С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 12 дек 2014, 17:24, 8546 прочитания

Политически хазарт в Атина

Изненадващото решение на премиера Андонис Самарас за предсрочни президенски избори залага на карта бъдещето на Гърция и еврозоната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Построена в неокласически стил от саксонско-гръцкия архитект Ернст Цилер в края на XIX в. като дворец за гръцките монарси, след създаването на Третата република  елегантната вила се превръща в резиденция на държавния глава. Разположена сред частен парк на тихата централна атинска улица "Херодот от Атика", допреди няколко дни тя привличаше интереса основно на туристи, които идват да гледат смяната на караула от гвардейци. На 8 декември обаче чисто церемониалната президентска институция се превърна в център на вниманието на политици и финансисти от цял свят, след като неочакваният срив на атинската борса изпрати шокови вълни към глобалните пазари и отново събуди страховете за съдбата на еврозоната.

"Гражданите не искат избори и пазарите не искат избори", заяви два дни по-късно гръцкият премиер Андонис Самарас от дясната консервативна партия "Нова демокрация" пред участниците в търговска конференция в Атина. Но точно той беше човекът, който изненадващо обяви предсрочен президентски вот. И опасенията за нова политическа нестабилност в Гърция отключиха инвеститорска паника.


Ходът на Самарас, изнервил кредиторите и европейските партньори на Атина, дойде часове след като финансовите министри от еврозоната се съгласиха да удължат с още два месеца срока, в който да вземат решение за отпускането на последния транш от 1.8 млрд. евро от гръцката спасителна програма, която трябваше да приключи в края на годината. Новината за предсрочните избори доведе до това, че във вторник атинската борса потъна с 13% - най-големият еднодневен крах от 1987 г. насам. Сред фирмите най-силно пострадаха банките – акциите на Националната банка на Гърция загубиха 20% от стойността си, а на малката Атика банка - цели 26%. В същото време доходността по 10-годишните гръцки държавни облигации прескочи 8%.

Въпреки поредицата апокалиптични събития решението на Самарас за предсрочен вот е "мъдър ход", обяви в една от първите публични реакции на новината бившият гръцки премиер Костас Симитис от лявата партия ПАСОК. Тя е по-малкият коалиционен партньор в сегашното гръцко правителство. "Няма друг път към стабилност, освен да проведем тези избори", убеден е Симитис. Точно това, изглежда, е залогът на Самарас - че хазартната игра в стил всичко или нищо е единственият начин да осигури спокойствие на правителството.

Но рискът е висок и идва в критичен момент за гръцката икономика и за еврозоната. Добрата новина е, че този път инвеститорите, изглежда, приемат, че Гърция е специален случай и трусовете там не разпространиха заразата към други слаби звена в евроклуба. Но макар и по-стабилна, еврозоната продължава да бъде уязвима към политически турбуленции.



Да заложиш всичко

"Президентските избори се превърнаха в претекст да се предизвикат предсрочни парламентарни избори. И се оказа, че в момент, в който ние се стабилизирахме финансово, облаци на политическа несигурност отново започнаха да надвисват над Гърция", обясни действията си Самарас. "В изпълнение на дълга си, правителството реши да премахне тази несигурност и напълно да възстанови политическата стабилност като ускори избора за президент на републиката", аргументира се той.

Всъщност изборът на гръцки президент, който се гласува от парламента и има основно представителни функции, обикновено минава почти незабелязано. Мандатът на сегашния държавен глава Каролос Папуляс изтича през януари. Очакваше се депутатите да гласуват за негов наследник в началото на 2015 г. – нещо, което в една нормална ситуация би преминало като чиста формалност. Само че според гръцката конституция, ако президентският вот се провали, парламентът трябва да се саморазпусне и да свика предсрочни избори. За популистката и радикална лява гръцка партия "Сириза" това ще бъде шанс най-после да капитализира растящото обществено недоволство срещу фискалния режим, наложени от международните кредитори на страната. "Сириза" се превърна във водещата политическа партия в страната именно с реториката си за излизането на Гърция от еврозоната и срещу т.нар. тройка – Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд. От 2010 г. насам трите осигуриха на Атина финансова помощ на обща стойност от 240 млрд. евро в замяна на болезнени реформи, включващи вдигане на данъци, намаляване на заплати и съкращаване на служители. 

Безработицата, усещането за безизходица и непопулярността на спасителната програма са чудесна среда за възхода на "Сириза", която в момента би се класирала на първо място при избори - с 29% според проучване на гръцкия телевизионен канал Pulse for Action 24. Според същото допитване "Нова демокрация" би получила 24% от гласовете, а ПАСОК – едва 7% (малко повече от фашистката "Златна зора", която биха подкрепили 6.5% от анкетираните).

Мисълта за извънредни избори, при които "Сириза" печели мнозинство в парламента, всява паника не само в Брюксел, но и на международните борси заради опасността от евентуално излизане на Гърция от европейския валутен клуб. И то точно когато гръцката икономика показва плахи признаци на възстановяване, а еврозоната си има достатъчно други грижи като надвиснала рецесия, упорита безработица и риск от дефлация.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Предизвикателствата пред умните градове: Всевиждащи камери и електрически тротинетки Предизвикателствата пред умните градове: Всевиждащи камери и електрически тротинетки

По време на конференцията Smart Cities Festival в Белград експерти от Австрия, Германия и Сърбия споделиха опита си с иновациите в градска среда

20 окт 2019, 556 прочитания

Колко помагат фондовете на ЕС за растежа в Централна и Източна Европа 1 Колко помагат фондовете на ЕС за растежа в Централна и Източна Европа

След присъединяването си към Европейския съюз икономиките на държавите от Вишеградската четворка и балтийските страни значително нарастват, главно благодарение на средствата от ЕС

20 окт 2019, 977 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Корупция, сепаратизъм, популизъм

Испанският премиер Мариано Рахой е под натиск от три фронта, но няма намерение да подава оставка

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10