Благотворителност на помощ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Благотворителност на помощ

Благотворителност на помощ

Въпреки че правителството в Атина наскоро обяви края на рецесията, ежедневието за много гърци продължава да е борба за оцеляване

4748 прочитания

© reuters


Работата отдавна се е превърнало в рутина, но въпреки това найлоновите чували с дрехи втора употреба са дошли до гуша на шестимата доброволци. "След като си поработил тук няколко дни, в един момент ти се отщява да ходиш по магазините да си купуваш нови парцали", обяснява 54-годишната Анита Галану. Всеки четвъртък тя прекарва по около четири часа в тъмен гараж в атинското предградие Неа Йония, който служи за склад на благотворителната организация "Десмос". Анита помага безвъзмездно при сортирането на дарения. Първо проверява дали всеки предмет – обикновено втора ръка, все още е годен за употреба. После описва всичко в подробни списъци и накрая подрежда даренията по полиците в склада, така че всичко да е готово за петък, деня, в който всяка седмица даренията се носят на нуждаещите се.

Въпреки че в средата на ноември гръцкият премиер Андонис Самарас официално обяви края на рецесията, една трета от хората продължават да живеят под нивото на бедността или са заплашени от бедност. Доходите на средно гръцко домакинство са спаднали с около една трета от началото на кризата. Всеки четвърти в страната е без работа. Макар очакванията да са през следващата година икономиката да порасне с 2.9%, оживлението още не се усеща и от перспективата на хората нещата продължават да се влошават.

Добри данни и лоши сметки

В последната седмица на ноември мнозинството от онези, които все още имат работа, се включиха в първата национална стачка от април насам – срещу плановете за нови уволнения на държавни служители и промени в пенсионната система. Това е ново изискване на т. нар. Тройка международни кредитори от Международния валутен фонд (МВФ), Европейската централна банка и Европейската комисия. От 2010 г. насам те предоставиха на Атина заеми в размер от общо 240 млрд. евро, в замяна на реформи, включващи увеличаване на данъците, намаляване на заплатите и пенсиите, и съкращаване на служители.

Европейската част от спасителната програма изтича в края на годината, а споразумението с МВФ – през март 2016 г. Гръцкото правителство иска изцяло да се откаже от международната финансова помощ и миналия месец дори обяви амбициозна програма за стимулиране на икономиката с поредица от намаления на данъците през 2015 г. Но се чуват предупреждения, че самоувереността на Самарас се основава не на оптимистични икономически данни, а на политически сметки.

През февруари парламентът в Атина трябва да избере нов президент. Все още не е ясно дали Самарас ще успее да събере достатъчно депутатски гласове, за да прокара своя кандидат. Ако се провали, според гръцката конституция парламентът трябва да насрочи предсрочни избори и да се саморазпусне. Последните социологически проучвания дават големи шансове за победа на лявата популистка партия "Сириза" на Алексис Ципрас, чиято популярност се дължи на реториката му срещу международните кредитори и ЕС. "Сириза" води с 32.9 % пред "Нова демокрация" на Самарас (26.1 %) и ПАСОК (4.7 %).

Победа на формацията на Ципрас след евентуални предсрочни избори е ултимативният кризисен сценарий, който може да възобнови страховете за излизане от еврозоната. Вероятно с настояването за предсрочно прекратяване на спасителната програма Самарас да се надява да спечели симпатиите поне на част от привържениците на "Сириза".

Криза всеки ден

Междувременно благотворителните организации се концентрират върху по-прозаични проблеми, свързани с ежедневното оцеляване на обеднелите гърци. "Хората най-често имат нужда от храна и препарати за чистене, но като дарения ние обикновено получаваме дрехи втора ръка", обяснява 34-годишната Екави Валерас, съоснователка на "Десмос". Името на организацията на български се превежда като "Връзка". От четири години насам "Десмос" свързва нуждаещите се с потенциални дарители. Идеята е проста - преразпределение на излишъци, от пакетирани храни, през книги до ваксини. Фирми или частни лица, които имат нещо в повече, което не им трябва, но е все още годно за употреба, могат да го предоставят на "Десмос", вместо да го изхвърлят. Организацията намира хора, които се нуждаят от конкретния продукт, но нямат пари да си го купят. От 2012 г. насам доброволците й са преразпределили дарения в натура за около 1.2 млн. евро.

Успехът на организацията се крепи на усилията на една дузина доброволци и пет щатни служители. Един от тях е 27-годишният Софокъл. Той транспортира даренията до склада и до нуждаещите се. "Присъединих се към "Десмос" тази пролет като доброволец, но от декември ме назначиха на пълно работно време", обяснява Софокъл. Преди няколко месеца е завършил магистратура по социология в Атинския университет и все още е единственият сред бившите си състуденти, който е успял да намери работа. "Настина имах голям късмет с "Десмос", признава той.

За разлика от него 46-годишната специалистка по маркетинг Талия, който е без работа от 2012 г., вече е загубила всякаква надежда за назначение. Гръцките работодатели предпочитат млади хора, защото са по-евтини, обяснява тя. Талия отдавна е спряла да търси работа. Вместо това в момента пише детска книга и веднъж в седмицата помага като доброволка в Desmos. "Това, което правим тук, наистина ми дава усещането, че помагам на хората", обяснява Талия.

Тя и останалите доброволци в организацията, много от които са безработни, търсят и друго – социални контакти и усещането, че са нужни някому. Подобен е случаят и на Стела, австралийка от гръцки произход. Тя живее в Атина от двайсет години със семейството си. Два пъти в седмицата работи в счетоводна фирма. "Останалото време разпределям в работа за няколко благотворителни организации", казва Стела. Анита е от малкото доброволци, които се справят добре финансово. "Имам добър онлайн бизнес, отгледала съм си децата и имам достатъчно време за себе си. Затова реших, че веднъж седмично ще ходя да помагам някъде безвъзмездно", разказва тя.

"Благотворителността е нещо традиционно за гръцкото общество – в кръга на семейството или църквата. Но в размерите, в които я виждаме в момента – това е резултат от кризата",  обяснява Екави зад бюрото в малкия офис на "Десмос" на приземния етаж в сградата на застрахователна фирма в друго атинско предградие, Маруси. Офисът също е дарение – застрахователната компания не иска наем, а освен това покрива разходите за ток, интернет и телефон. Телефонът е жизненоважен за благотворителната организация. Чрез него се установява първият контакт с потенциални дарители, казва Екави.

Тя знае за какво говори – след магистратура по театрознание в САЩ, в продължение на седем години е работила в различни благотворителни организации в Ню Йорк. Връща се в Гърция и попада в кризата. "Тогава с приятели седнахме да помислим как можем да помогнем на хората", разказва Екави за раждането на "Десмос". Всички съоснователи са завършили престижни американски и английски университети, мнозина са работили в международни благотворителни организации. "Идеята за преразпределяне на излишъци не е особено оригинална – това отдавна се практикува на много места по света", обяснява Екави. Различното в работата на "Десмос" е, че се опитва да промени обществото и чрез лобистка дейност. Първият голям успех идва преди няколко месеца, когато гръцкият парламент гласува закон, написан от "Десмос", за освобождаването на дарения в натура от ДДС. "Преди фирмите трябваше да плащат 27% данък върху такива дарения, което не беше особено добър стимул за благотворителност", казва Екави.

Междувременно "Десмос" работи по нов проект, който да задоволи растящата нужда от помощ – интернет платформа за пряка връзка между дарители и нуждещи се. "Това е един вид Facebook за благотворителност, в който дарителите ще описват детайлно даренията си, за да могат бедните по специфичните критерии за търсене веднага да намерят точния продукт, от който имат нужда, като единично легло например", обяснява Екави. Телефонът на бюрото й отново трескаво звъни, тя вдига слушалката и веднага е погълната от разговора с нов дарител. Скоро голяма част от тези функции ще бъдат поети от новата интернет страница. Тя обещава да бъде поредният успех на "Десмос", която икономическата безизходица на гърците скоро няма да остави без работа.

Работата отдавна се е превърнало в рутина, но въпреки това найлоновите чували с дрехи втора употреба са дошли до гуша на шестимата доброволци. "След като си поработил тук няколко дни, в един момент ти се отщява да ходиш по магазините да си купуваш нови парцали", обяснява 54-годишната Анита Галану. Всеки четвъртък тя прекарва по около четири часа в тъмен гараж в атинското предградие Неа Йония, който служи за склад на благотворителната организация "Десмос". Анита помага безвъзмездно при сортирането на дарения. Първо проверява дали всеки предмет – обикновено втора ръка, все още е годен за употреба. После описва всичко в подробни списъци и накрая подрежда даренията по полиците в склада, така че всичко да е готово за петък, деня, в който всяка седмица даренията се носят на нуждаещите се.

Въпреки че в средата на ноември гръцкият премиер Андонис Самарас официално обяви края на рецесията, една трета от хората продължават да живеят под нивото на бедността или са заплашени от бедност. Доходите на средно гръцко домакинство са спаднали с около една трета от началото на кризата. Всеки четвърти в страната е без работа. Макар очакванията да са през следващата година икономиката да порасне с 2.9%, оживлението още не се усеща и от перспективата на хората нещата продължават да се влошават.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK