С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 31 окт 2014, 17:26, 7010 прочитания

Пет години самота

Разширяването на ЕС е в режим "пауза". Рискът е, че отслабването на европейския магнит може да отклони Западните Балкани в опасна посока

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Едно от най-големите достижения на съвременната европейска история е разширяването на ЕС. За минута си представете, че тези страни не бяха се присъединили към ЕС. Тогава може би днес нямаше да обсъждаме само Украйна. Може би щяхме да обсъждаме България или прибалтийските държави." Цитатът е от прощалната пресконференция на президента на Европейската комисия (ЕК) Жозе Мануел Барозу. Неговият наследник Жан-Клод Юнкер, който застъпва на поста от 1 ноември, идва с друго послание - че съюзът смята да си почине от това свое достижение. "В следващите пет години ЕС няма да се разширява повече", обяви Юнкер в Страсбург в деня, когато Европейският парламент одобри оглавяваната от него нова комисия.

Това не означава, че преговорите спират, но няма да бъдат приключени в следващите пет години.  И посланието към страните от Западните Балкани е, че макар целта да остава, пътят към нея ще бъде по-бавен и труден. Същият сигнал изпраща и разпределението в комисията "Юнкер". След известни спекулации, че ресорът разширяване изобщо ще отпадне, той все пак остана. Но позицията на австриеца Йоханес Хан е комисар по "европейската политика за съседство и преговори за разширяване". Или с други думи, ЕС няма нищо против да си говори, но без непременно да действа. 


Всичко това просто прави официално нещо, известно от месеци - че приемането на нови държави никак не е популярно и е изпаднало към дъното на приоритетите в Брюксел. Рискът за вглъбения в себе си ЕС е, че губи най-ценния си актив - силата да трансформира и вдъхновява. За държавите от Западните Балкани опасността е, че отслабването на европейския магнит може да ги отклони във вредни посоки, още повече когато летаргията на ЕС съвпада със засилен интерес на страни като Русия и Турция към региона. А за България неприятната перспектива е, че ще трябва да се справя с нестабилни и непредвидими съседи.

(Не)очаквана ваканция

"Подходът на Юнкер към темпото на разширяване в много отношения предизвика шок и разочарование в страните от Западните Балкани. Но за да бъдем честни, това не дойде съвсем като изненада. От известно време е видимо, че апетитът за нови попълнения в ЕС постоянно намалява. От друга страна, кандидатите от региона са още далече от изпълняването на критериите за членство", казва пред "Капитал" Николаус Цифакис, асистент професор по международни отношения в Университета в Пелопонес и изследовател в Martens Centre for European Studies.



И все пак усещането е, че изявленията на новия президент на комисията, дори да са насочени повече към старите членки на ЕС, отколкото към бъдещите, са по-скоро вредни и излишни. Особено като се има предвид, че разширяването винаги е било политическо решение. "Изказването на Юнкер е реалистична оценка, че през следващите пет години нито една от държавите, които в момента преговарят за членство, няма да бъде готова да се присъедини. Но не беше нужно да се подчертава по този начин, защото предизвика много коментари в страните от региона. То не променя реалната ситуация, но ясно показва, че за комисията "Юнкер" приоритетът е да вдигне ЕС отново на крака, преди да го разширява", казва пред "Капитал" Роза Балфур, директор на програмата "Европа в света" на European Policy Centre.

Причината "разширяване" да стане мръсна дума е умората от двете страни. "ЕС преминава през фаза на упорита интровертност заради кризата в еврозоната. А кандидатите от Западните Балкани не са убедили всички държави от ЕС, че могат да бъдат успешно трансформирани и "европеизирани", обобщава Николаус Цифакис.

Към това се добавя и лошият опит с България и Румъния. "След тяхното присъединяване ЕС има нов подход, който поставя въпроси като върховенство на закона, съдебна система, административен капацитет, гражданско общество и т.н. в началото на процеса, което го прави още по-труден", отбелязва Роза Балфур. Сега преговорните глави, покриващи тези сфери, се отварят рано и страните трябва да покажат, че реформите и напредъкът са устойчиви. "Това не е съвпадение, а целенасочен опит да се избегнат главоболията, които причиниха България и Румъния", казва пред "Капитал" Корина Стратулат, анализатор от European Policy Centre.

Същевременно балканският отбор не е особено убедителен. Босна и Херцеговина от години е застинала в съвсем началния етап на интеграция и няма как да помръдне напред, докато не започне да наподобява функционираща държава. Косово също е далеч дори от статута на кандидат и въпреки миналогодишния пробив в отношенията със Сърбия сега отново буксува и вече месеци наред е без правителство. Македония не само че няма как да започне преговори без разрешаване на спора за името с Гърция, но и под управлението на Никола Груевски върви назад във всичко, като се започне от правосъдието и се стигне до свободата на словото. За капак продължаващата остра политическа криза и бойкот на парламента от страна на опозицията вкарват всеки опит за реформа в задънена улица. Най-обезкуражаващото е, че заради разочарованието от мудния напредък към ЕС и общественото мнение се обръща. Проучване от началото на октомври показва, че за пръв път по-малко от половината македонци (42%) смятат, че ЕС е единствената алтернатива за страната.

По-ведра е ситуацията с Албания, която вече има статут на кандидат, Черна гора, която е отворила 12 и затворила 2 от общо 35 преговорни глави, и Сърбия, която се надява да започне преговори до края на годината. Но дори и те не са застраховани от негативните сценарии, за които предупреждава в последния си доклад The Balkans in Europe Policy Advisory Group. Единият от тях е наречен "По пътя на Турция" и предполага безкрайни преговори, при които членството става далечно и непредвидимо и страните започват да се отказват от него. Другият е още по-рискован и включва блокиране на разширяването заради вътрешната криза в ЕС, при което други актьори като Русия и Турция увеличават влиянието си в региона.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

САЩ и Китай са на път да подпишат първата фаза от търговската сделка 1 САЩ и Китай са на път да подпишат първата фаза от търговската сделка

Това се очаква да стане в началото на януари, Вашингтон няма да налага нови мита, докато Пекин преговаря

14 дек 2019, 950 прочитания

Борисов в Брюксел: Зелената сделка е неизбежна, Гърция и Кипър да се оправят с Турция 5 Борисов в Брюксел: Зелената сделка е неизбежна, Гърция и Кипър да се оправят с Турция

Според премиера въглищните централи имат хоризонт от 15-25 г. и е най-добре да се заместят с газови мощности

13 дек 2019, 3540 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Шансът на Украйна

Руската агресия доведе на власт прозападните политици. Но промените ще са трудни заради преплитането на бизнес и политика и сянката на Москва

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10