С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
18 3 ное 2014, 13:29, 5123 прочитания

Марко Кмезич: Спирането на разширяването на ЕС ще върне Западните Балкани назад

Преподавателят от Центъра за изследвания на Югоизточна Европа към Университета в Грац и анализатор от The Balkans in Europe Policy Advisory Group пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Марко Кмезич e преподавател в Центъра за изследвания на Югоизточна Европа към Университета в Грац и анализатор от The Balkans in Europe Policy Advisory Group. Учил е в Университета в Белград и Университета в Грац, където в момента пише докторска теза за европеизацията чрез прилагане на принципите на върховенство на закона в страните от Западните Балкани.
Новият президент на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че през следващите пет години няма да има разширяване на ЕС. Какво политическо послание изпраща това към Западните Балкани?

Не бива да забравяме, че на Хърватия й бяха нужни шест години, за да приключи преговорите, след като ги започна през 2005 г. И последната фаза на присъединяването отне още почти две години, преди да се стигне до пълното членство. Като се има предвид това, дори за Черна гора и Сърбия, започнали преговори съответно през 2012 г. и 2014 г., не е много вероятно да се присъединят преди края на мандата на комисията "Юнкер". Така е ясно, че посланието, че няма да има присъединяване на нови държави, е по-скоро насочено към страните в ЕС и техните граждани, а не към желаещите членство държави от Западните Балкани. В общи линии това не е нещо ново за страните от Западните Балкани, или нещо, което те вече не знаят. Но честно казано, то изпраща погрешен сигнал и отслабва доверието в обещанието, което ЕС даде на Балканите на срещата на върха в Солун през 2003 г.  
 
Има ли риск от "турски сценарий" на преговори, които никога не свършват?


Със сигурност има. Този сценарий подчертава риска процесът на европейска интерграция да изгуби доверие и импулс. Когато публичният и формален ангажимент към присъединяване на нови страни започне да се поставя под въпрос от страните-членки и процесът се забавя заради (привидно) непреодолими местни или двустранни спорове, разширяването може да спре да бъде реалистична и постижима цел.

Към момента този сценарий е по-вероятен за изоставащите държави - Босна и Херцеговина, Косово, Македония. Иронията е, че точно страните, които най-много се нуждаят от стабилизиращия ефект на присъединяването, са най-застрашени от този вариант.

От друга страна може да се прогнозира, че при развитие на този сценарий ще станем свидетели на продължаващо увеличаване на авторитарни практики, подобни на тези в Турция и някои балкански държави, което само ще засили скептицизма в ЕС относно готовността за членство. Този порочен кръг може да доведе до "турски сценарий", при който всички се преструват, че разширяването продължава, но то всъщност е спряло.



Какви ще бъдат последствията, ако страните от Западните Балкани се откажат от членството?

Това ще доведе до връщане назад по отношение на демокрацията, икономиката и междуетническите отношения. А също и до възможно създаване на Западни Балкани на две скорости, където част от страните (Сърбия, Черна гора и Албания) се опитват да догонят ЕС, докато другите остават блокирани.

Първо, изоставянето на разширяването ще изтрие положителните ефекти от опита за покриване на критериите по отношение на демокрацията и върховенството на закона. Рискът е пленяването на държавата и икономиката от определени групи да се разпространи, и идеологическите разделения да се заличат докато политиката се колонизира от партии, представляващи бизнес интереси и олигархични мрежи. Демокрацията може да се сведе до периодични избори, маркиращи смяна на властта (и потенциални размествания на външни патрони), докато качеството на процеса се влошава. Вероятният резултат в повечето случаи е възход на лидери със силна ръка и авторитарни наклонности, които в допълнение прибягват към популизъм, за да си осигурят подкрепа. Подобен популизъм лесно може да бъде примесен с национализъм и религиозен фундаментализъм.

Икономическите последствия ще бъдат също толкова мрачни, тъй като регионът ще остане изложен на продължавата рецесия в ЕС и икономическият ръст на балканските държави или ще се свие или ще остане почти незабележим. Безработицата ще остане висока, имигрантските преводи от Западна Европа ще намалеят, преките чуждестранни инвестиции ще бъдат ограничени, с изключение на някои големи приватизационни сделки, които вероятно ще бъдат в полза на нови външни сили.

И накрая, с отдалечаването на европейската перспектива и потенциалното спиране на изпълнението на споразумението за нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово, не е изключена нова поява на междуетническо насилие. Възможно е и избухване на ново напрежение на други места в региона като например в Санджак, в Босна и т.н.

Каква е вероятността за засилване на ролята на страни като Русия и Турция в региона?

Докато през 90-те години изглеждаше, че ЕС няма алтернатива, последните развития показват, че вече има нови съперници в битката за влияние в страните в покрайнините на Европа. Иокономическата криза в ЕС, особено в държавите близо до Западните Балкани като Гърция и Словения, показва, че членството нито гарантира икономически просперитет, нито предпазва от болезнени реформи. Така влизането в ЕС вече губи един от основните си стимули и ако икономическата криза в ЕС продължава, неговата привлекателност ще продължава да намалява.

Други външни актьори като Русия, Турция и Китай започнаха да използват несигурността, за да промотират собствените си интереси в Западните Балкани. В Сърбия и босненската Република Сръбска има хора, които винаги са смятали Русия за алтернатива на западния либералнодемократичен модел. Усещането за засилване на Русия и сигналите за отстъпки, идващи от Запада, могат да надигнат нова вълна от евроскептицизъм. Управляващият елит в Сърбия говори надълго и нашироко за възможностите за привличане на инвестиции и политическа подкрепа от сили като Русия, Китай, страните от Персийския залив и дори изживяващите бум икономики в Югоизточна Азия. 

Дали този сценарий за засилване на политическото и икономическо присъствие на други външни актьори ще се активира зависи от външни за региона неща - от способността на ЕС да се реформира и превъзмогне икономическата и политическа криза, от траекторията на конфликта в Украйна и възможностите на Русия да печели политически дивиденти от конфронтацията със Запада, както и от авторитета на Турция за проектира влиянието си извън своите граници.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Новото румънско правителство иска да увеличи пенсиите с 40% Новото румънско правителство иска да увеличи пенсиите с 40%

Идеята е рискова, тъй като така страната може да надхвърли прага за бюджетния дефицит, определен от правилата на ЕС

16 дек 2019, 369 прочитания

Борис Джонсън ще представи за гласуване законопроекта за Brexit преди Коледа 3 Борис Джонсън ще представи за гласуване законопроекта за Brexit преди Коледа

Двата приоритета на премиера са да изкара страната от ЕС до 31 януари и да договори търговска сделка до края на 2020 г.

15 дек 2019, 1449 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Дневник: Виктор Понта спечели убедително първия тур на президентските избори в Румъния

Още от Капитал
Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

Зеленият вятър на промяната

Брюксел предлага най-мащабната реформа след въвеждането на еврото, за да стане ЕС въглеродно неутрален до 2050 г.

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10