Ударът в сърцето на Париж
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ударът в сърцето на Париж

Моливи срещу калашници

Ударът в сърцето на Париж

Разстрелът на 12 души от двама ислямисти засилва риска от задълбочаване на разлома в европейските общества

Светломира Гюрова
19390 прочитания

Моливи срещу калашници

© reuters


"Една рисунка не може да убие никого... Екстремистите нямат нужда от никакви извинения." Думите са на легендарния карикатурист Стефан Шарбоние, известен като Шарб. На 7 януари той, заедно с още 11 души, бе разстрелян от хора, които мразят рисунките и чувството за хумор. Без никакви извинения.  

Конкретната цел на атаката бе сатиричното френско издание Charlie Hebdo, на което Шарб бе управляващ редактор. Но ударът в сърцето на Париж от викащите "Аллах акбар" нападатели порази нещо много повече. Той разклати крехкия баланс в една Европа, която има все по-голям проблем със справянето, от една страна, с нарастващата ислямофобия, подхранваща възхода на крайнодесни партии, и от друга - с радикализацията на част от мюсюлманите у дома. И рискът е, че ако опитът за екзекутиране на свободата на словото доведе до нова първосигнална "война срещу тероризма" и интерпретации в стил "сблъсък на цивилизациите", разломът в европейските общества ще става все по-дълбок.

Да разстреляш смеха

Това е трябвало да бъде спокоен януарски предиобед. В редакцията на Charlie Hebdo на Rue Nicolas Appert карикатуристи и журналисти се събират за традиционната седмична планьорка, за да обсъдят идеи за следващия брой. Внезапно около 11.30 ч. нахлуват двама маскирани мъже с калашници. Третият им съучастник ги чака отпред в черен ситроен с тъмни стъкла. По пътя си те вече са разстреляли един от чистачите в сградата, насочил ги къде точно се намира офисът на изданието. Случилото се след това вътре бе описано от говорител на парижката полиция като "касапница, кървава баня". Убити са осем журналисти от Charlie Hebdo, техен колега, поканен на планьорката им, и полицаят, който е бил постоянна охрана на Шарб. Жертва номер 12 също е полицай, на име Ахмед, получил изстрел в главата на улицата при бягството на нападателите.

Атаката е колкото брутална, толкова и целенасочена. "Charlie Hebdo попадна на радара на ислямистите още в деня, в който реши да подкрепи своите колеги от датския вестник Jyllands-Posten и препубликува техните карикатури на пророка Мохамед през 2006 г.," припомня пред "Капитал" Александър Леви, главен редактор на Les faits religieux ("Религиозни факти"), специализирано издание за религия и общество. Пет години по-късно терористи хвърлят бомба в редакцията ден след излизането на специален шеговит брой на Charia Hebdo (игра на думи с името на списанието и шериат), на който пророкът Мохамед е "гост-редактор" и от рисунката на корицата заплашва читателите да ги накаже със "сто удара с камшик, ако не умрат от смях".

"Charlie Hebdo понякога е определяно като ислямофобско, което е абсолютна глупост. Изданието е ляво, което означава, че е антирелигиозно. Те са остри срещу всички религии. Тяхната гледна точка е - нямаме нищо против божиите пророци, но не обичаме вярващите с празни глави. И начинът им на изразяване е провокацията", казва пред "Капитал" Беноа Виткин, зам.-редактор на международния отдел на в. Le Monde. За Charlie Hebdo никоя тема не е табу, независимо колко е чувствителна, и политически некоректната сатира е негова запазена марка. Моливите на карикатуристите му целят наред - християни, евреи, политици, обществени личности. Но дързостта им да осмиват исляма бе това, което натисна спусъка на калашниците. "Атентаторите са хора, възприемащи се като бойци за вярата, които изпълняват легитимна според тях шериатска екзекуция по време на война. Интерпретацията на исляма, споделяна от тези убийци, е близка до тази на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ), "Ал Каида" и сродните крайни салафистки групировки", обяснява пред "Капитал" арабистът д-р Симеон Евстатиев. И добавя, че "символичният ефект от действията им е огромен, защото те засягат една от сърцевините на европейската модерност и секуларизъм - Франция".

"Не ни е страх"

Това пишеше на някои от плакатите на шествията в страната и в много градове по света след най-смъртоносния терористичен акт във Франция за последните близо 50 години. "Шокът е огромен. Да видиш 100 000 души, излезли спонтанно на улицата в Париж, е нещо много силно.  Реакцията е следствие от това, че атаката беше точно срещу Charlie Неbdo. Мнозина не харесват списанието заради това, че е крайно, че е ляво, че е вулгарно... Но хората в него са тези, които най-много използват свободата на словото. По радикален, понякога глупав начин, но точно това е свободата на словото - правото да бъдеш дори глупав. Както и правото да богохулстваш", казва Беноа Виткин.

Той самият не харесва сравнението с 11 септември 2001 г., защото сега не се атакува територия, а свободата на изразяване. "И ударът идва отвътре, от недрата на нашата нация, а не отвън", посочва журналистът. Но разказва, че след бруталното нападение в редакцията на Le Monde са получили писмо от читател на име Мурад, който пише: "Това е нашият 11 септември. Във Франция нямаме големи кули, но имаме големи ценности и голяма свобода на словото." И дори закачките на Charlie Hebdo често да са минавали границата на добрия вкус, правото им да се шегуват с всички и всичко не може да бъде поставяно под въпрос. "Разбира се, свободата на словото има граници, но тях ги слага законът, а не фанатици, които решават да раздават възмездие", казва Александър Леви.

Те са тук, сред нас

Всъщност случилото се не е толкова неочаквано. Само през декември във Франция имаше три атаки и опасността от нова се носеше във въздуха, а премиерът Манюел Валс предупреди, че страната "никога не е била изправена пред по-голяма заплаха" от домашно отгледан екстремизъм.

Високопоставен източник в ЕС, отговарящ за контратероризма, коментира пред "Капитал", че френските власти дълго време са гледали на проблема с радикализацията като на "англо-саксонска фиксация". Тяхната чувствителност се е засилила, след като през 2012 г.  роденият във Франция в семейство на алжирски имигранти Мохамед Мера уби 7 души в Тулуза и Монтобан. Париж е започнал да проучва опита на други държави - Великобритания и Холандия - и бързо е успял да напредне с превенцията на радикализацията. Във Франция започна и дебат за криминализация за т.нар. джихадистки туризъм и през есента на миналата година антитерористичното законодателство беше затегнато, като службите получиха възможност по-лесно да задържат заподозрени на летищата и да конфискуват паспортите им. Забавянето с мерките обаче казва своята дума. "Когато салафитите (сунити, които проповядват чисто, изначално разбиране на исляма - бел. ред.) протестираха пред вътрешното министерство в Париж, мисля, че вътрешният министър Бернар Казньов разбра проблема", коментира източникът.

Според данни на правителството френските граждани, които се сражават в редиците на ИДИЛ и подобни групировки, на път са да го направят или вече са се завърнали оттам, са близо 1000. Така средновековният фанатизъм, вилнеещ в бастиона на халифата Рака, убил 132 деца в Пешавар миналия месец и над 100 души в Нигерия през седмицата, вече се разхожда по френските улици. 

Профилът и биографиите на двамата заподозрени стрелци - братята от алжирски произход Шариф и Саид Куаши, които френските служби преследваха зрелищно между Париж и други градове повече от 48 часа, сочат към връзки с "Ал Каида". Макар все още да не е ясно дали терористичната мрежа има участие в организацията на атентата, по данни на американското разузнаване Саид е бил в тренировъчен лагер на "Ал Каида" (и по-точно нейния клон "Ал Каида в Арабския полуостров") в Йемен през 2011 г. Същевременно според източника на "Капитал" спецслужбите са имали очаквания, че попадналата в сянката на ИДИЛ "Ал Каида" може да планира завръщане със зрелищна атака.

Как да живеем заедно

Но освен кои са извършителите и можело ли е да бъдат спрени нападението срещу Charlie Hebdo повдига и други, по-тежки въпроси, и то не само за Франция, където е най-голямата мюсюлманска общност в Европа, наброяваща 5-6 млн. души.

"Въпросът как живеем с тях може да се погледне от няколко страни. Важно е да се подчертае, че заподозрените за този атентат, както и за много други в последните години, са французи. Това са младежи, родени в страната. Фактът, че са мюсюлмани, малко обърква нещата, защото преди да са мюсюлмани, те са маргинали, социално изключени, а също така и престъпници", казва Александър Леви. И допълва, че за тези хора религията и в частност ислямът, е нещото, което им дава стойност като хора. Но също така им отваря пътя за изстъпления като това в редакцията на Charlie Hebdo.

Опасността е, че ако дванадесетте мъртви тела бъдат обявени за провал на демокрацията и толерантността и се постави знак за равенство между ислям и тероризъм, нападателите всъщност ще постигнат целта си - на омразата да се отвърне с омраза. "За съжаление ефектът от действията на тези екстремисти ще засегне както голяма част от обикновените европейци немюсюлмани, така и мюсюлманите. Коренните европейци ще възприемат все по-негативни възгледи за исляма, от което ще пострадат онова мнозинство мюсюлмани, които са избягали в Европа от диктаторски режими и насилие или търсят по-добър живот и препитание. Настроенията, доскоро характерни само за по-маргинални популистки и националистически групировки в Европа, ще се прехвърлят върху все по-голяма част от умерените и демократично настроени европейци, които ще възприемат своята идентичност като застрашена от салафитските и шериатските гета, от неразбираемото за тях религиозно мотивирано насилие и нежелание да бъдат възприети европейските ценности от една част от мюсюлманите, преселили се на Запад. Така едно екстремистко малцинство ще засегне две мнозинства – и коренните европейци, и мнозинството граждани с мюсюлманска идентичност", смята Симеон Евстатиев.

Политици, готови да се възползват от това, не липсват. На фона на призивите за национално единение в лицето на трагедията, лидерът на крайнодесния Национален фронт Марин льо Пен не пропусна възможността да трупа активи с реплики за "отричането и лицемерието" по темата за "ислямския фундаментализъм". Германското антиислямско движение PEGIDA също не закъсня с изявленията, че случилото се в Париж потвърждава техните предупреждения, че ислямизмът е заплаха, за която традиционните партии си затварят очите.

Всичко това само сочи в колко деликатен момент за Европа дойде ударът срещу Charlie Hebdo. И отговорът ще покаже дали Старият континент може да се справи с разкъсващите  го противоречия, или те стават все по-тревожни.            

По темата работиха и Зорница Стоилова и Росен Босев

Терористични атаки в Европа през последните 20 години

"Една рисунка не може да убие никого... Екстремистите нямат нужда от никакви извинения." Думите са на легендарния карикатурист Стефан Шарбоние, известен като Шарб. На 7 януари той, заедно с още 11 души, бе разстрелян от хора, които мразят рисунките и чувството за хумор. Без никакви извинения.  

Конкретната цел на атаката бе сатиричното френско издание Charlie Hebdo, на което Шарб бе управляващ редактор. Но ударът в сърцето на Париж от викащите "Аллах акбар" нападатели порази нещо много повече. Той разклати крехкия баланс в една Европа, която има все по-голям проблем със справянето, от една страна, с нарастващата ислямофобия, подхранваща възхода на крайнодесни партии, и от друга - с радикализацията на част от мюсюлманите у дома. И рискът е, че ако опитът за екзекутиране на свободата на словото доведе до нова първосигнална "война срещу тероризма" и интерпретации в стил "сблъсък на цивилизациите", разломът в европейските общества ще става все по-дълбок.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

101 коментара
  • 1
    vxa15365434 avatar :-|
    Сатана Ликующий

    Стига глупости! Стига глупави анализи!

    Франция е най-расистката държава в Европа!

    И най-наглата!

    Никаква Ал Кайда, никаква Ислямска Държава!

    Просто от.аяние от живота там, подсилено от подигравките и богохулството!


    Ето ги фактите в статията:


    Мнозина не харесват списанието заради това, че е крайно, че е ляво, че е вулгарно... Но хората в него са тези, които най-много използват свободата на словото. По радикален, понякога глупав начин, но точно това е свободата на словото - правото да бъдеш дори глупав. Както и правото да богохулстваш",

  • geordgeo


    До коментар [#1] от "vxa15365434":

    И какво, да хванем и да се разцелуваме с тия терористи ли? Трепане им е майката, с техните камъни по техните глави, айде стига либерализъм и зачитане на човешки права.

  • 3
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq

    "Фактът, че са мюсюлмани, малко обърква нещата, защото преди да са мюсюлмани, те са маргинали, социално изключени."

    обърква? обяснява ги. маргинали? социално изключени? за нас - да. за маса правоверни обаче са шахиди, т.е. "верни свидетели-мъченици" за Аллах. не мога да разбера какво е "малкото объркване". "объркване" има, ако си хапем устните от политкоректност и не искаме да разберем, че "чистата, изначална версия на исляма" води до...това. защото всяко връщане към Корана и Сунната като основен авторитет налага употреба на калашник. такава е и повелята на Мухаммад. което иде да рече, че Коранът и Сунната са реално посланията, които ни навличат ада в задния двор.

  • 4
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq

    "ще се прехвърлят върху все по-голяма част от умерените и демократично настроени европейци, които ще възприемат своята идентичност като застрашена от салафитските и шериатските гета, от неразбираемото за тях религиозно мотивирано насилие".

    ах. а тя идентичността не е застрашена въобще. но наистина, религиозно мотивираното насилие не е неразбираемо. за онзи, който е чел Корана и Сунната. но на цитирания експерт - такива си имаме, какво да правим - не му стиска да го каже. кое "мотивира" религиозното насилие. стиска му да каже, че "войните в историята на западния свят нямат библейска нормативност". но не му стиска да каже, че случилото се има цялата подкрепа на текста на Корана и Сунната.

  • 5
    terorio avatar :-|
    terorio

    До коментар [#2] от "Жорко":

    Кого ще трепеш ? Що не вземеш да изтрепеш корумпираните политици ? Или те не заслужават да бъдат трепани ? Контролиран геноцид, съсипване на човешки и природен ресурс сигурно са леки провинения ?
    Толкова ли е сложно да се разбере, че всеки човек е Р-А-З-Л-И-Ч-Е-Н ?!?
    За всеки трябва да се съди индивидуално и според действията му. Това че "свидетелите на Йехова" в Бургас, примерно, вършат престъпления означава ли, че цялата християнска общност трябва да носи отговорност ? НЕ - всеки носи отговорност единствено и само за своите действия и бездействия !!!

  • 6
    terorio avatar :-|
    terorio

    В случая - тези, които са го извършили да си понесат отговорността, не е редно всички мюсюлмани да я поемат, заради отделни индивиди.
    И при всички други случаи трябва да е така !

  • 7
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    До коментар [#5] от "terorio":

    Като 3-ма свидетели на Йехова избият директно 12 и индиректно (поне) още 4 - 16 ЖЕРТВИ - тогава ще ги преследваме. Засега мюсюлманската сган е проблема.

  • 8
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    До коментар [#5] от "terorio":

    Много интересно, че точно това дето проповядваш - разбиране и уважение към различния ЛИПСВА в ислямската религия. Парадокс.

  • 9
    geordgeo avatar :-?
    geordgeo

    До коментар [#5] от "terorio":

    И политиците ни са за трепане, но това е друга тема. Мисля, че повечето от нормалните хора мислят като мен, защото тези терористи са част от една общност, която не иска да се интегрира, отрича западния начин на живот и неговите ценности изцяло, а ние какво - да им се кланяме, така ли?

    Ако не се затегне контролът върху тези (проблемни) общности ни предстоят много големи бъдещи проблеми, мисля, че това всички го разбират...

  • 10
    uql26355225 avatar :-|
    Noal

    До коментар [#1] от "vxa15365434":

    Ти бил ли си във Франция някога?

    Изумен съм колко толерантни и гостоприимни са французите!

    В сравнение с тях ние сме в средновековието.

    И да, въпросния вестник е вулгарен и аз лично след едно преглеждане никога повече не съм си го купувал. Обаче са напълно в правото си да богохулстват и да вулгарстват колкото си искат.

    Вместо да ги застрелям, просто не ги чета.

    Арабите (характерно и за нация като нашата (в по-малка степен) и русия) са абсолютни неблагодарници в голямата си част. Техните сънародници мечтая да избягат във Франция, а тези родени тука мразят Франция и си мислят, че някой нещо им е длъжен извън щедростта която вече е огряла тях и родителите им.

    Мисля, че превилният ход е масова депортация на араби с нередовни документи (такива са стотици хиляди). Дано се светнат, че не може само да взимаш и да се изчистят от собствените си боклуци.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK