Да стесниш пропастта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да стесниш пропастта

Преговорите ще продължат още седем месеца

Да стесниш пропастта

Крайният срок за споразумение по иранската ядрена програма бе удължен. Оптимизъм все още има

Марина Станева
4923 прочитания

Преговорите ще продължат още седем месеца

© reuters


Да се твърди, че алтернативата на споразумението по спорната иранска ядрена програма е разразяване на войната, която тегне над региона от десет години, може би е пресилено. Но не много. Затова и надеждите за сделка бяха толкова големи. Но макар и двете страни да искаха това да се случи, договорка не бе постигната до крайния срок, изтекъл на 24 ноември, и той бе удължен със седем месеца.

Никой не се заблуждава, че преговорите по програмата, за която Техеран твърди, че е с мирни цели и не преследва сдобиването с ядрено оръжие, са лесни. Те бяха в задънена улица от години, но това се промени с идването на власт на умерения ирански президент Хасан Рохани през 2013 г. и с осъзнаването на факта, че заради санкциите икономиката на страната издъхва. Така преди година в Женева бе сключено временно споразумение между представителите на Техеран и на формата P5+1 (петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН – САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Китай плюс Германия), което замрази или ограничи ключови елементи от иранската ядрена програма в замяна на частично облекчаване на санкциите. Сега то трябваше да бъде финализирано. Макар да не се стигна до пробив и по думите на преговарящите "пропастта още съществува", все пак има шанс за постигане на сделка догодина и избягване на най-лошия сценарий в Близкия изток.

Нека говорят

Удължаването на преговорите предвижда до 1 март 2015 г. да се сключи политическо споразумение, а до 1 юли да се потвърдят всички технически детайли. През този период Техеран ще продължава да има достъп до 700 млн. долара месечно под формата на замразени авоари. След оповестяването на новите срокове и САЩ, и Иран заявиха, че са уверени, че сделката е възможна. "Истина е, че не успяхме да постигнем договорка, но можем да кажем, че по време на последния кръг от преговори във Виена бяха направени големи крачки", коментира Рохани. Американският държавен секретар Джон Кери бе по-умерен, предупреждавайки, че въпреки "значителния напредък" остават "няколко точки, по които няма разбирателство". "Тези разговори няма да стават по-лесни само защото ги удължихме. Те са трудни, бяха трудни и ще останат трудни", каза той.

От 2006 г. насам Съветът за сигурност на ООН прие шест резолюции, изискващи Иран да спре обогатяването на уран и включващи санкции, които имаха за цел да накарат страната да отстъпи. САЩ и ЕС наложиха допълнителни болезнени рестрикции върху иранските банки и износа на петрол. Ислямската държава настоява, че по силата на международното право може да развива ядрена енергетика, и твърди, че това е единствената й цел. Но позицията на Запада е, че не може да се вярва само на думи, а трябват и реални доказателства. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) обаче не може да потвърди, че иранските действия нямат военни измерения. Затова оптималният вариант за споразумение е изпращане на инспектори и прекратяване на някои санкции, като в замяна на Иран се позволи да обогатява уран до ограничена степен, подходяща само за енергийните реактори.

Напредък има. "През последната година на преговори двете страни постигнаха съгласие за бъдещето на реактора с тежка вода в Арак и на подземния ядрен комплекс "Фордо", както и за необходимите мерки за прозрачност и проверки, включително чрез ратифицирането от страна на Иран на т.нар. допълнителен протокол към МААЕ (който позволява много по-строги инспекции – бел. ред.). Но не се договориха за количеството и степента, до която Техеран ще може да обогатява уран, и за равнището, до което ще бъдат вдигнати санкциите", обяснява пред "Капитал" бившият британски посланик в Иран сър Ричард Далтън.

Атаката на скептиците

Израел яростно се противопоставя на затоплянето на отношенията между Техеран и Запада. Премиерът Бенямин Нетаняху твърди, че Рохани е "вълк в овча кожа", иска по-сурови рестрикции над Техеран и настоява страната да няма никакъв капацитет да обогатява уран. "Не давайте на тези насилници от средновековието атомна бомба", призова той. Общите интереси доведоха до заформянето на тактически съюз между Израел и Саудитска Арабия, за която иранците са съперничеща регионална сила.

Междувременно в САЩ трима влиятелни републикански сенатори – Джон Маккейн, Линдзи Греъм и Кели Айът, поискаха от президента Барак Обама да "затегне икономическата хватка над Техеран" с нови санкции. Затова и сп. Foreign Policy написа: "Удължаването на срока на преговорите е смъртна присъда." Според изданието с републиканците, които ще контролират и двете камари на американския Конгрес от януари, и новото поколение ирански центрофуги, които се разработват, не може да се чака още седем месеца. "Не мисля, че иранците ще затруднят постигането на споразумение, променяйки някои от параметрите на ядрената си дейност. Те нямат интерес да оказват натиск над другата страна, като започнат действия, които са смятани за спорни. Трудностите идват от Вашингтон - по-специално от враждебността на републиканците към Обама и от израелското влияние. Иран е демонизиран до степен, която надминава реалните му намерения, и това пречи на американската администрация да убеди с аргументи враговете на Техеран и поддръжниците на Тел Авив в Конгреса", казва Далтън. И допълва, че въпреки всичко споразумение догодина може да се постигне.

Проблеми обаче могат да възникнат и от иранска страна, свързани с несигурността около потенциалния наследник на аятолах Али Хаменей, който като върховен водач на ислямската република заема най-важния пост в Техеран, но е в напреднала възраст и с влошено здравословно състояние. Освен това хардлайнерите в страната, които твърдят, че на Запада не може да се вярва, постепенно набират увереност, че нуждата от сделка вече не е толкова голяма. Причината е, че, откакто Рохани встъпи в длъжност, иранската икономика се стабилизира, а инфлацията спада. Но това е резултат както от управлението на президента, така и от частичното вдигане на санкциите. А второто може бързо да се промени. Същевременно критиките на Запада заради украинската криза доведоха до сближаване между Русия и Иран, което може да се отрази на преговорите. Техеран се опитва да използва и друг скрит коз, като заявява, че ще съдейства на САЩ в подетата кампания срещу групировката "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) в замяна на отстъпки по ядрената му програма. Но официалната линия във Вашингтон е, че това са две различни теми, които не трябва да се смесват.

За да има сделка, според Далтън Иран трябва да направи няколко неща. "Първо, необходимо е да избягва всяка провокация, която би затруднила американската администрация да убеди съмняващите се в Конгреса, и да продължи по пътя, който твърди, че следва, а именно да си сътрудничи със съседните страни. Второ, трябва да преосмисли дали наистина се нуждае от толкова центрофуги, колкото твърди, че му трябват. И, трето, трябва да убеди собствените си хора, че цената да се направят някои болезнени отстъпки си струва, като се измести фокусът от това да бъдат твърди и да се противопоставят на Америка към победите, които могат да постигнат." Всичко това няма да е лесно, особено предвид скептиците и от двете страни, които се опитват да саботират процеса.

Потенциални пречки

- Временната сделка от миналата година гласи, че Иран трябва да прекрати обогатяването на уран над ниво от 5%. Но Техеран иска да увеличи капацитета си близо 20 пъти през идващите години.

- Иран настоява санкциите да бъдат вдигнати незабавно, докато Западът иска това да става постепенно във времето, за да се гарантира, че страната ще спазва задълженията си.

- Техеран не успява да даде обяснение за тестове на експлозиви и други дейности, които може да са свързани с опити за произвеждане на ядрено оръжие.

Да се твърди, че алтернативата на споразумението по спорната иранска ядрена програма е разразяване на войната, която тегне над региона от десет години, може би е пресилено. Но не много. Затова и надеждите за сделка бяха толкова големи. Но макар и двете страни да искаха това да се случи, договорка не бе постигната до крайния срок, изтекъл на 24 ноември, и той бе удължен със седем месеца.

Никой не се заблуждава, че преговорите по програмата, за която Техеран твърди, че е с мирни цели и не преследва сдобиването с ядрено оръжие, са лесни. Те бяха в задънена улица от години, но това се промени с идването на власт на умерения ирански президент Хасан Рохани през 2013 г. и с осъзнаването на факта, че заради санкциите икономиката на страната издъхва. Така преди година в Женева бе сключено временно споразумение между представителите на Техеран и на формата P5+1 (петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН – САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Китай плюс Германия), което замрази или ограничи ключови елементи от иранската ядрена програма в замяна на частично облекчаване на санкциите. Сега то трябваше да бъде финализирано. Макар да не се стигна до пробив и по думите на преговарящите "пропастта още съществува", все пак има шанс за постигане на сделка догодина и избягване на най-лошия сценарий в Близкия изток.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK