С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
18 1 дек 2014, 17:53, 3809 прочитания

В борбата за влияние Москва може да играе и доброто ченге

С различни инициативи тя се опитва да изчисти имиджа си, пострадал заради украинската криза

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Русия финансира създаването на хуманитарен и медиен център в Сърбия.
Само няколко часа бяха нужни на седемдесет и шест спасители да пристигнат от Москва в Сърбия в отговор на призива за помощ от страна на Белград заради наводненията през май. Британци, австрийци и българи също се включиха, изпратени от ЕС. Но руснаците бяха първи и сръбските власти ги описаха като "смели до лудост", разказва Reuters.

Във време, когато имиджът на Москва страда заради украинската криза, този показен PR на Балканите е безценен. Двадесет и пет години след падането на Берлинската стена Русия се опитва да спечели обратно част от изгубеното си влияние. Това е най-очевидно в Украйна, където танкове без обозначение подкрепят проруските сепаратисти. Но се проявява по по-мек начин из цяла Източна Европа – в енергийните сделки, подписвани от правителствата с техния основен доставчик на газ, в близките дипломатически връзки и в усилията на Москва да спечели общественото мнение на своя страна.


Мек подход

През октомври руският президент Владимир Путин беше почетен гост в Белград по време на военен парад, отбелязващ 70 години, откакто Червената армия освободи града от нацистите. Миналия месец пък се проведоха съвместни военни учения между руски и сръбски армейски части. Руската помощ за наводненията беше координирана чрез сръбско-руския хуманитарен център, който се помещава в чисто нова сграда, отворила врати през 2012 г. в град Ниш. Тя е в унисон с имиджа, който някои сърби споделят за Москва като защитник на славяните. Кризисният център разполага с пожарни коли, лодки и палатки и е "пилотен проект" по думите на директора му Виктор Сафянов. Той казва, че други такива центрове са планирани в Латинска Америка, Централна Азия и Южен Кавказ.

Наскоро Москва разкри подробности за своята нова доктрина - "Интегрирана стратегия за увеличаване на руското хуманитарно влияние в света". Планът според външния министър Сергей Лавров цели да се противопостави на "безпрецедентни мерки за дискредитиране на руската политика и изопачаване на руския образ". Миналия месец Москва основа специална медийна организация с офиси в няколко града по света, която трябва да противодейства на "агресивната пропаганда на Запада". Белградският офис ще включва екип от 30 души и ще изготви сръбскоезичен новинарски сайт до края на тази година и радио следващата година. "По-рано Русия загуби състезанието със западните медии. Просто искаме да покажем, че истината има и друга страна", обяснява пред местната преса директорът Любинка Милинчич.



Дългосрочна стратегия

Според западни дипломати руски пари може да се наливат в медии в Сърбия, различни аналитични институти и политически партии, въпреки че твърди доказателства все още липсват. Има и спекулации за руска подкрепа за крайнодесни групи, които пропагандират по-консервативни ценности, изповядвани от голяма част от руското общество. "Ясно е, че руското разузнаване финансира крайнодесни движения, различни неофициални групи и журналисти от прибалтийските републики до България", твърди бивш висш правителствен представител, пожелал анонимност.

Сърбия балансира между ангажиментите на правителството към евроинтеграция и скептицизма на някои заради въздушните удари на НАТО в миналото. Тя отказа да се включи към санкциите на ЕС над Русия заради украинската криза. Процесът на присъединяване към ЕС "е много бавен и това е използвано от хора като Путин и неговите помощници, за да създават пречки", казва Иван Вейвода от German Marshall Fund.

Германският канцлер Ангела Меркел изрази притеснението си миналата седмица: "Не става дума само за Украйна, а и за Молдова и за Грузия. И ако това продължи, тогава ще трябва да се запитаме за Сърбия и за страните от Западните Балкани."

Санкциите над Русия се отразяват и на европейските компании

Западните санкции се отразяват не само на руските компании, но и на европейските във време, в което слабата икономика на ЕС не може да си го позволи. През август износът на ЕС за Русия е спаднал с 19% до 7.9 млрд. евро в сравнение с юли, което е загуба на почти 2 млрд. евро. Това е понижение от 18% в сравнение с август 2013 г. и частично отразява хранителното ембарго, наложено от Русия върху евросъюза в отговор на западните санкции. За осемте месеца на годината общият експорт на ЕС е намалял с 12% в сравнение със същия периода на 2013 г.

През август износът на европейски машини и транспортно оборудване като автомобили и трактори е спаднал с 23% в сравнение с юли и с 21% в сравнение с 2013 г. Промишленият експорт е намалял с 16% през август, като това се отразява тежко на Германия и Италия.

Санкциите имат такъв голям ефект, тъй като европейските компании вече не могат да продават без лиценз стоки, които могат да имат военно предназначение. Трактори, кранове, багери и различни механични части, необходими за поправката на автомобили и камиони, попадат в т.нар. категория на стоки с двойно предназначение и затова се нуждаят от специално разрешително. Но получаването му може да забави експорта с до два-три месеца, тъй като много стоки се нуждаят от лиценз и службите са претоварени. Затова европейските компании са разтревожени, че губят бизнеса си за сметка на Китай и други страни. Представители на Пекин заявиха през октомври, че азиатската страна ще приветства всяка бизнес възможност в Русия.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Гледайте как SpaceX взривява "пътническа" ракета на живо (обновена) 1 Гледайте как SpaceX взривява "пътническа" ракета на живо (обновена)

Първите частни астронавти проведоха "суха тренировка" преди финалния авариен тест на капсулата Crew Dragon днес

19 яну 2020, 3771 прочитания

Железопътните амбиции на Европа 6 Железопътните амбиции на Европа

Пътуването с влак на континента става все по-популярно, но цената и качеството на услугата варират в различните страни

18 яну 2020, 2308 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Проевропейската коалиция ще продължи да управлява в Молдова

Най-много гласове получиха проруските социалисти, но трите дясноцентристки парии имат мнозинство в парламента

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10