Самотният президент
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Самотният президент

Самотният президент

След републиканския щурм на Конгреса Барак Обама изглежда все по-изолиран. Това ще се отрази и на ролята на Америка в света

Светломира Гюрова
9137 прочитания

© reuters


Интервюиращ пита американски гласоподавател: "Ако ви допра пистолет до главата и настоявам да изберете между демократите и републиканците, какво ще кажете?" Отговорът е: "Натиснете спусъка." Старата шега отново звучи актуално, след като най-скъпата кампания за междинни избори за Конгрес в САЩ, хилядите тв реклами и множеството гушнати бебета оставиха две трети от имащите право на глас безразлични и не ги накараха да пуснат бюлетини на 4 ноември. Причината е, че на американците им е писнало от техните политици (както от обитателя на Белия дом, така и от враждуващите конгресмени на Капитолия), притесняват се от настоящето и гледат мрачно към бъдещето.

И ако докаралите Вашингтон до блокаж с пререканията си републиканци и демократи могат да се обединят около нещо, то е кой е виновникът за американската депресия - президентът Барак Обама. Основна стратегия в предизборната кампания на консерваторите беше да атакуват своите опоненти за това колко често са гласували в Конгреса за предложения на Белия дом. А неговите съпартийци се държаха сякаш Обама е токсичен и кандидатите внимателно избягваха да се появяват заедно с него. Както се пошегува редакторът на бюрото в САЩ на британската ВВС Джон Сопъл, те се отнасяха с президента все едно той е заразен с ебола и им се иска да го сложат под карантина. Една от знаменателните случки е интервю на Алисън Лъндърган Граймс, претендент за Сената от Кентъки, пред местен вестник. Въпреки настоятелността на журналиста, който няколко пъти й задава въпроса дали е гласувала за Обама през 2008 г. и 2012 г., Граймс не особено умело, но затова пък упорито избягва да отговори.

След изборната нощ офанзивата срещу някогашния продавач на мечти само се засили. Триумфиращите консерватори, спечелили контрол върху Сената и увеличили надмощието си в Камарата на представителите (долната камара на Конгреса), провъзгласиха, че президентството на Обама на практика е свършило. От собствения му лагер стовариха върху него вината за изборния провал. На този фон той изглежда все по-самотен и, както пише Дейвид Роткопф, има опасност да приключи мандата си като най-изолирания президент от времето на Рейгън. "Обама ще пожъне резултатите от своя политически нарцисизъм по начин, който ще бъде труден не само лично за него, но и ще се отрази зле на Америка и ролята й в света", предупреждава главният редактор на сп. Foreign Policy. През последните си две години в Белия дом Обама ще е изправен едновременно пред набиращи сили републиканци и гневни демократи. Това ще ограничи пространството му за маневриране както на домашната сцена, така и навън.

Най-големият губещ

"Това беше вот срещу Обама и разочароващото неумение на демократите да постигнат ясни успехи по вътрешни теми като икономиката и здравната реформа (макар при нея нещата да са в развитие), както и по международни въпроси от Близкия изток до Русия и Китай", казва пред "Капитал" проф. Робърт Шапиро от катедрата по политология на Columbia University. Победата на републиканците беше очаквана, но не и мащабът й. Освен че овладяха Сената, те добавиха поне 10 мандата към и без това силното си мнозинство в Камарата на представителите и спечелиха губернаторски места в демократични владения като Арканзас, Мериленд, Масачузетс и Илинойс (което си е лично унижение за президента в родния му щат). "Тези избори всъщност бяха референдум за или против Обама, както по принцип е всеки междинен вот в САЩ", обобщава пред "Капитал" проф. Майкъл Хендерсън от Louisiana State University.

Вероятно за мнозина например в Европа е трудно да разберат защо американците са толкова недоволни от своите лидери предвид факта, че американската икономика расте с най-бързия си темп за последното десетилетие, безработицата пада, а доверието на потребителите е на седемгодишен връх. Но за съжаление на Обама и демократите гласоподавателите, изглежда, не са забелязали всичко това и проучванията показват, че две трети смятат, че "Америка сериозно е поела в грешна посока", и също толкова се страхуват, че децата им ще живеят по-зле от тях. Изглежда, икономическият растеж не се е просмукал надолу към домакинствата и не се е претворил автоматично в по-високи заплати и оптимизъм.

Републиканската вълна

На този фон дори победителите нямат чак толкова поводи за радост. "Републиканците сега са изправени пред предизвикателство", казва пред "Капитал" Майкъл Бароун от American Enterprise Institute. Сегашният успех съвсем не е гаранция, че след две години ще успеят да спечелят голямата награда - Белия дом. "Междинните избори не са добър предсказател за следващата президентска надпревара. През 2016 г. демократите ще имат някои ключови предимства, които сега нямаха. Първо, тогава са включени всички щати, а не само по-скоро приятелски настроените към републиканците, както при частичния вот сега. И второ, електоратът, който участва в президентските избори, е по-благоприятен за демократите, отколкото гласуващия на междинни, защото има по-висока активност на получаващите по-ниски доходи, етническите и расовите малцинства, младите хора", обяснява проф. Хендерсън. Според него към момента президентският вот след две години остава отворена надпревара, която може да бъде спечелена от всяка от двете партии.

Същевременно е спорно дали републиканците спечелиха, или по-скоро демократите загубиха. Посланието, че Обама е виновен за всичко, им свърши работа в кампанията, но в нея не стана ясно дали могат да предложат програма за управление и каква е тя. Докато контролираха частично Конгреса, можеха да си позволят имиджа на неприятната партия, която просто казва "не" и спъва всичко. Сега вече е по-различно и освен всичко друго те ще трябва да покажат дали могат да преборят вътрешните си противоречия между по-центристкото крило и фундаменталистите от "Чаеното парти". 

"По отношение на вътрешната политика разделението е управляемо - партията, изглежда, се е обединила повече или по-малко около това да остави социалните въпроси на заден план и да се фокусира върху орязването на държавните разходи, намаляването на данъците за бизнеса и хората с високи доходи и продължаване на инвестициите в местния добив на петрол, газ и въглища", казва пред "Капитал" д-р Джейкъб Паракилас от Chatham House. Но във външната политика липсва подобно споразумение. "Всички републиканци не харесват Обама и неговата политика, но няма особено съгласие дали САЩ трябва да се ангажират по-агресивно с предизвикателствата навън, или да се фокусират повече върху вътрешния дневен ред. Външната политика не е ключов въпрос в американските избори, но консерваторите трябва да демонстрират, че са способни да представляват отговорно САЩ на световната сцена", посочва д-р Паракилас.

Компромиси или парализа

Не е сигурно и доколко самият Обама ще може да прави това. Ако той не е способен да печели подкрепата на Конгреса по ключови вътрешни теми, това ще се отрази и на имиджа му навън. За президента ще е трудно да убеди съюзници и противници, че е надежден партньор, който може да спазва обещанията си, особено ако те изискват одобрение или финансиране от Капитолия.

Сценариите за последните години от мандата на Обама са два. Нeгативният е политическата поляризация, която миналата година доведе до частично затваряне на федералните институции и едва не причини фалит на САЩ, да продължи и дори да се засили. Това ще означава парализа, при която президентът се опитва да заобикаля враждебния Конгрес и да управлява с изпълнителни заповеди и федерални регулации. Оптимистичният вариант е републиканците да възприемат по-конструктивен и прагматичен подход и някои важни политики, които могат да спечелят подкрепа и отдясно, и отляво, да бъдат прокарани.

"Възможно е президентът и Конгресът да намерят общо поле за действие по отношение на търговската политика, износа на енергия, разходите за отбрана, имиграцията и може би данъчна реформа. Краят на изборите отваря вратата за това. Но ще го повярвам едва когато го видя, предвид неспиращия партиен конфликт и вероятността след голямата победа републиканците да си помислят, че не е нужно да правят компромиси", казва проф. Робърт Шапиро.

Това означава, че двете големи търговски споразумения - едното с ЕС (Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство, или TTIP) и другото с азиатските държави (Транстихоокеанското търговско партньорство, или TTP) - имат шанс да продължат. По отношение на имиграционната реформа Обама вече заяви, че ако не намери съмишленици, ще я въведе с изпълнителна заповед. На което новият силен човек във Вашингтон, републиканецът Мич Макконъл (който ще наследи демократа Хари Рийд като лидер на мнозинството в Сената) отговори с предупреждение, че това може да отрови отношенията между президента и Конгреса.

"Във външната политика Конгресът ще подкрепи Обама в битката срещу "Ислямска държава в Ирак и Леванта", но може да се опита да отхвърли евентуална ядрена сделка с Иран," прогнозира Майкъл Бароун. Според д-р Джейкъб Паракилас точно това е причината Вашингтон и Техеран да бързат. "Американските и иранските преговарящи в момента са под натиск да подпишат споразумение преди 24 ноември, което да бъде гласувано от сегашния Сенат, преди конституирането на новия през януари", обяснява анализаторът от Chatham House.

Пробивът с Иран би бил исторически и би наредил Обама в галерията американски президенти като Бил Клинтън и Роналд Рейгън, успели по време на втория си мандат (често посвещаван на обиколки навън) да постигнат външнополитически удар. Но ако Обама не успее да преодолее надвисналата изолация и да намери партньори, през следващите две години ще има бледа сянка в Белия дом и на ключови международни срещи.

Интервюиращ пита американски гласоподавател: "Ако ви допра пистолет до главата и настоявам да изберете между демократите и републиканците, какво ще кажете?" Отговорът е: "Натиснете спусъка." Старата шега отново звучи актуално, след като най-скъпата кампания за междинни избори за Конгрес в САЩ, хилядите тв реклами и множеството гушнати бебета оставиха две трети от имащите право на глас безразлични и не ги накараха да пуснат бюлетини на 4 ноември. Причината е, че на американците им е писнало от техните политици (както от обитателя на Белия дом, така и от враждуващите конгресмени на Капитолия), притесняват се от настоящето и гледат мрачно към бъдещето.

И ако докаралите Вашингтон до блокаж с пререканията си републиканци и демократи могат да се обединят около нещо, то е кой е виновникът за американската депресия - президентът Барак Обама. Основна стратегия в предизборната кампания на консерваторите беше да атакуват своите опоненти за това колко често са гласували в Конгреса за предложения на Белия дом. А неговите съпартийци се държаха сякаш Обама е токсичен и кандидатите внимателно избягваха да се появяват заедно с него. Както се пошегува редакторът на бюрото в САЩ на британската ВВС Джон Сопъл, те се отнасяха с президента все едно той е заразен с ебола и им се иска да го сложат под карантина. Една от знаменателните случки е интервю на Алисън Лъндърган Граймс, претендент за Сената от Кентъки, пред местен вестник. Въпреки настоятелността на журналиста, който няколко пъти й задава въпроса дали е гласувала за Обама през 2008 г. и 2012 г., Граймс не особено умело, но затова пък упорито избягва да отговори.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Мисля че грешите с извода за ролята на САЩ във външната политика, напротив, тя ще е далеч по-динамична (агресивна) тъй като не засяга вътрешните въпроси. Омама внесе предложения за финансиране на военните действия срешу ИСИЛ (6 милиарда) и Ебола (3 милиарда), следващата седмица започва пътуване до Азия което ще включи 12 страни. Републиканците ще го подкрепят във външната икономическа политика, МакКейн (вероятният председател на сенатската комисия по Отбраната) днес направи изявление за поддръжката си на Обама като главнокомандващ с право на решения без съгласуване с Конгреса.

  • 2
    poptcheva avatar :-|
    Free person

    Тъжно е за Обама- един успешен демократичен президент,който преведе Щатите в една от най-трудните кризи,буквално изтегли Америка от кризата,буквално се постара да минимизира военните намеси ,които бяха започнати от ястребите Буш старши и младши.Сега Сенатът му извива ръцете,без да се съобрази,че Президент Обама направи невероятни реформи в здравеопазването,в икономиката.Към днешна дата само за м.Октомври 2014 са открити 287 000 раб.места в САЩ,безработицата е намалена до санитарен минимум от 5,8 %.Това е нечувано от десетилетия!

  • 3
    comandante avatar :-P

    Самотният президент
    След републиканския щурм на Конгреса Барак Обама изглежда все по-изолиран. Това ще се отрази и на ролята на Америка в света
    ___________
    На света му е писнало от Америка , 900 бази в 130 страни !
    Да си световен жандарм изисква трилиони ! Все някой трябва да ги плаща!

  • 4
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    Днес светът е много по-гъвкав от времето на края на Студената война. Обикновените американци не го осъзнават и затова не могат да го приемат.

    Всеки следващ президент ще бъде по-самотен от Обама, защото САЩ не може да остане световен хегемон, въпреки напъните на правителствата му. Това просто, вече не зависи от Америка и няма как да се хареса на редовия американец, независимо на коя партия симпатизира.

  • 5
    deepz00ne avatar :-|
    deepz00ne

    До коментар [#3] от "comandante vs либертарианци и корпокративисти":

    на света му писна от руските варвари
    на света му писна да бъде заплашван от маймуни с ядрени ракети
    затова маймуните ще бъдат сложени пак в клетка

  • 6
    comandante avatar :-|

    До коментар [#5] от "deepz00ne":
    на света му писна от руските варвари
    на света му писна да бъде заплашван от маймуни с ядрени ракети
    затова маймуните ще бъдат сложени пак в клетка
    _________
    Брей аз ако използвам такива стилистични украси и епитети за уважавания президент от снимката който е и главнокомандуващ на 900 военни бази в колониите ще ми лепнат бан поне за един месец!


  • 7
    deepz00ne avatar :-|
    deepz00ne

    До коментар [#6] от "comandante vs либертарианци и корпокративисти":

    оплачи са в руското посолство
    "путен памаги "
    може пък да прати от зелените човечета да ти помогнат

  • спейс мен

    Имайки предвид ретардиралата позиция на републиканците относно климатичните промени, бих казал, че ВСИЧКИ сме прецакани! САЩ са на челни места по CO2 емисии и, ако действително тея малоумници взимат решения, игнорирайки климата, ще страдаме всички. Една планета, нали се сещате? Никой от нас не е гласувал в тези избори, обаче ще понесем последствията от вредните им последствия. Това справедливо ли е?!

  • 9
    stg avatar :-|
    stg

    До коментар [#8] от "спейс мен":
    оф айде стига с тоя климат, нека се докаже поне една връзка между човешката дейност и климата и пак ще приказваме, за сега няма нищо доказано има само много думи

  • 10
    pinky avatar :-|
    pinky

    Да, представяш ли си колко тъпо би било след 30 години да се окаже, че сме направили Земята една по-чиста планета без никаква причина?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK