Кристина Севия: Съпротивата срещу TTIP се дължи на неразбиране

Нещо много повече от търговско споразумение

Една четирибуквена абревиатура концентрира в себе си огромен заряд от надежди и сходни по сила страхове. Ако питате защитниците на TTIP (Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство), те ще ви кажат, че споразумението, което ще създаде най-голямата зона за свободна търговия в света, е перфектният шанс на Европа и САЩ за растеж и създаване на работни места. Според изчисления на Европейската комисия то може да добави 120 млрд. евро към икономиката на ЕС (0.5% от БВП) и 95 млрд. евро към тази на САЩ (0.4% от БВП). Противниците пък, особено гласовити в някои държави на Стария континент, ще ви обяснят, че TTIP ще вкара в европейските супермаркети обработени с хлор пилета и ГМО соя, ще отвори пътя за шистовия газ, ще позволи на американските мултинационални гиганти да компрометират екологичните, хранителните и трудовите стандарти и ще отвори пътя към корпоративното робство, позволявайки на компании да съдят държави.

Преговорите по TTIP, започнали през 2013 г., в момента навлизат в критична фаза, като натискът върху ЕК (получила мандат да води преговорите от страна на ЕС) от влиятелни страни членки нараства, а администрацията в Белия дом е изправена пред враждебен Конгрес. Финалното споразумение, детайлите на което продължават да се договарят, ще трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и от Европейския съвет. А в последните седмици се заговори, че може да се мине и през ратификация в националните парламенти. Същевременно в САЩ започването на президентската кампания за изборите през 2016 г. може да означава, че неофициалният срок за финализиране на TTIP догодина ще бъде пропуснат.

Според икономисти, тъй като официалните мита между ЕС и САЩ вече са ниски (средно 3-4%), най-големите ползи от TTIP ще дойдат от хармонизирането на регулаторните режими. Точно това буди най-големи притеснения в Европа. "Има много области, в които САЩ имат далеч по-гъвкави стандарти, особено за селското стопанство, за ГМО, за хормоните в храните. И ако споразумението бъде прието, ще има хармонизация на тези норми. Поддръжниците на споразумението казват, че нормите ще бъдат приравнени към най-високите стандарти във всяка област. Но опитът сочи, че при хармонизацията се случва обратното, върви се надолу, към по-ниските норми", казва пред "Капитал" Беноа Бревил, зам.-главен редактор на Le Monde Diplomatique. Изданието води активна кампания във Франция срещу TTIP. Съпротивата срещу споразумението е силна и в Германия, най-големия износител в ЕС. В медиите там се чуват гласове, че обвитите в тайнственост преговори позволяват на корпоративните лобисти да определят изхода им, а брюкселските бюрократи продават интересите на германския народ. Всъщност ЕК е публикувала онлайн огромен брой документи за TTIP, включително своя мандат за преговори. И многократно е уверявала германците, французите и всички останали, че високите европейски стандарти не са заплашени. Но дали заради ниското доверие в Брюксел или по други причини, рационалните аргументи и информацията трудно си проправят път в публичния дебат.

Друг противоречив момент в TTIP е механизмът за разрешаване на спорове между инвеститори и държави. "Това означава частни компании да подават искове срещу правителства в арбитражни съдилища. Например неотдавна американска компания атакува Мексико, тъй като там се прие такса върху базалкохолните напитки като част от битката срещу затлъстяването. И мултинационална компания от САЩ, която произвежда безалкохолни напитки, получи няколко десетки милиона евро обезщетение вследствие на решение на такъв арбитражен съд", посочва Беноа Бревил. Само че примерно Германия, където общественото мнение е настроено срещу този механизъм, има такива клаузи за инвеститорска защита в десетки търговски споразумения, които е сключила с други страни. Така или иначе, натискът върху Брюксел доведе до това да започне да се говори механизмът да бъде изваден от TTIP. И докато преговорите продължават, четирите букви ще продължават да предизвикват крайни емоции.