Падането на Кобани ще е тежък удар по сирийската стратегия на Обама
Боевете с "Ислямска държава" за контрола над ключовия град продължават
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Кобани не е особено стратегическа локация, САЩ и техните съюзници никога не са искали да го защитават и малцина извън региона бяха чували името му преди този месец, пише Reuters.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
6 коментара
Слаб президент, наред с останалите глупости взе, че изтегли пехотата от Ирак и остави вакуум в който да гори сблъсъка между Иран, Турция, Саудитите и русия. Интересното е, че го подкрепят повече в Европа, от колкото в собствената му страна. И има логика всъщност - немската пропаганда след поредния рибентроп-молотов пакт е стъпила стабилно на стария континент.
Обама ми напомня за Джими Картър. Празно място.
Не съм съвсем съгласен с оценката на Кобани като маловажен от стратегическа гледна точка. Превземането на Кобани би разделило кюрдските сили, засега единствената въоръжена групировка противопостявяща се ефективно на ИСИЛ, въпреки липсата на тежко въоръжение (танкове, артилерия) и поради това поддържана от НАТО.
Този негатив ще има и своето отражение в Ирак. САЩ притиснаха Турция да разреши преминаването на кюрдски доброволци в Сирия. Макар не по вкуса на Ердоган и правителството на Турция, за която тези сили са част от КРП/ККП и официално обявени за терористична организация, натискът е доста масиран и от САЩ, и от основни страни в ЕС. Може би в крайна сметка за турското правителство влиза в сила и съждението "нека се трепят помежду си", като се отваря и възможността да се удоволетвори желанието на Турция за установяване на "зона на реда" в Сирия, контролирана от турската армия, и в крайна сметка свалянето на Асад. Нека не забравяме че през 2011 Асад беше този който даде за първи път правото на етнична определеност на кюрдите, оттам и колебанията на Ердоган, който си има своите проблеми с този нещастен народ, разделен от Западните сили след Първата Световна Война между Турция, Иран, Ирак и Сирия.
Личи си неохотата с която САЩ нанасят въздушни удари по тежкото въоръжение на ИДИЛ. За сравнение цялата бронетехника на Кадафи бе унищожена за нула време в момента в който беше заплашила въоръжената опозиция в Бенгази.
Проблемът не е в Обама в момента, а в Ердоган...
Ердоган иска някой да зачисти кюрдите поне от границата с Турция, и едонвременно да махне Асад, като при това, направи Леванта, в по голямата си част турски, както беше до 1920 година....
При това турската армия да се намеси най накрая.....
Трудна отвсякъде задача...
Нобеловият лауреат за мир най-лесно ще спре ИС като им спре финансирането и помогне на държавите, чиято територия окупират, сами да се справят с тях. Обаче той предпочита да бомбрадира. Не можа да свали Асад с "бунтовници" придошли от Либия, но сега като почне да бомбардира ИС в Сирия, вероятно "погрешка" ще удари и доста други цели...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.