С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
42 27 окт 2014, 14:42, 6813 прочитания

Необходима ли е военна намеса на европейските страни срещу "Ислямска държава?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Краят на юни 2014 г. беляза началото на "Ислямска държава" (ИД) – нова по рода си организация от ислямски екстремисти, претендиращи да са наследници и последователи на някогашната империя на исляма в Близкия изток.

"Ислямска държава" представлява явна опасност за международната сигурност и мир. Пред Европа групата поставя сложно стратегическо предизвикателство, подчертано от черния флаг, развян от джихадистите на границата между Ирак и съседна Турция – страна-член на НАТО. Използването на британски екзекутор в жестоките обезглавявания на западни заложници от Ислямска държава е индикация за сложните отношения между Запада и нарастващата джихадистка вълна.


В интерес на истината, Европа вече е в състояние на война с "Ислямска държава", макар и в ограничен вид. Великобритания и Франция подкрепят Съединените щати в опитите им да спрат похода на ИД в Кюрдистан чрез стартиране на въздушни нападения и въоръжаване на Пешмерга (кюрдските военни сили), които се борят с джихадистите.

Но дали Европа трябва да отиде по-далеч? Предвид скъпите и спорни откъм резултати военни намеси на Запада в Ирак, Афганистан и Либия, и въздържането от намеса в Сирия, дали би било разумно за европейските държави да изпратят войски в борбата срещу "Ислямска държава"?

За да обсъдят последствията от такъв ход от страна на Европа, сме поканили Марио Апостолов, доктор по Международни отношения и автор на книгата "The Christian-Muslim Frontier: a Zone of Contact, Conflict or Cooperation" (Границата между християнството и исляма: зона на контакт, конфликт или сътрудничество) и Мохамед Халаф, хоноруван преподавател по "Международни отношения и Близък Изток " в СУ "Св. Климент Охридски", кореспондент на кувейтския в-к Al Watan за Европа и Балканите.



Модератор на онлайн диксусията е Калина Апостолова - политолог, завършила е Международни отношения и дипломация на ЕС в Лондон и Брюж, Белгия. Работила е по европейски проекти за развитие в Северна Африка, по настоящем учител в програмата за равен достъп до качествено образование на фондация "Заедно в час".
 
Европа, идентичността и ислямската заплаха

Д-р Мохамед Халаф, хоноруван преподавател по "Международни отношения и Близък Изток " във философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", катедра "Политология". Кореспондент на кувейтския в-к Al Watan за Европа и Балканите.

Не минава ден без европейските правителства да съобщят, че техни граждани се сражават на страната на Ислямска държава и на другите джихадистки формации. Според координатора на ЕС по тероризма Жил де Керхов броят на европейските джихадисти постоянно нараства и вече е достигнал 3000 души. След завръщането им в техните държави, те ще представляват сериозна заплаха за сигурността . Европейските правителства са объркани и неспособни да осъзнаят напълно случващото се. В много случаи постъпват неадекватно и някои от решенията им дори са смешни. При това, не само арабските и ислямските общности в Европа са източник на световния джихад. Редиците му се попълват и от млади християни от Франция, Великобритания, Германия, Белгия, Холандия и т.н. Всички те приемат исляма преди да се присъединят към джихадистите. Довчерашни християни са сред онези, които вършат зверства в името на религията, включително и рязането на главите, както на неверниците-християни, така и на единоверците, които не споделят джихадисткия прочит на Корана и начина на използването на тази религия за политически цели.

Това налага идентифицирането на причините, които карат европейски граждани да тръгнат по пътя на световния джихад.: доколко те са производни от кризите, които преживяват европейските общества; кризи, които засягат и културната идентичност на гражданите на Европа. Ислямисткият екстремизъм не е ново явление в Европа, но в миналото бе ограничено и нямаше сериозно обществено влияние. Това на свой ред обуслови подценяването му от страна на компетентните органи, които игнорираха постоянния му ръст през изминалите години. Успоредно с него набираше сила и християнският фундаментализъм, както и националният шовинизъм и расизмът. Политически представители на тези крайни течения станаха националистически и евроскептични партии, които бележат постоянен ръст и получават все по-впечатляващи резултати в европейските избори. Техни представители заседават в националните парламенти, както и в Европейския парламент. Те влияят върху процеса на изработване на решения и закони, които пряко застрашават европейския проект с неговата антирасистка насоченост и акцент върху интеграцията на различни религии и култури. Затова германският канцлер Меркел бе права, когато заяви преди известно време, че процесът на интегриране на имигрантите в Германия не е успял. За съжаление, подобна е ситуацията във всички европейски държави, които прилагат програми за насърчаване културната интеграция между различните общности. Дори и Швеция, която беше считана за най-добър модел за интеграция. Според анкета на 500 респонденти от арабско-ислямските общности в Австрия, 76% от анкетираните се самоопределят като мюсюлмани, а не като австрийци, докато 79% от тях дори възприемат страната, в която живеят, за враждебна. От анкета с участието на 400 симпатизанти на ал-Каида от Близкия изток, Югоизточна Азия, Северна Африка и Европа, проведено от психолога и експерт по тероризма Марк Сигман, става ясно че 85% от тях са се радикализирали по време на престоя си в Европа, а не в собствената си родина. Според изследователката от Харвард Джесика Щерн, "голяма част от младите терористи, които се превръщат в доброволни самоубийци, са се радикализирали в резултат на своята изолираност и унижено положение в европейските общества". Случващото се напоследък показва, че въпросите на идентичността – езикова, верска и културна принадлежност – ще играят централна роля в политическите процеси в отделните държави и в света в обозримо бъдеще. Културните различия представляват основната причина за сблъсъците, които наблюдаваме днес.

Колкото и на пръв поглед да е парадоксално, появата на "ал-Каида", "Ислямската държава", "Боко Харам", талибаните и другите джихадистки движения са резултат на глобализацията, също като социалните мрежи youtube, facebook и twitter. Това е така, защото технологичният прогрес на западните общества още повече открои задълбочаващата се криза на деспотичните режими и мафиотските мрежи в арабско-мюсюлманския свят, които използват религиозните догми, за да замъглят и отклонят вниманието на младите хора от основните за тях проблеми. С разширяване влиянието на глобализацията и увеличаването на постиженията на християнския запад се задълбочават кризите в арабското и ислямско общество. Тези режими доскоро бяха съюзници на Запада, поради което недоволството сега е насочено както срещу тях, така и срещу Европа и САЩ. Самите араби и други мюсюлмани се чувстват излъгани, унижени и маргинализирани. Вместо обаче да потърсят корените и причините на своята изостаналост и бедност в ограничеността на своя светоглед и откъснатостта си от световната цивилизация, те насочват ненавистта си срещу християнския запад, на който възлагат отговорността за това, че са изостанали. Това е обяснителната схема, която са им внушавали репресивните режими и тяхната пропаганда в течение на десетилетия. Това са същите онези режими, които се провалиха в опита си да модернизират тези общества и така ги тласнаха към историческа носталгия. На мода стана възхваляването на Средновековието, когато ислямският халифат е преживявал своя разцвет, а арабските и другите мюсюлмански учени са постигнали върхове в областта на медицината, алгебрата, астрономията и други науки. Връщайки се в историята мюсюлманите си спомнят, че са били господари на половината свят, обществото е било в пълния си разцвет, докато Европа е била в упадък и разрушителни войни.

Не бива обаче да забравяме и ролята на социалните и демографските фактори. В Близкия изток тиктака бомба със закъснител, наречена "младежка безработица": 60% от младите и 40% от цялото население на близкоизточните страни са безработни. При това, годишно тези цифри нарастват с 3-4 %. Безработицата е проблем и за европейските мюсюлмани. Самият факт, че европейските джихадисти в рамките на "Ислямската държава" са на възраст между 16 и 25 години, показва че тя нямат трудова биография. За сравнение – джихадистите на ал-Каида бяха от следващото поколение – между 30 и 45 години. Повечето от тези нови джихадисти имат дипломи за висше образование и разполагат с достатъчно финансови средства, за да си позволят сами пътуването през Турция до Сирия и Ирак.

Случващото се в Близкия изток заплашва международната сигурност и стабилност. Несъмнено страните от Близкия изток ще преминат период на войни и въоръжени сблъсъци, които може би ще продължат дълги години и ще противопоставят различните ислямски секти, етноси и племена. Заплаха съществува и за САЩ и Европа, които имат голям брой имигранти, но не са в състояние да ги интегрират успешно.

Какво може да се очаква оттук насетне? Като че ли няма държавен ръководител, който да отчита стратегическите заплахи от нетърпимостта и техните геополитически последствия. Самият президент Обама първоначално призна, че няма стратегия за противодействие на близкоизточния тероризъм, но само седмица по-късно се опита да ни убеди, че администрацията му е успяла да реши тази задача. По-сериозно предизвикателство е, че военните мерки могат временно да огроничат заплахата, но не и да предложат трайно решение на джихадисткото явление. Вече 13 години НАТО води война срещу талибаните в Афганистан безуспешно. Талибаните все още са силни и представляват сериозна заплаха за новата афганистанска държава. САЩ и нейните съюзници успяха да отслаби ал Кайда като ликвидира нейния лидер Осама бин Ладен и основните и ръководители, но резултатът е нова организация, наречена Ислямска държава. Нима президента Обама не осъзнава, че арбските му съюзници в арабската коалиция са инкубатор на джихадисти и терористи. За това е нужно ново мислене, което да бъде на висотата на коренно променените условия в света и нов тип политики, които да спомогнат за създаване на гражданско общество в Близкия изток и мюсюлманския свят като цяло. Европа трябва да изостави тактиката на щрауса и да потърси собствената си отговорност за възхода на световния джихад.
 
Разумно ли е страните от Европейския съюз да се ангажират във военни действия срещу "Ислямска държава"?

Марио Апостолов, доктор по Международни отношения

Изпращането на войски от страни от Европейския съюз на място в Сирия, Ирак, а може би и други страни в региона едва ли ще достигне набелязаната цел: унищожение на "Ислямска държава", но логиката на отношенията на Запада с мюсюлманския Изток след 2000г. на практика не оставя други алтернативи.

Както показаха въоръжените операции на Запада в Афганистан и Ирак, резултатите от такива военни действия в мюсюлманския Изток са ограничени и едва ли могат да постигнат поставените в началото цели. Още повече, когато целите на една война са неясни, шансовете тя да завърши с успех са малки. Какво означава война срещу тероризма? Какво означава война срещу "Ислямска държава", която дори не е и държава, ако следваме определенията на международното право? Никой субект на международното право не е признал "ислямска държава". Когато "коалицията на волята", водена от Съединените щати, нападна Ирак на Садам Хусейн през 2004г., там имаше държава със свой глава, администрация и армия, които бяха свалени и разформирани, а коалицията установи контрол над територията на Ирак. В случая с "Ислямска държава" и нейните нечовешки изстъпления става дума за аморфна структура с неопределени територия, ръководство и поведение във военни действия. Дори идеологията й е неопределена - "Ислямска държава" като въплъщение на халифата (политическа структура, представяща волята на Аллаха на земята) е отхвърлена не само от официалните мюсюлмански теолози, но и от своя идеологически предшественик: ал-Каида. Какво ще означава пълна победа над "Ислямска държава" и нейното унищожение? Превземането на несъществуващата й столица, пленяването или убийството на нейните ръководители и бойци, арестуването на всичките й привърженици по света?

От друга страна конфликтът на Запада с ислямския свят, който се задълбочи след 11 септември 2001 г., е достигнал такива измерения, че за Запада е невъзможно да остави "Ислямска държава" просто да вирее из Близкия Изток. Той трябва да направи нещо, а просто въоръжаване и подкрепа за кюрдски милиции, ефимерни прозападни сили в сирийската опозиция или в правителството на Ирак ще са недостатъчни. Турция засега не поема ангажимента да вади кестените от огъня на Близкия изток и нейната въоръжена намеса е ограничена. Още повече, че в Турция има много, които смятат ислямистите за по-близки, отколкото кюрдите. Така че присъствие на западни въоръжени сили в северна Сирия и Ирак се налага, ако трябва да бъде унищожена "ислямска държава", но то едва ли би довело до еднозначно решение на проблема, а напротив, може и да създаде по-нататъшни усложнения.

Проблемът с "Ислямска държава" е много сложен и не е от вчера. Той включва противоборстото между християнството и исляма от седми век досега, наследството от колонизацията на арабските страни и много съвременни противоречия в арабските страни, които, правилно или не, често се свързват с чужди влияния и намеса. Арабската пролет, която някои анализатори оприличиха с демократичните промени в Източна Европа от 1989 г., доведе до завъртане на 360° в Египет и завръщане на военната диктатура след кратка "демократизация" в цветовете на Братята мюсюлмани. Както Турция, и Египет прояви диалектиката между авторитаризъм и демокрация в Близкия Изток, където ислямистите и военните са на кантар: или военните водят властта в една "светска държава" като кемалистка Турция, или ислямистите се качват на гребена на вълната на "демократизацията". Между двата полюса се създават междинни положения на нестабилно равновесие.

Ефектът на изпращане на оръжия до опозицията в Сирия, кюрдските пешмерги или правителството на Ирак ще е козметичен. Надали тези сили сами ще спрат експанзията на "Ислямска държава". Да не говорим за риска тези оръжия да попаднат в ръцете на исламистите и да попълнят техните ресурси наедно със средствата, които си набавят от продажба на петрол или от откупи за освобождаване на заложници (защото и това явление съществува, но не се описва в медиите така, както обезглавяването на други заложници). Изпращането на войски на място може да помогне в тактически план, но в стратегически то ще доведе до по-нататъшна радикализация на сунитското арабско население в тези страни.

Проблемът е изключително сложен. Първо, противопоставянето между ислямския свят и Запада е преди всичко политическо – още от халифатите и Византия, Османската империя и християнските й съседи. Доктрините играят второстепенна роля. Сега "Ислямска държава" представя ново политическо предизвикателство пред своите съперници. Не се знае напълно и ролята на някои регионални сили в политическите формули на "Ислямска държава" – ролята на Саудитска Арабия, която в някои моменти всестранно подкрепя ислямистки движения (в Афганистан, в Сирия), а след това се разграничава от тях. Второ, противопоставянето е социално в международен мащаб. Става дума за големи общности от хора – християни и мюсюлмани – които не могат да намерят баланс в отношенията си в последното десетилетие. Трето, проблемът се е разраснал в психологически, и се вкоренява в съзнанието на хората, а най-стабилните граници отделящи ни от "другия" са в съзнанието. Да се изпратят войски в Ирак и Сирия е все едно да се търси прост отговор на сложния проблем на отношенията с мюсюлманския Изток, а по думите на американският журналист Х.Л. Менкен, "всеки сложен въпрос има отговор, който е ясен, прост и грешен". Отговорът трябва да е комплексен и да обхваща целият спектър на отношения между християнския и мюсюлманския свят. Това не изключва военна намеса за отблъскване на "Ислямска държава" от критични зони на Ирак и Сирия, но тези действия трябва да бъдат балансирани с опитите за създаване на по-равностойни и балансирани отношения с ислямския свят. Иначе ал-каиди, ислямски държави и джихадистки групировки ще никнат като гъби. Трябва да се преосмисли и цялата концепция за модернизация на мюсюлманския и арабски свят, ако Европа не желае да има "кървави граници" за един дълъг период.

*Европейските дебати на Капитал са част от проекта "Твоето е-влияние върху ЕП". Проектът се изпълнява с подкрепата на Европейският парламент. Отговорността за съдържанието е изцяло на Икономедиа.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Последният залп на Марио Драги Последният залп на Марио Драги

Европейската централна банка обяви нов пакет от стимули, който трябва да помогне поне донякъде на еврозоната

20 сеп 2019, 1404 прочитания

Петролна игра на дронове 4 Петролна игра на дронове

Вашингтон и Рияд обвиниха Техеран за атаката срещу саудитската рафинерия. И с това опасността от конфронтация между САЩ и Иран заплашва да излезе извън контрол

20 сеп 2019, 1325 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Дилма Русеф спечели втори мандат в една разделена Бразилия

Тя обещава реформи след победа с едва 51.6% от вота на балотажа в неделя

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

Талантливият мистър Сант

Първа самостоятелна изложба за американския режисьор Гюс ван Сант