С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 9 яну 2015, 17:07, 5341 прочитания

Между гнева и страха

Предсрочните избори в Гърция разтревожиха ЕС и вещаят нестабилност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Това обещава да бъде вот без изненади. Две седмици преди предсрочните парламентарни избори в Гърция на 25 януари победителят в тях се счита за ясен - радикалният ляв съюз "Сириза". Лидерът му Алексис Ципрас привлича избиратели с обещания да освободи гърците от "тиранията на пазара", да извоюва отписване на дълга, да предоговори условията по международната спасителна програма и да възстанови орязаните заплати и пенсии.

Само преди три години изявленията на Ципрас и перспективата той да бъде следващият гръцки премиер всяваха ужас в Брюксел и на дълговите пазари в цяла Европа. Днес паниката я няма, макар в понеделник еврото да докосна деветмесечно дъно спрямо долара. Предпазните стени, които междувременно издигна ЕС, за да ограничи заразата от Гърция, изглежда, работят - сривът на борсата в Атина продължава, но доходността на облигациите на Испания и Италия се движи около 2%, което е по-близо до германските, отколкото до гръцките. Както казва пред "Капитал" гръцкият политолог Джон Лулис, "какво може да направи Ципрас, той няма как да взриви еврозоната – тя вече е добре подготвена" (вижте цялото интервю с Лулис тук).


Защо харизматичният лидер на "Сириза" се харесва на гърците не е трудно да се разбере. Около 6.3 милиона души в страната вече живеят под прага на бедността, твърди специален доклад на парламента в Атина. Всеки четвърти е без работа.

"Аз смятам да гласувам за "Сириза", защото искам промяна в Гърция," обяснява пред "Капитал" 32-годишната Ламприни Вецопулу от Солун. Само преди няколко месеца тя е взела втора диплома за висше образование – по политология, но въпреки това работи като секретарка. Почти всичките й приятели са безработни, казва тя. "Аз лично искам обновяване на политическата система в Гърция и съм уморена от побелели глави в политиката. Единствената партия, в която се виждат млади хора, е "Сириза", обяснява Вецопулу.

"Добре ще е Ципрас да дойде на власт, за да приключи всичко най-сетне. Еврото ще се превърне в минало, ако европейските правителства най-после не променят политиката си", отсича жена на средна възраст в центъра на Атина. Не иска да даде името си, казва само, че работи като учителка. Василис, служител в атинската община, не е съгласен с нея. "Нека Ципрас дойде на власт – след 2-3 месеца ще падне", смята той и има намерение да гласува за отиващия си премиер Андонис Самарас от дясноцентристката партия "Нова демокрация".



Стела Янопулу, 33-годишна предприемачка от Солун, също е скептично настроена към Ципрас. "Не смятам, че той има ясна и твърда позиция за ролята на Гърция в рамките на ЕС", казва тя. Речите му как ще се справи с гръцкия дълг също са неубедителни, смята Янопулу. "Трябва да спазим задълженията си към кредиторите. Ето вижте – Португалия и Ирландия вече излязоха от спасителните си програми", казва Василис. Що се отнася до новата партия "Кимина", която бившият лидер на ПАСОК Георгиос Папандреу изненадващо създаде в началото на месеца, тя ще бъде заплаха предимно за социалистите, предполага Януди. "Все пак името Папандреу в Гърция е запазена марка", казва и Вецопулу.

Същевременно гръцките политолози и икономисти все още спорят дали след изборите Ципрас действително ще се опита да осъществи радикалните си обещания и с това да предизвика неволно кризисния сценарий с т.нар. Grexit – излизане на Гърция от еврозоната. Мнозина предупреждават, че е още рано да се правят прогнози за политиката на бъдещото правителство, защото не е ясно дали по-умерените или по-радикалните елементи в "Сириза" ще надделеят след вота.

Николаос Георгикополос от атинския Център за планиране и икономически анализи KEPE напомня, че радикалната левица едва ли ще получи възможност да управлява сама. "Сириза" ще бъде първа на изборите, но няма да има мнозинство и за да можем да сформираме правителство, сигурно ще е необходим още един кръг от избори", прогнозира Георгикополос пред "Капитал". Икономистът, който е и гост-професор в Университета в Ню Йорк, е противник на тезата за надвиснал Grexit. "Просто не съществува механизъм, по който Гърция може да излезе от еврозоната", посочва той. За него проблемът около предсрочните избори се крие другаде. "Финансовите пазари ще останат затворени за Гърция, докато не изберем стабилно правителство в Атина", каза Георгикополос.

Самите избиратели също са раздвоени за съдбата на еврото в Гърция. Някои с носталгия си спомнят за драхмата, други просто не вярват на заплахите за излизане от еврозоната (които всъщност дори Ципрас вече не отправя). "Това са фантастични приказки. Във всеки случай всички, които сега са на власт, трябва да си отидат. Те се подиграваха на хората и сега до един трябва да влязат в затвора", отсича Василис, пекар в малка фурна в центъра на Атина.

Прогнозата на Лулис е, че Ципрас няма да посмее да извади Гърция от еврозоната, защото е наясно, че това ще означава колапс за икономиката й. А появилата се преди дни в германското сп. Spiegel информация, че правителството на канцлера Ангела Меркел вече не смята подобен сценарий за немислим, по-скоро беше разчетена като изпращане на сигнал към гръцките политици и избиратели. Към първите - да не се опитват да изнудват ЕС, а към вторите - да не слушат само емоциите, но и разума си, когато гласуват. 

За какво се харчат парите на Тройката

От 2010 г. насам Гърция вече реално е получила около 226.7 млрд евро като заеми в замяна на реформи от т. нар. Тройка – кредиторите от Международния Валутен Фонд (МВФ), ЕС, и Европейската централна банка. Европейската част от програмата трябваше да приключи в края на миналата година, но бе удължена до февруари, и Атина очаква един последен транш от нея в размер на 1.8 млрд евро. МВФ ще продължи с финансовите си инжекции до февруари 2016 г. Гърция е единствената страна в света, получила такъв огромен заем в рамките само на четири и половина години, пише Янис Музакис в гръцкото онлайн издание MacroPolis. Огромните суми обаче не са отишли за реанимация на фалиралата държава, твърди той: "Изглежда има някакво всеобщо погрешно мнение, което подхранва подвеждащата теза, че заемите са използвани да задържат Гърция над водата, да поддържат основните функции на държавата и за изплащане на заплатите на лекари, учители и полицаи."

Само 11% или около 27 млрд. евро са били изхарчени за оперативни нужди на държавата, твърди Музакис. Къде са отишли останалите пари? Около половината са използвани за обслужване на дълга. Това са общо 122 млрд. евро от международния заем, като 81 млрд. евро са отишли за покриване на падежиращи облигации, а останалите – за лихви. Според Музакис операцията през февруари 2012 г. (т. нар. Private Sector Involvement), когато банките от еврозоната намалиха гръцките си експозиции и прехвърлиха проблема върху притежателите на частни облигации, е струвала 34.6 млрд евро. Допълнителни 11.3 млрд евро за били използвани за изкупуването на дълг на стойност 30 млрд. евро по време на втората фаза на преструктурирането. Други 48.2 млрд евро отишли за рекапитализация на гръцките банки.

Миналата година Гърция започна да изплаща и заема си към МВФ – общо 9,1 млрд евро до края на 2014 г. Допълнителни 2.3 млрд евро са били нужни за задължителното участие на Гърция в европейския механизъм за стабилност ESM.

Музакис заключава, че "разпределението на програмата за финансиране ясно илюстрира сценария за справяне с кризата, избран от кредиторите на Гърция. С неохотна зелена светлина от страна на МВФ, лидерите на еврозоната взеха съзнателното решение да използват почти две трети от парите на "своите данъкоплатци" (фраза, която обичат да използват) за обслужване на дълга, който отказаха дори да преструктурират в началото на кризата, когато това можеше да има значение и да даде на Гърция шанс за възстановяване."

"Гледайки голямата картина, анализът е верен, но не съм сигурен дали финансирането на новия дефицит е толкова ниско", казва пред "Капитал" гръцкият икономист Михалис Митсопулос. Според него липсват два важни аспекта. "През 2010 г. много европейски банки от шепа страни – главно от Фрнция и Германия, имаха голямо количество гръцки облигации. След PSI и програмата, която ги освободи от тези облигации, само гръцки и кипърски банки, които не можеха да продават по политически причини, както и гръцките социалноосигурителни фондове, бяха унищожени. Рисковете на другите банки в ЕС по същество бяха прехвърлени върху цяла Европа", каза Митсопулос. Анализът не отледя внимание и на цялостния ефект от финансовата спасителна програма, смята икономистът. "Цялото упражнение, най-общо казано задържа гръцката икономика на повърхността и в състояние да плаща данъци. На теория, това можеше да проработи, но усилието беше подкопано от това, че Гърция остана рискова държава и страхът от евентуално излизане от еврозоната се запази."

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

САЩ обмислят данъчни облекчения, за да стимулират икономиката 1 САЩ обмислят данъчни облекчения, за да стимулират икономиката

Тръмп настоява, че икономиката е в добро състояние, но страховете за забавяне се трупат

21 авг 2019, 665 прочитания

Facebook ще спре да следи потребителите извън социалната мрежа, ако те го поискат Facebook ще спре да следи потребителите извън социалната мрежа, ако те го поискат

Компанията променя политиката си по отношение на събиране на данни, което може да се отрази на приходите

21 авг 2019, 1114 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Ударът в сърцето на Париж

Разстрелът на 12 души от двама ислямисти засилва риска от задълбочаване на разлома в европейските общества

Арх. Борислав Игнатов: Всеки лев от данъците трябва да добавя качество на живота

Кандидатът за кмет на София на "Демократична България" пред "Капитал"

Българската реклама в чужбина

Българските рекламни агенции все повече се ориентират към обслужването на клиент на чужди пазари

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Ново място: Bug Coffee

Най-новото попълнение на улица "Асен Златаров" идва на мястото на затворилото врати Percolate

БАЗА данни

Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА