Хората, които променят държави

Малко или много време са 25 години? Погледнато от кометата, където тази седмица кацна човешки апарат, пътувал дотам 10 години - вероятно незначително. Погледнато от някое малко българско градче в Средна България - това е половин пропилян живот.

Пропилян не защото за това време нищо не се е случило. Достатъчно е да се погледнат икономическите данни (виж текста), за да стане ясно колко различна е България днес от онази България преди 25, пък и преди 15 години. Но не се случи достатъчно и не се случи всичко, което трябваше. И това, което остана, днес ни дърпа назад всекидневно. Докато други се борят с бъдещето, ние все още се караме за миналото.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Трите кита

Има три основни тежести, които продължават да дърпат България към дъното. Това са най-важните реформи - съдебната, образователната и, разбира се, здравната. Те са бремето на прехода, което тежи с все по-голяма сила върху днешния ден. Неизчистената съдебна система прави невъзможна както нормалната икономическа среда, така и премахването на корупцията. Бавно реформиращото се образование спъва бъдещите поколения да се справят по-добре. Счупената здравна система се измерва буквално с години по-малко живот.

Към тези дефицити напоследък се прибави и политическата импотентност пред струпването на много кризи накуп. За решаването им се искат смели хора с ясна цел и дълъг хоризонт на действие. Вместо това обаче в последно време имаме колебливи и късогледи политици. Кризите не се решават, а се отлагат с теглене на нови заеми, което прави бъдещото им решаване много по-болезнено.



Вероятно мнозина са се примирили, че каквото е счупено, ще остане такова. В крайна сметка, ако за 25 години нещо не се е променило, реалистично ли е да очакваме обратното занапред?

Европейският реформаторски блок

Следващите няколко текста показват, че отговорът е твърдо да. В тях ще прочетете историите и обясненията на четирима души, които са задвижили огромни промени в своите държави и са направили по-добър живота на милиони. Те са активни, имат ясна цел и волята да я реализират независимо от пречките. Именно това са хората, които движат обществата напред. Наричаме ги с изтърканото име реформатори, но те са по-скоро изобретатели. Защото намират път там, където другите виждат безизходица.

Ако мислите, че държава след банков колапс, икономически срив, бум на безработицата и почти банкрут не може да се възстанови много бързо, питайте Брайън Хейс. Бившият зам. икономически министър на Ирландия, който беше един от двигателите на пълната реформа в страната в последните години, знае отлично колко тежко е да се вдигат данъци, да се реформира Централна банка, да се намалява администрацията. Но Хейс също така може да посочи плодовете на тези действия - Ирландия отново е най-бързо растящата икономика в еврозоната с нива, достигащи Китай, при това този път не по време на бум, а когато останалите наоколо все още се мъчат.

Или да вземем образованието. Как се променя задръстена система, така че да произвежда талант, а не безработни? Збигнев Марчиняк ще ви обясни колко време и труд отнема това в страна като Полша. Как изисква отдаденост на всяко ниво - от общинските до националните власти. И как среща съпротива, но не спира, защото "ако има под 300 протеста на ден, продължаваме".

Съседна Румъния има цели два примера за подобни новатори. Единият е световноизвестният Раед Арафат, който с една линейка и много отдаденост е създал паралелна система на "Бърза помощ", която в момента обхваща цялата страна и използва хеликоптери и телемедицина, за които българите още дълго време ще гледат само по телевизията. А другата е Моника Маковей - бившият прокурор и съдебен министър, която преформатира една съдебна система, доста по-изостанала от българската и превърна антикорупционния орган в ефективен инструмент за контрол над политици и олигарси. Докато тук разходките до прокуратурата и следствието са повод за пиар или публично жигосване, в Румъния вече в затвора за подкупи и злоупотреби са един премиер, двама министри, доста депутати и кметове и няколко влиятелни бизнесмени. Дирекцията за борба с корупцията е считана за един от петте най-ефективни подобни органи в Европа. 

Никоя от тези реформи не е завършена, идеална или без критици. Напротив - срещу повечето е имало много сериозна съпротива и опити да бъде провалена. Но веднъж задвижени, такива промени обикновено променят средата и с нея - погледа върху бъдещето. Тези примери доказват, че българската ситуация не е уникална, нито е обречена. Просто е застинала във вдигането на ръце, свиването на рамене и изтърканите приказки за това как нещо е невъзможно да се направи. А истината е, че дори не са необходими толкова много стъпки. Нещата, така или иначе, се променят - българската съдебна система например е въвела много от промените, които Маковей е направила в Румъния. Просто формата трябва да се изпълни със съдържание. Както казва Арафат: "Учете се от грешките на другите и говорете с тези, които са ги направили. Не копирайте, а адаптирайте." Съветът на Хейс е: "Ако ще правите нещо, правете го бързо." Защото ситуациите се променят, но действията остават.

България нямаше своя Лешек Балцерович - човекът, който започна бързите и дълбоки реформи в Полша. Тук се наложи ножът да стигне до кокала през 1997 г., за да се появи първото правителство, което имаше някакво желание да реформира. Не е нужно тази ситуация да се повтаря, за да започнем отново да променяме и изпълваме със съдържание счупеното в държавата. Просто са нужни няколко смели изобретатели. И малко подкрепа.

Брайън Хейс: Ако ще правите нещо, правете го бързо

Раед Арафат: "По-добре да искаш прошка, отколкото позволение

Збигнев Марчиняк: Достатъчно е едно смело правителство да направи голямата крачка

Моника Маковей: "Ако изчистиш съдебната система, тя ще изчисти всичко друго"