Кристина Севия: Съпротивата срещу TTIP се дължи на неразбиране
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кристина Севия: Съпротивата срещу TTIP се дължи на неразбиране

Кристина Севия

Кристина Севия: Съпротивата срещу TTIP се дължи на неразбиране

Заместник-помощник търговският представител на САЩ за малък и среден бизнес пред "Капитал"

Светломира Гюрова
15454 прочитания

Кристина Севия

© ВЕЛКО АНГЕЛОВ


Нещо много повече от търговско споразумение

Една четирибуквена абревиатура концентрира в себе си огромен заряд от надежди и сходни по сила страхове. Ако питате защитниците на TTIP (Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство), те ще ви кажат, че споразумението, което ще създаде най-голямата зона за свободна търговия в света, е перфектният шанс на Европа и САЩ за растеж и създаване на работни места. Според изчисления на Европейската комисия то може да добави 120 млрд. евро към икономиката на ЕС (0.5% от БВП) и 95 млрд. евро към тази на САЩ (0.4% от БВП). Противниците пък, особено гласовити в някои държави на Стария континент, ще ви обяснят, че TTIP ще вкара в европейските супермаркети обработени с хлор пилета и ГМО соя, ще отвори пътя за шистовия газ, ще позволи на американските мултинационални гиганти да компрометират екологичните, хранителните и трудовите стандарти и ще отвори пътя към корпоративното робство, позволявайки на компании да съдят държави.

Преговорите по TTIP, започнали през 2013 г., в момента навлизат в критична фаза, като натискът върху ЕК (получила мандат да води преговорите от страна на ЕС) от влиятелни страни членки нараства, а администрацията в Белия дом е изправена пред враждебен Конгрес. Финалното споразумение, детайлите на което продължават да се договарят, ще трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и от Европейския съвет. А в последните седмици се заговори, че може да се мине и през ратификация в националните парламенти. Същевременно в САЩ започването на президентската кампания за изборите през 2016 г. може да означава, че неофициалният срок за финализиране на TTIP догодина ще бъде пропуснат.

Според икономисти, тъй като официалните мита между ЕС и САЩ вече са ниски (средно 3-4%), най-големите ползи от TTIP ще дойдат от хармонизирането на регулаторните режими. Точно това буди най-големи притеснения в Европа. "Има много области, в които САЩ имат далеч по-гъвкави стандарти, особено за селското стопанство, за ГМО, за хормоните в храните. И ако споразумението бъде прието, ще има хармонизация на тези норми. Поддръжниците на споразумението казват, че нормите ще бъдат приравнени към най-високите стандарти във всяка област. Но опитът сочи, че при хармонизацията се случва обратното, върви се надолу, към по-ниските норми", казва пред "Капитал" Беноа Бревил, зам.-главен редактор на Le Monde Diplomatique. Изданието води активна кампания във Франция срещу TTIP. Съпротивата срещу споразумението е силна и в Германия, най-големия износител в ЕС. В медиите там се чуват гласове, че обвитите в тайнственост преговори позволяват на корпоративните лобисти да определят изхода им, а брюкселските бюрократи продават интересите на германския народ. Всъщност ЕК е публикувала онлайн огромен брой документи за TTIP, включително своя мандат за преговори. И многократно е уверявала германците, французите и всички останали, че високите европейски стандарти не са заплашени. Но дали заради ниското доверие в Брюксел или по други причини, рационалните аргументи и информацията трудно си проправят път в публичния дебат.

Друг противоречив момент в TTIP е механизмът за разрешаване на спорове между инвеститори и държави. "Това означава частни компании да подават искове срещу правителства в арбитражни съдилища. Например неотдавна американска компания атакува Мексико, тъй като там се прие такса върху базалкохолните напитки като част от битката срещу затлъстяването. И мултинационална компания от САЩ, която произвежда безалкохолни напитки, получи няколко десетки милиона евро обезщетение вследствие на решение на такъв арбитражен съд", посочва Беноа Бревил. Само че примерно Германия, където общественото мнение е настроено срещу този механизъм, има такива клаузи за инвеститорска защита в десетки търговски споразумения, които е сключила с други страни. Така или иначе, натискът върху Брюксел доведе до това да започне да се говори механизмът да бъде изваден от TTIP. И докато преговорите продължават, четирите букви ще продължават да предизвикват крайни емоции. 

Профил

Кристина Севия е заместник-помощник търговски представител за малък и среден бизнес към Белия дом. Тя развива и координира търговската политика и контактите с малките и средните компании във връзка с многостранните, регионални и двустранни търговски споразумения и инициативи. Севия е водещият преговарящ от страна на САЩ по главата за малки и средни компании в Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (TTIP).

В Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (TTIP) има специална глава, посветена на малките и средните компании. Какви ползи може да донесе споразумението за тях?

Малките и средните предприятия (МСП) са моторът на растежа и иновациите както за европейската, така и за американската икономика. Има 20 млн. МСП в ЕС и 28 млн. в САЩ. В Америка те осигуряват половината работни места в частния сектор и са 98% от износителите. В България, както научих тук, 99% от компаниите са малки и средни и 86% от фирмите, които изнасят, са такива. С TTIP искаме да намалим търговските бариери, които диспропорционално натоварват МСП, и да отключим нов трансатлантически потенциал. Така малките бизнеси ще могат да се свързват от София до Сан Франциско и от Пловдив до Филаделфия, да намират нови клиенти, нови търговски възможности и да създават работни места и в двете икономики.

TTIP адресира ли най-големите пречки, които компаниите срещат, ако искат да работят на американския или съответно европейския пазар?

Да, до голяма степен. Положихме големи усилия да се свържем с малкия бизнес в САЩ, ЕС прави същото с европейския, и да чуем от него кои са конкретните търговски бариери. Такива са например тарифите, които между ЕС и САЩ са средно около 3-4%, но в някои области са много по-високи. За големите мултинационални компании това е просто дребно неудобство и дори не се смята за пречка. Но за една малка компания 3-4% тарифа може да бъде решаващ фактор дали ще излезе на печалба. МСП още посочват тарифните бариери като нещо, което биха искали да бъде премахното. Същото се отнася за обременителните митнически процедури. Целта на TTIP е да намали хартиената документация, да автоматизира процеса, така че стоките да могат да бъдат освобождавани още преди да са пристигнали, и да се намали времето за чакане от дни до часове. За една малка компания това би било огромно спестяване на разходи.

Кои са пречките, които компаниите искат да бъдат премахнати?

Едно от нещата, които посочват фирмите и от Европа и от САЩ, са нетарифните бариери и регулаторните различия. Например понякога един продукт, който отговаря на най-високите стандарти в САЩ или в ЕС, не може да бъде продаван на другия пазар заради дребни различия. Искаме да затворим тези дупки и да постигнем регулаторно сближаване, за да намалим дублиращите се инспекции, такси и документи, които означават ненужни и обременяващи разходи за малките компании.

Другото е увеличаването на участието, прозрачността и отчетността, например да има система, която позволява на компаниите да коментират онлайн подготвяни регулации, които може да засегнат техния бизнес. Малките фирми нямат възможност да изпратят консултант във Вашингтон или Брюксел, който да следи регулациите, този процес трябва да е онлайн и да е отворен. Така МСП, където и да са базирани, ще имат възможност да коментират по новите американски или европейски регулации. И тази информация трябва да е събрана онлайн в лесен за търсене формат, така че фирмите да знаят регулациите, които засягат техните продукти. Това е, което се надяваме да постигнем с TTIP.

Едно от притесненията е, че TTIP е "състезание към дъното", защото ще доведе до приравняване към по-ниските стандарти. Има ли такъв риск?

И САЩ и ЕС са решени да съхранят и отстояват високите стандарти по отношение на труда, околната среда, защитата на потребителите. Абсолютно сигурно е, че ще се запази правото на правителствата да регулират в защита на публичния интерес в тази сфера. ЕС и САЩ споделят общи ценности за върховенство на закона, за участие на обществото, за отчетност, за защита на околната среда и потребителите. И сега е моментът Европа и Америка да действат заедно, за да формират глобални правила, които да служат за модел.

И все пак стандартите в САЩ и ЕС са различни. В Европа например има опасения какво ще се случи с т. нар. географски обозначения на продуктите, с качеството на храните и етикетирането им. Може ли да има хармонизиране без сваляне на стандартите?

Вече имаме доказателство, че ЕС и САЩ могат да постигнат подобна сделка, макар да не е лесно.  Например при органичните храни Европа и Америка имат споразумение за еквивалентност. Това означава, че продуктите, които са сертифицирани като органични в ЕС или в САЩ, могат да бъдат продавани и на двата пазара. Така се намаляват дублиращите се инспекции, такси и документи, пред които иначе биха били изправени производителите на органични продукти. В някои сфери американските стандарти са по-високи от европейските, например САЩ са лидер в регулациите за безопасност на автомобилите. Има цял набор от инструменти – хармонизация, взаимно признаване, секторно сътрудничество между регулаторните власти - които да направят живота по-лесен за МСП и да им помогнат да правят бизнес през Атлантическия океан.

Силно притеснителен елемент от TTIP е и т. нар. механизъм за разрешаване на спорове с инвеститори, който може да позволи на корпорации да съдят държави в арбитражни съдилища. Ще остане ли това в споразумението?

ЕС и САЩ имат помежду си 4 трлн. долара преки чужди инвестиции, които подкрепят милиони работни места от двете страни на Атлантика. Освен това имаме механизми, които да окуражават и защитават инвеститорите. Те не са нещо ново, всъщност Германия е създателят на този тип инвеститорски механизми. ЕС има около 1400 такива споразумения за защита на инвеститорите по целия свят, САЩ също имат стотици подобни. От десетилетия има и споразумение между САЩ и България. Целта на този механизъм в TTIP е да гарантира, че ние като САЩ и ЕС ще се отнасяме един друг също толкова добре, колкото към инвеститорите от целия свят. Важно е да имаме търговско споразумение, което да служи за глобален пример. 

Кои са най-проблемните моменти в преговорите по голямо и сложно споразумение като TTIP?

От гледна точка на МСП това е липсата на информация. Те не знаят за потенциалните ползи, които може да им донесе споразумението, и за ресурсите, които искаме да им осигурим с TTIP. Чуваме често от малките фирми, че се интересуват от правене на бизнес през Атлантика, но имат нужда от помощ, включително за намиране на партньори, от връзки бизнес-бизнес. Обучението и по-голямата въвлеченост на МСП ще бъдат много полезни в преговорите по TTIP.

След като бизнесът ще спечели много от TTIP, защо има толкова гласовити противници на споразумението, включително в Германия, която е най-големият износител в Европа?

Това се дължи на липса на информация и неразбиране от някои групи. Затова информацията и обучението са наистина важни за развенчаване на митовете. В Германия съвсем наскоро четирите най-големи бизнес асоцииации, включително тези на средния бизнес и занаятчиите, излязоха с общо изявление за значимостта на TTIP за германската икономика. Има нарастващо разбиране, че за иновиране и създаване на работни места на бъдещето ЕС и САЩ се нуждаят от споразумение с високи стандарти като TTIP.

Една от критиките е, че преговорите са непрозрачи и тайни. Как бихте коментирали?

В САЩ поставяме голям акцент върху прозрачността и консултациите с всички заинтересовани групи. Например в началото на преговорния процес беше създаден т.нар. федерален регистър, който събира коментари. И всеки - отделен човек, бизнес, профсъюз, природозащитна организация, представители на академичните среди - може да даде онлайн мнение или възражение. В сферата на МСП фокусът е специфично върху техните нужди и организирахме 28 кръгли маси за дребния бизнес в цялата страна, за да поканим компаниите да посочат предизвикателствата и трудностите, които срещат в трансатлантическата търговия. Резултатът беше съставянето на публичен доклад. Консултираме се на постоянна база с Конгреса, имаме и система за даване на мнения от сертифицирани съветници от всички заинтересовани групи, които гледат текстовете от TTIP и участват във формирането на преговорните позиции на САЩ. Друго, което правим заедно с ЕС при всеки преговорен кръг, е, че по средата на кръга спираме, срещаме се със заинтересованите групи и така те имат възможност да влияят пряко на преговорите, да задават въпроси и да получават отговори.

Нещо много повече от търговско споразумение

Една четирибуквена абревиатура концентрира в себе си огромен заряд от надежди и сходни по сила страхове. Ако питате защитниците на TTIP (Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство), те ще ви кажат, че споразумението, което ще създаде най-голямата зона за свободна търговия в света, е перфектният шанс на Европа и САЩ за растеж и създаване на работни места. Според изчисления на Европейската комисия то може да добави 120 млрд. евро към икономиката на ЕС (0.5% от БВП) и 95 млрд. евро към тази на САЩ (0.4% от БВП). Противниците пък, особено гласовити в някои държави на Стария континент, ще ви обяснят, че TTIP ще вкара в европейските супермаркети обработени с хлор пилета и ГМО соя, ще отвори пътя за шистовия газ, ще позволи на американските мултинационални гиганти да компрометират екологичните, хранителните и трудовите стандарти и ще отвори пътя към корпоративното робство, позволявайки на компании да съдят държави.

Преговорите по TTIP, започнали през 2013 г., в момента навлизат в критична фаза, като натискът върху ЕК (получила мандат да води преговорите от страна на ЕС) от влиятелни страни членки нараства, а администрацията в Белия дом е изправена пред враждебен Конгрес. Финалното споразумение, детайлите на което продължават да се договарят, ще трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и от Европейския съвет. А в последните седмици се заговори, че може да се мине и през ратификация в националните парламенти. Същевременно в САЩ започването на президентската кампания за изборите през 2016 г. може да означава, че неофициалният срок за финализиране на TTIP догодина ще бъде пропуснат.

Според икономисти, тъй като официалните мита между ЕС и САЩ вече са ниски (средно 3-4%), най-големите ползи от TTIP ще дойдат от хармонизирането на регулаторните режими. Точно това буди най-големи притеснения в Европа. "Има много области, в които САЩ имат далеч по-гъвкави стандарти, особено за селското стопанство, за ГМО, за хормоните в храните. И ако споразумението бъде прието, ще има хармонизация на тези норми. Поддръжниците на споразумението казват, че нормите ще бъдат приравнени към най-високите стандарти във всяка област. Но опитът сочи, че при хармонизацията се случва обратното, върви се надолу, към по-ниските норми", казва пред "Капитал" Беноа Бревил, зам.-главен редактор на Le Monde Diplomatique. Изданието води активна кампания във Франция срещу TTIP. Съпротивата срещу споразумението е силна и в Германия, най-големия износител в ЕС. В медиите там се чуват гласове, че обвитите в тайнственост преговори позволяват на корпоративните лобисти да определят изхода им, а брюкселските бюрократи продават интересите на германския народ. Всъщност ЕК е публикувала онлайн огромен брой документи за TTIP, включително своя мандат за преговори. И многократно е уверявала германците, французите и всички останали, че високите европейски стандарти не са заплашени. Но дали заради ниското доверие в Брюксел или по други причини, рационалните аргументи и информацията трудно си проправят път в публичния дебат.

Друг противоречив момент в TTIP е механизмът за разрешаване на спорове между инвеститори и държави. "Това означава частни компании да подават искове срещу правителства в арбитражни съдилища. Например неотдавна американска компания атакува Мексико, тъй като там се прие такса върху базалкохолните напитки като част от битката срещу затлъстяването. И мултинационална компания от САЩ, която произвежда безалкохолни напитки, получи няколко десетки милиона евро обезщетение вследствие на решение на такъв арбитражен съд", посочва Беноа Бревил. Само че примерно Германия, където общественото мнение е настроено срещу този механизъм, има такива клаузи за инвеститорска защита в десетки търговски споразумения, които е сключила с други страни. Така или иначе, натискът върху Брюксел доведе до това да започне да се говори механизмът да бъде изваден от TTIP. И докато преговорите продължават, четирите букви ще продължават да предизвикват крайни емоции. 

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    ypa avatar :-|
    ypa

    Много е хубаво, че в САЩ това е било прозрачно, но в Европа не беше. Очевидно е, че за американците споразумението е по-лесно продаваемо.

    В Европа обаче не е така. Принципите, на които функционират Старият континент и САЩ са различни. Там всичко е разрешено, докато не бъде забранено, тук всичко е забранено, докато не бъде разрешено. Нали заради тази свобода европейците са тръгнали да се заселват там!

    Като българи вероятно това споразумение не ни засяга. Нито имаме десетки предприятия, които да чакат да се подпише, за да започнат да снабдяват американската военна промишленост, нито имаме банки, които разчитат на него, за да спечелят милиони. Избелените американски пилета са някаква детска шега пред кифлите с пирони. Холивуд няма как да смаже българската киноиндустрия, щото тя не се вижда, останалите сфери на културата си имат Слави Бинев, той им стига.

    Със сигурност обаче ще ни заболи много, когато стане ясно, че след ТПТИ идва Trade in Services Agreement. Е с него вече ще стане страшно!

  • 2
    balkantourist avatar :-|
    balkantourist

    Не вярвам на тази другарка. Доста е неубедителна в отговорите си.

  • 3
    naturebox avatar :-|
    nature_box

    "И САЩ и ЕС са решени да съхранят и отстояват високите стандарти по отношение на труда, околната среда, защитата на потребителите."

    САЩ и ЕС имат много различна дефиниция какво е висок стандарт. В Щатите се яде месо помпано с хормони на разтежа, масово има ГМО хранителни продукти, които не са дори маркирани като такива, и да искаш да са, е забранено и те съдят ако пишеш, че продукта не съдържа ГМО. Отделно има една камара химикали, които отново са забранени в Европа, но не и в САЩ. Как ще ги уеднаквят? Европа ли ще клекне с по-ниския стандарт? Списъкът е дългъг и европейските производители ще загубят, а и ние като консуматори.

  • 4
    sultana avatar :-|
    султана глаушева

    Изкуството с много думи да не кажеш нищо.

  • 5
    chuggun avatar :-|
    chuggun

    Аз не повярвах на числата за Южен поток,как да повярвам на ЕК. Всичко е прах в очите на бедните за да могат богатите да си развяват кончето.Кои са дребните фирми в България дето ще изасят в САЩ?

  • 6
    miran avatar :-|
    miran

    Капитал, пропуснали сте да отбележите статията като "Платена публикация".

  • 7
    x3m avatar :-|
    x3m

    До коментар [#5] от "chuggun":

    Ебаси въпроса. Личи си, че вечно си чакал някой да ти дава заплата. Вечно и ще чакаш.

  • 8
    wyg53365051 avatar :-|
    Българофилъ

    До коментар [#5] от "chuggun":

    Всичките, които в името си имат Уърк & Трабъл

  • 9
    alpha.plus avatar :-@
    Simeon Vasilev

    Този, който провежда интервюто или не усеща как го пускат по пързалката, или просто не разполага с достатъчно информация за WTO, TTIP, GATT...никой не го е еня за малкия и средния бизнес при тези споразумения. Всичко се върти около това да се заменят демократични механизми с такива, които са привични на търговците и да се олекотят "лошите регулации".

  • 10
    jordani avatar :-|
    jordani

    Поредният чиновник, който знае по-добре от Вас, какво Ви е нужно и в директен текст заявява - "тъпаци, ходете да пасете"


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK