Пет години самота
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пет години самота

Всеки път, когато Владими Путин посети Балканите, ЕС се сеща, че не бива да ги забравя

Пет години самота

Разширяването на ЕС е в режим "пауза". Рискът е, че отслабването на европейския магнит може да отклони Западните Балкани в опасна посока

Светломира Гюрова
7362 прочитания

Всеки път, когато Владими Путин посети Балканите, ЕС се сеща, че не бива да ги забравя

© REUTERS


"Едно от най-големите достижения на съвременната европейска история е разширяването на ЕС. За минута си представете, че тези страни не бяха се присъединили към ЕС. Тогава може би днес нямаше да обсъждаме само Украйна. Може би щяхме да обсъждаме България или прибалтийските държави." Цитатът е от прощалната пресконференция на президента на Европейската комисия (ЕК) Жозе Мануел Барозу. Неговият наследник Жан-Клод Юнкер, който застъпва на поста от 1 ноември, идва с друго послание - че съюзът смята да си почине от това свое достижение. "В следващите пет години ЕС няма да се разширява повече", обяви Юнкер в Страсбург в деня, когато Европейският парламент одобри оглавяваната от него нова комисия.

Това не означава, че преговорите спират, но няма да бъдат приключени в следващите пет години.  И посланието към страните от Западните Балкани е, че макар целта да остава, пътят към нея ще бъде по-бавен и труден. Същият сигнал изпраща и разпределението в комисията "Юнкер". След известни спекулации, че ресорът разширяване изобщо ще отпадне, той все пак остана. Но позицията на австриеца Йоханес Хан е комисар по "европейската политика за съседство и преговори за разширяване". Или с други думи, ЕС няма нищо против да си говори, но без непременно да действа. 

Всичко това просто прави официално нещо, известно от месеци - че приемането на нови държави никак не е популярно и е изпаднало към дъното на приоритетите в Брюксел. Рискът за вглъбения в себе си ЕС е, че губи най-ценния си актив - силата да трансформира и вдъхновява. За държавите от Западните Балкани опасността е, че отслабването на европейския магнит може да ги отклони във вредни посоки, още повече когато летаргията на ЕС съвпада със засилен интерес на страни като Русия и Турция към региона. А за България неприятната перспектива е, че ще трябва да се справя с нестабилни и непредвидими съседи.

(Не)очаквана ваканция

"Подходът на Юнкер към темпото на разширяване в много отношения предизвика шок и разочарование в страните от Западните Балкани. Но за да бъдем честни, това не дойде съвсем като изненада. От известно време е видимо, че апетитът за нови попълнения в ЕС постоянно намалява. От друга страна, кандидатите от региона са още далече от изпълняването на критериите за членство", казва пред "Капитал" Николаус Цифакис, асистент професор по международни отношения в Университета в Пелопонес и изследовател в Martens Centre for European Studies.

И все пак усещането е, че изявленията на новия президент на комисията, дори да са насочени повече към старите членки на ЕС, отколкото към бъдещите, са по-скоро вредни и излишни. Особено като се има предвид, че разширяването винаги е било политическо решение. "Изказването на Юнкер е реалистична оценка, че през следващите пет години нито една от държавите, които в момента преговарят за членство, няма да бъде готова да се присъедини. Но не беше нужно да се подчертава по този начин, защото предизвика много коментари в страните от региона. То не променя реалната ситуация, но ясно показва, че за комисията "Юнкер" приоритетът е да вдигне ЕС отново на крака, преди да го разширява", казва пред "Капитал" Роза Балфур, директор на програмата "Европа в света" на European Policy Centre.

Причината "разширяване" да стане мръсна дума е умората от двете страни. "ЕС преминава през фаза на упорита интровертност заради кризата в еврозоната. А кандидатите от Западните Балкани не са убедили всички държави от ЕС, че могат да бъдат успешно трансформирани и "европеизирани", обобщава Николаус Цифакис.

Към това се добавя и лошият опит с България и Румъния. "След тяхното присъединяване ЕС има нов подход, който поставя въпроси като върховенство на закона, съдебна система, административен капацитет, гражданско общество и т.н. в началото на процеса, което го прави още по-труден", отбелязва Роза Балфур. Сега преговорните глави, покриващи тези сфери, се отварят рано и страните трябва да покажат, че реформите и напредъкът са устойчиви. "Това не е съвпадение, а целенасочен опит да се избегнат главоболията, които причиниха България и Румъния", казва пред "Капитал" Корина Стратулат, анализатор от European Policy Centre.

Същевременно балканският отбор не е особено убедителен. Босна и Херцеговина от години е застинала в съвсем началния етап на интеграция и няма как да помръдне напред, докато не започне да наподобява функционираща държава. Косово също е далеч дори от статута на кандидат и въпреки миналогодишния пробив в отношенията със Сърбия сега отново буксува и вече месеци наред е без правителство. Македония не само че няма как да започне преговори без разрешаване на спора за името с Гърция, но и под управлението на Никола Груевски върви назад във всичко, като се започне от правосъдието и се стигне до свободата на словото. За капак продължаващата остра политическа криза и бойкот на парламента от страна на опозицията вкарват всеки опит за реформа в задънена улица. Най-обезкуражаващото е, че заради разочарованието от мудния напредък към ЕС и общественото мнение се обръща. Проучване от началото на октомври показва, че за пръв път по-малко от половината македонци (42%) смятат, че ЕС е единствената алтернатива за страната.

По-ведра е ситуацията с Албания, която вече има статут на кандидат, Черна гора, която е отворила 12 и затворила 2 от общо 35 преговорни глави, и Сърбия, която се надява да започне преговори до края на годината. Но дори и те не са застраховани от негативните сценарии, за които предупреждава в последния си доклад The Balkans in Europe Policy Advisory Group. Единият от тях е наречен "По пътя на Турция" и предполага безкрайни преговори, при които членството става далечно и непредвидимо и страните започват да се отказват от него. Другият е още по-рискован и включва блокиране на разширяването заради вътрешната криза в ЕС, при което други актьори като Русия и Турция увеличават влиянието си в региона.

Има ли живот извън ЕС

Както се пошегува наскоро македонският в. "Дневник", руският президент Владимир Путин е поел ролята на еврокомисар по разширяването, тъй като всеки път когато посети Балканите, ЕС се сеща, че не бива да ги забравя. Така беше и при съпътстваната му с грандиозен военен парад визита в Белград в средата на октомври, която породи много въпроси за това как Сърбия се опитва да лавира между ЕС и Русия.

Според Игор Новакович от белградския Център за международни въпроси и сигурност (ISAC) единственият избор за сръбският премиер Александър Вучич е евроинтеграцията. "Сърбия е изцяло обвързана с ЕС, над 60% от износа ни отиват натам, а оттам идват технологии и капитали. Освен това сме заобиколени от ЕС, всичките ни съседи или са членки, или кандидати, или потенциални кандидати като Косово. Не виждам как бихме се отказали от целта за влизане, за политическия елит би било изключително рисковано да поеме курс, различен от този към ЕС", казва Новакович пред "Капитал". И посочва, че други опции просто няма, или ако има, те са мрачни. "Русия разполага с осезаемо присъствие, включително икономическо, и може например да опита да използва Сърбия като разменна монета за преследване на собствените си интереси. Но не може да повлияе до такава степен на външната политика на Сърбия, че да кажем, че не се интересуваме от ЕС. Със сигурност обаче ще има сблъсъци", смята анализаторът от ISAC.

Колко силни ще бъдат те и какъв ще бъде резултатът им зависи от способността и желанието на Брюксел да запази притегателната си сила. "Външни актьори като Русия, Турция и Китай започнаха да използват несигурността, за да промотират собствените си интереси в Западните Балкани. В Сърбия и босненската Република Сръбска има хора, които винаги са смятали Русия за алтернатива на западния либералнодемократичен модел. Усещането за засилване на Русия и сигналите за отстъпки, идващи от Запада, могат да надигнат нова вълна от евроскептицизъм", казва пред "Капитал" Марко Кмезич, преподавател в Центъра за изследвания на Югоизточна Европа към Университета в Грац и един от авторите на доклада на The Balkans in Europe Policy Advisory Group (пълното интервю с Марко Кмезич може да видите тук).

Засега успокоението е, че макар и избледняла, атрактивността на ЕС остава. "Не мисля, че Русия и Турция могат да бъдат реална алтернатива на ЕС, нито пък да предложат нещо, сравнимо с целта за присъединяване. Но Европа трябва да бъде нащрек за потенциалните дългосрочни ефекти, които могат да имат "инвестициите" на тези държави в региона", посочва Корина Стратулат.  

В същото време за разлика от Турция Западните Балкани са политически приемливи, малки и ЕС все още има силно влияние над тях. Но това може да се промени, ако инерцията и незаинтересоваността блокират процеса. Марко Кмезич обобщава какво би се случило, ако разширяването в региона изчезне като цел - "връщане назад по отношение на демокрацията, икономиката и междуетническите отношения". Казано по друг начин, Балканите могат отново да се превърнат в черна дупка, бълваща нестабилност, престъпност и имигранти. Припламването на напрежението между Сърбия и Албания покрай един футболен мач дойде като напомняне, че дори сянката на национализма и конфликтите още не се е разсеяла.

"Цената на спирането на разширяването към Балканите ще е огромна както за ЕС, особено по отношение на политиката и сигурността, така и за региона по много фронтове, ако не и по всички. ЕС не бива да смята аспирациите на балканските държави за гарантирани, а те не бива да подценяват значението на това да станат част от "клуба", предупреждава Корина Стратулат. Петгодишната пауза не е толкова страшна, стига да не доведе до натискане на бутона "стоп".

"Едно от най-големите достижения на съвременната европейска история е разширяването на ЕС. За минута си представете, че тези страни не бяха се присъединили към ЕС. Тогава може би днес нямаше да обсъждаме само Украйна. Може би щяхме да обсъждаме България или прибалтийските държави." Цитатът е от прощалната пресконференция на президента на Европейската комисия (ЕК) Жозе Мануел Барозу. Неговият наследник Жан-Клод Юнкер, който застъпва на поста от 1 ноември, идва с друго послание - че съюзът смята да си почине от това свое достижение. "В следващите пет години ЕС няма да се разширява повече", обяви Юнкер в Страсбург в деня, когато Европейският парламент одобри оглавяваната от него нова комисия.

Това не означава, че преговорите спират, но няма да бъдат приключени в следващите пет години.  И посланието към страните от Западните Балкани е, че макар целта да остава, пътят към нея ще бъде по-бавен и труден. Същият сигнал изпраща и разпределението в комисията "Юнкер". След известни спекулации, че ресорът разширяване изобщо ще отпадне, той все пак остана. Но позицията на австриеца Йоханес Хан е комисар по "европейската политика за съседство и преговори за разширяване". Или с други думи, ЕС няма нищо против да си говори, но без непременно да действа. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    vava avatar :-|
    vava

    Просто си личи, че статията е превод от един или повече западни източници. Дървен език, не върви гладко и като цяло скучна.

  • 2
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#1] от "vava": собствена визия за Балканите у нашите издания НЯМА :-)

  • 3
    aleko avatar :-|
    aleko

    Балканите са европейската арена на сблъсък между християнството и подхранваното от арабския свят мюсюлманство. По-малкият трябва да отстъпи. Ислямските държави на Балканите трябва да станат категорично светски и да избягат от финансовата зависимост на арабите - едва тогава ще бъдат готови за ЕС.

  • Борислава (be_free)

    Значи само ЕС може да анексира чужди територии!

  • 5
    gorskiq1 avatar :-|
    gorskiq1

    Поради сбърканата си политика въобще,резултат на вътрешни борби за по голяма икономическа изгода в ЕС,влиянието на Турция и особено на Русия ше се увеличава

  • 6
    revolt avatar :-|
    revolt

    "Едно от най-големите достижения на съвременната европейска история е разширяването на ЕС."

    Смятай. Б@хати достижението. :D

  • 7
    asparuhkanchov avatar :-|
    asparuhkanchov

    Нещо за обективност, за поднасяне на различни гледни точки, за журналистическа етика да сте чували некога? Има достатъчно политици и експерти, които твърдят обратното - че присъединяване към ЕС не е най-правилното за тия държави. А вие още в подзаглавието внушавате че има само един път и всичко друго е катастрофа. Каква "опасна посока", какви 5 лв? Опасна за кой? За американските интереси на Балканите? Как се финансирате? Кой ви пише опорните точки?

  • 8
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    ЕС ще има да пати с всичките тези балкански държави,както пати и от България,защото те искат само облагите,без задълженията.

  • 9
    gil1414925339381037 avatar :-|
    Baba Ala

    доста висока концентрация на малоумни коментари. нека хвърля и този в кюпа

  • Svetan

    Уви да! Русия се мъчи по вясакакъв начин да спре развитиеро на Европа.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK