Ердоган опитва да промени светското образование в Турция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ердоган опитва да промени светското образование в Турция

Ердоган често използва препратки към османското минало в речите си

Ердоган опитва да промени светското образование в Турция

Президентът иска въвеждането на часове по религия за първокласниците и по османски език

6728 прочитания

Ердоган често използва препратки към османското минало в речите си

© Reuters


Политическото разделение в Турция се пренесе и в класните стаи, след като президентът Реджеп Ердоган, вдъхновен от османското минало на страната, поиска да промени светската образователна система, пише в. Wall Street Journal.

Турският национален съвет по образованието препоръча този месец мащабни промени като ислямски религиозни часове за първокласниците, часове по османски език за някои ученици и пренаписване на учебниците за основателя на светска Турция Мустафа Кемал Ататюрк. Образователното министерство, което е оглавявано от член на партията на Ердоган, има правомощията да въведе тези препоръки.

Според опозицията тези промени целят да отдалечат страната от Запада и да я насочат към Близкия изток, докато Ердоган опитва да я превърне в регионална сила. Някои учителски съюзи твърдят, че президентът, който е предан мюсюлманин и е превърнал религията в централен политически въпрос, пренебрегва по-належащи образователни проблеми и вместо това се обръща към идеологически теми. Но правителството и неговите поддръжници, сред които някои от най-големите учителски съюзи, заявяват, че предложените мерки ще донесат повече етични ценности и са в унисон с желанията на консервативното мнозинство от населението.

Поляризиращ дебат

"Религията и набожността са сочени като причина за фанатизъм, фундаментализъм и потисничество, но ние изповядваме религия, чието първо правило е необходимостта от ученето", каза Ердоган. Разразилият се дебат отразява основния сблъсък между религията, консервативните ценности и светските идеи на Ататюрк. Той е и част от по-широките усилия на Ердоган да затегне хватката си върху властта в страната. Един от приоритетите му е изучаването на османски език, който е стара версия на турския, изписвана на арабски и съдържаща много думи, които вече не се употребяват. Когато Ататюрк превръща Турция в република през 1923 г., той въвежда латиницата и изключва голяма част от османското наследство и религията от обществения живот.

Откакто дойде на власт преди повече от десетилетие, Ердоган се опитва да реабилитира османското минало на страната, като често използва препратки към историята в речите си. "Югуларната ни вена бе откъсната", заяви президентът по повод премахването на арабската писменост и обвини противниците на часовете по османски език, че обръщат гръб на турската история.

Въпреки че Националният съвет по образованието направи 179 препоръки, включително за безопасността в училищата, дебатът се фокусира именно върху предложенията за религиозни часове и часове по османски. Но все по-враждебната политическа среда затруднява постигането на консенсус относно основните проблеми в образованието, обяснява Батухан Айдагул от университета "Сабанджъ" в Истанбул. "Поляризацията относно образованието няма нищо общо с преподаването и е изцяло относно различните политически идеологии за бъдещето на Турция", смята Айдагул.

За поддръжниците на Ердоган училищната реформа е промяна на продължаващия от десетилетия светски натиск срещу ислямските ценности. Но пожелала анонимност 41-годишна майка от Истанбул казва, че е притеснена: "Те искат да се преподава османски език и отварят повече религиозни училища, докато би трябвало да се фокусират върху осигуряването на по-добро образование за децата", твърди тя.

Битка с "паралелната държава"

Междувременно Ердоган води битка и на друг фронт и борбата му с това, което той нарича "паралелна държава", продължава. Миналия уикенд полицията арестува директори, журналисти и продуценти от телевизия "Саманиолу" и в. "Заман", като общо 31 души бяха обвинени в "създаване на терористична група". Въпросните медии са близки до базирания в САЩ духовник Фетхуллах Гюлен, който е основен съперник на президента. На критиките на ЕС по повод арестите Ердоган отвърна, че "не ни притеснява какво ще си помисли Брюксел, нито дали ще ни приеме за членове или не. Запазете съветите за себе си".

Съперничеството между Гюлен и Ердоган доведе преди година до мащабно антикорупционно разследване, в което сред 53-мата замесени са синовете на трима бивши министри и един от синовете на президента. Във вторник обаче разследването бе прекратено, като според Ердоган то е част от заговор на Гюлен за извършване на преврат.

През март парламентът затвори мрежата от частни подготвителни училища на Гюлен, много от които са източник на доходи и влияние за движението "Хизмет". От организацията казват, че образователната мисия е централна за тях и че помагат на милиони ученици да се подготвят за изпитите за ограничен брой места в университетите и държавната администрация. Членове на "Хизмет" казват, че Анкара оказва натиск над правителства чак в Азия и Африка да бъдат затворени там училищата на Гюлен, както и да не сътрудничат с компании, близки до движението.

Турски съд издаде заповед за арест на Гюлен за тероризъм

Съд в Турция одобри в петък искането на прокуратурата да се издаде заповед за задържането на живеещия от 1999 г. в самоизгнание в САЩ мюсюлмански проповедник Фетхуллах Гюлен. Той е заподозрян в опит да дестабилизира страната и да свали основния си политически съперник – президента Реджеп Тайип Ердоган - чрез нелегална въоръжена група.

Решението издига на ново международно равнище кампанията на Ердоган срещу поддръжниците на Гюлен, включително прочистването на правосъдната система и полицията. Обичайната процедура е да се отправи към САЩ искане за екстрадиране, но разглеждането ѝ може да отнеме години без гаранция за успех.

Гюлен бе съюзник на Ердоган преди десетина години, когато той спечели властта с умерената си ислямистка партия. Но преди година между двамата избухна остър конфликт, предизвикан от публикуването на записи и разкрития за корупция в най-близките до тогавашния премиер Ердоган среди.

Политическото разделение в Турция се пренесе и в класните стаи, след като президентът Реджеп Ердоган, вдъхновен от османското минало на страната, поиска да промени светската образователна система, пише в. Wall Street Journal.

Турският национален съвет по образованието препоръча този месец мащабни промени като ислямски религиозни часове за първокласниците, часове по османски език за някои ученици и пренаписване на учебниците за основателя на светска Турция Мустафа Кемал Ататюрк. Образователното министерство, което е оглавявано от член на партията на Ердоган, има правомощията да въведе тези препоръки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

19 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Много интересен момент с отоманският език. Засега той се ползва в правната система, главно от съдии. Дали тази позиция ма Ердоган не е свързана с отхвърлянето на пречещите му идеи на Ататтюрк? Той вече премахна принципа за армията като гарант на конституцията. Турците финансират училища и университети в Централна и Средна Азия. Явно носталгията по Отоманската империя се превръща в стратегия.

  • 2
    aryan2000 avatar :-|
    aryan2000

    Ердоган става все по-брутален диктатор вътре в страната и все по-агресивен във външната политика. Да му мислят съседните страни, особено нашата.

  • 3
    fellix avatar :-(
    Божикравов

    И каква практическа полза ще имат подрастващите да учат един отдавана замръзнал във времето език? Ако е заради едните надписи по гробищата, там нямат ли си специализирани научни институти да се занимават с тая работа? Все едно тука да започнат да наливат в главите на първолаците църковни песнопения от времето на Борис Покръстител.

  • 4
    cambodja avatar :-|
    Jekata

    Наливането на пари не е само в Азия-Тирана, че и Струма са доста по-близо, сигурен съм, че и в Сараево са щедри. Та дори и у нас е факт.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 5
    _tsiki_ avatar :-|
    _tsiki_ (otvratitelen nov sait)

    r-dogan е ясен. Интересното е, че е изненадващо глупав дори по турските стандарти, а те са едни от най-ниските в света. А, че с подобни простотии само форсира разпадането на жалката си държава е друг въпрос.

  • 6
    athanatos avatar :-|
    Athanatos

    Жалко за Турция.
    Наистина жалко.

  • 7
    gigo1989 avatar :-|
    gigo1989

    Даже и да го научат този османски език... после с кого ще си общуват на него?! Помежду си могат да си говорят на турски без да има нужда да си усложняват живота с османски език, а и никой друг в света не го говори. Полза от изучаването му - нулева!

  • 8
    lvb10372768 avatar :-|
    lvb10372768

    И тази държава се нарича европейска и кандидатства за член на ЕС.

  • 9
    ss avatar :-P
    SS

    Ако искат да имат Нобелов лауреат по теология - може !

  • 10
    uspeshen avatar :-|
    uspeshen

    Защо така е решил да провали Турция този?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.