Марко Кмезич: Спирането на разширяването на ЕС ще върне Западните Балкани назад
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Марко Кмезич: Спирането на разширяването на ЕС ще върне Западните Балкани назад

Марко Кмезич: Спирането на разширяването на ЕС ще върне Западните Балкани назад

Преподавателят от Центъра за изследвания на Югоизточна Европа към Университета в Грац и анализатор от The Balkans in Europe Policy Advisory Group пред "Капитал"

Светломира Гюрова
5399 прочитания

© Архив


Профил

Марко Кмезич e преподавател в Центъра за изследвания на Югоизточна Европа към Университета в Грац и анализатор от The Balkans in Europe Policy Advisory Group. Учил е в Университета в Белград и Университета в Грац, където в момента пише докторска теза за европеизацията чрез прилагане на принципите на върховенство на закона в страните от Западните Балкани.

Новият президент на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че през следващите пет години няма да има разширяване на ЕС. Какво политическо послание изпраща това към Западните Балкани?

Не бива да забравяме, че на Хърватия й бяха нужни шест години, за да приключи преговорите, след като ги започна през 2005 г. И последната фаза на присъединяването отне още почти две години, преди да се стигне до пълното членство. Като се има предвид това, дори за Черна гора и Сърбия, започнали преговори съответно през 2012 г. и 2014 г., не е много вероятно да се присъединят преди края на мандата на комисията "Юнкер". Така е ясно, че посланието, че няма да има присъединяване на нови държави, е по-скоро насочено към страните в ЕС и техните граждани, а не към желаещите членство държави от Западните Балкани. В общи линии това не е нещо ново за страните от Западните Балкани, или нещо, което те вече не знаят. Но честно казано, то изпраща погрешен сигнал и отслабва доверието в обещанието, което ЕС даде на Балканите на срещата на върха в Солун през 2003 г.  

Има ли риск от "турски сценарий" на преговори, които никога не свършват?

Със сигурност има. Този сценарий подчертава риска процесът на европейска интерграция да изгуби доверие и импулс. Когато публичният и формален ангажимент към присъединяване на нови страни започне да се поставя под въпрос от страните-членки и процесът се забавя заради (привидно) непреодолими местни или двустранни спорове, разширяването може да спре да бъде реалистична и постижима цел.

Към момента този сценарий е по-вероятен за изоставащите държави - Босна и Херцеговина, Косово, Македония. Иронията е, че точно страните, които най-много се нуждаят от стабилизиращия ефект на присъединяването, са най-застрашени от този вариант.

От друга страна може да се прогнозира, че при развитие на този сценарий ще станем свидетели на продължаващо увеличаване на авторитарни практики, подобни на тези в Турция и някои балкански държави, което само ще засили скептицизма в ЕС относно готовността за членство. Този порочен кръг може да доведе до "турски сценарий", при който всички се преструват, че разширяването продължава, но то всъщност е спряло.

Какви ще бъдат последствията, ако страните от Западните Балкани се откажат от членството?

Това ще доведе до връщане назад по отношение на демокрацията, икономиката и междуетническите отношения. А също и до възможно създаване на Западни Балкани на две скорости, където част от страните (Сърбия, Черна гора и Албания) се опитват да догонят ЕС, докато другите остават блокирани.

Първо, изоставянето на разширяването ще изтрие положителните ефекти от опита за покриване на критериите по отношение на демокрацията и върховенството на закона. Рискът е пленяването на държавата и икономиката от определени групи да се разпространи, и идеологическите разделения да се заличат докато политиката се колонизира от партии, представляващи бизнес интереси и олигархични мрежи. Демокрацията може да се сведе до периодични избори, маркиращи смяна на властта (и потенциални размествания на външни патрони), докато качеството на процеса се влошава. Вероятният резултат в повечето случаи е възход на лидери със силна ръка и авторитарни наклонности, които в допълнение прибягват към популизъм, за да си осигурят подкрепа. Подобен популизъм лесно може да бъде примесен с национализъм и религиозен фундаментализъм.

Икономическите последствия ще бъдат също толкова мрачни, тъй като регионът ще остане изложен на продължавата рецесия в ЕС и икономическият ръст на балканските държави или ще се свие или ще остане почти незабележим. Безработицата ще остане висока, имигрантските преводи от Западна Европа ще намалеят, преките чуждестранни инвестиции ще бъдат ограничени, с изключение на някои големи приватизационни сделки, които вероятно ще бъдат в полза на нови външни сили.

И накрая, с отдалечаването на европейската перспектива и потенциалното спиране на изпълнението на споразумението за нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово, не е изключена нова поява на междуетническо насилие. Възможно е и избухване на ново напрежение на други места в региона като например в Санджак, в Босна и т.н.

Каква е вероятността за засилване на ролята на страни като Русия и Турция в региона?

Докато през 90-те години изглеждаше, че ЕС няма алтернатива, последните развития показват, че вече има нови съперници в битката за влияние в страните в покрайнините на Европа. Иокономическата криза в ЕС, особено в държавите близо до Западните Балкани като Гърция и Словения, показва, че членството нито гарантира икономически просперитет, нито предпазва от болезнени реформи. Така влизането в ЕС вече губи един от основните си стимули и ако икономическата криза в ЕС продължава, неговата привлекателност ще продължава да намалява.

Други външни актьори като Русия, Турция и Китай започнаха да използват несигурността, за да промотират собствените си интереси в Западните Балкани. В Сърбия и босненската Република Сръбска има хора, които винаги са смятали Русия за алтернатива на западния либералнодемократичен модел. Усещането за засилване на Русия и сигналите за отстъпки, идващи от Запада, могат да надигнат нова вълна от евроскептицизъм. Управляващият елит в Сърбия говори надълго и нашироко за възможностите за привличане на инвестиции и политическа подкрепа от сили като Русия, Китай, страните от Персийския залив и дори изживяващите бум икономики в Югоизточна Азия. 

Дали този сценарий за засилване на политическото и икономическо присъствие на други външни актьори ще се активира зависи от външни за региона неща - от способността на ЕС да се реформира и превъзмогне икономическата и политическа криза, от траекторията на конфликта в Украйна и възможностите на Русия да печели политически дивиденти от конфронтацията със Запада, както и от авторитета на Турция за проектира влиянието си извън своите граници.

Профил

Марко Кмезич e преподавател в Центъра за изследвания на Югоизточна Европа към Университета в Грац и анализатор от The Balkans in Europe Policy Advisory Group. Учил е в Университета в Белград и Университета в Грац, където в момента пише докторска теза за европеизацията чрез прилагане на принципите на върховенство на закона в страните от Западните Балкани.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    То само България така хубаво ги разшири, че се видяха в чудо! Само им трябват още едни "хубавци" да вкарват закони под диктовка от Москва.

  • 2
    xyha avatar :-P
    xyha

    Да не бързат , както е тръгнало източните балкани ще се присъединят към тях.

  • 4
    yoankata avatar :-|
    yoankata

    Бе те западните балкани са под-кривата круша, а сега ЕС им е виновен...

  • 5
    yoankata avatar :-|
    yoankata

    "Иокономическата криза в ЕС, особено в държавите близо до Западните Балкани като Гърция и Словения, показва, че членството нито гарантира икономически просперитет, нито предпазва от болезнени реформи. "

    Ахааа... те очаквали да има келепир без болезнени реформи...

  • 6
    misho73 avatar :-|
    misho73

    Да бъдем реалисти - Черна гора единствена има НЯКАКЪВ шанс в близките 15 години, и то заради това че са микродържава, но с морска ивица. Албания има много път. Босна е в разпад. Македония - също. Косово не е точно държава. Сърбия е на черешата и унизително се умилква на цар Путин, което след Кримнаш и влезлите колони войски онзи ден в Донецк и Луганск .... забрави. Сърбия се готви за руски протекторат и анклав от типа на Калининград.

    ЕС няма да се разширява не в следващите 5, а поне 15 години. Причините са много (изключвам недъзите на кандидатите) - рецесия, проблеми с разни атакисти, хибридна война, вече започналата студена война, енергийни проблеми, както и онова нещо Камерън и истеричната му борба за власт, заради която наистина острова може да отплува ...

  • 7
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#2] от "xyha":

    "както е тръгнало източните балкани ще се присъединят към тях."

    И как е тръгнало? Една свиня и един впиянчен турчин-агент на ДС си развяват коня ... И? Виж сега, БГ освен на ЕС е член и на НАТО. Има една агенция в САЩ дето има лиценз за "отстраняване" ... БГ може да бъде почистена за около две седмици, както стана по времето на Костов. Просто са ни забравили за момента, ама ми се струва че скоро ще има бум-бам. Виж какво стана са Патока. Дойде МакКейн и орешко се на...ка а Суслик забягна през девет планини в десетата. А филма още не е започнал.
    По-скоро Швеция ще влезе в НАТО, отколкото БГ да излезе от ЕС. Особено в ситуацията в която никой не вярва на Турция.

  • 8
    sinergy avatar :-|
    Sinergy

    "Рискът е пленяването на държавата и икономиката от определени групи да се разпространи, и идеологическите разделения да се заличат докато политиката се колонизира от партии, представляващи бизнес интереси и олигархични мрежи."

    Звучи ли ви познато? Да не би членството в ЕС нещо да ни е помогнало в това отношение? :)

    До коментар [#7] от "misho73":

    И аз все им се чудя до кога ще ни търпят и ги чакам да ни очистят, ама нещо все не става :( А на Костов големият му проблем беше, че не успя да очисти всички.

  • 9
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#8] от "Sinergy":

    "И аз все им се чудя до кога ще ни търпят и ги чакам да ни очистят, ама нещо все не става"

    Става то, става. КТБ я почистиха май, малко ли е? Патока спря, жабурняка в БелеНе спря .... Не е малко, само за БелеНе ни бях скроили шапка за поне 10 млрд. !
    Ако говориш за мокри сценки от типа на Илия Павлов и Кюлев ... Знам ли? Може и да се уреди ... Все пак сме партньорска държава и не е редно разни агенти да чистят току така, трябва и малко приличие и воля от страна на хазяина. Малко ли хвалят Тиквичко? При положение че знаят за какъв човек говорим?!? Жозеф Дол на крака му дойде, това като последно потупване по рамото, а колко имаше ...

  • 10
    xyha avatar :-P
    xyha

    До коментар [#7] от "misho73":
    "Има една агенция в САЩ дето има лиценз за "отстраняване" ..."


    No money - no funny - СССР отстъпиха от източна Европа заради рецесията . Сега янките са на този хал и тази агенция си няма спонсор вече .


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK