С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 12 дек 2014, 16:58, 8354 прочитания

Петролни крале и петролни жертви

На новия пазар на нефт всеки играе за себе си

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Новата икономика на петрола

Защо цената на бензина не пада по-рязко?

Мълчанието на "Лукойл" обрича сектора на митове и загадки

България и петролният срив

Защо ефектите от ниската цена на петрола ще се усетят тук доста бавно

Кой печели и кой не от ниските цени на петрола

Транспортните компании, големите вериги и строителите най-бързо ще усетят ефект, а индустрията остава в плен на газовата регулация

"Беше страхотно решение", заяви с типичната си усмивка саудитският министър на петрола Али ал Наими, когато излезе от срещата на страните - производителки на петрол (ОПЕК), във Виена в края на ноември. Колко страхотно точно беше решението да не се намаляват квотите за производство, светът разбра почти веднага. Цените на петрола продължиха свободното падане и стигнаха най-ниското си ниво от 2009 г. Сривът за последните шест месеца вече е 44%. При такъв спад основният въпрос е дали става дума за проблем в търсенето или в предлагането. Ако е първото, то означава, че световната икономика забавя сериозно ход. За щастие това не е случаят. Докладът на самата ОПЕК прогнозира, че търсенето ще расте и тази, и следващата година, макар и доста бавно. Директорът на Международния валутен фонд Кристин Лагард заяви пред в. Wall Street Journal, че "става дума предимно за ефект от свръхпредлагане".

Автор: Вихър Ласков

Ръстът на цената от 2009 г. насам сви търсенето, като накара дори такива запалени потребители като американците да търсят по ефективни автомобили. И което е по-важно - предизвика бум в американския шистов петрол, който в последните няколко години задоволява все по-голяма част от търсенето в най-голямата икономика в света (виж инфографиката в ляво).

Срещата на ОПЕК всъщност трябваше да вземе решение именно дали да бъдат снижени производствените нива, за да се вдигнат цените. Макар да изглеждаше логично, това не се случи. Една от причините е, че странният картел, който обединява богати емирства, държави в конфликт и такива с икономически затруднения, изглежда, вече не функционира. ОПЕК беше създадена през 60-те години, за да извоюва контрола над производството на петрол от огромните западни компании. Десетилетия наред страните в него решаваха дали цените ще вървят нагоре или надолу, като съответно увеличаваха или намаляваха производството. Сега обаче заради разликите в целите на основни държави в картела, заради забавящото се търсене и заради шистовия петрол в САЩ ОПЕК вече не изглежда способна да упражнява тази си власт ефективно. Ръководителят на анализаторското звено към Bank of America заключи, че "ОПЕК е мъртва", а цената на нефта ще продължи да пада.


Саудитската игра

Зад усмивката на господин Наими обаче се крие най-интересната част от загадката - а именно защо основният играч в ОПЕК и най-голям производител - саудитците, реши да не побутва пазарите и да ги оставя да намерят нова равновесна цена. Това не е първият път, когато саудитските шейхове спират решение за намаляване на производствените квоти. При предишните случаи обаче това се правеше при цени над 100 долара за барел, което е много по-различна ситуация. Следващата среща на картела е чак през юни догодина, а няма насрочени извънредни такива. Което ясно показва, че Рияд е доволен от сегашното развитие.

Теорията на конспирацията твърди, че саудитците може да са се споразумели с американците и да държат ниски цените, за да навредят на Русия и Иран. Това би било доста подобно на ситуацията от началото на 80-те години, когато СССР влезе в този цикъл и остана без достатъчно приходи от петрол, които да поддържат скърцащата планова икономика.



Но другото възможно обяснение е, че така Рияд иска да удари американските производители на шистов петрол, които бяха толкова ефективни в последните няколко години, че успяха да вдигнат с една трета общото производство в САЩ (виж графиката). Според Bloomberg средната цена, при която могат да оперират нормално американските доставчици на шистов петрол, е 80 долара. Доста от тях обаче могат да работят дори при 50 долара, твърди анализ на Citigroup. Това не е толкова ниско, колкото струва да се вади леснодостъпният саудитски петрол, но е доста под нормата на възвращаемост, която очакват повечето производители в ОПЕК. И тъй като страните от картела разчитат на приходите от петрол да балансират бюджета им, всички те (включително саудитците), в момента страдат от по-ниската цена. Но според Рияд болката явно си заслужава.

"ОПЕК научи уроците на 80-те, като осъзна, че, намалявайки продукцията, за да пази цените, позволява на онези извън ОПЕК да произвеждат повече, предимно в САЩ, а това ще отнеме от техния дял", казва Лагард. "Сега, като заливат един вече наситен пазар, искат да ограничат ръста на нефт, който се произвежда на по-високи цени. Очевидната цел е шистовият петрол, който излиза между 65 и 90 долара на барел, но това ще удари и други дългосрочни инвестиции, като развитието на руския арктически кръг и бразилските дълбоководни находища - те и двете се нуждаят от цени над 100 долара, за да са на печалба".

Това може да се окаже печеливша стратегия, защото, както обясни сп. Economist в последния си брой, много от американските иноватори в петролната област са затънали в дългове и всяко падане на цената ги заплашва с фалити. Благодарение на своя суверенен фон от 800 млрд. долара саудитците биха могли да поразчистят полето от конкуренти, но на каква цена? Това няма да спре дългосрочно развитието на шистовия сектор, който вече носи голяма изгода на САЩ, а скоро би могъл да се развива и на други места. По-дълъг период на ниски цени пък означава огромни проблеми за ОПЕК. Според данни на МВФ и Citi Research единствените две страни в ОПЕК, които още могат да издържат фискално на тази ниска цена, са Кувейт и Катар. Всички останали вече са с бюджети на червено, някои - с много. Сред най-тежко пострадалите ще бъдат Венецуела, която губи по 700 млн. долара при всеки спад на цената с 1 долар, според собствената й компания Petroleos de Venezuela, Иран, който е все така притиснат от санкции и му трябват цени много над 100 долара, и Русия, която не е член на ОПЕК, но зависи изключително много от износа на петрол и газ.

Това означава, че министър Наими е имал изключително напрегната среща във Виена миналия месец, но както казва др. Гари Рос от PIRA Energy Group пред Reuters, "защо им е на саудитците да помагат на Иран, Русия или шистовите производители в САЩ? Защо да намаляват продукцията си сега? Решили са - нека пазарът да определи цената, а след това тя сама ще тръгне нагоре".

Тези, които ще страдат

Ако това е стратегията, то предстои много трудна година за някои. Вече споменатата Венецуела например трудно може да си позволи и кратък период такава ниска цена и според някои американски анализатори е напът да банкрутира. Най-големият африкански производител, Нигерия, вече девалвира валутата си. Повечето арабски производители също трудно могат да издържат на ниските цени, а държави в де факто война като Либия и Ирак ще добавят още един много сериозен проблем в и без това драматичното си бъдеще. Новината е лоша и за големите частни производители - новите им проекти, които трябва да заместят старите полета, са в области като Арктика, които изискват много инвестиции и е трудно да се види как това ще бъде рентабилно при цени от 65 долара за барел. 

Но голямата неизвестна и най-голям проблем за Европа ще бъде Русия. Страната на Владимир Путин претърпя година на санкции, свиване на икономиката, крах на рублата, отлив на капитали и висока инфлация. Русия разполага с голям резервен фонд, натрупан през годините на петролен бум, но той също бързо изчезва - Централната банка е похарчила около 70 млрд. долара от началото на годината, за да крепи рублата. Валутата така или иначе се срина спрямо долара с около 70%, което предизвиква вълни надолу по веригата: цените се увеличават, а работодателите не възнамеряват да вдигат заплати. Инфлацията към 8 декември е 9.4% на годишна база. Това постави дилема пред централната банка - дали да се бори с инфлацията, или да подпомага ръста. Тази седмица стана ясно, че тя избира първото, като вдигна за втори път за два месеца лихвения процент до 10.5%.

Петролът все още носи близо 10% от БВП на страната и почти половината доходи в бюджета. Ниските цени са огромен удар по и без това страдащата руска икономика. И той няма да дойде само по линия на петрола - според Morgan Stanley, всеки 10 долара спад в цената на петрола означават 32.4 млрд. долара спад в износа на руски газ и петрол.

С падащи приходи в бюджета и липса на възможности за икономически ръст, Русия на Владимир Путин може да стане още по-непредвидима, което ще надвисне като облак над и без това слабото европейско възстановяване. Добрата новина е, че някои държави могат да предоговорят газовите си споразумения на по-ниски цени (не и България, която има десетгодишно споразумение).

Един все по-мътен пазар

За всички, които внасят, а не изнасят, петрол, новините би трябвало да са чудесни. По всичко изглежда обаче, че ще бъдат по-добри за страни като Китай, САЩ и Индия (която договори десетгодишен внос от Русия), отколкото за Европа. Според Oxford Еconomics огромна част от страните в ЕС ще влязат в дефлация, което ще бъде поредният проблем пред спъващата се от години Европа.

А колко дълго ще продължат ниските цени никой не се наема да предскаже с точност. Доминиращият възглед е, че във втората половина на 2015 г. ще се стигне до спад в производството, който ще вдигне цените, но дори при този сценарий тя ще бъде около 80 долара. Не взимайте прогнозите твърде насериозно обаче - американската Агенция за енергийна информация например не предвиди нито бума на шистовия петрол в САЩ в последните години, нито спада на цените на петрола в началото на 80-те. Този и без това труден за прогнозиране пазар вече е още по-неясен. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Еврокомисията остави Huawei в 5G мрежите на ЕС Еврокомисията остави Huawei в 5G мрежите на ЕС

Брюксел се опитва и да държи под контрол Ericsson и Nokia

29 яну 2020, 392 прочитания

САЩ предложиха палестинска държава със столица в Източен Ерусалим 4 САЩ предложиха палестинска държава със столица в Източен Ерусалим

Израел и Палестина имат четири години за преговори

29 яну 2020, 1163 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Политически хазарт в Атина

Изненадващото решение на премиера Андонис Самарас за предсрочни президенски избори залага на карта бъдещето на Гърция и еврозоната

Още от Капитал
БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10