Водоснабдителната мрежа на Пекин скоро може да се пълни от източници, намиращи се над 1400 км. Водата ще бъде транспортирана чрез мрежа от канали и тръбопроводи, съставляващи част от най-големия проект за пренос на вода в света, разказва Reuters.
Проектът на стойност 62 млрд. долара, за който е мечтаел и бившият китайски лидер Мао Дзедун през 50-те години на миналия век, цели да снабдява с вода сухата и замърсена северна част на Китай, която е дом на над 300 млн. души и на безброй бизнеси. За световните компании, които разчитат на китайските фабрики и ферми за дрехи, храна, електроника и много други стоки, е жизненоважно азиатската държава да успее да осъществи плановете си.
Сериозен недостиг
Някои провинции в Северен Китай разполагат с по-малко прясна вода на глава от населението, отколкото пустинните страни в Близкия изток. Индустрии като тези за производството на дрехи и електроника използват една четвърт от общото количество вода в страната и се очаква този дял да нарасне до една трета до 2030 г.
"Няма съмнение, че градовете в бързо разрастващите се центрове на регионалните икономики ще пострадат сериозно без допълнителни водни доставки", казва Саймън Спунър, експерт от консултантската компания Atkins Global.
За да има достатъчно вода за индустрията, китайското правителство трябва да я взима от земеделския сектор, но това ще има сериозни последици. Транспортирайки вода от юг, властите ще избегнат вземането на такова трудно решение, обяснява Спунър.
Осигуряването на водни доставки е сред най-сериозните проблеми в Китай. Това лято части от североизтока на страната бяха жертва на най-тежката суша от над 60 години насам, която унищожи посевите и принуди фабриките да преустановят работа за няколко дни в седмицата. Икономическите загуби само в една провинция са изчислени на 1.19 млрд. долара, съобщи държавната новинарска агенция Xinhua, цитираща местните власти.
По време на първия етап от проекта за трансфер юг-север бе пренесена вода до индустриалния североизток на страната, но тя бе почти неизползваема, когато достигна Тианджин. Причината е, че бе поела замърсени частици, докато е преминавала през замърсена почва. Това предизвика притеснения относно последния етап на проекта - пренос на вода до Пекин и околните райони чрез друг, по-малко замърсен маршрут.
Назряваща критика
Някои експерти също така изразиха притеснения, че интензивното източване на вода от река Яндзъ и нейните притоци може да навреди на един от най-важните водни маршрути в Китай. Съществуват опасения, че заради отклоняването на такова количество вода на север ще пострада развитието на региона, от който е извлечена водата. Тези страхове са изразени на най-високо равнище в централното правителство. През февруари зам.-министърът по жилищата и градско-провинциалното развитие Киу Баоксин заяви, че проектът е неустойчив и че вместо това Пекин трябва да разчита на технологиите за обезсоляване и за пестене на дъждовна вода.
Някои критици твърдят, че проектът е още един пример за това как Китай се опитва изкуствено да намери решение на проблем, който може да бъде разрешен чрез по-добри политики, като например по-ефективен мониторинг.
"Водата, която ще бъде транспортирана, е същото количество, колкото е недостигът. Така че някои от проблемите ще бъдат решени. Но заключението е, че е необходимо по-добро управление", обяснява Ричард Хардиман, воден експерт от Програмата на ЕС и Китай за управление на околната среда.
Навлизане на нови технологии
Все повече стартиращи компании започват да продават технологиите си на фирми за комунални услуги, осигуряващи редовни доставки на чиста вода, пише Reuters. Особено търсени са нови сензори по контрол на качеството на водата, които подобряват ефективността в момент, когато водата става все по-оскъден ресурс. Световната здравна организация прогнозира, че до 2050 г. над две трети от световното население ще страдат от сериозен недостиг на вода. Бизнесите са принудени да се променят и технологиите предлагат нови начини за запазване на водата и за подобряване на ефективността. Стартиращи компании предлагат сензори, които се слагат в тръбопроводите, филтриращи системи, помпи и технологии за по-добър мониторинг на качеството на водата и за предотвратяване на течовете.
Водоснабдителната мрежа на Пекин скоро може да се пълни от източници, намиращи се над 1400 км. Водата ще бъде транспортирана чрез мрежа от канали и тръбопроводи, съставляващи част от най-големия проект за пренос на вода в света, разказва Reuters.
14 коментара
И тяхната не е лесна. А тази тръба ако я строяха рашъните щеше да излезе поне 150 млрд.
Китайците яко си играят с природата- най- големият язовир, тръби по 1500 км за вода за пиене...............
Китайците 30 години го играят "дайте да дадем" и сега ситуацията е "Кой ми **а в гащите".
Да помнят с Аралско море какво стана.
Няколко пъти го пиша.
Краят на Китаи като свръхсила наближава.
1 Не можеш да въртиш ишлемето на целият свят боклуците ще те зарият.
2 Не можеш да произвеждаш хем евтино хем екологично природата там е тотално замърсена.
Великата Китайска Тръба. :)
Не става много ясно, дали с тръбопроводи, или с канали ще се транспортира водата? А може би комбинация от двете?
На горните черногледи коментатори.... не го мислете толкова много... Китайците имат хилядолетен опит в създаването и поддържането иригационни съоръжения. Пример за това е Великият китайски канал, ето статия за него:
http://www.chinaembassy.bg/bjly/dtxw/P020120425782
И сега ще се справят.
До коментар [#4] от "dedoliben":
И кога ще дойде този край бе дядо Либене!? Тия мантри, как Китай щял да загине ги слушам вече 10 години... вместо това страната все се развива.
До коментар [#6] от "Коки":
Сигурно комбинация от двете....
До коментар [#8] от "Иво":
Китай е една от най-неприятните за живот страни. Смог пълен със сажди, водата не става за пиене, най- мръсните производства в света( невероято замърсена природа), консумират най-вече въглехидрати и всичко това за средна заплата от 610 долара на месец.
Истински комунистически рай!
Не благодаря, без мен!