Политически хазарт в Атина
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Политически хазарт в Атина

Дали ходът на Самарас е проява на политически гений или признак на отчаяние?

Политически хазарт в Атина

Изненадващото решение на премиера Андонис Самарас за предсрочни президенски избори залага на карта бъдещето на Гърция и еврозоната

8816 прочитания

Дали ходът на Самарас е проява на политически гений или признак на отчаяние?

© reuters


Построена в неокласически стил от саксонско-гръцкия архитект Ернст Цилер в края на XIX в. като дворец за гръцките монарси, след създаването на Третата република  елегантната вила се превръща в резиденция на държавния глава. Разположена сред частен парк на тихата централна атинска улица "Херодот от Атика", допреди няколко дни тя привличаше интереса основно на туристи, които идват да гледат смяната на караула от гвардейци. На 8 декември обаче чисто церемониалната президентска институция се превърна в център на вниманието на политици и финансисти от цял свят, след като неочакваният срив на атинската борса изпрати шокови вълни към глобалните пазари и отново събуди страховете за съдбата на еврозоната.

"Гражданите не искат избори и пазарите не искат избори", заяви два дни по-късно гръцкият премиер Андонис Самарас от дясната консервативна партия "Нова демокрация" пред участниците в търговска конференция в Атина. Но точно той беше човекът, който изненадващо обяви предсрочен президентски вот. И опасенията за нова политическа нестабилност в Гърция отключиха инвеститорска паника.

Ходът на Самарас, изнервил кредиторите и европейските партньори на Атина, дойде часове след като финансовите министри от еврозоната се съгласиха да удължат с още два месеца срока, в който да вземат решение за отпускането на последния транш от 1.8 млрд. евро от гръцката спасителна програма, която трябваше да приключи в края на годината. Новината за предсрочните избори доведе до това, че във вторник атинската борса потъна с 13% - най-големият еднодневен крах от 1987 г. насам. Сред фирмите най-силно пострадаха банките – акциите на Националната банка на Гърция загубиха 20% от стойността си, а на малката Атика банка - цели 26%. В същото време доходността по 10-годишните гръцки държавни облигации прескочи 8%.

Въпреки поредицата апокалиптични събития решението на Самарас за предсрочен вот е "мъдър ход", обяви в една от първите публични реакции на новината бившият гръцки премиер Костас Симитис от лявата партия ПАСОК. Тя е по-малкият коалиционен партньор в сегашното гръцко правителство. "Няма друг път към стабилност, освен да проведем тези избори", убеден е Симитис. Точно това, изглежда, е залогът на Самарас - че хазартната игра в стил всичко или нищо е единственият начин да осигури спокойствие на правителството.

Но рискът е висок и идва в критичен момент за гръцката икономика и за еврозоната. Добрата новина е, че този път инвеститорите, изглежда, приемат, че Гърция е специален случай и трусовете там не разпространиха заразата към други слаби звена в евроклуба. Но макар и по-стабилна, еврозоната продължава да бъде уязвима към политически турбуленции.

Да заложиш всичко

"Президентските избори се превърнаха в претекст да се предизвикат предсрочни парламентарни избори. И се оказа, че в момент, в който ние се стабилизирахме финансово, облаци на политическа несигурност отново започнаха да надвисват над Гърция", обясни действията си Самарас. "В изпълнение на дълга си, правителството реши да премахне тази несигурност и напълно да възстанови политическата стабилност като ускори избора за президент на републиката", аргументира се той.

Всъщност изборът на гръцки президент, който се гласува от парламента и има основно представителни функции, обикновено минава почти незабелязано. Мандатът на сегашния държавен глава Каролос Папуляс изтича през януари. Очакваше се депутатите да гласуват за негов наследник в началото на 2015 г. – нещо, което в една нормална ситуация би преминало като чиста формалност. Само че според гръцката конституция, ако президентският вот се провали, парламентът трябва да се саморазпусне и да свика предсрочни избори. За популистката и радикална лява гръцка партия "Сириза" това ще бъде шанс най-после да капитализира растящото обществено недоволство срещу фискалния режим, наложени от международните кредитори на страната. "Сириза" се превърна във водещата политическа партия в страната именно с реториката си за излизането на Гърция от еврозоната и срещу т.нар. тройка – Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд. От 2010 г. насам трите осигуриха на Атина финансова помощ на обща стойност от 240 млрд. евро в замяна на болезнени реформи, включващи вдигане на данъци, намаляване на заплати и съкращаване на служители. 

Безработицата, усещането за безизходица и непопулярността на спасителната програма са чудесна среда за възхода на "Сириза", която в момента би се класирала на първо място при избори - с 29% според проучване на гръцкия телевизионен канал Pulse for Action 24. Според същото допитване "Нова демокрация" би получила 24% от гласовете, а ПАСОК – едва 7% (малко повече от фашистката "Златна зора", която биха подкрепили 6.5% от анкетираните).

Мисълта за извънредни избори, при които "Сириза" печели мнозинство в парламента, всява паника не само в Брюксел, но и на международните борси заради опасността от евентуално излизане на Гърция от европейския валутен клуб. И то точно когато гръцката икономика показва плахи признаци на възстановяване, а еврозоната си има достатъчно други грижи като надвиснала рецесия, упорита безработица и риск от дефлация.

Колко страшна е "Сириза"

Мнозина политически наблюдатели обаче виждат в острата антиевропейска реторика на радикалната левица най-вече предизборна кампания за привличане на гласове. И надеждите са, че реалностите на държавното управлението по естествен път ще вкарат популизма на младия лидер на "Сириза", 40-годишният Алексис Тсипрас, в разумни граници.

"Проблемът с тяхната програма е, че никой не иска да я финансира", каза Миранда Ксафа, бивш член на Управителния съвет на МВФ, която сега има частна консултантска фирма в Атина, в интервю за информационната агенция Bloomberg. Европейски дипломат в Атина, пожелала да не бъде назовавана, сподели пред "Капитал", че от личните й разговори с Ципрас управленската стратегия на партията му изглежда доста мъглява и обща. Това би му дало възможност за политически маневри и настройване към ситуацията в крачка.

Наблюдатели подмятат иронично, че гърците така или иначе са свикнали лидерите им да се отмятат от обещанията си, след като получат властта. Самарас например беше против първия финансов спасителен пакет за страната, докато не седна в премиерското кресло. Коалиционните му партньори от ПАСОК пък спечелиха изборите през 1981 г. с обещанието да изведат страната от ЕС, а по-късно подписаха присъединяването й към еврозоната.

Същевременно в реториката на "Сириза" вече се забелязва известно смекчаване. Ципрас вече не говори за връщане на драхмата и налагане на мораториум върху дълга, а вместо това използва по-гъвкавата формулировка за "предоговаряне". Но все още има огромна пропаст между това, което той обещава да направи, и това, което Атина може да си позволи. Неща като повишаване на минималната заплата и пенсиите до предкризисните нива, безплатен ток и храна за най-бедните и назначаване на държавни служители с цел справяне с безработицата може да звучат добре на изстрадалите гърци, но са пряк път за излизане от еврозоната.

Риск печели или губи

И все пак остава въпросът дали в тази ситуация ходът на Самарас е проява на политически гений или признак на отчаяние. Европейският дипломат е уверена, че до кризисен сценарий - предсрочни парламентарни избори през февруари изобщо няма да се стигне, защото премиерът ще успее да събере необходимата подкрепа за своя кандидат за държавен глава. В първия и втория кръг на гласуването в парламента, които ще се проведат съответно на 17 и 23 декември, на избраника на Самарас Ставрос Димас ще му трябват най-малко 200 гласа за успех. Ако не успее да ги събере, решителен ще бъде третият кръг на 29 декември, когато за окончателния избор са необходими 180 гласа.

За момента гръцкият премиер разполага с подкрепата на 155 депутати и се надява да привлече гласове на независими депутати и отцепници от други партии. Ципрас от своя страна изглежда убеден, че противникът му няма да намери повече поддръжници. Колко нажежена е ситуацията показа и безпрецедентната намеса във вътрешнополитическите дела на Гърция от страна на Европейската комисия, която открито подкрепи Димас. Спазващата по принцип неутралност институция обяви чрез своя говорител Аника Брайдхарт, че "това решение може да премахне несигурността на пазарите и е силен сигнал към Европа, че премиерът Самарас предложи Ставрос Димас, бивш европейски комисар и убеден европеец." Възможно е и Самарас да не е изиграл всичките си козове и да крие още изненади за своите поддръжници и опоненти. Европейският дипломат например не изключва предлагане на нов кандидат в третия изборен кръг.

Сигурно в момента е само едно – до края на годината президентската гвардия ще е принудена ежедневно да лавира по тротоарите на улица "Херодот от Атика" между минибусите на местните телевизионни канали. А тълпи от журналисти временно ще изместят туристите пред входа на президентската резиденция и съседната на нея вила, където е седалището на гръцкия премиер.

Кой е Ставрос Димас

Рядко се случва кандидат за президент в Гърция да фокусира върху себе си толкова внимание, колкото Ставрос Димас. Седемдесет и три годишният политик е зам.-председател на "Нова демокрация" от 2010 г. Номинирането му за държавен глава бе обявено във вторник, ден след изненадващото решение на премиера Самарас да изтегли вота с няколко седмици.

Димас е завършил право в Атинския университет. По-късно е следвал политически науки и икономика в Лондон и в Ню Йорк. Работил е във финансова компания на Уолстрийт и е заемал висок пост в Световната банка във Вашингтон.

Той е един от членовете на преговарящия екип за присъединяването на Гърция към предшественика на ЕС - Европейската икономическа общност. През 1977 г. става зам.-председател на гръцкия парламент от листата на "Нова Демокрация" и от 1985 г. до 1989 г. е говорител на парламентарната й група.

В началото на 90-те години Димас влиза в правителството като министър на селското стопанство, а по-късно на индустрията, енергията и технологиите. През 1995 г. е избран за генерален секретар на парламентарната група на "Нова демокрация".

През пролетта на 2004 г. става еврокомисар по заетостта и социалните въпроси, а в края на същата година поема портфолиото "Околна среда". През ноември 2011 г. за кратко е министър на външните работи в служебното правителство на Лукас Пападемос.

Лидер в очакване

Ако сметките на премиера Самарас с изтеглените президентски избори се окажат погрешни, 40-годишният водач на Коалицията на радикалната левица "Сириза" може да го измести от поста и да оглави следващото правителство в Атина. През 2012 г. той вече веднъж изправи цяла Европа на нокти при тогавашните парламентарни избори, които замалко не спечели. У дома той привлича избиратели с огнена реторика срещу оковите на еврото, международните кредитори и условията, които те налагат на Атина. Именно това обаче кара политици и финансисти извън Гърция да настръхват при споменаване на името му.

Според официалната биография на Ципрас той е строителен инженер и е работил по проекти за градско планиране на Атина. Интересува се от политика от младежките си години и се е присъединил към левицата още в училище. Отрано се превръща в противник на пазарната икономика и не крие възхищението и от Мао и неговата "културна революция". От 2010 г. е вицепрезидент на Европейската левица, а година по-рано за пръв път влиза в парламента в Атина.

"Европейският политически елит докара Европа до затънена улица", обяви преди няколко месеца Ципрас в онлайн чат на интернет страницата на британския всекидневник Guardian. "Това са хората, носещи отговорност за превръщането на Европа в онова, което е била по времето на романа на Виктор Юго "Клетниците". Те са миналото. Ние сме бъдещето на надежда и промяна."

Построена в неокласически стил от саксонско-гръцкия архитект Ернст Цилер в края на XIX в. като дворец за гръцките монарси, след създаването на Третата република  елегантната вила се превръща в резиденция на държавния глава. Разположена сред частен парк на тихата централна атинска улица "Херодот от Атика", допреди няколко дни тя привличаше интереса основно на туристи, които идват да гледат смяната на караула от гвардейци. На 8 декември обаче чисто церемониалната президентска институция се превърна в център на вниманието на политици и финансисти от цял свят, след като неочакваният срив на атинската борса изпрати шокови вълни към глобалните пазари и отново събуди страховете за съдбата на еврозоната.

"Гражданите не искат избори и пазарите не искат избори", заяви два дни по-късно гръцкият премиер Андонис Самарас от дясната консервативна партия "Нова демокрация" пред участниците в търговска конференция в Атина. Но точно той беше човекът, който изненадващо обяви предсрочен президентски вот. И опасенията за нова политическа нестабилност в Гърция отключиха инвеститорска паника.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    vagabond66 avatar :-|
    vagabond66

    -Центробежните сили се усилват и ако Гърция напусне "зоната", значи гръцката "Сириза" , няма нищо общо със сегашните "десни социалисти" в Европа ! ;)

  • 2
    just avatar :-|
    just

    Поредните византийски номера, за да се наливат още милиарди евра без никакви реформи, да не са луди да излизат от Еврозоната.

  • 3
    2384 avatar :-|
    2384

    Гърция няма никакъв реален избор освен да върне драхмата. Това и ще стане по-рано или по-късно.

    П.С. Много гнусна ви е рекламката на Ендрюз

  • 4
    daaam avatar :-|
    daam

    Добър анализ. Сириза е голяма опасност за Гърция

  • 5
    graoveca avatar :-|
    graoveca

    Гръцки номера за повече пари. Накрая пак ще прекарат всички...
    Все са в криза и все си живеят поне два пъти по.богато от нас....Ние тогава в какво сме?

  • 6
    plamenhristov5 avatar :-|
    plamenhristov5

    Ходът на Самарас е правилен, след получената подкрепа от международната тройка няма време за повече чакане

  • 7
    the_shadow avatar :-|
    The Shadow

    "Проблемът с тяхната програма е, че никой не иска да я финансира"

    Елегантно изречение, което обяснява отлично Сириза. Предсрочни избори и идването на тия клоуни на власт ще занули всичките мъки от последните години и ще запрати Гърция отново в пропастта. Дано Самарас успее да удържи. Не, че той е много стока, но алтернативата е много лоша и то не само за Гърция.

  • 8
    zoroaster avatar :-|
    zoroaster

    До коментар [#3] от "2384":

    Да Гърция няма друг избор освен да върне драхмата, защото иначе трябва да намалят държавните служители, да променят манталитета и да започнат да работят по-ефективно, което очевидно не е избор за тях.
    Не че при нас е по-различно, но ние поне си плащаме с мизерията в която живеем.

  • 9
    cuklio avatar :-?
    Цъкльо ВЪРНЕТЕ СТАРИЯ ДИЗАЙН.

    В парламента им има 24 независими депутати , които плюс правителствените 155 правят 179 гласа.
    Независимите нямат шанс да влязат в парламента отново и предолагам биха клекнали при избор на президент с цел да изкарат цял мандат.... по голямата част от тях са от Нова Демокрация или ПАСОК и това допълнително говори в полза на подобна ситуация.
    На Самарас му остава да намери още един депутат и при трети тур ще има избран.
    Мисля è е поредната буря в чаша вода и опит на Гърция да напомни за себе си и за своите "специални"нужди.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK