Мръсни номера на кръстопът
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мръсни номера на кръстопът

Мръсни номера на кръстопът

Парламентарните избори в Молдова ще определят дали страната ще успее да остане по пътя към ЕС

Красимир Янков
4585 прочитания

© shutterstock


Биографията на 36-годишния Ренато Усатий звучи като мечтата на всеки молдовски гастарбайтер. През 2002 г. той е инженер в хлебен комбинат към молдовските държавни железници. Само три години по-късно, през 2005 г., Усатий, тогава на 27 години, вече е собственик на металургична компания в Русия, има половин милион акции в "Газпром" и е много богат.

През април 2014 г. непознатият дотогава в Молдова Усатий се завръща в родината си, за да влезе в политиката. Той основава популистката проруска партия "Патрия", води кампания, базирана върху антикрупционна реторика, и прави сериозна заявка за влизане във властта на предстоящите парламентарни избори на 30 ноември. Възходът му в социологическите проучвания, където той по последни данни има шанс да получи около 10% от гласовете, продължава до миналата сряда, когато молдовската Централна избирателна комисия (ЦИК) отстрани "Патрия" от листите за вота заради съмнително обвинение в чуждо финансиране.

Така изглежда политиката в най-бедната страна в Европа в навечерието на изборите, които имат потенциала да определят посоката й за години напред. Ако управляващият трипартиен Алианс за европейска интеграция остане на власт, това ще означава поставяне на членството в ЕС като дългосрочна цел и обръщане на гръб на Русия. Само че Москва съвсем не е съгласна с този вариант и полага сериозни усилия, за да подкрепи Социалистическата партия и "Патрия" на Усатий, които не крият симпатиите си към Кремъл. Странното изваждане на Усатий от изборите, което тепърва ще бъде оспорвано в съда, крие риск от нестабилност.

"Всяка от страните заявява, че в случай на фалшификации ще изведе хората на протест", казва пред украинската "Хромадске ТВ" Артьом Филипенко, директор на одеския филиал на Националния институт за стратегически изследвания. Това навява неприятни съпоставки със събитията в съседна Украйна, където след събитията на Майдана Русия анексира Крим и подкрепя сепаратисти в източната част на страната.

Грубо премахване на опонентите

Анулирането на участието на "Патрия" в избирателните списъци е изпълнено с подозрителни моменти. Още преди то да се случи, Ренато Усатий направи видеообръщение към привържениците си, в което разказа подробно как ще се развият събитията, но не съобщи откъде има такава информация. В последващо видео той признава, че е получавал пари от чужбина, но това е ставало, без да ги иска. "Не бяхме съгласни, преведоха ни ги, и 15 минути по-късно дойдоха от прокуратурата", заяви Усатий, който обвинява политическите си противници от Алианса за европейска интеграция за случилото се.

Начинът, по който е взето решението за отстраняването на Усатий, също е странен. Само двама от деветимата членове на молдовската ЦИК са гласували срещу това предложение, което дойде четири дни преди изборите. Штефан Уръту, който е гласувал "против", съобщи пред местните медии, че документите по случая са били показани на комисията в последния момент и той не е имал достатъчно време да се запознае с тях.

Молдовската журналистка Лина Вдовий, макар да е писала критични материали за Усатий, също не е съгласна с този подход. "Въпросът е в начина, по който го махнаха. Това е погазване на върховенството на закона и може да доведе само до проблеми", казва Вдовий пред "Капитал."

Едно друго събитие, което се случва паралелно с гласуването в ЦИК, разкрива потенциалните проблеми, от които се опасява Вдовий. Сутринта в сряда служители на спецчастите "Светкавица" претърсват домовете на ръководители и активисти на движението "Антифа", което е лява екстремистка групировка, действаща на територията на страните от бившия СССР. Активистите на "Антифа" са известни с проруската си реторика за борба срещу фашизма, която напомня на поддържания от Кремъл наратив в самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република.

Задържани са петима души, като подозренията срещу тях са в подготвяне на неизвестна провокация след парламентарните избори. Зам.-началникът на полицията в столицата Кишинев Георге Кавкалюк посочва, че са били открити муниции, гранатомети, експлозиви, маски, военни униформи, както и планове за нахлуване в държавни сгради, включително в тази на ЦИК и обществената телевизия. Въпреки че прокуратурата не прави пряка връзка между тези обиски и Ренато Усатий, самият той побърза да направи поредно обръщение, в което отхвърля всякакви евентуални обвинения за сътрудничество.

Другарите на Русия

"Тези събития показват колко бързо и неочаквано може да се промени политическата обстановка в Молдова", казва пред "Капитал" Дария Гончарова-Първулеску, молдовски дипломат от кариерата и анализатор. По думите й отстраняването на Усатий от изборите променя баланса на силите, но дори една проруска опозиционна партия в 101-членния парламент може да помогне за осъществяването на целите на Кремъл.

"Силна парламентарна опозиция от страна на социалистите и Ренато Усатий би била втората най-добра възможност за Русия, която би позволила на двете партии да спечелят още повече привърженици през идните няколко години. Освен това от тази позиция те ще могат да влияят на местната политика в Гагаузия и евентуално в Приднестровието", добавя Гончарова-Първулеску.

Посланията на Социалистическата партия и Ренато Усатий попадат на благоприятна почва в Гагаузия. Там живеят тюркоезичните православни християни гагаузи и много етнически българи, които са изключително проруски настроени. Причините за това са прости – икономически регионът зависи от земеделието, което изнася продукцията си почти изцяло за Русия, и от работещите там гастарбайтери. Проблемът е, че Москва много умело използва тези зависимости.

Например миналата година Русия наложи ембарго върху вноса на вино като наказание за подписването на Споразумението за асоцииране с ЕС и така провали целия сезон на винопроизводителите в Молдова. Те няма как да преориентират продукцията си към европейския пазар в кратък срок, защото е необходимо модернизиране на производството, а то изисква средства. Впоследствие Русия вдигна забраната за част от предприятията в Гагаузия и започна да изкупува виното им, но вече беше изпълнила целта си - да покаже колко силно може да влияе върху местния бизнес. В комбинация с масираната руска информационна пропаганда, която е на практика единственият източник на информация в Гагаузия, всичко това се превръща в недоволство към Европейския съюз.

Валери Януоглу, вицепремиер на автономната област Гагаузия, се оплаква, че никой от политиците там не е бил потърсен за консултации преди подписването на споразумението с ЕС. "Това създаде напрежение, от което Молдова няма нужда", заяви Януоглу пред "Капитал" през август. По думите му, ако Гагаузия усети, че автономията й е заплашена, тя може да обяви независимост. Въпреки че, както признава самият Януоглу, това неизбежно ще доведе до още по-голямо напрежение.

Държава на кръстопът

Всички тези действия на Русия подсказват, че тя е решена да не загуби Молдова, още повече с оглед на прогресивно намаляващите й приятели по целия свят заради събитията в Украйна. "Връщането на Молдова отново в руската сфера на влияние би добавило едно проруско флагче на картата близо до ЕС. Това ще допринесе за опитите за възстановяване на някогашната слава на Руската империя и отминалото влияние на СССР", смята Дария Гончарова-Първулеску.

И макар бедното население на Молдова да зависи икономически от Русия и да носи фланелки "Крим наш!", подкрепата за проруска външна политика стремително намалява. В периода между февруари и юни, когато се развиват събитията в Източна Украйна, спадът е от 46 до 28 процента според проучване на американския National Institute for Democracy.

Това е възможност за Брюксел да покаже ползите от сближаването с ЕС, ако наистина иска това, и да запази Молдова като единствената останала успешна история на своето "Източно партньорство" (Грузия е специален случай).

Погледът към статистиката показва, че въпреки липсата на съответствие с европейските стандарти за производство на стоки износът към ЕС расте. При гроздето, основен за страната продукт, през септември-октомври 2014 г. той е скочил с 580% спрямо същия период през 2013 г., при сливите - с 810%, при виното - с 27%. Обикновените молдовци обаче все още не знаят за това, смята Дария Гончарова-Първулеску. "Трябва да се заложи повече на публична дипломация, съобщения на руски език, да се финансира повече пряката комуникация с хората", препоръчва анализаторът.

Но преди това да се случи, Молдова трябва да премине през изпитането на парламентарните избори на 30 ноември. Ако Усатий изпълни заканите си да изкара хора на улиците или по някаква друга причина резултатите от вота не бъдат признати и избухнат протести, това ще разклати допълнително нестабилната ситуация в страната и може да има последствия в Украйна. "Ако там има проблеми, това ще има отзвук и у нас", смята анализаторът Артьом Филипенко, който живее в руски говорещата Одеса. А създаването на още самопровъзгласили се народни републики е последното нещо, от което тази част на света има нужда.

Биографията на 36-годишния Ренато Усатий звучи като мечтата на всеки молдовски гастарбайтер. През 2002 г. той е инженер в хлебен комбинат към молдовските държавни железници. Само три години по-късно, през 2005 г., Усатий, тогава на 27 години, вече е собственик на металургична компания в Русия, има половин милион акции в "Газпром" и е много богат.

През април 2014 г. непознатият дотогава в Молдова Усатий се завръща в родината си, за да влезе в политиката. Той основава популистката проруска партия "Патрия", води кампания, базирана върху антикрупционна реторика, и прави сериозна заявка за влизане във властта на предстоящите парламентарни избори на 30 ноември. Възходът му в социологическите проучвания, където той по последни данни има шанс да получи около 10% от гласовете, продължава до миналата сряда, когато молдовската Централна избирателна комисия (ЦИК) отстрани "Патрия" от листите за вота заради съмнително обвинение в чуждо финансиране.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    Имало ПО-ЗЛЕ

  • 2
    pinoccio avatar :-P
    pinoccio

    Да бе, не ги искали парите, но им ги превели... Само 25 милиона $, и пак на проруски настроени кукли като Болен и Бюрека. Съвпадение ще речеш...

  • 3
    cuam4o avatar :-?
    Ангел

    До коментар [#2] от "pinoccio":

    Е хайде сега. Получават парите и 15 минути по-късно идва полицията - те па много добри разследващи органи имат?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK