Едно добро начало

Испанската асоциация на издателите на всекидневници AEDE обаче смята, че агрегаторите паразитират на гърба на същинските създатели на съдържание, които лишават от рекламни приходи. AEDE има безусловната подкрепа на Европейската асоциация на издателите на вестници ENPA, която обединява десетки от най-утвърдените имена в пресата в ЕС. Пред "Капитал" изпълнителният директор на ENPA Анджела Милс-Уейд цитира част от хартата на асоциацията, според която "в дигиталната среда уважението към авторските права от всички играчи на пазара, включително машините за търсене и агрегаторите на новини, е задължително условие за гарантиране устойчивостта на пресата в Европа".

AEDE, чийто издания през 2013 г. са продавали общо около 2 млн. вестника дневно в 47-милионна Испания, лобира за промяна на закона. Поправката AEDE е "законовата база за начало на преговори между агрегаторите на новини, от една страна, и издатели, журналисти и фоторепортери от друга", коментира за "Капитал" Ракел Мартин-Маестро Аранц, говорител на испанското Министерство на образованието, културата и науката.

От началото на 2015 г. министерството ще вмени и контролира "неотменимото задължение" на агрегаторите на новини да отчисляват на новинарските сайтове такса за всеки техен текст, независимо дали съответният издател предоставя материалите на собствения си сайт срещу заплащане или за свободно четене. Таксата и разпределението ѝ между издатели и журналисти предстои да бъде обсъдена, но глобата за неплащането ѝ стига 600 000 евро, уточни Мартин-Маестро Аранц.

Испански блогъри, активисти за дигитални права и малки медии, възнегодуваха срещу "поправката AEDE". Организацията Coalicion pro internet стана техен говорител. Тя твърди, че поправката е лобистка инициатива да се запази доминиращата позиция на традиционните медии в изплъзващата им се нова медийна среда. Освен това опитът да се облага който и да е за цитиране на чужди материали нарушава екосистемата на интернет, като посяга на фундаменталното "право на линкване", определящо за световната мрежа, допълват дигиталните активисти от Electronic Frontier Foundation, които също се обявиха против закона.

Google отвръща на удара

Парадоксално наглед, рицарите на свободния интернет и Google застанаха в случая в един лагер. След като Мадрид промени закона си, вече наричан в страната Законът Гугъл, компанията обяви, че спира испанската версия на Google News. Във вторник испанската страница на news.google.com осъмна празна, но с изявление на испански и английски, към което говорителката на генератора, помолена за коментар от "Капитал", препрати.

"Тъй като самата Google News не печели пари от услугата (понеже не показваме реклами на сайта), този нов подход е неприемлив. Затова с истинска тъга на 16 декември (преди новият закон да влезе в сила през януари) ще свалим испанските издания от Google News и ще закрием Google News в Испания", пише Ричард Гинграс, шеф на агрегатора. Компанията уточнява, че продължава да показва резултати от испански онлайн медии в общата си търсачка Google, която не е агрегатор на новини и така не нарушава новия закон. Според Coalicion pro internet, ако Google трябва да плаща за авторски права на испански медии, това ще коства 1.1 млрд. евро годишно на дигиталния Голиат, чиито приходи за 2013 г. стигнаха 57.86 млрд. долара.

Изказването на Гинграс, че Google News не печели пари, е "смайващо", коментира Милс-Уейд, цитирана от Bloomberg.com. Шефката на ENPA припомня реч от 2008 г. на тогавашния вицепрезидент на Google Мариса Майер, според която Google News струва $100 млн. Разбира се, че агрегаторът и онлайн медиите трябва да са партньори, но не бива да се забравя позицията на двамата играчи на пазара, продължава Милс-Уейд.

"Партньорствата се основават на доверие, разбиране и взаимно балансиращи се изходни позиции. Тук обаче, като се има предвид фактическият статут на Google като параден вход за интернет, за който компанията държи всички ключове, на нас ни се предлага единствено възможността или да играем тяхната игра, или изобщо да не участваме. Ако се съгласим, тогава играем по техните правила. Това не създава нито доверие, нито истинско партньорство за честна и открита конкуренция", казва Милс-Уейд.

Гинграс отвръща задочно на аргумента ѝ с думите от цитираното изявление. "В продължение на векове издателите са били ограничени във възможността да разпространяват хартиените си тиражи. Интернет промени всичко това, като създава чудовищни възможности, но и постави истински предизвикателства за издателите, които вече трябва да се борят както за вниманието на читателите, така и за приходите от реклама", посочва Гинграс.

Битката за Европа

Позициите на Милс-Уейд и Гинграс поставят испанската схватка на Google в контекста на европейските усилия да се предефинира авторското право в интернет. Точно в дните, когато Испания приемаше закона, германският политик Гюнтер Йотингер, който на 1 ноември положи клетва като европейски комисар по дигиталната икономика, си даде една година срок да реформира европейските закони за авторското право в интернет.

"Ако Google взима интелектуална собственост от ЕС и я ползва, ЕС може да защити собствеността си и да поиска от Google да плаща за нея", каза заместник-председателят на еврокомисията в интервю за в. Handelsblatt. Първата стъпка е да се уточни какво точно е интелектуална собственост в интернет и какви права могат да бъдат учредени за автори, учени и творци, допълва Йотингер.

Отделни европейски страни направиха първите опити. През 2011 г. съд в Белгия постанови, че Google, MSN и Yahoo! не могат да цитират съдържание от някои от най-големите белгийски вестници без изричното предварително съгласие на издателите. Година по-късно двете страни, които поравно понасяха вреди от решението, постигнаха съгласие. Белгийската преса даде разрешение съдържанието ѝ да бъде цитирано безплатно, а онлайн гигантите сключиха договори, за да помагат на традиционните медии да развиват дигиталните си услуги.

През 2013 г. подобен спор между Google и големите френски вестници бе разрешен след посещение на тогавашния изпълнителен директор на компанията Ерик Шмит при френския президент Франсоа Оланд. Google създаде фонд от 60 млн. евро и се ангажира да помага на френските вестници да направят отдавна належащата, но отлагана от тях крачка към дигитализиране на изданията им.

Същата година Германия гласува "допълнителния закон за авторски права на пресата", станал известен като "закона Google". Той задължи онлайн търсачките да плащат авторски права на онези издатели, които искат пари за текстовете си. Google отказа и в отговор поиска от издателите да решат сами дали публикациите им да се показват в немскоезичната версия на Google News. Законът влезе в сила този август. На 23 октомври, точно когато Испания приемаше своя закон, Google News престана да показва публикации от VG Media, обединяваща всички издатели, които настояваха да им се отчислява такса за авторски права. Преди да изтече октомври и точно когато Гюнтер Йотингер даваше интервюто си за в. Handelsblatt, VG Media позволи на Google News да линква отново публикациите на групата – този път безплатно. На 5 ноември и точно когато испанският закон бе обнародван в държавния вестник, берлинското издателство Axel Springer, едно от най-големите в Европа, обяви, че по време на краткотрайното ембарго трафикът от Google към сайтовете му е намалял с 40%, а от Google News – с 80%. Собствениците на Die Welt, Bild и други, които през 2013 г. са генерирали общо 2.8 млрд. евро приходи, като над половината от рекламните им постъпления са от дигитална реклама, оцениха спада в трафика като фатален.

Междувременно германският правосъден министър Хайко Маас поиска Google да разкрие алгоритъма, по който търсачката ѝ показва резултатите. Това е част от по-мащабния опит на ЕС да регулира дигиталния гигант, през чиито услуги минават 90% от всички онлайн търсения в Европа. Тази година влезе в сила европейската директива за "правото на човек да бъде забравен". Сега всеки гражданин на ЕС може да задължи Google да заличи уебстраници с името му при определени условия. Отделно Брюксел отхвърли предложение на Google за сделка по антитръстово разследване, което се точи от години. Това означава, че компанията все още е заплашена от 5 млрд. евро глоба.

Възможният друг свят

В момента казусът с Google News в пренебрежимо малкия за сайта испански пазар прилича на битка между джудже и гигант. "Компанията ще остане известно време лидер на световния пазар", отбелязва пред "Капитал" професор Робин Менсъл от факултета по медии и комуникация на London School of Economics. Може ли това да се промени и Испания да се превърне в Давид, победил несломимия гигант Голиат? Едва ли Мадрид може да го направи сам, но "представете си, ако всички членки на ЕС следват една и съща политика. Това ще окаже огромно въздействие върху Google", продължава професор Менсъл.

"По-масираната регионална политика има възможност в бъдеще да повлияе върху доходите на компанията в средносрочен план, ако всички почнат да ѝ налагат нови данъчни режими. Не мисля, че политическата воля е стигнала дотам, но това може да се промени в средносрочен план", обобщава професор Менсъл.

За разлика от Европа първата поправка в американската конституция и честната игра правят невъзможно прокарването на "закон Google" в САЩ, коментира специализираният сайт Wired.com. Издателите отвъд Атлантическия океан отдавна са се фокусирали върху това как да се приспособят към местата, от които обикновеният човек подбира и намира новините си – Google News, Facebook, Twitter, Reddit и други, а не да опитват да контролират линкове. Но в Европа битката предстои.