Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
18 1 дек 2014, 17:53, 3836 прочитания

В борбата за влияние Москва може да играе и доброто ченге

С различни инициативи тя се опитва да изчисти имиджа си, пострадал заради украинската криза

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Русия финансира създаването на хуманитарен и медиен център в Сърбия.
Само няколко часа бяха нужни на седемдесет и шест спасители да пристигнат от Москва в Сърбия в отговор на призива за помощ от страна на Белград заради наводненията през май. Британци, австрийци и българи също се включиха, изпратени от ЕС. Но руснаците бяха първи и сръбските власти ги описаха като "смели до лудост", разказва Reuters.

Във време, когато имиджът на Москва страда заради украинската криза, този показен PR на Балканите е безценен. Двадесет и пет години след падането на Берлинската стена Русия се опитва да спечели обратно част от изгубеното си влияние. Това е най-очевидно в Украйна, където танкове без обозначение подкрепят проруските сепаратисти. Но се проявява по по-мек начин из цяла Източна Европа – в енергийните сделки, подписвани от правителствата с техния основен доставчик на газ, в близките дипломатически връзки и в усилията на Москва да спечели общественото мнение на своя страна.


Мек подход

През октомври руският президент Владимир Путин беше почетен гост в Белград по време на военен парад, отбелязващ 70 години, откакто Червената армия освободи града от нацистите. Миналия месец пък се проведоха съвместни военни учения между руски и сръбски армейски части. Руската помощ за наводненията беше координирана чрез сръбско-руския хуманитарен център, който се помещава в чисто нова сграда, отворила врати през 2012 г. в град Ниш. Тя е в унисон с имиджа, който някои сърби споделят за Москва като защитник на славяните. Кризисният център разполага с пожарни коли, лодки и палатки и е "пилотен проект" по думите на директора му Виктор Сафянов. Той казва, че други такива центрове са планирани в Латинска Америка, Централна Азия и Южен Кавказ.

Наскоро Москва разкри подробности за своята нова доктрина - "Интегрирана стратегия за увеличаване на руското хуманитарно влияние в света". Планът според външния министър Сергей Лавров цели да се противопостави на "безпрецедентни мерки за дискредитиране на руската политика и изопачаване на руския образ". Миналия месец Москва основа специална медийна организация с офиси в няколко града по света, която трябва да противодейства на "агресивната пропаганда на Запада". Белградският офис ще включва екип от 30 души и ще изготви сръбскоезичен новинарски сайт до края на тази година и радио следващата година. "По-рано Русия загуби състезанието със западните медии. Просто искаме да покажем, че истината има и друга страна", обяснява пред местната преса директорът Любинка Милинчич.



Дългосрочна стратегия

Според западни дипломати руски пари може да се наливат в медии в Сърбия, различни аналитични институти и политически партии, въпреки че твърди доказателства все още липсват. Има и спекулации за руска подкрепа за крайнодесни групи, които пропагандират по-консервативни ценности, изповядвани от голяма част от руското общество. "Ясно е, че руското разузнаване финансира крайнодесни движения, различни неофициални групи и журналисти от прибалтийските републики до България", твърди бивш висш правителствен представител, пожелал анонимност.

Сърбия балансира между ангажиментите на правителството към евроинтеграция и скептицизма на някои заради въздушните удари на НАТО в миналото. Тя отказа да се включи към санкциите на ЕС над Русия заради украинската криза. Процесът на присъединяване към ЕС "е много бавен и това е използвано от хора като Путин и неговите помощници, за да създават пречки", казва Иван Вейвода от German Marshall Fund.

Германският канцлер Ангела Меркел изрази притеснението си миналата седмица: "Не става дума само за Украйна, а и за Молдова и за Грузия. И ако това продължи, тогава ще трябва да се запитаме за Сърбия и за страните от Западните Балкани."

Санкциите над Русия се отразяват и на европейските компании

Западните санкции се отразяват не само на руските компании, но и на европейските във време, в което слабата икономика на ЕС не може да си го позволи. През август износът на ЕС за Русия е спаднал с 19% до 7.9 млрд. евро в сравнение с юли, което е загуба на почти 2 млрд. евро. Това е понижение от 18% в сравнение с август 2013 г. и частично отразява хранителното ембарго, наложено от Русия върху евросъюза в отговор на западните санкции. За осемте месеца на годината общият експорт на ЕС е намалял с 12% в сравнение със същия периода на 2013 г.

През август износът на европейски машини и транспортно оборудване като автомобили и трактори е спаднал с 23% в сравнение с юли и с 21% в сравнение с 2013 г. Промишленият експорт е намалял с 16% през август, като това се отразява тежко на Германия и Италия.

Санкциите имат такъв голям ефект, тъй като европейските компании вече не могат да продават без лиценз стоки, които могат да имат военно предназначение. Трактори, кранове, багери и различни механични части, необходими за поправката на автомобили и камиони, попадат в т.нар. категория на стоки с двойно предназначение и затова се нуждаят от специално разрешително. Но получаването му може да забави експорта с до два-три месеца, тъй като много стоки се нуждаят от лиценз и службите са претоварени. Затова европейските компании са разтревожени, че губят бизнеса си за сметка на Китай и други страни. Представители на Пекин заявиха през октомври, че азиатската страна ще приветства всяка бизнес възможност в Русия.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори 18 Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори

Основните факти, които трябва да се знаят за глобалната пандемия

30 мар 2020, 44862 прочитания

Euler Hermes: Застрашени от фалит са 13 хил. компании в еврозоната Euler Hermes: Застрашени от фалит са 13 хил. компании в еврозоната

Процедурите по несъстоятелност може да се увеличат с 20%, прогнозират от компанията за застраховане на кредити

30 мар 2020, 1155 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Проевропейската коалиция ще продължи да управлява в Молдова

Най-много гласове получиха проруските социалисти, но трите дясноцентристки парии имат мнозинство в парламента

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10