се подготвят за нова голяма група бежанци?
През последната година със собствени сили и помощ от Европа, ВКБООН, неправителствени организации и доброволци България значително подобри своята система за закрила, след като през 2013 г. не успяваше да посрещне дори основните нужди на пристигащите хора. Капацитетът за прием се увеличи петкратно и сега могат да се посрещнат повече от 6000 бежанци във всеки един момент, и то в приемливи условия. Регистрацията, интервютата и издаването на решения за статут се случват в нормални срокове. Към момента, центровете на Държавната агенция за бежанци са запълнени до 59%.Тази бройка на преминали бежанци през Турция за толкова кратко време изисква ли общи европейски действия или реакция?
Определено пристигането на огромен брой сирийци в Турция в толкова кратък срок поставя страната под огромно напрежение и Европа може да увеличи своята подкрепа към сирийските бежанци и към Турция. ВКБООН отправя призив към страните членки и институциите на ЕС за изграждане на всеобхватен и дългосрочен отговор на извънредното положение, което да се основава на отговорностите на държавите под международното право и според принципите на солидарност и споделяне на отговорността. Решенията на повечето европейски страни да прилагат де факто мораториум на принудителните връщания в Сирия и признаването на висок процент от сирийците за бежанци са добре дошли. Седемнадесет страни от ЕС щедро обявиха 31 817 места за хуманитарен прием и презаселване на уязвими сирийци от съседни на Сирия страни.Но в някои страни продължаваме да наблюдаваме значителни пропуски, като например бариери на границата, включително отблъскване от границата, тревожни условия на прием, тромави процедури, пречки за събиране на семейства, липса на механизми за оказване на помощ на уязвими хора и продължително задържане в имиграционни центрове.
