"Законни призраци", или защо хората без гражданство нямат елементарни права

Те са 600 000 души в Европа и близо 10 милиона по света

Без гражданство пътуването в чужбина е трудно
Без гражданство пътуването в чужбина е трудно    ©  Reuters
Без гражданство пътуването в чужбина е трудно
Без гражданство пътуването в чужбина е трудно    ©  Reuters
Разпадът на СССР и Югославия води до появата на още хора без гражданство.

Когато Райлия Абулханова пътува в чужбина, тя е разпитвана от имиграционните власти с часове. А когато кандидатства за нова работа, е посрещана с подозрение, разказва Reuters.

Бившият университетски преподавател никога не е имала неприятности със закона. Проблемът й е, че няма гражданство. "Не мога да пусна корени, така че това е въртележка, която няма спиране. Искам да се установя, но не мога. Където и да отида, съм чужденец. Не мога да имам мечти и амбиции. Бъдещето ми е неизвестно", казва Абулханова, която е родена в бившата съветска република Казахстан и сега живее във Франция.

Тя е една от стотиците хиляди хора, които изпадат от системата, когато СССР се разпада през 1991 г. Тогава не успява да получи гражданство и вече 23 години животът й е хаос. Наричана е от ООН "законен призрак".

Глобален проблем

В световен мащаб има около 10 млн. души без гражданство, като в Европа те са 600 000. Без националност, те са лишени от правата, които повечето хора възприемат за даденост, и са заплашени от експлоатация и постоянни задържания. Те не могат да работят, нямат достъп до здравеопазване и дори не могат да сключат брак. "Когато кажа, че съм без държава, хората ме питат защо и как. Нямам права и връзки с другите. Чувствам се като някой, който е бил изпратен в космоса и са забравили за него", обяснява Абулханова. Тя е учила в Русия, когато СССР се разпада, но не е успяла да покрие критериите за гражданство в никоя от новопоявилите се тогава държави. "В първите години след колапса законите за гражданство на всички бивши съветски републики се променяха толкова често, че не успявах да се впиша. Изискванията бяха прекалено строги", разказва Абулханова.

Тя се мести в узбекистанската столица Ташкент, където учи френски език в университета и получава докторска степен. Властите й дават документ, който декларира, че е без гражданство, но той не е признат другаде. През 2009 г. се омъжва за французин и се премества във Франция, но животът й все още е труден. Въпреки квалификациите си не може да намери работа. "Няма интерес, когато разберат, че съм без гражданство. Ако имам насрочено интервю, трябва постоянно да обяснявам, че нямам родина и какво означава това", твърди Абулханова. Тежко й е да приема недоверието, изписано по лицата на околните. Но най-трудно е да отговаря на въпроса откъде е: "Просто не мога да дам отговор. Аз съм от СССР. Това може би е най-близко до истината".

Бюрократичен кошмар

Макар да е необичано за човек в нейното положение, тя има документи, с които може да пътува. Но получаването на виза е бюрократичен кошмар, а преминаването през имиграционните власти отнема часове, защото никой не е виждал паспорт като нейния. Процесът е толкова труден, че Абулханова избягва да пътува и не е виждала семейството си в Казахстан от няколко години.

Освен след колапса на СССР много хора остават без гражданство в Европа и след разпадането на бивша Югославия. Други се сблъскват с проблема, след като бягат заради война. По-малка част са имигранти извън Европа, които не са признати за граждани на страните, в които са родени.

Франция е една от едва осем европейски държави, които имат система за признаване на хората без гражданство. Но случаят на Абулханова показва, че такива хора все още не могат да изградят безпроблемно живота си. Тя се надява в крайна сметка Париж да й даде гражданство. Паспортът й позволи да посети първия глобален форум за хората в нейното положение в Хага миналия месец. "Добре е, че най-накрая се говори за нас", казва тя.

Амбициозна кампания

Следващия месец ООН ще разкрие подробности за амбициозна глобална кампания, имаща за цел да премахне случаите на хора без гражданство в рамките на десетилетие. Активисти в ЕС призовават за повече протекции за такива хора на Стария континент. Според тях трябва да им се дадат подобни на бежанците права. "Прекалено дълго Европа позволява на хората без гражданство да съществуват като "законни призраци", изложени на нарушаване на човешките права и без достъп до правосъдие. Сега е времето този проблем да се реши веднъж завинаги", твърди Крис Наш, директор на Европейската мрежа за хора без гражданство (ENS). Според него е важно да се сложи човешко лице на това страдание, което често е пренебрегвано като законов или технически проблем. ENS, която включва благотворителни организации, адвокати и учени, предаде петиция до Европейския парламент, призоваваща страните да установят процедури, позволяващи на хората без гражданство да узаконят съществуването си.