Какво иска Ердоган от Кобане
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво иска Ердоган от Кобане

Битката за Кобане обърка много сметки в региона

Какво иска Ердоган от Кобане

И защо Турция играе двойна игра

15015 прочитания

Битката за Кобане обърка много сметки в региона

© Kai Pfaffenbach


Вече повече от месец "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) обгръща с пипалата си кюрдския град Кобане в Сирия, защитаван от "Отрядите за народна защита" (ОНЗ). Поредната изненада, поднесена от лидера на ИДИЛ Абу Бакр ал-Багдади, обърка много сметки в региона. Докато джихадистите издигаха знамето си над Кобане, турските войници, разположени отвъд границата, се ограничиха да наблюдават техните действия през окуляра на биноклите си. Защо ли?

Онова, което малко се знае в България, е че през последната година този град бе превърнат в успешен модел за кюрдско самоуправление под ръководството на лидера на Партията на демократичния съюз (ПДС) Салих Муслим. Обстоятелството, че последният си сътрудничи с режима в Дамаск обаче, засилва тревогата на Анкара за променящата се геополитическа ситуация в региона. Кобане се оказа пресечна точка на тежненията за автономия на сирийските кюрди, които не се побояха да приложат модела на Иракски Кюрдистан. Това на свой ред може да засили амбициите на кюрдите в самата Турция, още повече, че голяма част от жителите на Кобане са емигранти от Югоизточна Турция от времето на обявяването на републиката. Опасенията на турския президент Реджеп Ердоган се подхранват и от обстоятелството, че ПДС е крило на Кюрдската работническа партия (ПКК), считана за терористична организация не само от Анкара, но и от САЩ и Европа.

Очевидно е, че бойците на ОНЗ водят неравна битка с ИДИЛ поради надмощието на по-добре въоръжените джихадисти. Те успяха да пленят в Мосул хиляда танка и стотици машини от типа "Хамър" и "Хъмви", както и други съвременни оръжейни системи на въоръжение на иракската армия. Поради това, кюрдите понесоха огромни материални и човешки загуби. Въпреки това, ръководството на ПДС отхвърля възможността Турция да се намеси военно в района, освен ако това не бъде осъществено при условия, които самите кюрди ще определят.

От своя страна, Ердоган също поставя условия, за да предотврати по-нататъшни кланета от страна на джихадистите. Картината се усложнява и от обстоятелството, че лидерът на ПКК Йожалан заплаши от затворническата си килия на о-в Имрали, че мирният процес между Анкара и кюрдите може да бъде прекратен. Той също така обвини Анкара, че се стреми да ликвидира кюрдската автономия в Сирия с цел създаването на буферна зона под контрола на турските сили. Джамил Байик, един от висшите командири на ПКК, отиде още по-далече, заявявайки, че кюрдските партизани се завръщат от Иракски Кюрдистан в Турция, за да се сражават с турската армия.

Кои са Отрядите за народна защита

Тези военни формирования бяха създадени след антиправителствените демонстрации в Сирия през 2004 г., но официално за съществуванието им бе оповестено през юли 2012 г., т.е. година след началото на "Арабската пролет" в тази страна. Това събитие съвпадна с изтеглянето на сирийските войски от по-голямата част от кюрдските райони. Според информирани източници, тази операция е била осъществена в координация със Салих Муслим като пряко предизвикателство спрямо Анкара.

Въпросните отряди се превърнаха в същинска армия, която започна да патрулира по турско-сирийската граница, установявайки контрол върху КПП и противопоставяйки се на джихадистките формации. Според потвърдени сведения, които обаче са отричани от ПДС, отрядите и установената след изтеглянето на сирийската армия автономна администрация са взаимодействали и с ПКК. Според доклад на неправителствената "Международна кризисна група" (International Crisis Group), повечето командири на ОНЗ, макар и да имат сирийско гражданство, са получили военната си подготовка в палатковите лагери на ПКК в планината Кандил в Северен Ирак. Броят на бойците на ОНЗ достига до 25-30 хиляди души. Те получават месечна заплата в размер 150 долара и включват в състава си както мъже, така и жени. ОНЗ разполагат с тежко въоръжение и дори с танкове. Финансирането им е гарантирано с въвеждането на специфичен данък, изплащан от населението на кюрдските региони. ОНЗ се ползва с подкрепата на ПКК, и получава щедри финансовите дарения на кюрдските общности и симпатизанти в Турция, Европа и други държави.

Държавният департамент срещу Пентагона

Наред с двойната си игра с кюрдите, Анкара използва неефективността на американските въздушни удари срещу ИДИЛ в Ирак и Сирия за засилващия сe натиск върху САЩ за започване на сухопътна операция, към която да се присъедини и Турция. Условието на Ердоган за присъединяване към международната коалиция е създаване на буферна зона и налагането на зона, забранена за полети в Сирия. Други условия са прекратяването на въоръжаването на кюрдите, както и прекратяване негласното сътрудничество със сирийския режим, който трябва да бъде свален на всяка цена. Според експерта по турските въпроси Мишел Новел, "Ердоган иска да тласне Вашингтон и НАТО срещу срещу сирийския президент Асад и съюзниците му, тъй като приоритетът на турците не е ИДИЛ, а свалянето на неговия режим".

Разминавания се наблюдават и в самия външнополитически елит на САЩ. От една страна Държавният департамент е на мнение, че турската позиция заслужава да бъде обсъдена, а от друга, Белият дом и Пентагонът са на противоположното мнение, както стана очевидно от две отделни комюникета от тези ведомства. Според американски официални лица, администрацията на президента Барак Обама не възнамерява да въвежда зона, забранена за полети над Сирия, нито да създава буферна зона. Според турския анализатор Чингиз Шандер (в. "Радикал"), "когато Ердоган призовава света да нападне ИДИЛ, единственото, за което настоява, е да се създаде буферна зона на сирийска територия, както и зона, забранена за полети. Това обаче не отговаря на намеренията на Вашингтон и няма връзка с войната срещу терористичната организация. Целта на Ердоган е да бъде свален режима в Дамаск".

Нещата не се промениха съществено и след високопоставена делегация в турската столица, включваща американския министър на отбраната Чък Хейгъл, генерал Джон Алън и съветничката по проблемите на борбата срещу тероризма Лиза Монако. Според доклад на института "Брукингс", отношенията между Вашингтон и Анкара са достигнали нивото от 2010 г., когато израелски командоси атакуваха турския кораб "Мави Мармара". Дали нещата ще се променят след последния телефонен разговор между Обама и Ердоган относно подобряване сътрудничеството срещу тероризма, е под въпрос.

Въпреки че Турция добре разбира опасността за стабилността на целия регион в случай, че ИДИЛ превземе Кобане, малко вероятно е Анкара да изпрати военна сила срещу джихадистите. Както пише в. "Хюрриет", за това има два основни мотива: 1) евентуалното утвърждаване на автономията на сирийските кюрди, обявена още в края на 2012 г., което в съчетание с автономията на Иракски Кюрдистан, би оказало негативно въздействие върху националната сигурност, и 2) изпращането на сухопътни сили би било оправдано, ако това доведе до свалянето на режима на Асад, тъй като борбата срещу ИДИЛ ще представлява ликвидиране на симптомите, а не на самата болест".  

Промяна в условията на играта

Случващото се в Кобане може би е началото на важна промяна в контекста на цялостната сирийска криза. По всичко изглежда, че Ердоган е основният двигател на тази промяна. Защото именно неговото правителство бе обвинено в предоставяне на подкрепа за ИДИЛ, включително в рамките на запазената в тайна операция по освобождаването на турските заложници.

Турция има по-различни интереси от тези на международната коалиция. Според Анкара въздушните удари няма да доведат до свалянето на режима в Дамаск, а тъкмо обратното – ще му позволят да укрепи позициите си, ако липсват други бунтовнически сили, които да запълнят вакуума, оставен от ИДИЛ. Следователно Анкара настоява въздушната война да бъде допълнена с установяването на буферна зона. Тази идея бе спомената от Ердоган, когато обеща да съдейства за завръщането в Сирия на милион и половина сирийски бежанци. Турският президент добре разбира, че най-силният му коз е кюрдският и с него може да оказва въздействие върху международната общественост и преди всичко на американската администрация за променяне на политиката на САЩ. След възмущението на световната общественост от третирането на иракските язиди Турция е убедена, че е в състояние да изнуди съюзниците си по начин, който преди това направи сирийският режим.

За Анкара създаването на буферна зона ще реши редица важни проблеми:

1. Това ще ускори падането на режима в Дамаск, което продължава да е първостепенна цел за Ердоган. Турското виждане обаче не се споделя от Вашингтон, където се смята, че подобна буферна зона ще доведе до разделянето на Сирия особено в условия, при които международната общественост няма ясна идея как да бъде решен сирийския проблем.

2. Подобна зона ще позволи на Турция да се представя като защитник на кюрдите в по-голяма степен, отколкото Техеран и арабските държави. Това на свой ред ще позволи на Ердоган да изиграе ключова роля в изграждането на новия Близък изток. Подобен поврат би компенсирал намаляването на влиянието на Турция по палестинския проблем, както и неуспеха на съюзниците на Анкара (Мюсюлманските братя) в Египет.

3. Създаването на подобна зона ще засили турските позиции в преговорите с лидера на ПКК Йоджалан, което ще позволи реализирането на визията на Ердоган за решаването на този проблем до края на управлението му през 2023 г.

Турското изнудване

След като преди година турското правителство не успя да превърне кюрдския град Сири Кание в своеобразен троянски кон, сега Анкара счита че Кобане е по-подходящ за целта. Турция разбира, че съюзниците на Партията на демократичния съюз не са в състояние да предоставят на защитниците на града каквато и да е помощ или сухопътна подкрепа при сегашната обсада от Анкара и от джихадистите. Затова ПДС няма друг потенциален съюзник, освен Турция, от когото да очаква помощ.

Не случайно лидерът на партията Салих Муслим посети Анкара за да моли за допълнителна помощ, въпреки че добре знае условието на турците: ПДС да прекрати връзките си със сирийския режим. Това не изненада наблюдателите, които отчитат твърдото намерение на Анкара да лиши режима в Дамаск от претенциите му, че защитава малцинствата. На свой ред това би позволило на Ердоган да ограничи влиянието на иранско-сирийския тандем върху кюрдите. Сред целите му е също така да окаже въздействие за антисирийска преориентация на ПДС. Това на свой ред би довело до сирийски бомбардировки срещу кюрдските градове, които ще последват съдбата на другите центрове на бунтовническите сили.

Този сценарий би накарал американската администрация и международната коалиция да преразгледат позицията си спрямо сирийската криза и в крайна сметка да приемат турското предложение за буферна зона за защита на кюрдите по подобие на буферната зона в Ирак, наложена през 1991 г. Засега турското правителство не проявява загриженост за съдбата на бежанците, които се насочиха към границите на Турция, след като селата им бяха окупирани от джихадистите. Очевидно е, че броят на жертвите при тази бежанска вълна не е бил достатъчен, за да се окаже международен натиск върху Турция. Тук отново трябва да си зададем въпроса за връзките между правителството на Ердоган и ИДИЛ, особено след освобождаването на турските заложници. Мнозина наблюдатели се питат каква е била цената за тази размяна. Говори се, че в навечерието на тяхното освобождаване над 20 коли на ИДИЛ са приминали през сирийския граничен пункт Тел Абиад, намиращ се под контрола на джихадистите.

*Мохамед Халаф е иракски журналист, кореспондент на кувейтския вестник Al Watan


38 коментара
  • 1
    civis_eu_sum avatar :-|
    civis_eu_sum

    "И защо Турция играе двойна игра"

    Защото султанът е ислямист до мозъка на мустаците си!

  • 2
    galio avatar :-|
    galio

    Добър материал.

  • 3
    op avatar :-|
    op

    Турция защо да помага на едни терористи срещу други?

  • 4
    pinoccio avatar :-|
    pinoccio

    Ердоган е като Сталин, седи извън Варшава и чака СС да му свършат мръсната работа...
    Историята се повтаря със страшна сила, но колцина я помнят.

  • 5
    ancho66 avatar :-|
    ancho66

    Най-после една добре написана статия що се късае за Турция, Ердоган, Давидоглу, исламизма, джихадизма и т.н. Важното тук е, че тази статия би могла изцяло да бъде написана от Атака. Никоя друга партия или каквато и да е друга сила в България може да направи такъв правоистински разбор. И ето на.., тук най-после се излъсква цялата истина за лицемерието и фалша на ДПС, на ГЕРБ и на другите партии, що се късае за Турция и за проблема с исламистите. Цялото нещастие е на гърба на кюрдите, но това никой не го вижда, с изключение на самите кюрди в Германия, които протестират да им се помогне. От кого? От целия цивилизован свят. Хайде сега се надбягвайте и цъкайте минуси колкото си искате.

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Нищо ново под слънцето. Крайно време е да се прекрои картата на Близкия изток, направена нефелно от британците в 1919 и 1922 години...
    И затова Ердоган иска да зачисти от кюрдите колкото се може по големи територии в Леванта....
    Леванта до 1920 година е бил в Османската империя и хората са си живели много ОК, Дамаск е бил цветущ град при османлиите...
    Целиян Левант, или част от него, остава да видим....

  • 7
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#3] от "op":

    Щото й е изгодно, с кашата която забъркаха САЩ с Арабската пролет 2011 в Близкия изток, раздадоха всичките козове на Ердоган и той сега цака....

  • 8
    anihilator_jack avatar :-|
    anihilator_jack

    През 1944та Сталин стоеше на брега на Виста и спокойно гледаше как ССовците смазват Варшавското въстание и така му разчистиха пътя към окупирането на Полша. Сега Ердоган играе същата игра и срам и позор за Запада, че отново гледа безучастно и към Запада сега включвам и България!

  • 9
    binata2014 avatar :-|
    3.14

    Г-н Халаф е много добър журналист и е отлично осведомен по въпроси, свързани с арабския свят и ислама. И познава и следи всичко, свързано с Турция. Неговите материали и изказвания са отлични примери за истинска журналистика и ерудиция. Дано някой се сети да оползотворява капацитета му в полза на България. Защото ние нямаме специалисти в кръга на проблемите, свързани с географския район, езиково-културните особености и политиката на страните. Арабистиката + разузнаването =0.
    От статията научих много. Само едно не разбрах: откъде идва мощната подкрепа за ИДИЛ. Имам предвид снабдяването с боеприпаси и оръжие. Защото толкова продължителна кампания на три/минимум/фронта не може да се осъществява само с пленени танкове и викове "Аллах акбар". Ако САЩ и съюзниците в коалицията уточнят комуникациите на групировката, могат да имат успех. Бомбите от въздуха не могат да решат проблема. Пример: Виетнам.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK