Раед Арафат: "По-добре да искаш прошка, отколкото позволение"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Раед Арафат: "По-добре да искаш прошка, отколкото позволение"

Най-трудно беше да променим манталитета, казва Арафат.

Раед Арафат: "По-добре да искаш прошка, отколкото позволение"

Човекът, променил спешната помощ в Румъния, казва че една реформа никога не спира

7062 прочитания

Най-трудно беше да променим манталитета, казва Арафат.

© Капитал


В България напоследък са популярни протестите срещу нечие назначение. Хората, които могат да заемат даден публичен пост, изглеждат все по-малко, а кандидатите - все съмнителни. Ето защо е удивително, че в съседна Румъния не назначението, а уволнението на някого може да предизвика правителствена криза, както стана през март 2012 г. Тогава десетки хиляди хора в редица градове излязоха на улиците, за да протестират срещу махането на заместник-министъра на здравеопазването Раед Арафат и в крайна сметка свалиха правителството на Емил Бок.

"Удивително" обаче е дума, често използвана за д-р Арафат. Той е истински реформатор - от типа хора, които не се интересуват от пречките, а от решенията, и които виждат не проблеми, а възможности. Дейността си започва още през 1990 г. в северния румънски град Търгу Муреш, където с една стара линейка създава нова система за спешна помощ. Тя е под егидата на тогавашната Клиника за интензивно лечение и терапия и се основава на принципа на придвижването на медицински екип до мястото, където се намира пациентът, а не превозването му в болница.

Службата, известна като SMURD (Мобилна служба за спешна помощ и реанимация) постепенно набира скорост, когато получава съдействие от групата на военните пожарникари, които се включват с екипи и помещения. Отдадеността на Арафат, гъвкавостта на системата му, строгото следене на резултати, сътрудничеството с чужди държави и добрата работа с най-различни местни и национални власти превръща SMURD в национален проект, който към момента покрива цяла Румъния и обхваща над 4000 пожарникари парамедици, лекари и асистенти. Времето за реакция се измерва в минути.

Това е безспорно една от най-добрите системи за спешна медицинска помощ в Европа и със сигурност най-добрата в целия стар източен блок - одобрението към нея в Румъния е над 80%. И е продукт на отдадеността на един човек.

Причината за уволнението му от правителството е несъгласието му с предложената здравна реформа, която да вкара частни играчи в спешната помощ, по доста неясни правила. Според Арафат това ще разруши създадената система, която работи на базата на мащаб и е на принципа на армията и полицията - финансирана от бюджета, с национален обхват. 

Как започнахте реформата?

Когато започнах, не мислех, че започвам реформа. Мислех, че поправям нещо, което не работи в мястото, където учех. Първият ми опит се провали в Клуж. После се преместих в Търгу Муреш, на 100 км. Там някои хора приеха идеята ми и започнахме да работим. И бавно това се превръщаше в нещо все по-голямо. Мечтите също растяха, докато станаха национална реформа за спешната помощ.

Колко време ви отне да промените една област и после - цялата страна?

За първата област ми отне от 1990 до 1993 г., така че моделът да бъде копиран от друга област. Но реформата в тази област продължава и днес. Последното нещо, което открихме, беше тренировъчен център за целия регион - миналата година. Преди това сме правили малки тренировъчни центрове. Когато започнеш някаква реформа, тя никога не спира. Ако промениш нещо и спреш, и кажеш "това е идеално, спираме", ще мине много малко време, преди това, което си сменил, да е остаряло и нефункциониращо.

През 1993 г. вече други две области искаха да им помогнем. Те създадоха екипи  съвместно с пожарната. После и Клуж го направи, там имахме подкрепа от германската пожарна служба в Кьолн. Хората започнаха да говорят за нас, след това се прехвърлихме в още няколко области. И накрая бях повикан в министерството на здравеопазването. Оттам започнах вече да работя отгоре надолу, не обратното.

Така че опитът, който натрупах между 1990 и 2006 г., ми помогна първо да създам закона за спешната помощ, тъй като дотогава работихме по правилници и актове. И в 2007 г., когато дойдох като зам.-министър, можех с подкрепата на правителството да прилагам закона и да разпространяваме опита си.

На какъв етап дойде помощта от държавата?

От самото начало, но не от здравното министерство, а от МВР и от военната пожарна по това време. Това беше през 1991 г. Това беше местна помощ от местната пожарна. Здравните власти бавно започнаха да се променят, чак през 1997 г. Но бързата промяна стана през 2006-2007 г.

Това, което е известно за Румъния, е, че когато един министър напусне и дойде друг, той променя изцяло правеното преди него. Вие го имате в България като проблем. Но в спешната помощ подкрепата продължи. И това беше така през всички правителства, които доизградиха системата. А двигателят за тази подкрепа е одобрението на населението към системата. А моят двигател е любовта ми към спешната помощ.

Как успяхте да убедите пожарната и полицията, че това е добре да се случи?

Първо опитахме със спешната помощ в Клуж, но не стана. После с Червения кръст, пак не се получи. Накрая започнахме преговори с пожарникарите. Те имаха много професионален подход. Те казаха "добре, харесва ни идеята, знаем какво си правил в последната година, нека да почнем да си сътрудничим така, както го правят във Франция". Поискаха да работим заедно 6 месеца и след това да преценим - ако са доволни, продължаваме, ако не - спираме. След първите 6 месеца дойдоха за оценка от центъра в Букурещ. Докладът беше много позитивен и ние продължихме да развиваме идеята.

Интересно е, че основният двигател за включването на още и още области беше именно пожарната. Здравните власти се включваха само при поискване.

Какви бяха основните пречки, с които се справихте?

Имаше много, дори сега. Когато става дума за нещо, което расте и хората му се доверяват, имаш и много хора, които го гледат с подозрение. Това е добре. Но е добре, когато критиката идва, за да подобри това, което правиш. Лошо е, когато е само завист и поставяш под въпрос нещо само защото не ти харесва.

Първата ни стъпка беше да сменим манталитета. Това беше ужасно трудно. Например концепцията, че някой с много опит от някоя болница ще отиде да помага в спешната помощ за тежко ранени пациенти. После идеята за пожарникарите, които ще помагат без доктори наоколо, като използват автоматични дефибрилатори. Това беше огромен проблем в Румъния - "как ще им позволите такова нещо" и т.н.

Затова понякога правихме неща, без да имаме позволение за тях, движени от идеята, че е по-добре да искаш прошка, отколкото позволение. Сблъскахме се с хора, които се страхуваха за позицията си, областта си, бъдещето си. Например болничната спешна помощ винаги се се страхували, че ще изземем работата им. Но това не е вярно - ние винаги сме казвали, че сме допълнителен двигател. Ние на практика ги издърпахме след себе си, като ги накарахме да вдигнат качеството.

Колко време ви отне да въведете телемедицината (лечение отдалеч с видеобраз - бел. ред.)?

За първи път я пуснахме 2003 г. с пари от Vodafone. Пробвахме я на 7 коли и беше толкова успешна, че я разпространихме на всички линейки, които имат парамедици без доктори. През 2007 г. вече я въведохме национално. След това чрез икономии, обществени пари и частни дарения стъпка по стъпка вече има видеовръзка със спешните отделения на болниците, откъдето да идва помощ и съвет. Първо решихме да свържем няколко спешни отделения помежду им. Свързахме 30 спешни отделения с университетската болница в Муреш. После 13 отделения с болница в Букурещ и накрая имаме над 100 свързани помежду им болници. Това се разширява, имаме план за следващите 5 години.

Какво струваше тази реформа?

Много е трудно да се изчисли. Първо, разбира се, създадохме спешни отделения, увеличихме броя на линейките и на пожарникарите и т.н. Но ще кажа следното. Направихме го по много по-добър начин, отколкото ако го бяхме направили отгоре надолу - например като кажем "хайде да увеличим линейките". Напротив, работихме  с пожарната, защото така не трябваше да наемаме нов персонал, само обучихме този, който вече беше там. Всичко, което е включено към момента в нашата система, струва по-малко от 5% от разходите на здравната система. И това е за 6 милиона посещения годишно, включващи от линейки, през хеликоптери, спешно отделение. Това са около 4 млн. души - една четвърт от населението. Така че цената не е много висока. И също така със сигурност е по-малка от цената, която щяхме да платим, ако не бяхме правили нищо.

Защо се противопоставихте на приватизацията?

Моята инициатива беше частна с публична подкрепа. Но никога не съм искал да е частна - тя беше насочена към това да подобри работата на публичния сектор, не да създаде място за частни играчи.

Спешната помощ не е място за пазарни играчи, това не е като да продаваш плодове. Това е като армията и полицията. За да работи ефективно системата, ти трябва голям мащаб, за да можеш да местиш ресурси ефективно от едно на друго място при нужда. Ако някъде има нужда от повече линейки, да можеш да ги преместиш. И затова трябва да е финансирана от бюджета.

Ако частният сектор иска, да играе там, но със собствени пари, не с пари от държавата.

В България напоследък са популярни протестите срещу нечие назначение. Хората, които могат да заемат даден публичен пост, изглеждат все по-малко, а кандидатите - все съмнителни. Ето защо е удивително, че в съседна Румъния не назначението, а уволнението на някого може да предизвика правителствена криза, както стана през март 2012 г. Тогава десетки хиляди хора в редица градове излязоха на улиците, за да протестират срещу махането на заместник-министъра на здравеопазването Раед Арафат и в крайна сметка свалиха правителството на Емил Бок.

"Удивително" обаче е дума, често използвана за д-р Арафат. Той е истински реформатор - от типа хора, които не се интересуват от пречките, а от решенията, и които виждат не проблеми, а възможности. Дейността си започва още през 1990 г. в северния румънски град Търгу Муреш, където с една стара линейка създава нова система за спешна помощ. Тя е под егидата на тогавашната Клиника за интензивно лечение и терапия и се основава на принципа на придвижването на медицински екип до мястото, където се намира пациентът, а не превозването му в болница.

Службата, известна като SMURD (Мобилна служба за спешна помощ и реанимация) постепенно набира скорост, когато получава съдействие от групата на военните пожарникари, които се включват с екипи и помещения. Отдадеността на Арафат, гъвкавостта на системата му, строгото следене на резултати, сътрудничеството с чужди държави и добрата работа с най-различни местни и национални власти превръща SMURD в национален проект, който към момента покрива цяла Румъния и обхваща над 4000 пожарникари парамедици, лекари и асистенти. Времето за реакция се измерва в минути.

Това е безспорно една от най-добрите системи за спешна медицинска помощ в Европа и със сигурност най-добрата в целия стар източен блок - одобрението към нея в Румъния е над 80%. И е продукт на отдадеността на един човек.

Причината за уволнението му от правителството е несъгласието му с предложената здравна реформа, която да вкара частни играчи в спешната помощ, по доста неясни правила. Според Арафат това ще разруши създадената система, която работи на базата на мащаб и е на принципа на армията и полицията - финансирана от бюджета, с национален обхват. 

Как започнахте реформата?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    kireto avatar :-|
    Кирето

    Сега е момента ние да се възползваме от г-н Арафат.
    Нали са го уволнили, да вземе новият министър да го покани на работа.

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    Защо нямаме реформатор като г-н Арафат? Отговор: защото ако се беше озовал у нас, до ден днешен щеше да стои затворен в центъра за временно настаняване в Бусманци!

  • 3
    moi6e...tolkoz avatar :-|
    Мойше! Толкоз!!!

    До коментар [#1] от "Кирето":

    Точно това е и моето мнение:)

  • 4
    peaspiring avatar :-|
    peaspiring

    Анатема! Анатема! Каролев досега да го е заклеймил като комунист и публично анатемосал в сутрешните блокове на всички знайни и незнайни телевизии.

  • 5
    putlernopassaran avatar :-|
    putlernopassaran

    До коментар [#2] от "cinik":В крайна сметка ще прибегнем до опита и вероятно и услугите на г-н Арафат. В статията не е отбелязано, но средното време в Румъния на линейките да стигнат нуждаещ се е 8 МИНУТИ! Тук понякога е часове....

  • 6
    bestbuy avatar :-(
    За да останат ХОРА в България.

    Какво да кометира човек - когато има желание, когато има смели хора - всичко е възможно ! Цигани били, мамалигари били.. - ама ни изправариха във всичко, защото те НЕ СЕ УЧАТ ОТ ЦИГАНИТЕ !

  • 7
    prismehulnik avatar :-|
    Присмехулник

    Дано Москов чете!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK