Годината на балканския дракон
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Годината на балканския дракон

За едно друго ключово пристанище, Пирея, китайският държавен логистичен гигант COSCO плати през 2009 г. почти 5 млрд. евро за 35-годишна концесия на два от трите контейнерни терминала. През 2014 г. там са обработени 2,5 млн. контейнера. Концесионерите искат да вдигнат капацитета му до 7,5 млн. контейнера годишно.

Годината на балканския дракон

Къде, как и защо Китай инвестира на Балканите

13035 прочитания

За едно друго ключово пристанище, Пирея, китайският държавен логистичен гигант COSCO плати през 2009 г. почти 5 млрд. евро за 35-годишна концесия на два от трите контейнерни терминала. През 2014 г. там са обработени 2,5 млн. контейнера. Концесионерите искат да вдигнат капацитета му до 7,5 млн. контейнера годишно.

© reuters


Докато Западните Балкани чакат Брюксел да композира влак за тях, Пекин вече им достави локомотиви, вагони, релси и енергия. Буквално. Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Сърбия и Черна гора отбелязаха 2014 като година на китайските инвестиции и бизнес. За Китай Балканите са врата към Европа, като бонусът е, че те още не са в ЕС и правилата на съюза не се прилагат. Европа гледа с подозрение жалоните по новия Път на коприната и се притеснява дали освен ползи китайските пари не носят и рискове за региона. Но Китай (поне засега) не е Русия.

"Докато китайските инвестиции подлежат на регулации като всички останали, а в същото време са налице реални свидетелства за руско влияние в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), мисля, че страховете спрямо Китай са пресилени", коментира за "Капитал" Андрю Макдауъл, журналист и анализатор, живеещ в Белград.

ЦИЕ за китайската дипломация е група от 16 държави. Тя включва трите прибалтийски страни Естония, Латвия и Литва, петте централноевропейски Полша, Словакия, Словения, Чехия и Унгария и петте гореизброени западнобалкански заедно с България, Румъния и Хърватия. "Поне за момента, за разлика от експанзионистична Русия, Китай има малко геополитически цели в ЦИЕ", продължава Макдауъл. Според него единственото, което засега Китай преследва конкретно на Балканите, е "да прави пари".

Лост и опорна точка

Търговският обмен между Китай и ЦИЕ за 2013 г. е 52 млрд. долара, като почти половината са минали през Полша. Същевременно търговията между ЕС и Китай достига 428 млрд. евро. Китайският президент Си Цзинпин поиска удвояване до 2020 г. Целта е амбициозна, но изкусителна и за двете страни. Европейската комисия отбелязва например, че всяка година 20 млн. нови домакинства в Китай прекрачват прага на годишен доход от 13 500 долара. Това е минимумът, след който семейство от китайската средна класа може да си позволи ключови стоки като автомобил. В същото време Китай е най-големият доставчик на ЕС с внос за 279.9 млрд. евро през 2013 г. Близо 80% от тези стоки стигат по море до пристанища като Антверп, Ротердам или Хамбург.

За едно друго ключово пристанище, Пирея, китайският държавен логистичен гигант COSCO плати през 2009 г. почти 5 млрд. евро за 35-годишна концесия на два от трите контейнерни терминала. Преди подписването на сделката гръцките медии масово цитираха тогавашния председател на COSCO Уей Дзяфу, че иска Пирея "и ще оставя всички останали европейски пристанища на мира", като оставиха досетливия читател да направи аналогия с лоста и опорната точка на древногръцкия математик Архимед. Но защо Гърция?

"Не бива да забравяме, че това стана благодарение на гръцките корабособственици, които са ключов фактор в отношенията между Атина и Пекин", казва пред "Капитал" доктор Сотирис Петропулос, преподавател по международни отношения в Пелопонеския университет и автор на книга за Китай. Днес 16% от всички кораби по света са гръцки. Те доставят 60% от стратегическия внос на Китай като суров петрол, въглища и желязна руда, припомня в. Wall Street Journal. В замяна гърците са най-големите клиенти на китайските корабостроителници.

Очевидният отговор на въпроса за избора на Пирея е изложен в насоките за отношенията на Китай с ЕС. Документът е съставен от Китайската академия за социални науки (CASS) през 2003 г. Там се съживява идеята за евразийския Път на коприната. Той трябва да свързва Китай с Европа както по суша, така и по вода. В документа Пирея е "южната врата към Европа". Пристанището е основна точка по южното трасе на новия Път на коприната. То "трябва да стане алтернатива на сега съществуващото северно трасе, което свързва Китай с Европа чрез железница и което през китайския Синцзян-уйгурски автономен район, Русия и Полша стига до Испания", посочва в статия Чжао Цзюнцзие от CASS.

Приятели мои

От Гърция най-логичният за китайците път към сърцето, джобовете и благата на Европа продължава през Македония и Сърбия до Унгария. Логиката на избора отново е очевидна. Македония и Сърбия са сред наследниците на социалистическа Югославия, която в цялата си история не се конфронтира с Китай. Съвременна Унгария пък "е сред страните, които никога не критикуват Китай за нарушаване на човешките права или за Тибет", отбелязва в своя статия изследователят Ричард Турчани от брюкселския European Institute for Asian Studies (EIAS). Пекин не забравя старите приятели и насърчава новите. През 2012 г. страната отпуска кредитна линия от 10 млрд. долара за инвестиции в инфраструктура, нови технологии и зелена енергия в страните от ЦИЕ. Парите се управляват от China Development Bank, която е под надзора на Държавния съвет на Китай. Проекти встрани от оста Пирея - Будапеща, но примамливи за Пекин, се финансират от също държавната Exim Bank of China. Разпределянето става по проста схема, която вече стана емблематична в Африка и работи бързо в жадните за свежи пари Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора. "Ясно е, че заради високия си публичен дълг балканските страни не могат сами да дадат тласък на икономиката си и едва ли могат да очакват съществена финансова подкрепа от ЕС, който на свой ред е под сериозен икономически натиск", казва пред "Капитал" професорът по международни отношения от Университета в Подгорица Филип Ковачевич. "Ето защо китайските инвестиции са добре дошли в такъв труден момент", допълва той.

Китай предоставя едновременно пари, стратегия и дори координационен механизъм за ЦИЕ към външното си министерство. Китайски държавни строителни фирми поемат модернизирането или изграждането на железопътни трасета, електроцентрали, пътища, логистични центрове и мостове на Балканите (виж инфографиката). Поръчките се възлагат без реална конкуренция. За целта Сърбия например промени през 2013 г. договора си за стратегическо партньорство с Китай. Анексът гласи, че двустранни проекти не са обект на тръжна процедура. Финансирането става с китайски кредит, покриващ или изцяло, или 85% от стойността на проекта. Заемът е с лихва от 2-2.5% при срок на погасяване 20-25 години и петгодишен гратисен период. Тези кредити обикновено се обезпечават с концесионни права.

В експресната лента

По тази схема босненската Република Сръбска възложи изграждането на няколко електроцентрали, а Сърбия ще разшири ключовата си електроцентрала "Костолац", пострадала силно при наводненията миналото лято. По десетмилиардния кредитен фонд е финансиран и най-големият засега строителен проект на Китай на Балканите - вторият мост над Дунав в Белград. По същата линия и с китайски изпълнители ще се осъществи идеята на китайския премиер Ли Къцян за "експресна лента" от Пирея до Будапеща. През декември Къцян подписа с колегите си от Сърбия и Унгария договор за изграждането на свръхскоростно железопътно трасе и автомагистрала, стигащи до Гърция. След обещаното за 2017 г. завършване на проекта пътят на китайските стоки до Европа ще се съкрати със седем дни от сегашните 24.

Същевременно страните от ЦИЕ, всяка със своите приоритети, се конкурират за частни китайски инвестиции. Така например, докато в България Huawei подменя мрежата на мобилния оператор Telenor, в Сърбия изпълни проект за безжичен интернет във влаковете, а в Унгария строи логистичен център. През 2014 г. Македония купи от Китай нови пътнически влакове с 50 млн. евро кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие. Черна гора пък договори с Exim Bank of China 809 млн. евро кредит. Той трябва да финансира амбициозния проект за черногорската отсечка на магистрала, свързваща адриатическото пристанище Бар с Белград.

Дългово робство

Заради този заем Световната банка изтегли от Черна гора кредитната си линия за 50 млн. долара с мотива, че Подгорица може да има затруднения с толкова големи дългове. Опозицията в Черна гора обвини управляващите, че "със задлъжняването към китайски държавни компании тласкат страната към дългово робство", припомня проф. Ковачевич. Според него непосредственият риск от китайското навлизане на Балканите е, ако "местните управляващи поради некомпетентност или корупция не договорят с Китай най-добрите за народите си условия".

В дългосрочен план не бива да се забравя, че "китайците имат геополитически интереси в региона като част от борбата им срещу глобалната хемегония на САЩ", допълва проф. Ковачевич. Той подчертава, че "целта на политическите и културните елити в Китай е да свържат Евразия в обща икономическа и може би политическа зона". Това ще засилва значението на Балканите и те могат да използват този стремеж на Китай "като морков, за да получат най-добрите оферти".

Насоките на Китайската академия за социални науки гласят, че проникването в Европа трябва да става постепенно и на базата на взаимен интерес. Докато засилва икономическите и културните си връзки със Стария континент, "Китай не бива да всява страх в европейските си партньори".

Колкото до евентуални притеснения в Европа, че Балканите може да се превърнат в троянски кон на Китай, те бледнеят на фона на руското влияние, смятат единодушно Макдауъл, Петропулос и Ковачевич. Китай, изглежда, е тук с прагматичната цел да прави пари, е тяхното заключение. Поне засега.

Докато Западните Балкани чакат Брюксел да композира влак за тях, Пекин вече им достави локомотиви, вагони, релси и енергия. Буквално. Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Сърбия и Черна гора отбелязаха 2014 като година на китайските инвестиции и бизнес. За Китай Балканите са врата към Европа, като бонусът е, че те още не са в ЕС и правилата на съюза не се прилагат. Европа гледа с подозрение жалоните по новия Път на коприната и се притеснява дали освен ползи китайските пари не носят и рискове за региона. Но Китай (поне засега) не е Русия.

"Докато китайските инвестиции подлежат на регулации като всички останали, а в същото време са налице реални свидетелства за руско влияние в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), мисля, че страховете спрямо Китай са пресилени", коментира за "Капитал" Андрю Макдауъл, журналист и анализатор, живеещ в Белград.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-P
    daskal1

    Разсмяхте ме с "балканския дракон". В нашия регион на това животно се вика "ламя", та внимателно...

  • 2
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Всяка инвестиция е добре дошла,в положението,в което се намираме.

  • 3
    izabell avatar :-P
    izabell

    Не е толкова важен цвета на дракона, колкото накъде ще сочи опашката му :)

  • 4
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    До коментар [#3] от "xalikarans":

    Е, накъде ще сочи устата също не е без значение. Китайците се отказаха от строителството на Африканската си "империя", явно има нова разстановка на задачите.

  • 5
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    С китайци бизнесът не е лесен. Трябва винаги да си на щрек.

  • 6
    demos avatar :-|
    demos

    Лошото е,че китайците искат държавни гаранции,за да инвестират в бедните балкански страни,каквито са Сърбия,БЮРМ,БИХ,например.

  • 7
    ss avatar :-P
    SS

    Хубаво ще е с инвестицийте у нас да върви и по един Чайна Таун !

    Щото иначе трябва да набират работна ръка из махалите !!!

  • 8
    romolus avatar :-P
    Додо

    До коментар [#5] от "qvb21311044":

    Абсолютно вярно. И безплатен обяд няма. Обикновено представят сметката съвсем леко и с известен финес дори :)
    И те заболява главата когато видиш какво пише на нея :)

  • 9
    comandante avatar :-|

    Търговският обмен между Китай и ЦИЕ за 2013 г. е 52 млрд. долара, като почти половината са минали през Полша.
    ____________
    При тези новини китайците по-добре китайците да купят БДЖ за 50млрд от колкото германците за жълти стинки?
    Ако има някой с акъл в ГЕРБ и Реформаторите ще им даде голям фандък да си направят летища , гари , логистични центрове , пристанища и всякакви логистични центрове да се чувстват удобно тук както дадоха на немските бакали 100% градис земеделска земя да си направят складове за евтин полски зарзават и китайски шушляци край Елин Пелин !

  • 10
    koralsky avatar :-|
    koralsky

    в с.Столник,а ,хахаха.Тия магазинчета не са ли фалирали още


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK