Гледайте на запис конференцията: "Банките и бизнесът"
Close

Збигнев Марчиняк: Достатъчно е едно смело правителство да направи голямата крачка

Архитектът на образователните реформи в Полша за това, как полските ученици станаха едни от най-успешните в Европа

Збигнев Марчиняк    ©  Велко Ангелов
Когато преди година Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) обяви резултатите от най-новото си изследване PISA, Полша имаше много, с което да се гордее. Учениците й се наредиха на второ място в Европа по четивна грамотност и на шесто по математика. Делът на функционално неграмотните 15-годишни е спаднал с над 12 процентни пункта - до 10,6%, в сравнение с 23% през 2000 г. (съвсем не между другото в България е 39% през 2012 г.). Няма друга европейска държава, която толкова стабилно се изкачва напред в международните образователни изследвания.

Това не е чудо, а продукт на дълга и сериозна работа. Тя започва веднага след промените през 1989 г., когато недостатъците на старата система са очевидни - само 7% от поляците са с висше образование, а грамотността сред завършващите професионални училища е изключително ниска. Полските власти решават, че трябва спешно да подобрят общото образование, за сметка на чисто професионалните умения в техникумите. Въвеждат нова училищна структура, която отлага профилирането за след девети клас. Идеята е, че учениците имат нужда от много повече "меки" умения, критично и логическо мислене, за да са гъвкави на пазара на труда и за да се справят в живота.

Втората голяма част от реформата е промяна на учебната програма - тя вече не следва остарялата идея за "предоставяне на информация на учениците", а се опитва да ги кара да мислят и да търсят решения. Прогимназията се посвещава на базисни умения по тези дисциплини, които са важни за ежедневието, а академичните знания се оставят за последните години на гимназията. Обучението в професионалните училища също става по-гъвкаво и учениците могат лесно да се преквалифицират. Училищата и учителите са свободни да определят сами учебната си програма, стига учениците им накрая да покриват националните образователни изисквания. Накрая на реформите, цялата образователна система в Полша, включително висшето образование, вече се основава на очаквани спрямо постигнати резултати от обучението.

Ключов момент в полската реформа е външното оценяване на резултатите, което измерва силните и слабите страни на учениците, помага им да решат кой е най-подходящият вид училище за тях и готови ли са за университет. Освен това служи за измерване на качеството на прогимназиите, така че училищата и властите да знаят къде се справят добре и къде трябва да насочат повече ресурси. В Полша всички училища, включително и частните, получават държавна субсидия според броя на учениците, ако изпълняват националната образователна програма. Тези в селските райони получават стимули за привличане на добри учители.

Архитект на тези промени е математикът и университетски преподавател Збигнев Марчиняк. След шест години начело на Варшавския университет, през 2007 г. той става заместник-министър на образованието, а след това - главен секретар. В момента Марчиняк консултира Световната банка в сферата на образователните политики, част е и от екипа на OECD, който изготвя теста PISA по математика.

Нищо от промените нямаше да даде ефект обаче, ако не бяха силните местни власти в Полша. Управлението на образованието се децентрализира още в началото на 90-те, директорите започват да се назначават чрез конкурс, премахва се държавният монопол върху създаването и функционирането на училищата. Образованието става фокус както на общините, така и на тяхното население. Резултатите на училищата се следят отблизо, учителите се насърчават да използват иновативни практики в преподаването, организират се допълнителни образователни дейности и дори най-бедните общини инвестират в училищата си.

Местните власти играят голяма роля и при преодоляването на пречките пред реформата. Затварянето и преобразуването на училища предизвиква гражданско недоволство, но общините успяват да обърнат вниманието върху крайната цел за по-качествено образование. Или както казва тогавашният зам.-министър на образованието Ирена Джежговска: "Ежедневно се следеше броят на местните протести - ако бяха под 300, се продължаваше напред."

Помага и всеобщото разбиране, че пътят към демокрация минава през болезнени, но необходими фази. "Когато се намира в преход, обществото е готово да приеме промени, които вероятно биха били неприемливи или много трудно постижими в "нормален" период", пише Марчиняк в свой доклад за полската реформа в образованието. И е убеден, че за да може една дълбока промяна на системата да бъде приета напълно, вероятно е необходимо цяло едно поколение.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik
    • + 33

    Малко размисли върху основните акценти от интервюто:

    „Колко време отне да наложите реформата и кое помогна?
    -Промяната на училищната структура стана много бързо - за една година.”

    >>> Така е. Реформа се прави или за 1 година, или никога. Със забележката, че за да се направи за 1 година, трябва да се започне за 2 месеца и това важи за всички сектори. Тоест, ако средата на януари някой министър все още няма представа как ще вдигне на крака забатачения си ресор, по-добре да си заминава. За януари 2015 говоря.

    ***
    "Как мотивирахте хората, че това е смислено и важно?"
    - Като им показвахме резултатите от PISA като обективен външен измерител"

    >>> Ето това е да хванеш верния път от самото начало. Мисленето е процес на сравнение (Валтер Ратенау). Икономиките на Австрия, Германия, Белгия не се крепят на аутобаните и свръхскоростните железници, както си мислим, а най-вече на „нематериална инфраструктура” като всеобщия кредитен регистър, електронния кадастър и желязната държавна статистика. Може ли да започнеш каквото и да било, без да знаеш как ще измериш резултатите от него? Външен шаблон като ПИЗА теста е нещо много солидно. Защото българското образование е на същото провинциално дередже, в каквото са „столичните футболни грандове”. След целогодишните новини със жълтеникъв оттенък колко са умни и велики, лятото идват международните срещи с никому неизвестни балкански, модловски и централноазиатски отбори, от които обикновено биват разпертушинени. Съответно учениците – заковани на дежурното последно място на ПИЗА-теста. Само където още никой министър на образованието не се е сетил, да обвини за това съдиите и УЕФА-мафията (шшшттттт, дано никой от онези горе не чете тука, че идеята ще бъде прихваната на секундата!!!)

    ***
    "В Полша всички училища, включително и частните, получават държавна субсидия според броя на учениците, ако изпълняват националната образователна програма"


    >>> Парите следват ученика в частните училища не само в Полша, а още в Германия, Австрия, Франция, Испания, Швеция – все държави с дългогодишни левичарски традиции. За другите страни не съм проверявал как е, но едва ли е нещо различно. И не само е така, ами си е така от немай колко време – можем да кажем, че винаги си е било така. И не само винаги си е било така, ами изобщо по този въпрос няма дискусия в обществото. Щом частникът върши същата работа и ученикът е по-щастлив при него, значи си отнася там абсолютно същата държавна субсидия на общи основания и точка по въпроса. Пълна социална справедливост! Не така е положението в България, където най-отявленият пример в обратната посока е „дясното управление” на ГЕРБ в София. Тук родителите от станалата вече 10 години опашка за детски градини от самото начало на проблема предлагат едно – дайте ни такава субсидия, каквато на дете в общинските градини, ние ще си намерим варианти. И да ни бяхте построили градините, пак толкова щеше да ви струваме като текуща издръжка! Сега хем няма да харчите за сроеж – дайте парите в брой, ние ще си намерим частни градини. 10 години отговорът е НЕ, НЕ и само НЕ. Ами те горките, след като не са готови на реформи там, където не успяват да предложат на родителите нищо друго, освен участие в тотализатори, лотарии, томболи и чопове местата, вижда ли ги някой как ще поемат полския път? Сигурно ако почнат да им спират европрограми и да им отказват командировки в Брюксел, но иначе отвътре да им дойде - никога!

    Нередност?
  • 2
    mrvip avatar :-|
    mrvip
    • + 19

    Фактът, че под тази статия има един единствен коментар, е леко трагичен. Сигурен съм, че под новина че някой е пръднал под чаршафа в Биг Брадър, ще има цяла лавина.

    Нередност?
  • 3
    serafin avatar :-|
    serafin
    • + 3

    Четете! Четете уважаеми другари министъри и най-вече премиери (ако можете!).
    Онова недоразумение Лилето пак продължава да плещи за магистрали, асфалт и разни други "учени" работи.
    А най-важното - образованието... ми те нали могат да четат и да смятат до сто.
    Пък и сега им боядисахме училищата, кво толкова реват!
    А че не могат да се намерят свестни работници, служители...

    Нередност?
  • 4
    serafin avatar :-|
    serafin
    • - 1
    • + 5

    И в главата ми звучи крилатия премъдър цитат на негово величество тиквоний първи фон банкенбург: "Никой не прави реформи по време на криза"....
    Така, че всичко е обречено...

    Нередност?
  • 5
    lektura avatar :-|
    Диляна Денчева
    • + 1

    Не е точно така. Живея в Полша от няколко години, работя в системата на образованието и не виждам революционни ефекти от реформата. Разделянето на 3 фази - начално, прогимназия и гимназия разбива много силно монолитността на учебния процес. Съкращаването на гимназиалния период до 3 години на практика не дава възможност за никаква задълбочена специализация - да си представим петте години езикова или математическа гимназия у нас и да си зададем въпроса дали можем да ги съкратим до три. Не, нали? Да не говорим, че такъв тип гимназии, като стрикте математически и езикови няма. А когато наближи време за матура всички вкупом тръгват на курсове, за да се подготвят.

    Нередност?
Нов коментар