Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
16 25 ное 2014, 12:25, 4676 прочитания

Феноменът "Аврианизъм", или медийна олигархия по гръцки

Как гръцката свобода на словото затъна по-дълбоко и от икономиката

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
През 2014 г. Гърция зае 99-о място в ежегодната класация на "Репортери без граници" "Индекс на свободата на словото". Година по-рано тя бе на 84-о. Сега бе изпреварена от държави като Замбия, Малави и Киргизстан. Индексът мери усещането за свобода сред журналистите в отделните страни. В същата класация България е на позиция № 100.

От 2009 г. Гърция бележи най-рязък срив от всички страни, включени в ежегодната класация на "Фрийдъм хаус" (класацията измерва свободата на пресата). През 2013 г. вестниците в Гърция бяха определени като "частично свободни". Тази година страната зае 92-о място - последно за страна от ЕС и дори след държави като Мозамбик, Буркина Фасо и Ботсвана.


Привидно този срив е скорошно явление. Чужди медии го отдадоха на икономическия срив в страната от 2009 г. насетне, но настоящата статия ще илюстрира тезата, че сривът на медиите е резултат от десетилетия подкопаване и подмяна на свободата на словото. Свободното слово е основната разменна монета в демокрацията. Тук ще скицираме фаталната десетилетна връзка между пагубното за гърците управление на олигарси,  политици и безкритични медии.

Възходът на "новата журналистика"

В Гърция често се казва, че в преговорите си с политиците гръцките олигарси обикновено заплашват "да си направят вестник", ако не получат държавна поръчка или дадена услуга. Олицетворение на връзката между олигарси и политици е вестник "Авриани". Той набира скорост в края на 70-те и стига върха си в началото на 80-те години, когато Андреас Папандреу и неговото социалистическо движение ПАСОК печелят изборите. "Авриани" подкрепя Папандреу и бързо става най-тиражния вестник в страната. По страниците му шества жълта журналистика и партизанщина. За гърците това е ново явление и го кръщават го "аврианизъм".



Аврианизмът не се свени да хвърля кал по противниците на Папандреу - в и извън ПАСОК, включително и по обичани в страната представители на културата, чиито виждания се различават от тези на Папандреу. Вестникът се превръща в партиен орган на ПАСОК и конкретно на Папандреу. Основателят му Йоргос Курис е възнаграден като става един от най-влиятелните медийни босове в страната. Брат му Михалис Курис е избран за депутат от ПАСОК в края на 80-те. Вестникът спря да излиза през 2012 г, аврианизмът обаче бе намерил плодородна почва.

В разгара на славата си в средата на 80-те "Авриани" продава ежедневно трудно достижимите четвърт милион копия в 10-милионна Гърция. Затова след местните избори през 1986 г. опозиционната "Нова демокрация" залага на друг вид медия в борбата си за власт. В страната отварят първите частни радиостанции - "Радио Халкида", "Атина 9,84", солунската "ФМ 100" и "Канали 1" от Пирея. Всички тези градове току що са избрали кметове консерватори. Частните радиостанции възникват и живеят изцяло като партизански медии. Те трябва да тушират превъзходството на ПАСОК както в националната власт, така и в монополиста на телевизионния ефир - държавната телевизия ЕРТ. Това води до две последствия. Първото е, че държавата така и не създава твърда законова рамка за радиочестотите. Станциите получават временни разрешителни, а лицензите са обект на спорове и политически боричкания, които ще ескалират през 2001 г.

Второто последствие е, че ПАСОК отвръща на удара. През 1987 г. близките до Папандреу олигарси си правят телевизии. Просто една сутрин в Атина изникват напълно обзаведените студия на МЕГА и други канали. Гърция никога не налага регулации върху тях, нито ги кара да се конкурират на пазарен принцип за честотите си. До ден днешен те работят с временни разрешителни. Парламентът одобрява лицензите през няколко години. Днес конгломерат от шест телевизии има 90% пазарен дял в страната.

Срив надолу

Липсата на законова база пречи на медийната хигиена. През 2001 г. атинският пейзаж буквално бе задръстен от десетките радиопредаватели на хълма Ликавитос. За една нощ властта реши да затвори 66 станции. На 27 март полиция щурмува хълма и овладя предавателите, патетично бранени от журналисти. Останаха 20 станции, разбира се, са почти изключително собственост на олигарси. В резултат намаляха форматите, унифицираха се гледните точки, а критични и неудобни за властта журналисти напуснаха работа. Междувременно през 2007 г. Гърция узакони де факто съществуващото положение, в което един собственик може да притежава повече от една медии. До ден днешен обаче няма законова рамка за медии с идеална цел или с нищожни финансови възможности, каквато съществува в редица държави в Европа и Северна Америка.
Радикализацията на политиката върви заедно с отслабването на медиите.

Фотограф: Yorgos Karahalis

Колкото повече олигарсите овладяват медиите, толкова повече бунтовните по природа гърци търсят алтернативни източници на информация. Въпреки че и днес Гърция е на предпоследно място в ЕС по проникване на интернет, като 36% от гърците нямат достъп до мрежата, още в средата на миналото десетилетие се нарояват редица информационни сайтове и блогове. Тенденцията все повече гърци да бягат от традиционните медии се балансира от  растящите усилия на олигарсите да търсят начини да спрат "неправилните" информации.

На 19 юли 2010 г. няколко маскирани убийци застрелват пред дома му журналиста Сократис Гиоляс. В единия си живот той е шеф на новините на атинското радио "Тема 98,9", а в другия е създател на сайта "Троктито" (Къртица). Там той изобличава политическия елит. Преди всичко да приключи с 16 куршума, блогът му е четвъртата по посещения интернет страница в Гърция. Кошмарното в неговия случай е, че убийците го достигнаха, въпреки че публично нямаше как да се знае, че той е "къртицата". Това е така, защото блоговете нямат задължение да се регистрират с физическо или юридическо лице. Заради "Троктико" и други блогъри, правителството на "Нова демокрация" предлага през 2008 г. законопроект, който можеше да обезглави алтернативните медии. Тогавашният вътрешен министър Михалис Хрисохоидис настоява блоговете да се регистрират и лицензират. За разлика от блоговете, телевизиите и радиостанциите тогава, както и днес, не подлежат на постоянно лицензиране. Искането на Хрисохоидис е повторено през 2010 г. и от ПАСОК. Отскоро идеята му е въведена в Русия на Владимир Путин и предложена в Унгария на Виктор Орбан.

Няма пари, няма независими медии

Цензурата в гръцките медии нараства успоредно с икономическото затъване на страната. През октомври 2012 г. Гърция е пред излизане от еврозоната и на ръба на неконтролиран фалит. Страната има рекордна безработица и бездънна финансова дупка. По това време разследващият журналист Костас Бахцеванис публикува т.нар. "Списък Лагард". Това са имената на 2000 гърци със сметки в Швейцария. Предадени са още през 2010 г. от тогавашната френска финансова министърка на Кристин Лагард на гръцкия й колега.
Мръсното бельо на политиците в Гърция не излиза често на показ

Фотограф: Yorgos Karahalis

Той трябва да провери дали съответните хора не укриват данъци в Гърция. Сред имената са роднини на тогавашния премиер Йоргос Папандреу, на финансовия министър и други. Списъците са укрити и две години по тях не е направена проверка въпреки почти неспасяемото положение на страната. Когато Бахцеванис ги публикува през 2012 г., той е арестуван по обвинения в нарушаване правото на тайна на вложителите. Бахцеванис е сред най-известните в Гърция разследващи журналисти. Арестът и последвалият процес са удар срещу евентуалните му съмишленици.

Ударът на олигарсите никога не идва сам. Същия месец е арестуван журналистът Спирос Карадзаферис. Той точно се кани да разкрие в телевизионно предаване изтекла в "Уикилийкс" информация. Според нея икономическите данни на Гърция са подправени, за да може страната да попадне под надзора на МВФ. Следват арестите през 2013 г. на журналистите Йоргос Папахристу и Деспина Кондараки, защото политици са внесли срещу двамата искове за обида.

В света на гръцките медии е прието силните да съдят, убиват, или заплашват с физическа саморазправа журналисти. Затова никой не се учуди, когато през февруари 2014 г. политикът Теодорос Кацаневас внесе иск за 200 000 евро и една година затвор срещу администратор от гръцката страница на "Уикипедия". Кацаневас е основател на партия "Драхма" и зет на Андреас Папандреу, сочи справка в "Уикипедия". В статията за Кацаневас пише също, че в устното си завещание основателят на ПАСОК Андреас Папандреу нарекъл Кацаневас "срам" за рода и партията. Това, което учуди публиката, бе как Кацаневас е стигнал до името на администратора. То би трябвало да е тайна, точно както и в случая с "къртицата" Гиоляс.

Затворили устата на местните "неудобни", гръцките политици и олигарси имаха да добавят последен щрих в медийния натюрморт. В края на 2012 г. поискаха от националната телевизия ЕРТ да прекрати излъчването на "Евронюз". ЕРТ е сред учредителите на паневропейския новинарски канал. Той пък през декември 2012 г. започна да излъчва и на гръцки език. Официално Атина твърди, че договорът между ЕРТ и "Евронюз" е "незаконен". Без да се притеснява от факта, че в страната няма нито една "законна" медия, властта не разтълкува какво означава за нея в този случай "незаконен". Неофициално обаче политическата вихрушка се страхува, че ще се появи телевизия, която не се прави в Атина под местна диктовка.

Битката между ЕРТ и управляващите е кратка, макар и епична. На 11 юни 2013 г. правителственият говорител Симос Кедикоглу обявява, че националната телевизия спира излъчване. Веднага. Причината - телевизията има нисък рейтинг, високи разходи и не представлява интерес за рекламодателите. Кедикоглу пропуска, че мисията на националната телевизия не е да привлича аудитория и рекламодатели, а да разглежда обществено значимите процеси, да дава трибуна на политически непредставените групи и да бъде коректив на изпълнителната власт.

Служители от ЕРТ излъчват месеци наред от честоти на други телевизии, предоставени им безвъзмездно за ползване, окупират сградите на ЕРТ в Атина и Солун, пазят с голи гърди ретранслаторите. Работят даром за аудиторията си и отстояват правото на хората да говорят. Тази битка, в крайна сметка, е безуспешна.

*анализът е взет от сайта на АЕЖ-България с позволението на асоциацията и е част от поредица за състоянието на медийната среда в страните около България.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бонд. Корона бонд Бонд. Корона бонд

ЕС трябва да действа заедно срещу последствията от пандемията. Ако повтори грешките си от еврокризата, този път те могат да бъдат фатални

2 апр 2020, 577 прочитания

Американската полиция се задъхва в условията на пандемия Американската полиция се задъхва в условията на пандемия

Служителите на реда в САЩ масово са без защитно оборудване, стотици са с COVID-19 или под карантина

2 апр 2020, 753 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Защо френски граждани се присъединяват към "Ислямска държава"

Проучване показва, че 90% от възприелите радикален ислям в страната имат баби и дядовци французи

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10