С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
28 ное 2014, 17:02, 4791 прочитания

Да стесниш пропастта

Крайният срок за споразумение по иранската ядрена програма бе удължен. Оптимизъм все още има

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Да се твърди, че алтернативата на споразумението по спорната иранска ядрена програма е разразяване на войната, която тегне над региона от десет години, може би е пресилено. Но не много. Затова и надеждите за сделка бяха толкова големи. Но макар и двете страни да искаха това да се случи, договорка не бе постигната до крайния срок, изтекъл на 24 ноември, и той бе удължен със седем месеца.

Никой не се заблуждава, че преговорите по програмата, за която Техеран твърди, че е с мирни цели и не преследва сдобиването с ядрено оръжие, са лесни. Те бяха в задънена улица от години, но това се промени с идването на власт на умерения ирански президент Хасан Рохани през 2013 г. и с осъзнаването на факта, че заради санкциите икономиката на страната издъхва. Така преди година в Женева бе сключено временно споразумение между представителите на Техеран и на формата P5+1 (петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН – САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Китай плюс Германия), което замрази или ограничи ключови елементи от иранската ядрена програма в замяна на частично облекчаване на санкциите. Сега то трябваше да бъде финализирано. Макар да не се стигна до пробив и по думите на преговарящите "пропастта още съществува", все пак има шанс за постигане на сделка догодина и избягване на най-лошия сценарий в Близкия изток.


Нека говорят

Удължаването на преговорите предвижда до 1 март 2015 г. да се сключи политическо споразумение, а до 1 юли да се потвърдят всички технически детайли. През този период Техеран ще продължава да има достъп до 700 млн. долара месечно под формата на замразени авоари. След оповестяването на новите срокове и САЩ, и Иран заявиха, че са уверени, че сделката е възможна. "Истина е, че не успяхме да постигнем договорка, но можем да кажем, че по време на последния кръг от преговори във Виена бяха направени големи крачки", коментира Рохани. Американският държавен секретар Джон Кери бе по-умерен, предупреждавайки, че въпреки "значителния напредък" остават "няколко точки, по които няма разбирателство". "Тези разговори няма да стават по-лесни само защото ги удължихме. Те са трудни, бяха трудни и ще останат трудни", каза той.

От 2006 г. насам Съветът за сигурност на ООН прие шест резолюции, изискващи Иран да спре обогатяването на уран и включващи санкции, които имаха за цел да накарат страната да отстъпи. САЩ и ЕС наложиха допълнителни болезнени рестрикции върху иранските банки и износа на петрол. Ислямската държава настоява, че по силата на международното право може да развива ядрена енергетика, и твърди, че това е единствената й цел. Но позицията на Запада е, че не може да се вярва само на думи, а трябват и реални доказателства. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) обаче не може да потвърди, че иранските действия нямат военни измерения. Затова оптималният вариант за споразумение е изпращане на инспектори и прекратяване на някои санкции, като в замяна на Иран се позволи да обогатява уран до ограничена степен, подходяща само за енергийните реактори.



Напредък има. "През последната година на преговори двете страни постигнаха съгласие за бъдещето на реактора с тежка вода в Арак и на подземния ядрен комплекс "Фордо", както и за необходимите мерки за прозрачност и проверки, включително чрез ратифицирането от страна на Иран на т.нар. допълнителен протокол към МААЕ (който позволява много по-строги инспекции – бел. ред.). Но не се договориха за количеството и степента, до която Техеран ще може да обогатява уран, и за равнището, до което ще бъдат вдигнати санкциите", обяснява пред "Капитал" бившият британски посланик в Иран сър Ричард Далтън.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Защо Франция не иска Северна Македония и Албания 2 Защо Франция не иска Северна Македония и Албания

Скопие и Тирана може да останат задълго във фризера на ЕС и да не получат дата за преговори за членство

18 окт 2019, 2978 прочитания

Германският двигател - почти на празни обороти Германският двигател - почти на празни обороти

Състоянието на най-голямата икономика в Европа е проблемно, но не и тревожно

18 окт 2019, 974 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Малко или нищо

Планът на Обама предлага временно облекчение за милионите нелегални имигранти в САЩ. Гневът на републиканците може да попречи за истинско решение

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10