"Еболаномика" - новата реалност, създадена от епидемията

Докато учени от Африка през Китай до Америка се опитват да създадат ваксини и лечение за ебола, здравните експерти се занимават с икономическата страна на болестта, която до началото на тази година бе извън фокуса на фармацевтичната индустрия, пише Reuters.

Независимо дали ефективното лечение ще дойде навреме, за да помогне за потушаването на най-тежката епидемия, поразила трите западноафрикански страни, хората ще искат да има запаси от ваксини, за да се предпазят в бъдеще. Така се оказва, че светът се нуждае от нова дисциплина, наречена "еболаномика", която да развие бизнес модела за една пренебрегвана досега болест.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Глобалният алианс за ваксини и имунизации (GAVI) вече работи за това как да се осигурят бъдещи ваксини за ебола на достъпна цена. Фармацевтичните компании пък обмислят колко да инвестират в борбата с вирус, който до настоящата епидемия бе заразил едва 2400 души за четири десетилетия. Дори сега е малко вероятно ебола да стане голям източник на средства за западните производители на лекарства, тъй като поразява основно бедните страни в Африка и нуждата от запасяване с ваксини в развитите страни ще бъде малка.

Пренебрегван проблем

"Това, което ще направи GAVI, е да прегледа всички потенциални опции и да постави въпроса дали да се създаде изкуствен пазар. Засега във всичко това няма много икономика, защото не се нуждаем от ваксини в САЩ, Испания или Великобритания. Което не означава, че хората не биха си я купили, тъй като са в паника. Проблемът е, че страните, които се нуждаят от нея, са много, много бедни", казва главният изпълнителен директор на GAVI Сет Беркли.



Затова до този момент опитите да се създаде ваксина бяха ограничени. Но този път епидемията в Западна Африка има потенциала да се превърне в най-смъртоносния вирус от 1918г. насам. И според проф. Браян Грийнуд от лондонския Институт по хигиена и тропическа медицина единственият разумен отговор на заразата е да бъдем по-подготвени за следващата епидемия. "Трябва да сме по-подготвени, както сме за големите грипни епидемии. Трябва да имаме запаси от ваксини", смята Грийнуд.

Ако ваксините и лечението са готови навреме и в достатъчни дози, те без съмнение ще подкопаят смъртоносната ефективност на сегашната епидемия. Учените вече тестват потенциални ваксини на GlaxoSmithKline и NewLink Genetics. Трета на Johnson & Johnson трябва да започне изпитания върху хора през януари. GlaxoSmithKline предвижда първите дози от ваксината да бъдат готови още тази година, а Johnson & Johnson инвестира 200 млн. долара, за да ускори процеса. Хиляди здравни служители, които се борят с болестта в Западна Африка, трябва да започнат да се ваксинират от началото на следващата година. Масовата имунизация на милионите застрашени е проект, който може да бъде възможен по-късно през 2015 г. Това ще изисква финансовата подкрепа от правителства и донорски организации.

Липса на пазар

Фармацевтичните компании не са очаквали, че ще се намират в такава позиция. Прогнозите за епидемия, продължаваща до 2016 г., и нуждата от запаси на ваксини ги принуждават да действат. "Тази ситуация изисква нови начини на действие и мислене", твърди главния изпълнителен директор на GlaxoSmithKline Андрю Уити. Той обяви, че с радост ще работи с конкурентни компании за едно "феноменално сътрудничество" в борбата с ебола.

И все пак, ако се погледне реалистично, болестта едва ли ще стане голяма новина за западния пазар. Тя не е като грипа, който се разпространява мълниеносно, карайки правителствата да се запасяват с ваксини и лекарства, което води до огромни печалби за фармацевтичните компании, както при пандемията от H1N1 през 2009 и 2010 г.

Междувременно някои застрахователни дружества в САЩ и Великобритания започнаха да изключват ебола от стандартните си договори за покриване на щети на болници, организатори на събития и други бизнеси. В резултат за компаниите ще стане по-скъпо да гарантират бизнес пътуванията до Западна Африка или да покрият риска от загуби от налагането на карантина. Други застрахователни дружества обаче започнаха да предлагат именно застраховки срещу ебола на служители, работещи в здравеопазването, и на болници, заплашени от загуби заради налагането на карантина.