Тежкият избор на Сърбия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тежкият избор на Сърбия

Вучич и Меркел - протегнати ръце, но малко действия

Тежкият избор на Сърбия

Белград остава заложник на геополитическата схватка между Русия и ЕС

14278 прочитания

Вучич и Меркел - протегнати ръце, но малко действия

© Thomas Peter


Доста интересни събития се случиха през последните месеци в Сърбия. През октомври, когато в Източна Украйна се водеха тежки боеве, руският президент Владимир Путин направи посещение в Белград, което обезпокои западните политици. Два дни преди визитата, в сръбската столица се проведе злополучната футболна среща с Албания, която беше прекратена след сбиване между футболистите на терена. Посещението пък на албанския премиер Еди Рама в Белград през ноември, което трябваше да положи основите на новите сръбско-албански отношения, се превърна в скандал след изявленията на Рама, подкрепящи независимостта на Косово. Като за капак на политическата сцена отново се появи националистът Воислав Шешел, който също не пропусна възможността да нагнети обстановката. Въобще, низ от неприятности.

Албания – Сърбия 2:0

Ако можем да направим някакъв извод от двата скандала между Албания и Сърбия, той е, че Албания спечели, а Сърбия загуби. И в двата случая сръбската страна демонстрира прекомерна свръхчувствителност, съпроводена с крайно националистическа вълна, което изобщо не се понрави на нейните съседи и европейски партньори.

Това се видя особено красноречиво след инцидента по време на футболния мач между Сърбия и Албания, когато в сръбската преса заваляха какви ли не крайни публикации. По отношение на срещата между премиерите Вучич и Рама, която приключи със скандал в типично балкански стил, ефектът, който реакцията на Вучич предизвика, беше, че европейските страни останаха с впечатлението, че Сърбия още не е превъзмогнала шовинистичните амбиции, които й струваха прескъпо през 90-те години.

Сърбия получи съвсем наскоро статут на кандидат за членство в ЕС и тепърва трябва да доказва своята воля за присъединяване. В действителност изказването на албанския премиер не беше в духа на добрите дипломатически отношения. Но държава като Сърбия, която толкова страстно е прегърнала миналото си, няма как да се движи напред в бъдещето. Тази теза беше твърдо заявена от много наблюдатели след злополучната среща.

Допълнителна доза национализъм съпроводи и освобождаването по здравословни причини на отговорния за престъпления срещу човечеството Воислав Шешел от затвора в Хага. Посрещнат като герой, той не пропусна да напомни за "сръбския характер на Вуковар" и да се закани за реванш – изявления, които изобщо не се понравиха на съседна Хърватия.

Последните събития в Сърбия и особено липсата на адекватна реакция от премиера Александър Вучич и президента Томислав Николич пораждат сериозни опасения, че страната може да тръгне отново по пътя омразата и конфронтацията, който доведе до кървавото разпадане на Югославия по времето на Милошевич. Самият Вучич също бива възприеман противоречиво заради националистическото си минало. Дори подобни опасения да са преувеличени, комбинацията от всички тези злополучни фактори би могла да отдалечи еврочленството за Сърбия за едно неопределено бъдеще, и то точно в период, когато самият ЕС не е готов за прием на нови държави членки. Подобни настроения изобщо не са безопасни в регион, който все още е възприеман като източник на проблеми за цяла Европа.

Едни се карат, Москва печели

И все пак има един човек, който потрива доволно ръце от бъркотията в балканската страна. Това е руският президент Владимир Путин. За него 2014 ще остане годината, в която обяви война на целия световен ред след Студената война. След Украйна и другите страни в постсъветското пространство, Москва вече обръща поглед и към Балканите – друг регион, в който тя има стратегически интереси. И ако ситуацията тук е по-комплексна, защото някои от държавите са вече членки на ЕС и НАТО, то Сърбия е един доста желан съюзник за Русия.

Сърбия, като част от този район на Европа, винаги е била на кръстопът между Изтока и Запада. Красноречив пример е и развитието на Югославия след Втората световна война. Днес Кремъл има сериозни икономически и политически лостове за влияние в сръбската политика. Достатъчно е да припомним влиянието на "Газпром" върху сръбската индустрия ("Газпром" притежава над 50% от сръбската национална петролна компания NIS), като страната е важна част от току-що спрения проект "Южен поток".  Много от най-големите инфраструктурни проекти в Сърбия са именно с руско участие. Русия е и външнотърговски партньор номер четири на Белград, което беше в основата на отказа на сръбското правителство да се включи в европейските санкции срещу Кремъл заради кризата в Украйна.

Като прибавим към този списък и историческите отношения между Русия и Сърбия, както и сериозните проруски настроения на голяма част от сръбската общественост, то Москва излиза победител в тази игра. Посещението на Путин в Сърбия през октомври предизвика ответна реакция от страна на ЕС и през ноември тази година еврокомисарят по добросъседство и преговори за разширяване Йоханес Хаан дойде на визита в Белград. В сръбската столица Хаан се опита да склони Сърбия да се включи в санкциите срещу Русия, ясно подчертавайки ангажиментите на Сърбия по пътя към ЕС. Усилията му удрят на камък за момента.

Самото сръбско правителство начело с Александър Вучич също се чувства притиснато от две посоки. От една страна, един от водещите ангажименти, които Вучич заяви при идването си на власт, беше запазването на проевропейския курс на развитие. Той дори се закани да преразгледа сделката с "Газпром" за продажба на сръбската нефтена компания. В същото време Сърбия има нужда от руските инвестиции и пазари, още повече в настоящия момент, когато сръбската икономика е в окаяно състояние. В тази сложна ситуация на младия премиер не му остават много възможности за действие. Самият Хаан също призна, че "изборът пред Сърбия е тежък". Това дава повод на много наблюдатели да осъдят действията на ЕС и да определят натиска, който се оказва върху Белград по отношение на санкциите, като "рекет".

Ще ви приемем, ама друг път

Пъзелът се допълва и от недостатъчната активност на ЕС в Западните Балкани. Въпреки че Брюксел постоянно заявява своя ангажимент към развитието на този регион, към момента той по-скоро набляга на думите, а не на действията. Разбира се, не липсват и пробиви като затоплянето на отношенията между Косово и Сърбия със споразумението от 2013 г. и проведената през август тази година в Германия среща на премиерите и министрите от страните от Югоизточна Европа. Точно на нея сръбският външен министър Ивица Дачич направи неочаквано извинение за бомбардировките над Дубровник по време на войната в началото на 90-те.

Необходими са обаче много по-активни действия на Съюза в този район, ако иска инициативите му да имат по-убедителен резултат от този на проекта "Източно партньорство". По отношение на Сърбия ЕС трябва да предприеме едновременно по-ангажиращи, но и по-спокойни стъпки, защото евентуален опит за притискане или натиск над Белград няма да доведе до нищо повече от разочарование. Още с встъпването си в длъжност новият президент на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер направи грешна стъпка като заяви, че в близките пет години ЕС няма да се разширява. Това изявление беше неправилно не защото някой е очаквал нещо друго (факт е, че в момента няма достатъчно подготвена държава в Западните Балкани за членство), а защото лишава много от желаещите за присъединяване държави от стимул за реформи.

Тази грешка може да отвори поле за действие на неевропейски сили в тази част на Европа и да доведе до вълна от евроскептицизъм сред гражданите на съответните страни. Трябва все пак да отчетем, че позицията на Юнкер не е предизвикана от високомерие и егоизъм, а е плод и на съвсем обективни фактори. Европейският съюз още е измъчван от усещането, че е избързал с присъединяването на много от новите страни членки, най-вече на България и Румъния. И двете страни все още са под мониторинг за правосъдието и вътрешния  ред, а високите нива на корупция вече не изненадват никого в Брюксел. От проблеми, свързани със съдебната система, организираната престъпност и корупцията, страда и Сърбия. Освен това ЕС все още не се е възстановил от финансово-икономическата криза, а също така в него съществуват и много сериозни вътрешни противоречия.

В такова деликатно състояние приемането на нови членове надали ще доведе до някакъв силен положителен ефект за когото и да било. Но ако я няма все пак слабата светлина в тунела, наречена членство в ЕС, то държави като Сърбия ще изпаднат в мрак. Евразийски мрак.

За автора

Валентин Попов е докторант в Русенския университет "Ангел Кънчев". Научните му интереси са свързани с международните отношения и европейската интеграция.

Доста интересни събития се случиха през последните месеци в Сърбия. През октомври, когато в Източна Украйна се водеха тежки боеве, руският президент Владимир Путин направи посещение в Белград, което обезпокои западните политици. Два дни преди визитата, в сръбската столица се проведе злополучната футболна среща с Албания, която беше прекратена след сбиване между футболистите на терена. Посещението пък на албанския премиер Еди Рама в Белград през ноември, което трябваше да положи основите на новите сръбско-албански отношения, се превърна в скандал след изявленията на Рама, подкрепящи независимостта на Косово. Като за капак на политическата сцена отново се появи националистът Воислав Шешел, който също не пропусна възможността да нагнети обстановката. Въобще, низ от неприятности.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

75 коментара
  • 1
    lekapoleka avatar :-|
    lekapoleka

    Все по-ясно се вижда, че хванахме последния влак за ЕС. Имахме уникалния късмет членството ни да се оформи в момент, когато ЕС все още беше ентусиазиран, а Русия - слаба. Сърбите едва ли ще имат този късмет - но и трябва да си даваме сметка, че, като изключим Титовия период, Сърбия и Русия винаги са били близки съюзници, и това явно продължава да им харесва. В сегашната ситуация Сърбия е принудена да си избере съюзник, няма възможност безкрайно да лавира и е безкрайно далеч от геополитическите възможности на Титова Югославия.

  • 3
    lekapoleka avatar :-|
    lekapoleka

    А ты, братушка, эсли умеешь по болгарски читать, почему по болгарски не пишешь?

  • 5
    rage_against avatar :-|
    Rage Against

    Сърбия изобщо не е между чука и наковалнята. Сърбия продължава да живее в някакви средновековни приказни светове на империи, рицари, зли сили, дракони и т.н. и накрая всичко го свеждат до великосръбска идея, която включва завоюването на всички съседни държави. време е да се събудят от този зимен сън сега, а не след 10 години. и от днес да започнат да наваксат културното си изоставане. след това присъединяването към ЕС и НАТО ще стане по-уверено и с още по-големи ползи за сръбския народ и бизнес.

  • 6
    convince avatar :-|
    convince

    До коментар [#2] от "Croсo RF":

    КРОКО,
    Тьi так думаеш, что та у тебе мозг с другой особености, он похож на какойта суп наименован у вас "борщ".
    Там у вас Путин готовить етой суп и перед наливая в руские пустие головьи. Он держить его откритой целою неделю и когада прокись обхватить всю количество, тогдата дает заповед наливанию во всех празньие руские головики по всей обитаемой поверхности обширной територии СССРОССИИ...

  • 7
    today avatar :-|
    today

    Крайно време е Сърбия да осъзнае къде се намира, и да се поучи от чуждите грешки. Достатъчно е да погледне в близката история да види България колко загуби понесе в опитите си да обслужва интересите на олигарсите около Путлер.

  • 8
    chicago514 avatar :-|
    chicago514

    Сърбите да си избират.

  • 10
    dimitaar86 avatar :-|
    dimitaar86

    Аз незнам, защо все още се говори за ЕС, като на ЕС се диктува, какво да прави от САЩ. Всички го знаете, но просто не си го признавате. ЕС за най-голямо съжаление е просто една пионка на САЩ.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK