Хората, които променят държави
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Хората, които променят държави

Хората, които променят държави

България изглежда застинала в безвремие и кризи. Няколко европейци, които вече са променяли държави, показват, че траекторията надолу може да бъде преобърната.

Огнян Георгиев
20404 прочитания

© shutterstock


Малко или много време са 25 години? Погледнато от кометата, където тази седмица кацна човешки апарат, пътувал дотам 10 години - вероятно незначително. Погледнато от някое малко българско градче в Средна България - това е половин пропилян живот.

Пропилян не защото за това време нищо не се е случило. Достатъчно е да се погледнат икономическите данни (виж текста), за да стане ясно колко различна е България днес от онази България преди 25, пък и преди 15 години. Но не се случи достатъчно и не се случи всичко, което трябваше. И това, което остана, днес ни дърпа назад всекидневно. Докато други се борят с бъдещето, ние все още се караме за миналото.

Трите кита

Има три основни тежести, които продължават да дърпат България към дъното. Това са най-важните реформи - съдебната, образователната и, разбира се, здравната. Те са бремето на прехода, което тежи с все по-голяма сила върху днешния ден. Неизчистената съдебна система прави невъзможна както нормалната икономическа среда, така и премахването на корупцията. Бавно реформиращото се образование спъва бъдещите поколения да се справят по-добре. Счупената здравна система се измерва буквално с години по-малко живот.

Към тези дефицити напоследък се прибави и политическата импотентност пред струпването на много кризи накуп. За решаването им се искат смели хора с ясна цел и дълъг хоризонт на действие. Вместо това обаче в последно време имаме колебливи и късогледи политици. Кризите не се решават, а се отлагат с теглене на нови заеми, което прави бъдещото им решаване много по-болезнено.

Вероятно мнозина са се примирили, че каквото е счупено, ще остане такова. В крайна сметка, ако за 25 години нещо не се е променило, реалистично ли е да очакваме обратното занапред?

Европейският реформаторски блок

Следващите няколко текста показват, че отговорът е твърдо да. В тях ще прочетете историите и обясненията на четирима души, които са задвижили огромни промени в своите държави и са направили по-добър живота на милиони. Те са активни, имат ясна цел и волята да я реализират независимо от пречките. Именно това са хората, които движат обществата напред. Наричаме ги с изтърканото име реформатори, но те са по-скоро изобретатели. Защото намират път там, където другите виждат безизходица.

Ако мислите, че държава след банков колапс, икономически срив, бум на безработицата и почти банкрут не може да се възстанови много бързо, питайте Брайън Хейс. Бившият зам. икономически министър на Ирландия, който беше един от двигателите на пълната реформа в страната в последните години, знае отлично колко тежко е да се вдигат данъци, да се реформира Централна банка, да се намалява администрацията. Но Хейс също така може да посочи плодовете на тези действия - Ирландия отново е най-бързо растящата икономика в еврозоната с нива, достигащи Китай, при това този път не по време на бум, а когато останалите наоколо все още се мъчат.

Или да вземем образованието. Как се променя задръстена система, така че да произвежда талант, а не безработни? Збигнев Марчиняк ще ви обясни колко време и труд отнема това в страна като Полша. Как изисква отдаденост на всяко ниво - от общинските до националните власти. И как среща съпротива, но не спира, защото "ако има под 300 протеста на ден, продължаваме".

Съседна Румъния има цели два примера за подобни новатори. Единият е световноизвестният Раед Арафат, който с една линейка и много отдаденост е създал паралелна система на "Бърза помощ", която в момента обхваща цялата страна и използва хеликоптери и телемедицина, за които българите още дълго време ще гледат само по телевизията. А другата е Моника Маковей - бившият прокурор и съдебен министър, която преформатира една съдебна система, доста по-изостанала от българската и превърна антикорупционния орган в ефективен инструмент за контрол над политици и олигарси. Докато тук разходките до прокуратурата и следствието са повод за пиар или публично жигосване, в Румъния вече в затвора за подкупи и злоупотреби са един премиер, двама министри, доста депутати и кметове и няколко влиятелни бизнесмени. Дирекцията за борба с корупцията е считана за един от петте най-ефективни подобни органи в Европа. 

Никоя от тези реформи не е завършена, идеална или без критици. Напротив - срещу повечето е имало много сериозна съпротива и опити да бъде провалена. Но веднъж задвижени, такива промени обикновено променят средата и с нея - погледа върху бъдещето. Тези примери доказват, че българската ситуация не е уникална, нито е обречена. Просто е застинала във вдигането на ръце, свиването на рамене и изтърканите приказки за това как нещо е невъзможно да се направи. А истината е, че дори не са необходими толкова много стъпки. Нещата, така или иначе, се променят - българската съдебна система например е въвела много от промените, които Маковей е направила в Румъния. Просто формата трябва да се изпълни със съдържание. Както казва Арафат: "Учете се от грешките на другите и говорете с тези, които са ги направили. Не копирайте, а адаптирайте." Съветът на Хейс е: "Ако ще правите нещо, правете го бързо." Защото ситуациите се променят, но действията остават.

България нямаше своя Лешек Балцерович - човекът, който започна бързите и дълбоки реформи в Полша. Тук се наложи ножът да стигне до кокала през 1997 г., за да се появи първото правителство, което имаше някакво желание да реформира. Не е нужно тази ситуация да се повтаря, за да започнем отново да променяме и изпълваме със съдържание счупеното в държавата. Просто са нужни няколко смели изобретатели. И малко подкрепа.

Брайън Хейс: Ако ще правите нещо, правете го бързо

Малко или много време са 25 години? Погледнато от кометата, където тази седмица кацна човешки апарат, пътувал дотам 10 години - вероятно незначително. Погледнато от някое малко българско градче в Средна България - това е половин пропилян живот.

Пропилян не защото за това време нищо не се е случило. Достатъчно е да се погледнат икономическите данни (виж текста), за да стане ясно колко различна е България днес от онази България преди 25, пък и преди 15 години. Но не се случи достатъчно и не се случи всичко, което трябваше. И това, което остана, днес ни дърпа назад всекидневно. Докато други се борят с бъдещето, ние все още се караме за миналото.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

47 коментара
  • 1
    sdl39382142 avatar :-|
    sdl39382142

    някой от нас вече се опитват да правят нещо по поставената тема...ако Ви е интересно ето тук можете да проследите:
    http://merovig.blogspot.co.at/

  • 2
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    Иска ми се да го имам оптимизма на автора, ама не се получава...

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Искрено благодаря на г-н Огнян Георгиев, че отново обръща внимание на последователността на приоритетите пред нацията: съдебната, образователната, здравната реформи.

    Защо в тази последователност ли?
    Защото съдебната реформа трябва да възстанови вярата в справедливостта.
    Защото образованието трябва да деде възможност на децата ни да са научат да мислят и да успяват в живота.
    Защото здравната система трябва да дава сигурността, че нацията стои зад всеки от нас в трудните му моменти.

    Трябва да го направим.
    На всяка цена, заради нас и заради децата ни.

  • 4
    gullwing avatar :-|
    gullwing

    "Европейците ясно разбират едно нещо, което убягва на многи наши сънародници - че сегашното състояние на нашата страна във всяко едно отношение е реално и обективно отражение на българското можене. Единственият начин да се подобри днешното ни състояние е да се подобри качеството на българския човешки потенциал. Само то може да ни осигури по-добър и достоен живот. Все по-ясно става че този процес не се свежда до възприемане на европейски закони, усвояване на европейски пари, изграждане на европодобни институции. Всичко това са само средства, а не цели. Истинската цел е повдигане на нашето културно, образователно, цивилизационно равнище."

    Това е цитат от една наскоро излязла статия, която разглежда една от многото причини които спъват българското развитие. (http://www.librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/2453-istorija-rolja-1)

    Знам и още една от същия автор, която може да се види интересна - този път за нашенския национален нихилизъм. (http://www.journal-informo.eu/content/014/002.pdf)

  • 5
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Прекалено много реформи.. вярно трябва да се направят, но ще станат готови след 5 години предполагам.. а и не е сигурно. дотогава?

    Аз имам по-проста идея от 2 точки:
    1. Започване на нормализиране на данък имоти - какво значи това? например в продължение на няколко години да се вдига с 1 промил.. докато стане 1% от данъчна оценка близка до пазарната цена. Всъщност не това е истинската цел - целта е пасивният доход от един имот да е около 5-10% от пазарната цена. Само тогава има ефективна икономика, ще има и пари за поддържане на инфраструктурата, ще има и работа. Парите на хората няма да стоят в неизползвани имоти.

    2. Отмяна на банковата тайна за данъчните. Да могат да следят всички обороти по банковите сметки и да ги засичат с платените данъци.

    Без тези две точки.. като се замисля.. каквито и реформи да правим, те няма да имат резултат. Повече на страницата ми.

  • 6
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Например как ще се изчисти съдебната система, след като в момента е много лесно да се узаконят всякакво количество пари.. особено от съдиите.. например купуват евтино един палат и готово.. след това даже палатът да струва 5 милиона.. данъчната му оценка ще е за 500 хил. да речем, после 1.85%% е данъка, като сложим и 50% намаление/за основно жилище/.. смятайте = данъка на година е 900лв *50% = 450 лева :) С толкова пари общината даже не може да мете около имота цяла година .. пък какво да кажем за поддържане на инфраструктурата.. ааа ама то за инфраструктурата около имотите на важните клечки винаги ще се намерят пари.. просто ги взимат от другите данъкоплатци ;)

    Митничарите.. и те така действат.. Всъщност всички в държавата го правят. Само, че едни въртят милиони, други жълти стотинки.

    За сравнение може да видите при същата цена на имот как е в другите европейски държави - Германия да речем.

  • 7
    geordgeo avatar :-?
    geordgeo

    Румънците определено са ни дръпнали, ще им дишаме прахта, както и на останалите държави около нас. А можеше да сме номер 1 на Балканите, шанс, който проиграхме заради червените боклуци, които ни "управляват" и мъчат вече цели 25 години...

  • 8
    peni1948 avatar :-|
    Peni Radulov

    Да много хубава статия!Само че в България е почти невъзможно!?!Тук сме окупирани от руската мафия по високите етажи.Народът разделен на няколко партии,а законодателната,изпълнителната и финансовата власт бетонирани за векове.Просто България ще бъде изтрита от Балкански полуостров завинаги,ако не станат драстични промени!!!

  • 9
    uprsport avatar :-|
    Uprsport

    Както писах тук под друга статия в мечтите си представям България светла и просперираща. Но няма да е достатъчен Брайън Хейс, промяната трябва да започне от всеки. Всички трябва да се променим.

  • 10
    bulgarian_lev avatar :-|
    bulgarian_lev

    До коментар [#5] от "mickmick":
    Абсолютно вярно и наложително. Огромен процент от хората имат по няколко имота. А и едно да е, има начини и средства за обективна преценка кога, в кои случаи данъка да бъде реален процент от данъчната оценка. Тя също трябва да е реална,а не смехотворна както сега. Това се използва и се спекулира при цени, продажба и какво ли не при сделки с недвижими имоти. А и хазната все ще се попълни. Гоаподата с палатите да си плащат данъци както и правят това в Бевърли хилс да речем. Даже да са го написали на името на бездомник, щом е имот плаща се. Ако не, след 5 години се конфискува и готово. Държавата има нужда от пари спешно, въпрос на национална сигурност и край.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK