С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
16 16 яну 2015, 17:28, 12876 прочитания

Годината на балканския дракон

Къде, как и защо Китай инвестира на Балканите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Докато Западните Балкани чакат Брюксел да композира влак за тях, Пекин вече им достави локомотиви, вагони, релси и енергия. Буквално. Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Сърбия и Черна гора отбелязаха 2014 като година на китайските инвестиции и бизнес. За Китай Балканите са врата към Европа, като бонусът е, че те още не са в ЕС и правилата на съюза не се прилагат. Европа гледа с подозрение жалоните по новия Път на коприната и се притеснява дали освен ползи китайските пари не носят и рискове за региона. Но Китай (поне засега) не е Русия.

"Докато китайските инвестиции подлежат на регулации като всички останали, а в същото време са налице реални свидетелства за руско влияние в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), мисля, че страховете спрямо Китай са пресилени", коментира за "Капитал" Андрю Макдауъл, журналист и анализатор, живеещ в Белград.


ЦИЕ за китайската дипломация е група от 16 държави. Тя включва трите прибалтийски страни Естония, Латвия и Литва, петте централноевропейски Полша, Словакия, Словения, Чехия и Унгария и петте гореизброени западнобалкански заедно с България, Румъния и Хърватия. "Поне за момента, за разлика от експанзионистична Русия, Китай има малко геополитически цели в ЦИЕ", продължава Макдауъл. Според него единственото, което засега Китай преследва конкретно на Балканите, е "да прави пари".

Лост и опорна точка

Търговският обмен между Китай и ЦИЕ за 2013 г. е 52 млрд. долара, като почти половината са минали през Полша. Същевременно търговията между ЕС и Китай достига 428 млрд. евро. Китайският президент Си Цзинпин поиска удвояване до 2020 г. Целта е амбициозна, но изкусителна и за двете страни. Европейската комисия отбелязва например, че всяка година 20 млн. нови домакинства в Китай прекрачват прага на годишен доход от 13 500 долара. Това е минимумът, след който семейство от китайската средна класа може да си позволи ключови стоки като автомобил. В същото време Китай е най-големият доставчик на ЕС с внос за 279.9 млрд. евро през 2013 г. Близо 80% от тези стоки стигат по море до пристанища като Антверп, Ротердам или Хамбург.



За едно друго ключово пристанище, Пирея, китайският държавен логистичен гигант COSCO плати през 2009 г. почти 5 млрд. евро за 35-годишна концесия на два от трите контейнерни терминала. Преди подписването на сделката гръцките медии масово цитираха тогавашния председател на COSCO Уей Дзяфу, че иска Пирея "и ще оставя всички останали европейски пристанища на мира", като оставиха досетливия читател да направи аналогия с лоста и опорната точка на древногръцкия математик Архимед. Но защо Гърция?

"Не бива да забравяме, че това стана благодарение на гръцките корабособственици, които са ключов фактор в отношенията между Атина и Пекин", казва пред "Капитал" доктор Сотирис Петропулос, преподавател по международни отношения в Пелопонеския университет и автор на книга за Китай. Днес 16% от всички кораби по света са гръцки. Те доставят 60% от стратегическия внос на Китай като суров петрол, въглища и желязна руда, припомня в. Wall Street Journal. В замяна гърците са най-големите клиенти на китайските корабостроителници.

Очевидният отговор на въпроса за избора на Пирея е изложен в насоките за отношенията на Китай с ЕС. Документът е съставен от Китайската академия за социални науки (CASS) през 2003 г. Там се съживява идеята за евразийския Път на коприната. Той трябва да свързва Китай с Европа както по суша, така и по вода. В документа Пирея е "южната врата към Европа". Пристанището е основна точка по южното трасе на новия Път на коприната. То "трябва да стане алтернатива на сега съществуващото северно трасе, което свързва Китай с Европа чрез железница и което през китайския Синцзян-уйгурски автономен район, Русия и Полша стига до Испания", посочва в статия Чжао Цзюнцзие от CASS.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

След сделки за газ и оръжие Тръмп остана доволен от визитата в Индия 2 След сделки за газ и оръжие Тръмп остана доволен от визитата в Индия

Това е най-важното партньорство за XXI век, заяви домакинът - премиерът Нарендра Моди

25 фев 2020, 1135 прочитания

Големите азиатски икономики са засегнати от коронавируса Големите азиатски икономики са засегнати от коронавируса

Епидемията може да изтрие цял процентен пункт от растежа на Китай за тази година

25 фев 2020, 1371 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Джихадисти на всеки километър

Атаките във Франция показаха, че тероризмът еволюира и борбата срещу него става все по-трудна

Още от Капитал
Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10