Новата Турция на Ердоган е все по-изолирана
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новата Турция на Ердоган е все по-изолирана

Ердоган е обвиняван в прояви на авторитаризъм

Новата Турция на Ердоган е все по-изолирана

Страната вече няма толкова приятели на международната сцена

6858 прочитания

Ердоган е обвиняван в прояви на авторитаризъм

© Reuters


Икономическите успехи на турския президент засенчват недоволството.

Старата турска поговорка "Турчинът няма друг приятел освен турчина" става все по-актуална, докато страната върви към изолация под ръководството на Реджеп Тайип Ердоган, пише британската ВВС. През единадесетте години, в които той беше премиер, Турция израсна, започна преговори за членство в Европейския съюз (ЕС) и увеличи дипломатическото си присъствие. Но в последно време нещо се случва. Световните лидери все още идват на визити в Анкара, но страната няма вече толкова приятели.

Когато миналия месец Общото събрание на ООН гласува за нови непостоянни членове на Съвета за сигурност, Турция беше уверена, че ще спечели място. Но загуби заради Испания и Нова Зеландия, което беше удар по избрания за президент през август Ердоган.

Отслабено влияние

Всичко започна с Арабската пролет, в която Турция направи грешните залози, подкрепяйки "Мюсюлмански братя" в Египет и надявайки се за бързо сваляне от власт на президента Башар ал Асад в Сирия. Сега Ердоган отхвърля новия египетски президент Абдел Фатах ас Сиси като "неизбран тиранин", а Турция е въвлечена в гражданската война в Сирия, обвинявана, че позволява на чуждестранни джихадисти да пресичат границата й. Връзките с Ирак, Иран и Саудитска Арабия отслабват. А бившето стратегическо партньорство с Израел запада, докато Ердоган заклеймява военната кампания в ивицата Газа като "геноцид".

Дори връзките със стари приятели като САЩ са в застой. Вашингтон изгражда коалиция срещу "Ислямска държава", а Турция не взема участие въпреки натиска и настоява за планове за отстраняване от власт на Асад. Няколко часа след като миналия месец Ердоган предупреди президента Барак Обама да не въоръжава кюрдските бойци в Сирия, САЩ спуснаха оръжия от въздуха. И едва ли има по-ясен знак за съществуващото разногласие.

"Правителството осъзнава, че е загубило почва под краката си. Но оправдава това, като твърди, че изолацията на Турция се дължи на факта, че тя е единствената страна, която има куража да поддържа морална и базирана на ценностите външна политика", казва Синан Юлген от института EDAM.

Това, което кара Ердоган да продължава напред, е неговият успех на изборите, който му дава увереността, че политиката му е правилна. Масовите улични протести през юни 2013 г. не го отклониха от пътя. Докато висши фигури от обкръжението му призоваваха за диалог, той нарече демонстрантите "сган". Ердоган се съвзе след унищожителен скандал с изтичане на частни телефонни разговори преди година, за които се предполага, че уличават него и негови сътрудници в корупция. Той отговори, че това е "опит за преврат", уволни хиляди съдии и полицаи и опита да блокира социалните мрежи.    

"Летните протести, последвани от реакцията на Ердоган към корупционните обвинения, бяха моментът, когато международното мнение за него се обърна. Изолацията на Турция е проблем за страната, но също така и за Запада. Ако той иска да постигне целите си за сигурност в региона, няма по-добър партньор от Турция. Но с отслабващото влияние на страната Западът е поставен в неудобно положение. Ердоган вярва, че демократичната легитимност идва от избирателните урни. Но другите очакват още от турската демокрация – свобода на пресата, независима съдебна система и върховенство на закона", обяснява Юлген.  

Силна вътрешна подкрепа

Ердоган обаче се радва на силната подкрепа на своите симпатизанти. Тези 52%, които го избраха за президент, не се интересуват от блокирането на Twitter и обвиненията в корупция. За тях е важно, че през последното десетилетие Турция се превърна в седемнадесетата по големина икономика в света с нови болници, пътища и училища. Поддръжниците на Ердоган са предимно религиозни и консервативни и те одобряват това, че той окуражава носенето на забрадки в училищата и университетите, което преди беше забранено от управляващите секуларисти. Симпатизантите му обичат и имиджа на силов лидер на Ердоган, който може да се опълчи на Запада.

Неговият съветник Ибрахим Калин твърди, че той е започнал "нов процес за разрешаване на кюрдския въпрос, предприел е исторически стъпки за признаване правата на религиозните малцинства и се бори против военните, които свалиха четири правителства от 1960 г. насам". Но успехите от управлението на Ердоган са засенчени от проявите на авторитаризъм.

ЕС е загрижен за свободата на словото. И докато напредъкът на Турция относно членството в съюза е в застой, лостовете за влияние на Брюксел са отслабени, което само увеличава чувството на изолация. Но Турция все още е важен глобален играч, тъй като е подстъп на стабилност към един размирен Близък изток, както и развиваща се икономика, която не може да бъде игнорирана. И това дава увереност на Ердоган. Той строи това, което нарича една нова Турция. Но критиците му я наричат една поляризирана Турция с все по-малко приятели.      

Една ключова визита

По време на визитата си в Турция през седмицата руският президент Владимир Путин демонстрира дълбочината на икономическите и търговските отношения между двете страни във време, в което Западът наложи санкции над Москва заради украинската криза. Турция и Русия се договориха да строят морски газопровод, като на турско-гръцката граница ще бъде изграден газов разпределителен център. "Газпром" също така сваля с 6% цената на синьото горива за Анкара от януари и увеличава количеството на доставките. Този ход ще консолидира ролята на Москва като водещ газов снабдител за Турция. Същевременно Анкара се опитва да извлече полза от санкциите, за да увеличи своя собствен експорт. Миналата седмица турското земеделско министерство посочи, че износът на пилешко месо и морски дарове за Русия се е увеличил над пет пъти за първите девет месеца на годината. Москва спечели и договора за строежа на първата турска атомна централа. Големите различия във връзка с външната политика, особено относно Сирия, не пречат на сътрудничеството между двете страни и според експертите Путин и Ердоган са пресметливи лидери, които не позволят да им пречат емоционални въпроси.
Икономическите успехи на турския президент засенчват недоволството.

Старата турска поговорка "Турчинът няма друг приятел освен турчина" става все по-актуална, докато страната върви към изолация под ръководството на Реджеп Тайип Ердоган, пише британската ВВС. През единадесетте години, в които той беше премиер, Турция израсна, започна преговори за членство в Европейския съюз (ЕС) и увеличи дипломатическото си присъствие. Но в последно време нещо се случва. Световните лидери все още идват на визити в Анкара, но страната няма вече толкова приятели.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    pavla avatar :-|
    ПАВЛА

    Европа, ама когато цъфнат налъмите...

  • 2
    lz22 avatar :-|
    lz2

    Ердоган и Путин са братя близнаци! И двамата ще замлекат държавите си в блатото, след кратък възход. Справка: Сталин-Хитлер!

  • 3
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Не мисля че статията е балансирана. Опитите на Ердоган за светски ислямизъм безспорно плашат Запада. В същото време обаче важната роля на Турция по редица изключително важни въпроси както за Европа, така и за САЩ нараства по редица причини: а) ролята в решаването на сирийския въпрос и като отправна база за действията срещу ИСИЛ; б) военно-въздушните полигони и бази на НАТО по границата като част от общата стратегия за "обуздаване на Русия".; в) Иранският проблем и изолацията на страната до голяма степен зависи отТурция; г) растящата неприязън между Нетаньяхи и Обама и решаването на палестинския въпрос правят Турция влиятелен глас; е) икономическият потенциал на страната нараства със завидни темпове и т.н. Въпросите свързани с енергийната политика на Турция и нейната роля за Европа тепърва предсоят да се изясняват, така че негативните коментари от българска страна са меко казано преждевременни и не особено удачни.

  • 4
    juliano95 avatar :-|
    Julian Mall

    Под натиска на САЩ ЕС отблъсква естественият си съюзник Русия и направи Турция газов монополист с което даде още едно оръжие в ръцете на приятеля на ИДИЛ "светския" ислямист Ердоган.

  • 5
    sto67nes avatar :-|
    sto67nes


    До коментар [#1] от "ПАВЛА - SorryLol":

    Европа, ама когато цъфнат налъмите+++++++++++++...и през крив макарон

  • 6
    Slick avatar :-|
    Slick

    По-добре. Сериозно. Стойте си извън Европа. Справедливо е. Ние не ви пречим, и вие недейте. Имайте си Исляма, почитаме религията ви, но не ни натрапвайте вашите обичаи. Моля.

  • 7
    stg avatar :-|
    stg

    Ердоган не е чак такъв идиот, че да не вижда факта, че Турция никога и при никакви условия няма да бъде приета в ЕС, за това и се опитва да играе на регионален тартор в близкия изток

  • 8
    angevins avatar :-?
    angevins

    Запада забавя, но не забравя.

  • 9
    ruark avatar :-|
    ruark

    Пак една красиво платена статия в полза на заблудата и пропагандата.
    в момента в който цар путин отиде в турция и иска да прокара тръбата за газ през турция заради блокадата от страна на ЕУ и УСА чрез бг правителство, се започна писанието за самотна турция.
    турция е наистина в два лагера.
    единият е нато и другият е БРИК лагера.
    на УСА и европа им трябваше турция в НАТО като противовес на источният блок и СССР и буфер между конфликтният близък изток.
    Но в момента когато турция започна да търгува с ЕУ и Русия едновременно някои стари партньори й се нагледаха и казах тук има нужда от редукция.
    След като турция преживя европейски съюз през крив макарон с вечни обещания и преговори и тнт. и след като УСА и нажеже огъня с натиск на турската лира тоест със новини и спекулации срещу нея турция изпадна в немилост от запада. Да не говорим че искаха да я вкарат във директна война срещу асад.....заради тези събития се обърна към русия и към други партньори изпаднали в немилост от запада.
    Почна да изнася за русия и така през последните години оборотът се покачи доста. после БРИК държавите предложиха изграждане на съюз за сътрудничество със собствена банка и тнт. за защита на валутите им и тнт. Впрочем бразилия и турция преживяха на два пъти сътресения на валутите си и те не бяха случайни, сега е русия наред......
    И сега откакто газта може да се прокара през турция без да и налагат ЕУ директиви турция не би се хванала на ЕУ въдицата за членство и в ЕУ, с този коментар във весник капитал се появява епизода на пропагандата за самотна турция...... в зависимост от напредъка на тръбата за газ през турция за може би европа или др. страни а и за самата турция като пазар ще последват нови епизоди за ердоган и ислямска турция може би и тнт.
    после запада бил вкарвал демокрация в украйна и навсякъде по света. колко цинично.
    ако запада направи наистина сделки с турция русия чрез дялови участия в продажбата на ресурси и прочие то войните и излишните конфликти биха се избегнали и това би бил по интелигентният начин на политика от стран на запада.
    както турция така и русия са развиващи се икономики по добрия вариант би бил концерните да навлезнат с план марщал така да се каже по мирният начин и постепенно да завземат пазари в русия турция и прочие.
    даже в русия при управлението на путин се видя който си трае и навлиза да прави бизнез визирам РВЕ автомобилната германска индустрия печели.
    как така една малка австрииска райфеизенбанк в срвнение с големите межд. банки изкарваше преди кризата с рублата две трети нето печалба само в русия. значи и при цар путин западните концерни изкарват в самата русия пари, стига да инвестират и създават рабтни места. дали има корупция и кражби е др. страна.
    в западният свят рушвета се нарича провизион..........


  • 10
    ruark avatar :-|
    ruark

    бизнес


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK