Икономика по време на война
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Икономика по време на война

Дори след края на бойните действия, възстановяването ще е дълго и трудно

Икономика по време на война

Бойните действия в Източна Украйна спряха работата на ключовата тежка промишленост и заплашват региона с хуманитарна криза

Красимир Янков
7546 прочитания

Дори след края на бойните действия, възстановяването ще е дълго и трудно

© reuters


Преди войната Владимир Кириленко работи в едно от множеството преработвателни предприятия в Донецк, които разчитат на добива от мините за производството си и на големите металургични заводи, за да реализират продукцията си.

"Не беше за много пари, но поне ги получавахме редовно. Освен това имах голям отпуск, можех да се пенсионирам рано и изпращах децата ми на санаториум всяко лято за по три седмици", разказва украинецът пред "Капитал". Идването на подкрепяните от Русия сепаратисти променя всичко това. Бойните действия първо засягат шахтите, след това спират транспортните връзки и накрая просто прогноват хората, които има къде да отидат.

Предприятието на Владимир намалява смените на работниците си, после започва да забавя заплатите и накрая им предлага сделка – охранявайте територията на завода и ние евентуално ще ви платим някой ден, когато имаме възможност. Мнозина взимат решението да напуснат по собствено желание и да заминат в други части на Украйна, но Владимир, който има двама близнаци и по-голяма дъщеря, приема. Днес той прекарва дните си, обикаляйки празните халета в един от индустриалните райони на Донецк. "Не получавам никакви пари, но и нямам какво друго да правя. Аз съм си оттук и няма къде да отида", разказва той по време на среща през октомври.

Подобна съдба сполетява мнозинството от заводите и предприятията в самопровъзгласените Донецка и Луганска народна република (ДНР и ЛНР). Повечето от тях спират частично или напълно работа. Индустриалното производство в Донецка и Луганска област е намаляло с 59% и 85% съответно спрямо миналата година. От общо 93 мини за въглища 69 са спрели да работят, както и седем металургични завода и над 40 хиляди малки предприятия. "Повече от половината работоспособно население е загубило работата и доходите си", пише в руски доклад за региона, публикуван от немското списание Spiegel.

Отломките на един гигант

Следите от тежката промишленост, някога гордостта на Съветския съюз, са видими навсякъде в Донецка и Луганска област, които образуват Донбас. Регионът е на второ място в Европа по залежи на полезни изкопаеми и заводи за преработването им след Рурската област в Германия. Тук в едни по-мирни времена функционират десетки мини и огромни заводи, в които на смяна работят по няколко десетки хиляди души. Те произвеждат продукция, захранваща целия СССР, и впоследствие изнасяща за целия свят след разпада на съюза.

"Трябва да се разбере, че индустриалният сектор (в Украйна - бел. ред.) се е създавал не в последните 23 години на украинска власт, а още през съветско време. Все пак тук има огромна ресурсна база и много суровини", описва региона си бившият губернатор на Донецка област Сергей Тарута в интервю за радио "Свобода".

Тази картина се променя след началото на бойните действия. Те не само буквално разрушават част от производствата, но създават и трудности с доставката на суровини и подаването на електроенергия и газ за други. Прекъснати са и важни транспортни връзки, които правят износа на продукция или прекалено скъп, или напълно невъзможен. Все пак пристанището в град Мариупол на Черно море остава под контрола на украинските власти и сепаратистите нямат достъп до него.

Тези събития удрят и по украинския бюджет - за периода от януари до август събираемосттата на приходите е с 5.9% по-ниска от предварително заложената. Най-голяма щета нанася липсата на икономическа активност в Донецка и Луганска област. "Проблемът е, че там вече никой не яде, не пие, не си купува нищо и всички напускат", казва Игор Белоус, ръководител на украинската Държавна фискална служба, пред украинското издание "Икономически известия." Освен това данъчните постъпления от тези два региона за периода януари - октомври 2014 г. са намалели със 76%. Това означава, че над 20 хиляди предприятия просто не си плащат данъците, посочват от украинската данъчна служба в прессъобщение.

Войната води и до изтегляне на чуждестранните инвеститори. Големият играч на световния пазар на строителни материали HeidelbergCement AG например затваря завода си за цимент в Донецка област. Отчасти причините са лошият пазар в световен мащаб, но отчасти и нежелание за работа с новите власти. Директорът по връзки с обществеността Андреас Шалер обяснява пред украинския вестник "Капитал", че немската компания не може да работи пълноценно в контролираните от сепаратистите територии. "Все още не сме взели решение за съдбата на завода. Но се надяваме, че групата ще може да го използва и за напред", казва Шалер.

Сепаратисти правят бизнес

Опитите на новите власти в самопровъзгласлите се републики да поддържат икономиката в контролираните от тях територии вероятно ще озадачат още повече чуждите инвеститори като HeidelbergCement AG. В ЛНР например е започнала работа данъчна служба, която настоява за събиране на данъци и такси от всички функциониращи бизнеси, за да може да се изплащат пенсии и социални помощи, на които разчитат значителна част от жителите на ДНР и ЛНР. В същото време, макар и никой от държавните служители в ЛНР да не е получавал заплата за последните четири месеца, новите данъчни власти използват събраните пари, за да си изплатят възнаграждения сами на себе си, разказва пред "Капитал" местният журналист Вячеслав Бондаренко.

Всичко това води до нарастване на общественото недоволство. Така например в Макеевка, близо до Донецк, сградата на местната администрация е блокирана от няколко десетки души на 3 ноември, които настояват да получат полагащите им се средства. Малкият бунт е потушен, след като пристигат представители на сепаратистите с оръжия, които нареждат на събралото се множество да се маха. Подобни спонтанни прояви има и в други части на сепаратистките територии.

"Самопровъзгласените републики нямат (икономическа) връзка с външния свят", казва пред "Капитал" украинският икономист Александър Жолуд. Това обяснява защо сепаратистите срещат трудности с предоставяне на социални плащания на населението. По думите на Жолуд Москва също едва ли може да си позволи да издържа и тези региони, след като е похарчила огромни суми около анексирането на Крим и е загубила пари заради западните санкции. Колко големи финансови проблеми си има самата Русия показват и рязката девалвация на рублата и исканията на нефтените гиганти "Роснефт" и "Газпром" към Кремъл да бъдат субсидирани от държавния бюджет.

Междувременно през изминалата седмица украинският президент Петро Порошенко подписа указ, с който задължава всички украинския банки да спрат дейност от 1 декември в сепаратистките райони. По този начин ДНР и ЛНР ще бъдат изключени и от международните финансови операции. Лидерът на ЛНР Игор Плотницки отхвърля тази опасност с лека ръка. "Ние нямаме банкова система от юли, тъй като сървърите са свързани с Украйна – какъв е смисълът да я поддържаме, ако парите могат всеки момент да изчезнат от сметките ни? Ще работим през пощите. Да, необичайно е, но нямаме друг избор", казва той в интервю за изданието "Обозревател."

Една по-дълбока криза

Дори и сепаратистите да можеха да търгуват свободно на световния пазар, те са изправени пред много по-сериозен проблем. Украинската металургия, останала в ръцете им, е остаряла и неефективна. "Нивото е същото, каквото и преди 20 години. В същото време компаниите в други държави, включително Русия, активно се модернизираха. В крайна сметка украинската промишленост не е конкурентоспособна", казва пред "Капитал" Валери Мазур, министър на промишлеността в периода 1995 - 1997 г. и днес изследовател в Украинската академия на науките. Според него евентуални чужди инвестиции в модернизирането на индустрията може да се очакват чак след края на бойните действия. Но едва ли много западни или източни инвеститори биха рискували да вложат пари в непризнатите от никого сепаратистки региони.

Всякакви прогнози в условията на война са изключително трудни. Неясната посока на бойните действия и силно разрушената инфраструктура подсказват, че проблемите за тези региони ще продължат още много дълго. Всъщност дори и всичко в Източна Украйна да беше спокойно, икономиката на страната пак щеше да бъде в бедствено положение. Точно това беше и в основата на избухналото недоволство, довело до масовите бунтове от миналата година и приключило със свалянето на президента Виктор Янукович.

За да оцелее през следващата година, Украйна се нуждае от най-малко 19 млрд. долара, които се надява да дойдат от Международния валутен фонд и ЕС. Но западните кредитори настояват, че пари може да бъдат отпуснати само срещу ясен план за действие. Такъв бе заложен на 21 ноември, точно една година след началото на събитията на Майдана, в коалиционното споразумение на победилите на изборите в края на октомври партии. Това е шанс, който Украйна не може да си позволи да пропилява.

Преди войната Владимир Кириленко работи в едно от множеството преработвателни предприятия в Донецк, които разчитат на добива от мините за производството си и на големите металургични заводи, за да реализират продукцията си.

"Не беше за много пари, но поне ги получавахме редовно. Освен това имах голям отпуск, можех да се пенсионирам рано и изпращах децата ми на санаториум всяко лято за по три седмици", разказва украинецът пред "Капитал". Идването на подкрепяните от Русия сепаратисти променя всичко това. Бойните действия първо засягат шахтите, след това спират транспортните връзки и накрая просто прогноват хората, които има къде да отидат.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

35 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    Това беше целта на Путлер, да ги пороби икономически. След като не се съгласиха да си останат руска васална република, Путя да им отпусне заем и като не могат да го върнат да им прибере газопроводите, започна да ги напада и да отцепва райони, за да им срине икономиката.

  • 2
    gorgozil avatar :-|
    Gorgozil

    СССР 2 се очертава да е още по-впечатляващ провал от СССР 1. Горко на будалите, които подкрепят Путьо, защото те а не той ще плащат сметката за тази малоумна авантюра ... И колкото повече се отлага във времето провала, толкова по-висока ще е сметката - финансова, социална, демографска, политическа и тн и тн.

    По някаква причина путинофилите като виждат щетите които нанасят в Украйна си мислят, че загуби за Украйна = печалби за Русия, а не разбират, че се самозакопават ...

  • 3
    arsen avatar :-|
    arsen

    Мариопул не се намира на Черно, а на Азовско море...

  • 4
    gorgozil avatar :-P
    Gorgozil

    До коментар [#3] от "arsen":

    "Азовско море (на руски: Азовское море; на украински: Азовське море) е северен дял от Черно море, свързан с него чрез Керченския проток."

  • 5
    juliano95 avatar :-(
    Julian Mall

    Според написаното в статията журналистът е бил в Донбас обаче не е написал и ред за продължаващия обстрел на който е подложено мирното население, промишлената и градска инфраструктура от украинската армия. Не знам какъв гьонсурат и кон с капаци трябва да си за да не забележиш това, което е и причината за икономическата катастрофа на региона, а не някакво природно бедствие. Все пак има и нещо положително че не е повторил идиотската пропагандна теза на украинските медии, че опълченците обстрелват сами себе си.

  • 6
    judjuk avatar :-|
    Judjuk

    Донбас има граница с Русия. Така че не му берете кахъра. Лошото е че не можаха да вземат Мариупол и нямат пристанище, но и Русия е на Азовско море. Хунтата обаче е отрязана откъм въглища и стомана.

  • 7
    gorgozil avatar :-P
    Gorgozil

    До коментар [#5] от "Julian Mall":

    Ако ти липсва про-съветска пропаганда си пусни руската телевизия :)

  • 8
    juliano95 avatar :-?
    Julian Mall

    До коментар [#7] от "Gorgozil":
    Интересно ми е как определяш статията като обективна журналистика или пропаганда на която може да завиди и Гьобелс, защото не знам той да е отричал че Германия води война против СССР, както днес Украйна отрича че воюва против Донбас.

  • 9
    bolgaroliub avatar :-|
    bolgaroliub

    Много елементарна,бих казал брутална лъжа и пропаганда по американски стил.....опълченците сами сабаряли заводите си и къщите си и сами избивали децата си и жените си,ей тъй просто за да му е кеф на Путин......ало господа от капитал много ни подценявате като българи да ни маниполирате така дърварски все е дно сме дебилни надрусани американци.....не така моля ви....В Луганск и Донецк хората проливат кръвта си за своята свобода и за да спрат фашистката киевска хунта подкрепяна от САЩ

  • 10
    gorgozil avatar :-P
    Gorgozil

    До коментар [#8] от "Julian Mall":

    Донбас е провинция в Украйна и Украйна няма причина да отрича, че има военни в един от районите на страната.

    Русия отрича да воюва в Донбас, а там е пълно с руски военни и техника. Донбас не е в Русия.

    Пропагандата на Путьо и на Гьобелс е една и съща, и обясненията му в психологията се наричат "проекция" ако се не лъжа - прехвърляне на собствените грехове на опонентите :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK