Игра на котка и мишка с бомбардировачи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Игра на котка и мишка с бомбардировачи

Игра на котка и мишка с бомбардировачи

Гонитбата между натовски и руски военни самолети над Европа припомня едно отминало време, което може да се превърне в новата реалност

Красимир Янков
19205 прочитания

© reuters


"Инструктиран съм от правителството на Нейно величество да ви предупредя, че ако не отговорите, ще бъдете свалени." Това са думите, с които британските военни пилоти посрещат непознати самолети, навлезли в близост до въздушното пространство на Обединеното кралство, показва разпространен от BBC аудиозапис. По принцип на летците не се налага да използват често тази формулировка. Но последните събития в небето над Европа може да променят това.

На 28 и 29 октомври самолети на НАТО от Прибалтика до Португалия и Черно море са вдигнати по тревога, за да прихванат и ескортират общо 19 руски военни летателни машини (заедно с доближилите се на малко разстояние, но не толкова, че да задействат прихващачите, случаите стават 26). В състава на отделните руски въздушни групи е имало не само изтребители, но и трансконтинентални бомбардировачи заедно с въздушни цистерни с гориво.

Мисията на руснаците остава неясна, но това безспорно е най-големият инцидент от подобен тип от края на Студената война насам. Провокативният епизод изправи на нокти северните държави от НАТО и се вписва в по-широкия контекст на дрънкане с оръжие от страна на Русия, започнало с анексирането на Крим през пролетта на тази година.

Подобни авантюри и от двете страни (НАТО засилва въздушното си присъствие по границите на Русия) нагнетяват атмосферата на недоверие и рискуват да вкарат пртивниковите лагери в оръжейна надпревара. Освен това гонитбата във въздуха представлява сериозен риск за гражданската авиация в натовареното европейско небе.

Над Европа от край до край

Около 4 ч. сутринта българско време на 28 октомври два руски бомбардировача Ту-95 (въведени на въоръжение през 50-те години с цел атомна бомбардировка над САЩ) и шест въздушни цистерни Ил-78 се приближават до норвежкото въздушно пространство. Веднага са вдигнати изтребители F-16, които ги прихващат. Цистерните обръщат към Русия, но бомбардировачите продължават полета си. В рамките на 13 часа те са продължили по цялата крайбрежна линия на Европа и са обърнали назад чак при Португалия. По пътя си те са били ескортирани от британски изтребители Typhoon и португалски F-16.

Малко по-късно други две групи руски военни самолети отново вдигат на крак силите на НАТО. Седем руски бойни машини са били засечени над Балтийско море на 28 октомври. Те са били съпроводени над Финландския залив от германски изтребители Typhoon, както и от самолети на Дания, Финландия и Швеция, докато не са достигнали крайната си дестинация в Калининград. На следващия ден два Ту-95 и два изтребителя Су-27 навлизат в небето над Черно море и са ескортирани от турски самолети.

Опасна особеност на всички тези полети е липсата на радиоконтакт с наземните сили на НАТО или гражданската авиация. Нещо повече, руските самолети са били изключили бордовите си транспондери. По този начин те се превръщат в "невидими" за авиодиспечерите, които не могат да информират своевременно пътническите самолети за местонахождението на военните в случай на рискова ситуация.

В отговор на случката военното командване на НАТО в Монс, Белгия, незабавно съобщи, че това е "необичайно ниво на въздушна активност в европейското въздушно пространство". Но последните руски закачки съвсем не са и първи. По данни на Алианса през тази година досега са извършени над 100 подобни прихващания на руски самолети, което е три пъти повече от цялата 2013 г. Същевременно въздушните провокации не са единственото нещо, което Русия прави, за да изпробва реакциите на Алианса и съюзниците му. Или просто да провери колко здрави са нервите им.

През октомври шведските медии гръмнаха, че в Стокхолмския залив е забелязана неидентифицирана подводница. Швеция моментално мобилизира военноморския си флот да търси предполагаемия руски плавателен съд, но ловът се превърна във фарс и приключи без резултат. Въпреки това най-голямата военна операция в Северно море от Студената война насам показа колко притеснена и несигурна се чувства Швеция.

Малката Естония преживя своя епизод на сблъсък с Русия още по-странно. Талин твърди, че един от служителите на разузнаването му е бил буквално отвлечен в началото на октомври от граничен пункт на естонска територия и отведен в Русия. Мъжът, който се намира в затвор, е бил заловен в рамките на операция за контрашпионаж, гласи версията на руските власти. И двете държави обаче не разкриват повече подробности какво точно се е случило. И това повдига само още повече въпроси.

Всъщност макар да са изненадващи и дори стряскащи, тези руски военни действия над Европа имат няколко обяснения.

Случайно или не съвсем

"Трябва да реагираме. НАТО идва все по-близо до нас, а не обратното", казва Виктор Литовкин, редактор на военния отдел на агенция ТАСС, в интервю за изданието Christian Science Monitor. По подобен начин вероятно мисли и президентът Владимир Путин, който въведе внезапни проверки на бойната готовност и засили ученията до мащаба им от годините на СССР.

Има предположения, че визитата на Барак Обама в Естония, след която се случва инцидентът със служителя от разузнаването, е била сметната за подобно приближаване на НАТО до руската граница. Нещо повече, последните инциденти от 28 и 29 съвпадат с провеждането на най-голямото годишно стратегическо учение на САЩ. В рамките на 24 часа американски бомбардировачи летят до Гренландия, след което правят завой в западна посока и се прибират през Аляска, докато други изпълняват обратния маршрут. Целта е пълна симулация на ядрена война.

В същото време европейските анализатори виждат съвсем друга причина зад руските действия.  "Бих сложил тези инциденти в по-широкия контекст от началото на украинската криза. Те не се отнасят само за Западна Европа, но също така за САЩ и Азиатско-тихоокеанския регион. Съществува обща тенденция в Русия да се увеличава присъствието по безпрецедентен начин", казва пред "Капитал" Яцек Дуркалец, бивш служител на полското министерство на отбраната, а сега анализатор по въпросите на сигурността в Полския институт за международни отношения (PISM).

"Русия иска да покаже на НАТО, че каквото и да можете вие, ние го можем десет пъти по-добре", допълва той. Освен това тези полети са удобна проверка на механизмите на действие на НАТО и на държави като Финландия и Швеция – колко бързо пристигат прихващачите, какво е поведението им, каква е координацията между различните страни членки и т. н.

Тези тестове водят и до изваждане на светло на опасни куриози. През пролетта на 2013 г. руски самолети симулират бомбардировка над Стокхолм. По принцип далеч преди да застанат на огневи позиции те би трябвало да са вече прихванати и ескортирани от шведските изтребители. Това обаче така и не се случва, защото в страната текат великденските празници и в онзи момент просто няма дежурен екип на шведските ВВС. Подобни случки, включително тази с предполагаемата подводница, водят до промяна на общественото мнение в страната.

Втвърдяване на позициите

За първи път в историята на Швеция хората, които подкрепят членство в НАТО, са повече, отколкото противниците му. Това показват резултатите от проучване по поръчка на националната TV4, проведено седмица след като шведските моряци неуспешно претърсваха Стокхолмския залив. Според допитването 37% от шведите биха желали да станат част от Алианса спрямо 36%, които казват не. Само преди пет месеца 56% от шведите са против и само 28% са за. В отговор на друг въпрос едва 1% от шведите смятат, че страната им е добре защитена от външна агресия. По подобен начин се движат и обществените настроения във Финландия, която е съседка на Русия, но не е член на НАТО.

Руските действия водят и до засилено реципрочно присъствие на силите на НАТО в Прибалтика. В момента в небето там има четири пъти повече самолети на т.нар. air-policing мисии, отколкото преди година, съобщи генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг в интервю за в. Wall Street Journal през миналата седмица. Само през тази година броят на бойните самолети в Прибалтика е увеличен от 4 на 16 и са похарчени над 150 млн. евро за подобряване на базите на ВВС.  

Пари за конвенционална отбрана започват да се харчат все повече и на други места. Полша например също ще закупи бойни безпилотни самолети (известни като дрони) като част от програма за превъоръжаване на армията си. "Ще използваме дроните за защита на територията ни", заяви зам.-министърът на отбраната Чеслав Мрожек пред Agence France Presse. Всичко това са индикации, че регионът влиза в миниоръжейна надпревара.

И това едва ли ще се промени, смята Яцек Дуркалец. "Действията на Русия със сигурност дават причина на НАТО да не намалява присъствието на изтребителите си в Централна и Източна Европа", казва полският анализатор. Дали и външните министри на Алианса ще решат да заложат на повече въоръжаване вместо дипломация, ще стане ясно на срещата им през декември. Междувременно остават надеждите, че гонитбата във въздуха няма да прерасне в нещо по-сериозно и опасно.

"Инструктиран съм от правителството на Нейно величество да ви предупредя, че ако не отговорите, ще бъдете свалени." Това са думите, с които британските военни пилоти посрещат непознати самолети, навлезли в близост до въздушното пространство на Обединеното кралство, показва разпространен от BBC аудиозапис. По принцип на летците не се налага да използват често тази формулировка. Но последните събития в небето над Европа може да променят това.

На 28 и 29 октомври самолети на НАТО от Прибалтика до Португалия и Черно море са вдигнати по тревога, за да прихванат и ескортират общо 19 руски военни летателни машини (заедно с доближилите се на малко разстояние, но не толкова, че да задействат прихващачите, случаите стават 26). В състава на отделните руски въздушни групи е имало не само изтребители, но и трансконтинентални бомбардировачи заедно с въздушни цистерни с гориво.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

69 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Засега и НАТО, и Руските военни укрепват позициите си в процеса на разпределение и планиране на бюджетните разходи. Шведският куриозен случай с измислената подводница за начало на военни учения също беше подет от пресата и не допринесе за авторитета на военните там (руснаците "учтиво" ги уведомиха за националността на подводницата от НАТО). Много повече ме плаши отказът на Русия да участва в съвещанието по регулирането на атомните оръжия (ядрената безопасност) в Чикаго през 2016, както и "модернизацията" на установките Искандер с заряди, потенциално и ядрени и носители от 500 фо 2500 км, която го превръща от оперативно-тактически в системи за среден обсег, сериозна опасност за региона .

  • 2
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    За тези които не вярват в опасността от транспорт на ядрени боеприпаси от военните от всички страни предлагам един кратък преглед на инцидентите с такива системи от военните на САЩ с линкове до уики и страницата на архива на националната сигурност на САЩ (линковете са за САЩ защото там има прозрачност; явно всички останали са безгрешни) :
    http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_military_nuclear_accidents
    https://nsarchive.wordpress.com/2013/10/09/document-friday-narrative-summaries-of-accidents-involving-nuclear-weapons/

  • 3
    yoankata avatar :-|
    yoankata

    До коментар [#1] от "daskal1":

    "Засега и НАТО, и Руските военни укрепват позициите си в процеса на разпределение и планиране на бюджетните разходи."

    ох глупости пак от тебе! А войските в Украйна и те ли са за укрепване на бюджета? И ВСВ и тя ли беше пак заради бюджетни оправдания??

  • 4
    boby1945 avatar :-P
    boby1945
    • -112
    • +29

    "Трябва да реагираме. НАТО идва все по-близо до нас, а не обратното...""

    Просто казано, да бе мирно седяло, не би чудо видяло.....

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#2] от "daskal1":

    явно всички останали са безгрешни ... правилно си отбелязъл, за послединте 69 години САЩ водят 70 войни по Света...
    В момента са във война таман на 6 места едновременно.....

  • 6
    uap36309701 avatar :-|
    uap36309701

    наши самолети не ги ли прихванаха.а ако успеем да ги свалим ще шашнем пак света ;-)

  • 7
    2.5 avatar :-|
    2.5

    "Трябва да реагираме. НАТО идва все по-близо до нас, а не обратното"

    Ами желаещите да членуват в NATO са повече от тези, които желаят да бъдат в алианс с Путин. За да продължава да отглежда собствената си диктатура Путин се самоизолира, както беше и по време на Варшавския договор...

  • 8
    civis_eu_sum avatar :-|
    civis_eu_sum

    "Мисията на руснаците остава неясна"

    Няма нищо неясно. Това е игра на нерви.

  • 9
    riker avatar :-P
    Riker

    Много добре. Сега ще видим кой ще свърши първи парите. С действията си, руснаците правят услуга на Пентагона. При такава агресия, американците колкото и да не искат, ще им се наложи да увеличат бюджета за военните.

  • 10
    ggbg_minko avatar :-|
    ggbg_minko

    "два руски бомбардировача Ту-95 (въведени на въоръжение през 50-те години " - чудо е, че не са се разпаднали във въздуха.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK