Произведено в Детройт, отново

Години наред той беше много повече от сърцето на американската автомобилна индустрия. Наред с хамбургерите и кока-колата, Детройт се превърна в един от символите на Страната на неограничените възможности. А след това името му стана синоним на упадък. Само за последното мрачно десетилетие населението на някогашния четвърти по големина град в САЩ се стопи наполовина. Кулминацията на разрухата дойде през лятото на миналата година, когато градските власти поискаха защита от кредиторите си заради дългове в размер на 18 млрд. долара.

Малко повече от година по-късно Детройт има надежда да изпълзи от бездната. В началото на ноември съдът одобри план за съкращаване на дълга със 7 млрд. долара и градът е на път да излезе от най-големия общински фалит в американската история. Икономиката също показва признаци на живот и колкото и странно да е на пръв поглед, Детройт, изглежда, не е изгубил привлекателността си за инвеститорите. При това не само заради абсурдно евтините наеми и разпродаването на безценица на отдавна опустели сгради.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Новият мотор на Детройт

Американската софтуерна фирма GalaxE е една от тези, които преоткриват Детройт. Още през 2010 г. тя решава, че градът е най-подходящото място за втория й офис в САЩ. Първият, централата в щата Ню Джърси край Ню Йорк, работи вече от две десетилетия. GalaxE специализира в разработване на софтуер за здравеопазването, финансите и търговията на дребно. В момента компанията е работодател на общо 2000 души не само в САЩ, но и във Великобритания, Индия и Китай. Сто и петдесет от тях работят в някогашната гордост на американската автомобилна индустрия.

"Като международна фирма имахме възможност да отворим нов офис в която и да е точка на света. Спряхме се именно Детройт, защото бяхме убедени, че това ще е добре за бизнеса ни", казва пред "Капитал" главният изпълнителен директор на GalaxE Тим Браян. При избора на нова локация градът натежал на везните заради квалифицираната си работна ръка, добрите висши учебни заведения в района и изгодните фирмени разходи, като например ниските наеми на помещения. "Освен това, с клона си имахме възможността да допринесем за съживяването на икономика на града", обяснява Браян. Той лично е авторът и на идеята за една обществена инициатива - "Outsource to Detroit", която има за цел да превърне Детройт в център на компютърната индустрия. Идеята е да се привлекат още софтуерни фирми, които да отварят офиси в града, вместо да ги изнасят в развиващите се страни. "В днешно време за компании като нашата вече не е толкова важно да имаме ниски производствени разходи, колкото да сме най-добрите на пазара", аргументира се Браян.



За много от фирмите, които допринасят за възраждането на Детройт, градът е и привлекателна търговска марка, която продава добре. Една от тези компании е Shinola. Основана още през 1907 г. като производител на популярна боя за обувки, тя фалира през 1960 г, в синхрон с упадъка на самия Детройт. "Което означаваше, че фирменото име вече е свободно. Ние го купихме през 2011 г., но сега го използваме за друг вид дейност", разказва пред "Капитал" главният изпълнителен директор на преродената Shinola Стийв Бок.

Днес компанията произвежда кожени изделия, велосипеди и луксозни часовници. "Връзката между разнопосочния ни асортимент са качеството и дизайнът", обяснява Бок. Той подчертава, че печатът "Made in Detroit" върху стоките й е един от основните елементи, допринасящи за успеха. Символиката не спира дотам. Работилниците на Shinola се намират в историческата сграда Argonaut, в която някога са се помещавали първите дизайнерски и изследователски ателиета на автомобилния гиган и емблема на Детройт General Motors. Производството стартира през 2012 г. Много от материалите, например кожата, идват от американски производители. Часовникарската работилница е още по-нова – от миналата година, но вече е изработила 50 000 броя луксозни ръчни часовници. Някои от частите за тях засега се внасят от Швейцария, но целта е един ден да бъдат изцяло американско производство.

Началото е повече от добро. Часовниците (със средна цена от 550 долара или около 860 лв.) са по витрините от миналия юни. Shinola ги предлага в двата си фирмени магазина в Детройт и в Ню Йорк, като зарежда и бутици от Париж до Сингапур. Много от продажбите стават през интернет – от месец май часовници могат вече да се купят онлайн и навсякъде в Европейския съюз.

Освен на качеството на продукцията компанията залага и на запазения знак "Made in Detroit". "Детройт е търговска марка също като Ню Йорк или Сан Франциско. Около историята на града има голяма доза гордост, която нашите клиенти се радват да подкрепят", казва Бок, имайки предвид жизнеността на града и жителите му, които продължават да се борят срещу неволите. "За хората да притежават ръчен часовник с името на Детройт на циферблата всъщност е силно положителен знак", обяснява изпълнителният директор на Shinola.

Същата търговска марка украсява и един от най-традиционните американски продукти – джинсите. "Много често клиентите ме питат дали нашите джинси наистина са били произведени тук", споделя пред "Капитал" Ерик Йелстма, основател на лейбъла Detroit Denim. Той не се обижда от подобни въпроси, нещо повече - намира ги за абсолютно нормални. "В днешно време почти няма дрехи, които все още да се правят в САЩ", обяснява той.

Самият Йелстма има десетилетна успешна кариера в химическата индустрия. Но след като губи работата си, решава да се впусне в авантюра и започва да шие джинсови панталони. "Аз самият много обичам да нося джинси, но от собствен опит знам колко трудно е да намериш такива, които да ти стоят наистина добре", обяснява той. И се захваща сам да направи "перфектния чифт джинси." Тъй като е родом от околностите на Детройт, градът се превръща в логичната локация за новото шивашко ателие. "Имам трима служители на пълно работно време, като единият от тях съм аз", разказва не без чувство за хумор Йелстма. Качеството е изключително важно за него. Случва се той и колегите му да прекарват седмици в изработването на конкретен детайл за някой нов модел. Шият изключително с материали, произведени в САЩ. Купуват джинсовия плат от щата Северна Каролина, от тъкачницата, която до 60-те години е работила за традиционната марка Levi's. Копчетата идват от щата Джорджия, а кожата – от съседния град Чикаго или от щата Охайо.

В момента Detroit Denim произвежда само мъжки джинсови панталони, които се продават в собствения магазин на фирмата в града или на страницата й в интернет. Цената не е скромна - 250 долара. Клиентите му обаче никак не се смущават от сумата, убеден е Йелсма. "Това са хора, за които е важно да знаят кой точно е изработил дрехата им", обяснява той.

Думите му се потвърждават от неотдавнашно проучване, направено от американската консултантска фирма Boston Consulting Group. То показва, че 80% от американците са готови да платят по-висока цена за стоки, произведени в САЩ. Което е добра новина за детройтската индустрия.

Песента на колелетата

Детройт далеч не е магнит само за бизнеса. Градът на легендарната музикална компания Motown продължава да вдъхновява хората на изкуството. Наскоро той се превърна в декор за последната независима продукция на американския режисьор Джим Джармуш "Само любовниците остават живи" (Only Lovers Left Alive). Филмът, който излезе по кината в края на миналата година, разсъждава върху истинските човешки ценности и упадъка на цивилизацията през погледа на двойка вампири. Мъжката половинка, рокаджията Адам, се крие от феновете в своя дом в един от запустелите квартали на Детройт. Такива там има много - изоставените сгради и строителни парцели в града наброяват над 80 000. Но освен останки от миналото, градът има и бъдеще.