Марийе Корнелисен: ЕС ще се изправи и ще тръгне напред
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Марийе Корнелисен: ЕС ще се изправи и ще тръгне напред

Марийе Корнелисен: ЕС ще се изправи и ще тръгне напред

Консултантът и бивш евродепутат пред "Капитал"

Светломира Гюрова
3843 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


След години, прекарани в Брюксел, какво е усещането ви, ЕС върви ли в правилна посока?

ЕС променя посоката си в момента. В последните пет години се случи безпрецедентен изблик на интеграция. Бяха създадени много нови инструменти, цяла система за икономическо управление, основите на банковия съюз и цял куп неща, които през 2008 г.  никой не мислеше, че са възможни. Големият проблем е, че всичко е само от страната на икономиката и финансите. Това не е изненадващо, защото ЕС има правомощия по отношение на бюджетните дефицити и държавните дългове, но не и в социалната сфера. Но освен че са дял от бюджета и имат финансова страна, пенсиите имат и социална, а на това се отделя твърде малко внимание.

Надявам се, че социалното измерение ще бъде приоритет от новата Европейска комисия и

Европейски парламент, защото това е едно от нещата, заради които хората станаха критични към ЕС. Нужен е нов баланс между финансовата и социалната страна. И виждам, че това вече се случва. Макар в момента в Европа да не управлява левицата, политиците започнаха да слушат малко повече гражданите и да осъзнават, че не могат да си затварят очите за социалната ситуация в Европа. Ако ЕС иска да стане отново привлекателен за гражданите си, трябва да взима насериозно тревогите им. Не са много европейците, които е тревожат всекидневно за дълга на държавата си, но тези, които са загрижени да не изгубят доходите и домовете, са милиони. Докато елитите игнорират това, ще има огромна пропаст между ЕС и гражданите му.

Какво е най-доброто противодействие срещу евроскептичните партии, които взеха близо една четвърт от местата в новия Европейски парламент?

Възходът им има много общо със страха и несигурността. Хората, които се притесняват да не изгубят работата и домовете си, искат да ги защитят и се обръщат срещу другите, срещу идващите отвън. И някои партии се възползват от това, например Партията на свободата на добре известния Геерт Вилдерс в моята страна Холандия. Неговата цел първо бяха мюсюлманите, а когато това се изтърка и вече не му носеше толкова популярност, насочи атаките си срещу българите и румънците. Така си избра нова цел, ново популистко послание. А следващата му цел може да бъде всеки. Този тип политици просто си избират група, която да разпънат на кръст, и по този начин печелят гласове.

Но не мисля, че трябва да се боим твърде много от тях. В предишния Европейски парламент имаше около 50 евроскептични евродепутати. И всички те успяха да прокарат общо четири поправки, които влязоха в законодателството. Те изнасят помпозни речи, вдигат много шум, но никога не са там, когато се водят преговори, не предлагат поправки и просто не вършат работата си. Така реалният ефект, който имат върху законодателството в ЕС, е точно нула. И не мисля, че сега, макар да са повече, ще е по-различно, защото те не са заинтересувани от това да търсят компромиси и да бъдат ефективни политици.

Тяхното истинско въздействие е върху традиционните партии. Друг пример от Холандия е министърът по заетостта, който е социалдемократ и като цяло е симпатичен човек. Но внезапно около година след приемането на Хърватия в ЕС той въведе временни ограничителни мерки за хървати, желаещи да работят в Холандия, защото се боеше, че те ще залеят като цунами трудовия пазар. Тогава участвах в дебат с един холандски депутат и го попитах: "Имате ли представа колко е населението на Хърватия?" Той отговори - около 20 млн. души. Да уточним, че хърватите са 4.2 млн., и малко от тях биха отишли да работят в чужбина. Така дори да се бяха наговорили да направят цунами на холандския трудов пазар, не биха могли просто защото не са достатъчно много. И тези временни ограничения, които поначало са абсурдни, в случая с Хърватия са истинско безумие.

Но това е ефектът, който оказва Вилдерс върху социалдемократите в Холандия, те вече не смеят да бъдат самите себе си от страх, че ще загубят гласове. Това е много по-вредно, отколкото самото присъствие на този тип партии в Европейския парламент.

Как установените партии могат да се преборят с това и да не влизат в евроскептичния дискурс?  

Като водят разумен дебат и се придържат към базирани на факти политики. Един пример - наскоро по искане на Германия, Холандия, Великобритания и Австрия Европейската комисия изготви анализ какъв е ефектът от работниците имигранти върху социалните системи. Комисията направи дълбоко проучване и заключението е, че няма абсолютно нищо притеснително. Причината източноевропейците да идват в тези четири държави е да работят. И когато вече нямат работа или сезонната им заетост приключи, повечето от тях се връщат. Така те по-скоро внасят в социалните системи, вместо да ползват плащания от тях.

Само че реакцията на министри в Холандия и Великобритания беше да опитат да дискредитират проучването и да кажат - ако приемем тези заключения, ние си затваряме очите за истината. Тъжно е, че на фактите вече не се гледа като на основа за правене на политики. Традиционните партии трябва да бъдат отново себе си и да следват собствената си идеология, а не да действат, водени от страх.

Оптимист ли сте за бъдещето на ЕС?

Винаги съм оптимист. Кризата няма да продължава вечно, вече има признаци на подобрение, макар и бавно. Мисля, че след 15 години ще са влезли държави от Западните Балкани, ще има някаква форма на присъединяване на Украйна и Молдова, ще съществува банков съюз, повече правомощия на ЕЦБ, по-широко икономическо управление на ниво ЕС. Така след 15 години ЕС ще се изправи и ще върви отново напред.

Важно е да продължи да се разширява и страните кандидати да имат ясна перспектива, че когато покрият критериите за членство, ще бъдат приети. Виждаме сега със случващото се в Украйна и в Сърбия, която проявява известно разочарование и гледа към Русия, че за ЕС разширяването е политически важно. В някои балкански държави с мюсюлманско население се забелязва нарастващо влияние на Турция, основно през инвестиции. Страните от ЕС са тези, които трябва да инвестират там. 

Самият ЕС става все по-разделен по линията еврозона и всички останали. Какви ще са последствията от това?

И преди се е говорило за разделение, за Европа на две скорости, за коалиции на желаещите по определени въпроси, но това беше базирано повече на политическата воля на държавите. А сега е базирано повече на формално разграничаване дали страната е в еврозоната или не. Ще бъде трудно в този процес на задълбочаващо се икономическо управление да се осигури демократична легитимност и да се намери подходяща роля на институциите на ЕС, докато има държави, които не планират да приемат еврото.

Примерно България според мен би трябвало да участва в обсъжданията и решенията за еврозоната, защото тя в някой момент ще влезе в нея и има право да влияе върху бъдещето й. Докато Швеция, Дания и Великобритания са друг случай, те съзнателно са избрали да не въвеждат еврото. Особено за Великобритания при сегашното й поведение би било трудно да се оправдае защо тя да участва в решенията за общата валута. От друга страна обаче не искаме две отделни управления.

Обсъждат се всякакви варианти и хората от Комисията по конституционни въпроси в европарламента, които знаят наизуст европейските договори, разиграват стотици модели, които биха били възможни. Тази дискусия ще продължава още известно време.

Профил

След пет години в Европейския парламент, в момента Марийе Корнелисен е консултант по лобиране, водене на дебати, споделяне на опит и защитаване на позиции в институциите на ЕС. По време на мандата си (2009-2014 г.) като евродепутат от холандската партия "Зелени леви", Корнелисен е член на Комисията по заетостта и социалните въпроси и Комисията по правата на жените и равенството между половете, както и един от зам.-председателите на групата Зелени/Евопейски свободен алианс. Тя беше в България по покана на Американския университет в Благоевград (AUBG) като част от модулния курс "Жан Моне", който е част от програмата за европейски изследвания. 

След години, прекарани в Брюксел, какво е усещането ви, ЕС върви ли в правилна посока?

ЕС променя посоката си в момента. В последните пет години се случи безпрецедентен изблик на интеграция. Бяха създадени много нови инструменти, цяла система за икономическо управление, основите на банковия съюз и цял куп неща, които през 2008 г.  никой не мислеше, че са възможни. Големият проблем е, че всичко е само от страната на икономиката и финансите. Това не е изненадващо, защото ЕС има правомощия по отношение на бюджетните дефицити и държавните дългове, но не и в социалната сфера. Но освен че са дял от бюджета и имат финансова страна, пенсиите имат и социална, а на това се отделя твърде малко внимание.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Социалната политика трябва да се преосмисли и да се сложи като централен проблем за ЕС.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK