Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
15 4 окт 2014, 15:54, 8621 прочитания

На улица "Пътят на смъртта"

Или как се живее в Дебалцево, една от последните украински отбранителни позиции в битката със сепаратистите в източната част на страната

Сергей Янукович | Дебалцево
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Датата, която жителите на малкия украински град Дебалцево никога няма да забравят, е 25 юли 2014 г. Привечер, към края на горещия летен ден, започват първите бомбардировки на украинската армия, която настъпва срещу силите на сепаратистката Донецка народна република. Животът, въртящ се предимно около голямото депо за вагони и жп гарата, спира.

"Освободиха ни! Освободиха ни от вода, електричество, заплата, храна. От всичко ни освободиха", опитва да се засмее Иван, докато наблизо минава украински БТР с маскирани войници. Той поглежда към тях без никакви емоции. "Онези обаче са още по-отвратителни", посочва Иван с ръка някъде на изток.


След като украинската армия успява бързо да изтласка сепаратистите в покрайнините на града, в началото на август започва неговата отбрана. Дебалцево е важен пътен и жп възел, където се пресичат главните пътища между вътрешността на Украйна и Русия. Освен стратегическата му важност разположението на града го вклинява между сепаратистите от Донецката и Луганска народни републики (ДНР и ЛНР) и пречи на формалното им обединение в самопровъзгласената от тях държава Новороссия.

Затова украинците са решени да не отстъпват. Около Дебалцево "Капитал" видя стотици украински войници и десетки единици тежка бойна техника, включително различни модификации на танкове, артилерийски установки и БТР-и. Сепаратистите също не мислят да оставят града на мира и всеки ден той е обстрелван с гаубици, миномети и реактивни системи за залпов огън "Град". Всички тези оръжия са известни с пословичната си неточност и не би трябвало да се използват в гъстонаселени компактни места като Дебалцево. Тук обаче тези съображения, изглежда, не важат. Подписаното преди месец примирие между Киев, сепаратистите и Москва - също.

На 10 метра под земята



Строен по времето на СССР и почти изоставен от властите през 90-те години, Дебалцево е типичен съветски град от времето на студената война. Улиците носят имена като "Ленин", "Крупская", "Комсомолская". Табелките на държавните учреждения още пазят наименованието Украинска ССР. Основните забележителности са паметници на борци срещу фашизма или герои на комунистическия интернационал. Те също изглеждат позабравени. Лицата на сивите каменни фигури със сърпове, чукове, петолъчки и автомати от Втората световна война гледат към нищото през прегърналите ги кафяви лози и клони на дървета.

По улиците трудно могат да бъдат срещнати хора. "Излизаме само рано сутрин, за да си наточим вода. После отново в мазетата", разказва Иван, докато влачи няколко бидона. "Имаш ли цигара? Или нещо за хапване," пита мъжът на средна възраст, докато прокарва пръсти през обръсната си глава. Това е преобладаващата прическа сред останалото в Дебалцево мъжко население. "Нямаме вода, разбираш ли...", свива рамене Иван.

Изведнъж в далечината се усеща раздвижване. От една олющена сграда в центъра на града се показва възрастна жена, след нея още една. На улицата излизат около 20 души. Всички са възрастни, слаби и много изплашени. "Елате да видите как живеем", подканва Лариса с ръка към тъмния коридор зад нея, от който лъха студенина. Оказва се, че това е бившето управление на железниците в града, където някой съветски чиновник предвидливо е построил бомбоубежище в случай на ядрена атака от Запада. Въпреки че е изоставено преди 25 години, сега там отново живеят хора.

В неголямото помещение, използвано за склад за ненужни вещи, живеят постояно около 100 души. Те са дошли преди два месеца, когато в една от първите бомбардировки къщите им получават сериозни разрушения или просто се превръщат в пепел. В единия ъгъл се чува бебешки плач. Млада майка, единственият човек под 50 в бомбоубежището, се опитва да успокои детето си, което е едва на 5 месеца. Зад нея се вижда голяма рисунка на стената с лицето на Ленин в профил.

"Защо сме още тук ли? Ами къде да отидем? Нямаме пари, нямаме роднини, дома ми го няма, мъжът ми изчезна. Какво мога да направя", казва майката Светлана докато клати бебето наляво-надясно.

Местните жители имат смесено отношение към сепаратистите от ДНР. Жените разказват, че не са имали никакви проблеми с тях и са били напълно свободни да живеят живота си, както преди. Мъжете в боеспособна възраст обаче описват по-различна картина.

"Ако ти хвърлят око по някаква причина, например, ако ги погледнеш накриво, те спират на улицата и започват разпитите. Много трябва да внимаваш какво ще кажеш, защото може да се заядат за най-малкото нещо", продължава разказа си Иван, който вече почти е стигнал с тубите до дома си в крайния квартал "Заводский". Например по думите му негов познат е бил спрян на пропускателен пункт около града. Вече се е било стъмнило и приятелят му бил пийнал. "Накараха го да слезе от колата, съблякоха го по бельо, без обувки. Казаха му да се прибира пеша, иначе още по-лошо. Колата му беше на кредит. Все още трябва да го плаща, но кола вече няма", спомня си Иван.

С връщането на украинците в Дебалцево подобни фрапантни случаи вече няма, но определена степен на безвластие се запазва. Когато започнат бомбардировките, тоест по няколко пъти на ден, първите, които напускат града, са милиционерите, твърдят местните. "Ако се опитваме да се свържем с тях за загинал или по друг въпрос, трябва да чакаме по няколко часа да се появи някой", споделя Ирина, съседка на Иван от квартал Заводский. "Освен загиналите, имаме и увеличение на битовите кражби и мародерствата", обяснява дежурният милиционер за града в този момент. Той признава, че не живее в Дебалцево и идва от друг град само когато е на смяна.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Тръмп се прицели в Китай заради Хонконг Тръмп се прицели в Китай заради Хонконг

Американският президент обяви прекратяване на връзките със СЗО и отложи срещата на Г-7

31 май 2020, 1167 прочитания

Собствеността на жилища намалява Собствеността на жилища намалява

Това не е голяма причина за притеснение

30 май 2020, 4613 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Сърбия разширява приватизацията с продажба на държавни медии

Телеграфната агенция ТАНЮГ и още 80 фирми в сектора си търсят нов собственик

Още от Капитал
Финaнсови играчки за деца

Банките отдавна имат предложения за разплащания за най-малките, но в сегмента навлизат и финтех компании

Общини на ръба на фалита

Над 210 млн. лв. по-малко приходи са събрали общините през първите четири месеца на тази година спрямо 2019-а

Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

Площад "Александър Невски" ще се ремонтира, но няма да се промени

Общината ще похарчи предвидените 17. млн. лв. за реконструкцията на зоната, но ще има само козметични намеси

Широко затворени очи

Какво (не) научихме за особеностите на общественото поведение по време на пандемия

20 въпроса: Бистра Андреева - Пешева

Най-новата книга в неин превод е романът "Американа" на Чимаманда Нгози Адачи

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10