На улица "Пътят на смъртта"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На улица "Пътят на смъртта"

На улица "Пътят на смъртта"

Или как се живее в Дебалцево, една от последните украински отбранителни позиции в битката със сепаратистите в източната част на страната

8749 прочитания

© reuters


Датата, която жителите на малкия украински град Дебалцево никога няма да забравят, е 25 юли 2014 г. Привечер, към края на горещия летен ден, започват първите бомбардировки на украинската армия, която настъпва срещу силите на сепаратистката Донецка народна република. Животът, въртящ се предимно около голямото депо за вагони и жп гарата, спира.

"Освободиха ни! Освободиха ни от вода, електричество, заплата, храна. От всичко ни освободиха", опитва да се засмее Иван, докато наблизо минава украински БТР с маскирани войници. Той поглежда към тях без никакви емоции. "Онези обаче са още по-отвратителни", посочва Иван с ръка някъде на изток.

След като украинската армия успява бързо да изтласка сепаратистите в покрайнините на града, в началото на август започва неговата отбрана. Дебалцево е важен пътен и жп възел, където се пресичат главните пътища между вътрешността на Украйна и Русия. Освен стратегическата му важност разположението на града го вклинява между сепаратистите от Донецката и Луганска народни републики (ДНР и ЛНР) и пречи на формалното им обединение в самопровъзгласената от тях държава Новороссия.

Затова украинците са решени да не отстъпват. Около Дебалцево "Капитал" видя стотици украински войници и десетки единици тежка бойна техника, включително различни модификации на танкове, артилерийски установки и БТР-и. Сепаратистите също не мислят да оставят града на мира и всеки ден той е обстрелван с гаубици, миномети и реактивни системи за залпов огън "Град". Всички тези оръжия са известни с пословичната си неточност и не би трябвало да се използват в гъстонаселени компактни места като Дебалцево. Тук обаче тези съображения, изглежда, не важат. Подписаното преди месец примирие между Киев, сепаратистите и Москва - също.

На 10 метра под земята

Строен по времето на СССР и почти изоставен от властите през 90-те години, Дебалцево е типичен съветски град от времето на студената война. Улиците носят имена като "Ленин", "Крупская", "Комсомолская". Табелките на държавните учреждения още пазят наименованието Украинска ССР. Основните забележителности са паметници на борци срещу фашизма или герои на комунистическия интернационал. Те също изглеждат позабравени. Лицата на сивите каменни фигури със сърпове, чукове, петолъчки и автомати от Втората световна война гледат към нищото през прегърналите ги кафяви лози и клони на дървета.

По улиците трудно могат да бъдат срещнати хора. "Излизаме само рано сутрин, за да си наточим вода. После отново в мазетата", разказва Иван, докато влачи няколко бидона. "Имаш ли цигара? Или нещо за хапване," пита мъжът на средна възраст, докато прокарва пръсти през обръсната си глава. Това е преобладаващата прическа сред останалото в Дебалцево мъжко население. "Нямаме вода, разбираш ли...", свива рамене Иван.

Изведнъж в далечината се усеща раздвижване. От една олющена сграда в центъра на града се показва възрастна жена, след нея още една. На улицата излизат около 20 души. Всички са възрастни, слаби и много изплашени. "Елате да видите как живеем", подканва Лариса с ръка към тъмния коридор зад нея, от който лъха студенина. Оказва се, че това е бившето управление на железниците в града, където някой съветски чиновник предвидливо е построил бомбоубежище в случай на ядрена атака от Запада. Въпреки че е изоставено преди 25 години, сега там отново живеят хора.

В неголямото помещение, използвано за склад за ненужни вещи, живеят постояно около 100 души. Те са дошли преди два месеца, когато в една от първите бомбардировки къщите им получават сериозни разрушения или просто се превръщат в пепел. В единия ъгъл се чува бебешки плач. Млада майка, единственият човек под 50 в бомбоубежището, се опитва да успокои детето си, което е едва на 5 месеца. Зад нея се вижда голяма рисунка на стената с лицето на Ленин в профил.

"Защо сме още тук ли? Ами къде да отидем? Нямаме пари, нямаме роднини, дома ми го няма, мъжът ми изчезна. Какво мога да направя", казва майката Светлана докато клати бебето наляво-надясно.

Местните жители имат смесено отношение към сепаратистите от ДНР. Жените разказват, че не са имали никакви проблеми с тях и са били напълно свободни да живеят живота си, както преди. Мъжете в боеспособна възраст обаче описват по-различна картина.

"Ако ти хвърлят око по някаква причина, например, ако ги погледнеш накриво, те спират на улицата и започват разпитите. Много трябва да внимаваш какво ще кажеш, защото може да се заядат за най-малкото нещо", продължава разказа си Иван, който вече почти е стигнал с тубите до дома си в крайния квартал "Заводский". Например по думите му негов познат е бил спрян на пропускателен пункт около града. Вече се е било стъмнило и приятелят му бил пийнал. "Накараха го да слезе от колата, съблякоха го по бельо, без обувки. Казаха му да се прибира пеша, иначе още по-лошо. Колата му беше на кредит. Все още трябва да го плаща, но кола вече няма", спомня си Иван.

С връщането на украинците в Дебалцево подобни фрапантни случаи вече няма, но определена степен на безвластие се запазва. Когато започнат бомбардировките, тоест по няколко пъти на ден, първите, които напускат града, са милиционерите, твърдят местните. "Ако се опитваме да се свържем с тях за загинал или по друг въпрос, трябва да чакаме по няколко часа да се появи някой", споделя Ирина, съседка на Иван от квартал Заводский. "Освен загиналите, имаме и увеличение на битовите кражби и мародерствата", обяснява дежурният милиционер за града в този момент. Той признава, че не живее в Дебалцево и идва от друг град само когато е на смяна.

Между мазето и гробището

В апартамента на Ирина, която живее в малка триетажна ведомствена сграда от 50-те години на миналия век, вместо стъкла има найлони. "Няма смисъл да слагам нови стъкла, не знаем кога пак ще падне нещо наблизо и ще ги счупи отново", обяснява прагматичното си решение пенсионерката. Тя заедно с дъщеря си и внучката си нощуват в общото мазе на входа. "Само ние останахме тук, няма къде да отидем. Съседите напуснаха и едва ли ще имат против, че заемаме цялото помещение долу", казва Ирина.

Пригоденото за спане мазе представлява не по-голяма от 10 кв. м стаичка, в която Ирина и семейството й са опитали да направят годно за живеене. От натрупани една върху друга дъски е направено легло, върху което са хвърлени няколко стари матрака. Вдясно от него се виждат няколко започнати книжки и две свещи. "При всяка бомбардировка се късат жиците и падат стълбове. Ток има само когато дойде специална ремонтна бригада, но такава има само в другия град и това отнема време", споделя Ирина.

Никое от тези неудобства обаче не може да се сравни с постоянно надвисналата заплаха от обстрел. Докато Ирина и Иван разказват за разрушенията в квартала им, някъде много наблизо се чуват артилерийски залпове. Приклякаме и уплашено поглеждаме към синьото късносептемврийско небе. Местните обаче не мърдат. "Не се притеснявайте, това са изходящи изстрели. Сега ще подумкат малко и после онези ще отговорят. Имаме около 15 минути", споделя Иван и бърза да ни покаже ъгъла на неговия блока, където преди няколко дни една от съседките не успява да дотича до мазето си навреме.

На мястото, станало известно сред местните като "пътят на смъртта", все още се виждат червени петна кръв и остатък от пластмасов бидон. "Точно беше спряло да гърми и майка ми отиде да напълни вода", спомня си със стиснати до побеляване зъби синът й Владимир. "Ние живеем ей там", посочва 15-годишното момче към намиращия се на около 20 метра жилищен блок. След това започва да плаче. Останал без баща като малък, сега единствената му жива роднина е 76-годишната баба Дуся. "Дори нямах пари да платя за погребението на дъщеря ми. Сега сме длъжници на гробарите", казва през сълзи възрастната жена. Съседът Иван прибавя още един щрих към тази лична трагедия. "Три дни не можехме да погребем майка му. Обстрелът не спираше дори и на гробището. Когато най-накрая отидохме дотам успяхме да заровим гроба само наполовина. Отново почнаха да стрелят", казва той.

Докато говорим, Ирина вече се е прибрала към мазето си. Иван ни казва, че трябва да побързаме и да се махаме от Дебалцево. "Няма какво да правите тук, по-добре изчезвайте. Всеки момент онези ще отговорят", казва мъжът и се обръща към входа си. На въпрос какво смята да прави оттук нататък, той просто вдига рамене. "Сега ще изчакам да премине атаката. След това ще се опитам да погреба баща ми. Сърцето му не издържа от бомбардировката вчера", казва със плашещо равнодушие Иван.

На излизане от Дебалцево вече не се виждат свободно разхождащи се украински военни. На последния пропускателен пункт преди магистралата към вътрешността на Украйна се развява разкъсано синьо-жълто знаме. Намаляваме, защото би трябвало да следва проверка. От близкия окоп се подава една ръка и ни маха да продължаваме. Докато се отдалечаваме, вече в далечината зад нас се чуват падащи снаряди.

Фотограф: reuters

Датата, която жителите на малкия украински град Дебалцево никога няма да забравят, е 25 юли 2014 г. Привечер, към края на горещия летен ден, започват първите бомбардировки на украинската армия, която настъпва срещу силите на сепаратистката Донецка народна република. Животът, въртящ се предимно около голямото депо за вагони и жп гарата, спира.

"Освободиха ни! Освободиха ни от вода, електричество, заплата, храна. От всичко ни освободиха", опитва да се засмее Иван, докато наблизо минава украински БТР с маскирани войници. Той поглежда към тях без никакви емоции. "Онези обаче са още по-отвратителни", посочва Иван с ръка някъде на изток.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    damianrm1 avatar :-|
    damianrm1

    Да е жив и здрав Путин ... в украйна НЯМА възтаници, има САМО части на руската армия! Само незапознат може да си мисли, че 1000 или даже 5000 човека може да застанат срещу някоя нормална армия /а Украйнската е такава!/ и да не ги попикаят ...

  • 2
    rupe221 avatar :-|
    rupe221

    Е и тук би трябвало да въведат същият почин за пияните шофьори , спират ги ,колата се взима , а пияният го пускат гол да се прибира . Като му приберат 2-3 коли ще осъзнае , че и в България има закони. А пък тук ако извикаш кварталният за нещо , не няколко часа ще го чакаш , а няколко дни .

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#2] от "rupe221":

    А най-добре да му напишат 200 лв. глоба или да му приберат книжката, вместо да вземат 20-те лв.

  • 4
    rupe221 avatar :-|
    rupe221

    До коментар [#3] от "Георги Георгиев":
    Като гледам колко минуси имам , явно тук е пълно с алкохолици каращи коли :)). А с 20 лв може да минеш само , ако не си си сложил колана или пък не си включил фаровете . За алкохол от 100 лв нагоре е рушвета . Но какво значение има той , ако утре същият пияница убие някой човек и съсипе семейство . Взимането на колата е най правилната мярка за закоравялите алкохолици .

  • 5
    peaspiring avatar :-|
    peaspiring

    До коментар [#4] от "rupe221":

    Имаш минуси, защото коментираш нещо тотално несвързано с темата на репортажа...

  • 6
    vxo1412455966378426 avatar :-|
    Allex Andreev

    Капитал, мислех ви за независим и честен вестник. Но да чета такива про-американски статии, лишени от собствен анализ и адекватна оценка на обстановката, за мен е голямо разочарование! Една честна, независима и авторитетна медия е обязана да транслира всички гледни точки на даден конфликт, а не просто да пише псевдо документални статийки по поръчка. Изгледайте внимателно това видео и и се замислете като журналисти, убедени ле сте сами в това, което пишите и проверили сте до край всички факти и свиделества, преди да публикувате такива статии - https://www.youtube.com/watch?feature=player_detailpage&v=o3MljUUeUTs

  • 7
    rupe221 avatar :-|
    rupe221

    До коментар [#5] от "peaspiring":

    Може наистина коментара ми да не бе точно по темата , но пък и темата е доста едностранчиво показана . За това и не предизвика особен интерес у мен . За нас е много по важно пияниците да получават адекватно наказание , а не някаква смешна глоба и отнемане на книжката за по някой месец . Защото това ,че нямат книжка по никакъв начин не ги спира да карат , но виж ако ти приберат някой мерцедес за 100 000 това доста ще те отрезви .

  • 8
    rupe221 avatar :-|
    rupe221

    Ще напиша и нещо по тази толкова "важна" тема . На мен не ми пука нито за руснаците , нито за украинците . Но ако гледаме реално на нещата как точно някой смята да направи украинци , 8 милиона руснаци живеещи в тези територии за които воюват в момента . Още повече ,че те граничат с Русия която има 350 милиона население . Защо никой не направи албанците в Косово сърби , а им дадоха независима държава , те по малки терористи ли бяха от сега воюващите сепаратисти .Онези територии не бяха ли част от Сърбия , къде беше тогава Запада , това е доста двойствен аршин , който мери според интересите на някои определени държави . Пък и каква е тази смешна Украйна , която на практика няма собствена армия , а някакъв техен олигарх сформира частни батальони и ги праща да воюват на негова издръжка.Това само по себе си е доста обезпокоително , утре този олигарх може да реши и другаде да си прати сформирани армийки . САЩ и неговите съюзници забъркаха доста каши във всички страни в които бяха , навсякъде там сега е анархия и убийства хиляди пъти по страшни от диктатурите които имаха . Либия само ще си спомня за спокойният живот , хилядите привилегии които имаха либийците и хилядите бели роби специалисти ,които им работеха по времето на Кадафи . Навсякъде сега цари анархия , САЩ и глупаците около тях реално не могат да се оправят дори с 30 000-на хиляди терористи които създадоха Ислямска държава . До вчера точно те им изпращаха оръжие да се борят с Асад , точно както навремето финансираха талибаните. Как точно смятат да воюват със сепаратистите зад които стои държава , като Русия с неограничени ресурси и огромно население . Всички трябва бързо да се разберат , на тези територии да се даде някаква автономия и след време , хората там да си решат как ще продължат . Ако Украйна може да им даде повече и по висок стандарт , те ще останат част от нея , но ако Русия им дава повече и се чувстват руснаци , то е ясно , че ще се присъединят към нея . Основната заплаха е от исляма и от истинските терористи които ражда , на там трябва да е насочено вниманието.

  • 9
    philipotel avatar :-|
    Durruti

    Прозвището "пътят на смъртта" се появи след като украинските "освободители" обстрелваха колони с бежанци, които уж трябваше да пропуснат. И в тази статия на черното се казва бяло, но пропагндния елемент е значително по-умерен от другите материали по темата в това издание

  • 10
    brymcho avatar :-|
    Svetoslav Enkov

    До коментар [#8] от "rupe221":

    И откога Русия има 350 милиона население?

    Хайде, намалете малко опорните точици, те вече са само точици, не са и точки вече!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK