Проблемът на Adidas - как се привличат таланти в централа "посред полето"

Те германците не са умрели за нощен живот. Най-модерната тенденция е изнасянето в покрайнините на градовете. Оттам до малкия град разликата е само, че трябва да пътуваш с половин час повече до голям град.

местят централата в Берлин и това е.

"Пожелал анонимност бивш служител обаче обяснява, че напуснал Adidas, защото смята, че животът в Бавария е прекалено скучен."

Всъщност, това е и много точна кхарактеристика за продуктите на марката...

големият проблем на Адидас е в дизайна, който в последните години тотално се скапа, а в това отношение Найк просто избива рибата.

Да се учат от нас! Да отиват в столицата.

Публикувано през m.capital.bg

Същото е и с третия по големина софтуерен концерн в Света - Ес-А-Пе в 15 хилядния Валдорф.

Животът в малки провинциални градчета е типичен за Германия.
При 82 милиона души население има едва 3-4 града с по над един милион души - Берлин, Хамбург, Мюнхен и Кьолн на ръба.
Като в тези 4 града са концентрирани под 10% от общото население на Германия докато в България в София, Варна, Пловдив и Бургас са концентрирани около 30% от населението на страната.

На много немци това им харесва. В такава обстановка са израстнали и на такава обстановка са свикнали. Но определено не е нещо за всекиго.
В крайна сметка културният живот в малко градче не може да се сравнява с живота в град милионник. В малкото градче няма да имаш опера, филхармония, театри и галерии от световно значение. Когато чуждестранни изпълнители правят турне те също няма да отидат на стадиона в 15-25 хилядния град.

Широко разпространен е аргументът - "Ако поискам винаги мога да се кача на магистралата или да се кача на влака и за 30-60 минути съм в големия град."
Но според мен това е самозалъгване. Когато човек се прибере изморен от работа обикновено вече няма сили и желание за продължително пътуване вечерта и теоретичната възможност за посещение на културно мероприятие в големия град остава неоползотворена или се случва изключително рядко.

По същия начин малкото градче те ограничава с възможностите за екзотични социлни хобита. Примерно искаш да танцуваш български народни танци. Но не вкъщи, а да сформираш цяла група.
В град като Мюнхен нямаш никакъв проблем да намериш 20-30 души които да се навият и да посещават сериозно тренировките.
В град като Херцогенаурах подобно начинание най-вероятно би било неуспешно.

За всеки влак си има пътници, но животът в малкия град - нещо широко разпространено в Германия, Франция и Швейцария не е нещо за всекиго.

До коментар [#6] от "hristostefanov":

Ако напишеш подобен анализ и за живота в българската провинция и София, ще стане съвсем ясно защо всички бягат в столицата и към морето.

Аз съм снийкърхед от 91-ва и съм изпробвал всички възможни марки на света. Найки винаги са били много по-яки, по-леки, по-удобни и по-издържливи от своите най-близки конкуренти. През 90-те това бяха Рийбок, които правеха иновативни продукти, на които честно казано им липсваше функционалност, но бяха с впечатляващи екстри-помпи, пчелни пити и тн, но тежаха адски много, Адидас бяха големи дърва тогава и следваха новите тенденции, а не ги създаваха. В началото на 21-ви век нещата не са по-различни и сега Найки са иноватора в бизнеса, а втория, Адидас следва, доста неуспешно при това. Ще си послужа с една аналогия, която ще подразни много хора, но в момента отношенията между Найки и Адидас са като тези между Епъл и Самсунг. Единия чака другия да измисли пътя, по който да се тръгне.

Проблемът не е толкова в начина на живот, с който са свикнали германците, а с това, че този начин на живот не привлича чуждестранни дизайнери и международни специалисти. Самата концепция на този сигурен и спокоен начин на живот не предполага особено творчество - креативните хора обикновено не търсят спокойствие и сигурност. Странно е, че след като виждат този проблем, продължават да инвестират огромни суми в кампуса си, хвърляйки пари на вятъра...