Залогът Кобане
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Залогът Кобане

Турция наблюдава от първите редици битката за Кобане, но не прави нищо, за да помогне на кюрдите

Залогът Кобане

Малкият кюрдски град се превърна в символ на международната война срещу ИДИЛ и показа колко несигурен съюзник е Турция

Красимир Янков
11515 прочитания

Турция наблюдава от първите редици битката за Кобане, но не прави нищо, за да помогне на кюрдите

© REUTERS


Групировката "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) току-що е превзела важен команден пункт в сирийския град Кобане и командирите й са се събрали в завзета сграда, за да отпразнуват поредната си победа срещу далеч по-малобройните и слабо въоръжени кюрдски отряди. Когато подът и стените започват да се тресат, те вероятно вече са осъзнали, че това е капан.

Секунди по-късно цялото здание се срива върху главите на джихадистките лидери. Едната версия гласи, че кюрдите тактически са се изтеглили от сградата в източния край на Кобане, като предварително са я минирали. Според друга версия става дума за американски въздушни удари. Но във всички случаи историята, разказана пред "Капитал" от два различни източника и потвърдена от репортажи в местни медии, показва повратния момент в битката за Кобане на 19 октомври. В този ден ислямистите са лишени от голяма част от командната си върхушка и напускат пределите на града. Което съвсем не означава, че са спрели да представляват сериозна опасност.

До този пробив в обсадата на ИДИЛ се стигна след повече от месец отчаяна съпротива на кюрдите. Турция, чиито скупчени по границата със Сирия танкове наблюдават сраженията, седмици наред не прави нищо, за да помогне в битката срещу ислямистите. Въпреки това кюрдите успяват да удържат града и да го превърнат в символ на международна кампания срещу ИДИЛ. Постигането на победа в Кобане изведнъж придоби много по-голямо значение от битка за малък граничен град.

За САЩ и съюзниците им тя ще означава успех на новата стратегия за въздушни удари въпреки всички критики за неефективността им срещу пехота. За ИДИЛ превземането на кюрдския град ще засили имиджа им на непобедима сила, действаща с помощта на Аллах. Анкара обаче се притеснява, че победа в Кобане ще засили подкрепата за Кюрдската работническа партия (PKK) в Турция. Самите кюрди видяха в малкия граничен град възможност за обединение около общата им кауза, която в крайна сметка води до идеята за независим Кюрдистан в Близкия изток.

Грозното лице на Турция

На повърхността Турция изглежда все така гостоприемна и миловидна. Над 200 хиляди души са преминали сирийско-турската граница от средата на септември насам, когато започна офанзивата на ИДИЛ срещу Кобане. Те са настанени в набързо сглобени палаткови лагери по самата граница с надеждата, че скоро ще могат да се завърнат по родните си места. С това помощта на Турция приключи. Водени от притеснения за възможните ефекти върху собственото им кюрдско население, политиците в Анкара засега се държат, меко казано, странно, особено за държава, която е част от НАТО.

Проблемът на Турция са политическите възгледи на кюрдите, биещи се в Кобане. Те принадлежат към групировката YPG (женските части са известни с акронима YPJ – бел. ред.), която е военно крило на Партията за демократично единство (PYD). Тя от своя страна е тясно свързана с PKK, която от 1984 г. насам води въоръжена борба за независимост на кюрдския народ. Така Анкара се опасява, че победата на PYD в Кобане ще вдъхне нови сили на PKK, и затова не прави нищо, за да помогне на кюрдите.

Бездействието на Турция пред разиграващата се трагедия на границата й очаквано разпали недоволството на близо 15-те милиона кюрди в страната. Те започнаха протести, които бяха посрещнати не само с много полиция и сълзотворен газ, но и с контрапротести на турски ислямисти и националисти. В резултат на сблъсъците загинаха най-малко 34 кюрдски активисти и мирният процес с PKK, едно от големите достижения на доскорошния премиер и настоящ премиер Реджеп Ердоган, отново увисна на косъм.

Присъствието на радикални ислямисти в Турция, които почти необезпокоявано набират нови попълнения за редиците на ИДИЛ и могат да се появяват открито в публичното пространство, също е повод за притеснения. Едно отвличане, разказано от в. The Washington Post, илюстрира колко дълги могат да бъдат ръцете на ИДИЛ. Изданието разказва как кюрдският командир от Кобане Абу Иса е отвлечен от турски гангстери, които са наети от ИДИЛ. Сделката е, че срещу половин милион долара мафиотите ще доставят Абу Иса на турско-сирийската граница и ще го връчат на ислямистите. Командирът и синът му са предадени от шофьора им на гангстерите и са отведени близо до границата. Ислямистите обаче решават да не платят предварително обещаните пари за Абу Иса и да го вземат със сила от турците. Престрелката на границата привлича вниманието на турските граничари и пристигането им осуетява предаването на кюрдския командир.

Епизоди като този и обагрените със смърт протести са сигнал колко обтегната е ситуацията между турци и кюрди. "Случилото се през последните две седмици показва, че ако Кобане падне, това ще е край на мирния процес. Турското правителство искаше да тества как ще реагират хората и видя какво стана. Сега Анкара вече не може просто да стои и да гледа драмата в Кобане и да не прави нищо", казва турският историк Месут Йеген пред британския вестник The Guardian.

Но правителството чака прекалено дълго. До последно президентът Ердоган твърдеше, че по никакъв начин няма да помогне за въоръжаването на PYD или да допусне подкрепления за тях от други места през турска територия. "За нас PYD е равно на PKK. Това е терористична организация", заяви Ердоган пред репортери в края на миналата седмица на връщане от Афганистан. Едва на 20 октомври, след като САЩ вече бяха започнали да доставят оръжие по въздух на кюрдите в Кобане, външният министър Мевлют Чавушоглу заяви, че Турция ще позволи снабдяване през своята територия.

Подобни противоречиви действия на Турция вече видимо влияят на международния й престиж. Преди дни страната изненадващо не бе избрана за една от 10-те непостоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Според непотвърдена информация срещу кандидатурата на Анкара силно са лобирали Египет и Саудитска Арабия, които се намират в обтегнати отношения с Ердоган заради подкрепата му за ислямистката групировка "Мюсюлмански братя".

Единни пред заплахата

Междувременно от 1 октомври насам САЩ са извършили над 135 въздушни удара срещу ИДИЛ във и около Кобане, което е повече от всички други удари в Ирак и Сирия, взети заедно. В неделя Вашингтон пусна и 27 парашутни доставки на оръжие и муниции за защитниците на града (макар и поне един от тях да попадна в ръцете на ислямистите, предполага се, заради вятър).

Унищожението на танковете и артилерията на ИДИЛ чрез въздушните удари и смъртта на стотици нейни бойци означава, че джихадистите няма да могат да се прегрупират толкова бързо и да продължат завоевателния си марш си към други градове в Сирия или Ирак. По думите на ген. Лойд Остин, началник на Централното командване на САЩ, "врагът е решил да направи Кобане основен фокус на усилията си" и по този начин дава на Америка и съюзниците й повече цели, по които да бъдат нанасяни въздушни удари.

"Първоначално администрацията на Обама бе предпазлива и се притесняваше от реакцията на Турция срещу подкрепата за сирийските кюрди. След като ИДИЛ пробиха през външните отбранителни позиции на кюрдите в Кобане, Белият дом реши да се включи", обяснява професорът по международни отношения Хенри Баркей от Lehigh University пред изданието The American Interest.

Самите кюрди също не стоят със скръстени ръце. В сряда депутатите в Иракски Кюрдистан подкрепиха единодушно план за изпращане на бойци в Кобане. По този начин те не само постигнаха завидно обединение, но и за пръв път се включват с военни сили зад граница в сирийската война. "Днес в парламента се съгласихме да изпратим пешмерга в Кобане възможно най-скоро", заяви пред медиите кюрдският депутат Махмуд Хаджи Омер. Точният брой на бойците не е известен, но те със сигурност ще носят тежко въоръжение, способно да противостои на танковете на ИДИЛ.

"Кюрдите постигат съгласие след съгласие, защото са обединени от общата заплаха в лицето на ИДИЛ. Това е повече от очакванията на всички", казва пред "Капитал" анализаторът Владимир ван Вилгенбург от Jamestown Foundation. И допълва: "Сега те вече имат модел за трансгранично сътрудничество."

Заобикалянето на Турция, която прие да пусне кюрдските въоръжени части пешмерга през своя територия едва след като бе поставена пред свършен факт, показва в каква задънена улица се намира външната политика на Анкара. В същото време кюрдите проявиха завидно единство, което вероятно ще им помогне да изтласкат ИДИЛ от своите територии в Сирия и Ирак.

Същевременно битката за Кобане не е единствената сцена на кръвопролития в Сирия. Силите на режима на Башар ал Асад не спират бомбардировките срещу разпокъсаните части на опозицията в провинция Идлиб. През август племенно въстание срещу ИДИЛ в град Абу Хамам е потушено с особена жестокост. Над 700 души са екзекутирани по най-брутален начин за три дни, включително с рязане на глави, защото са дръзнали да се надигнат срещу джихадистите. За клането става известно едва през изминалата седмица благодарение на журналистката Лиз Слай от в. The Washington Post. И докато вниманието в момента е върху Кобане, ИДИЛ за втори път през последните три месеца обкръжи планината Синджар, където през лятото бяха хванати в капан десетки хиляди цивилни. Всичко това подсказва, че краят на войната срещу зловещата групировка изобщо не е близо.

Най-големият народ без държава

Между 30 и 40 млн. кюрди живеят предимно в планинските райони в Турция, Ирак, Сирия, Иран и малка част в Армения. Те са четвъртата по големина етническа група в Близкия изток, но за разлика от араби, перси и турци никога не са имали собствена държава. От историческа гледна точка кюрдите са номади, които отглеждат овце и кози. Те говорят индоевропейски език, който има два основни диалекта – курманджи и сорани, и може да бъде изписван с латински или арабски букви.

След края на Първата световна война и поражението на Османската империя през 1920 г. победителите записват възможността за създаване на Кюрдистан в Севърския мирен договор. Само три години по-късно с договора от Лозана, който установява границите на днешна Турция, това положение вече отсъства и превръща кюрдите в малцинство, разпръснато в пет държави. През следващите 80 години всеки опит на кюрдите за независимост е брутално смазван.

В Иран събранията на кюрди са забранени. В Ирак те живеят в условията на почти пълна автономия, която обаче достигат с цената на хиляди жертви по времето на режима на Саддам Хюсеин, който предприема организирана кампания за тяхното изтребване и използва химически оръжия в град Халабджа. В Сирия кюрдите често нямат никакви лични документи и гражданство с цел да не бъдат представени като етническа група в държавата.

Но най-продължителна маргинализация на кюрдите се случва в Турция. В условията на създаването на модерната турска държава и турския национализъм от средата на миналия век кюрдската идентичност е систематично заличавана. Мнозина са насилствено преселени, езикът, имената и фолклорът им са забранени. Стига се дори до заличаване на етноса кюрди, който е заменен с "планински турци". В отговор на тези репресии през 1978 г. Абдула Йоджалан създава Кюрдската работническа партия (PKK), която призовава за независимост. През 1984 г. групировката започва въоръжена борба, в която загиват над 40 хил. души. През 90-те PKK променя исканията си към по-голяма културна и политическа автономия, но продължава да се бие.

Групировката "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) току-що е превзела важен команден пункт в сирийския град Кобане и командирите й са се събрали в завзета сграда, за да отпразнуват поредната си победа срещу далеч по-малобройните и слабо въоръжени кюрдски отряди. Когато подът и стените започват да се тресат, те вероятно вече са осъзнали, че това е капан.

Секунди по-късно цялото здание се срива върху главите на джихадистките лидери. Едната версия гласи, че кюрдите тактически са се изтеглили от сградата в източния край на Кобане, като предварително са я минирали. Според друга версия става дума за американски въздушни удари. Но във всички случаи историята, разказана пред "Капитал" от два различни източника и потвърдена от репортажи в местни медии, показва повратния момент в битката за Кобане на 19 октомври. В този ден ислямистите са лишени от голяма част от командната си върхушка и напускат пределите на града. Което съвсем не означава, че са спрели да представляват сериозна опасност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    juliano95 avatar :-?
    Julian Mall

    Статията дава обективна представа за обстановката около Кобане. Все пак не разбрах какъв е резултатът от тези 135 въздушни удара. Колко пикапа, танка и БТР-а на ИДИЛ са унищожени.

  • 2
    ivankodinov avatar :-|
    Иван K

    Турция постъпи с кюрдите в Кобане точно както Сталин постъпи с Вършавското въстание. Сталин наблюдаваше и чакаше Хитлер да изтрепи бунтовните поляци и след това да навлезе във Варшава.
    Но на Ердоган не му се получи. Кюрдите оцеляха и ще участват в подялбата на резултатите от тази война - ще получат повече автономия а защо не и своя държава.

  • 3
    cuam4o avatar :-|
    Ангел

    До коментар [#1] от "Julian Mall":

    Предполагам, че точният брой просто не може да бъде установен и затова липсва такава информация.

  • 4
    juliano95 avatar :-|
    Julian Mall

    До коментар [#3] от "Ангел":
    За точният брой на човешките жертви може би но унищожените механизирани единици не е никакъв проблем да бъдат отчетени.

  • 5
    selchuk.emin avatar :-|
    selchuk.emin

    В статията липсва един важен факт - сирийските кюрди се протипоставят иракски кюрди да воюват в Сирия поради опасението, че иракските кюрди ще поемат управлението. Второ, статията подвежда с информация за правата на кюрдите в Турция през 1920г., като удобно прикрива, какво е положението днес. Например, имат ли право политически партии да агитират на кюрдски език?

    Публикувано през m.capital.bg

  • 6
    ixquick avatar :-|
    Ixquick

    До коментар [#5] от "selchuk.emin":

    Точно. Сирийските и турските кюрди не желаят да участват в концепцията на Барсани, кюрдска държава под негово ръководство.
    Те преследват друга цел, автономни региони в състава на съществуващите държави, Турция , Сирия.
    Една вътрешно кюрдска война би предизвикала националистични тенденции в 4 те държави с кюрди, Турция , Сирия, Ирак , Иран и изостряне на отношенията между тях.
    И тогава ислямският халифат не само няма да бъде отслабен, точно обратното, идеални условия за неговото развитие.
    Снабдяването на Барсани с оръжие , е голяма грешка.


  • 7
    pavlin_kralev avatar :-|
    Павлин Кралев

    Много много точно описано. Браво !

  • 8
    pavlin_kralev avatar :-|
    Павлин Кралев

    И все пка Кщрдите не залужават ли да имат държава? До кога ще са мачкани от Турция ?

  • 9
    bai_toz avatar :-|
    Без коз

    Много добра статия!

  • 10
    paribas avatar :-|
    Paribas

    Честно казано, нелоша статия, ако вестникът беше американски, или беше препечатка от такъв. Не заради фактологията, а заради гледната точка. А гледната точка е от дрон. Липсва гледната точка на Кобане. На хората там. И анализ, какво по дяволите, ни интересува това в България. Естествено, че ни интересува, и е важно, дори е критично важно. Но това е обща култура, а в статията липсва напълно, стилът е някак напълно безличен и след първите два абзаца звучи като съкратен бюлетин на БТА от времето на соца.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Светът през 2021

Светът през 2021

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK