Годината на балканския дракон

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Докато Западните Балкани чакат Брюксел да композира влак за тях, Пекин вече им достави локомотиви, вагони, релси и енергия. Буквално. Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Сърбия и Черна гора отбелязаха 2014 като година на китайските инвестиции и бизнес. За Китай Балканите са врата към Европа, като бонусът е, че те още не са в ЕС и правилата на съюза не се прилагат. Европа гледа с подозрение жалоните по новия Път на коприната и се притеснява дали освен ползи китайските пари не носят и рискове за региона. Но Китай (поне засега) не е Русия.

"Докато китайските инвестиции подлежат на регулации като всички останали, а в същото време са налице реални свидетелства за руско влияние в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), мисля, че страховете спрямо Китай са пресилени", коментира за "Капитал" Андрю Макдауъл, журналист и анализатор, живеещ в Белград.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

ЦИЕ за китайската дипломация е група от 16 държави. Тя включва трите прибалтийски страни Естония, Латвия и Литва, петте централноевропейски Полша, Словакия, Словения, Чехия и Унгария и петте гореизброени западнобалкански заедно с България, Румъния и Хърватия. "Поне за момента, за разлика от експанзионистична Русия, Китай има малко геополитически цели в ЦИЕ", продължава Макдауъл. Според него единственото, което засега Китай преследва конкретно на Балканите, е "да прави пари".

Лост и опорна точка

Търговският обмен между Китай и ЦИЕ за 2013 г. е 52 млрд. долара, като почти половината са минали през Полша. Същевременно търговията между ЕС и Китай достига 428 млрд. евро. Китайският президент Си Цзинпин поиска удвояване до 2020 г. Целта е амбициозна, но изкусителна и за двете страни. Европейската комисия отбелязва например, че всяка година 20 млн. нови домакинства в Китай прекрачват прага на годишен доход от 13 500 долара. Това е минимумът, след който семейство от китайската средна класа може да си позволи ключови стоки като автомобил. В същото време Китай е най-големият доставчик на ЕС с внос за 279.9 млрд. евро през 2013 г. Близо 80% от тези стоки стигат по море до пристанища като Антверп, Ротердам или Хамбург.



За едно друго ключово пристанище, Пирея, китайският държавен логистичен гигант COSCO плати през 2009 г. почти 5 млрд. евро за 35-годишна концесия на два от трите контейнерни терминала. Преди подписването на сделката гръцките медии масово цитираха тогавашния председател на COSCO Уей Дзяфу, че иска Пирея "и ще оставя всички останали европейски пристанища на мира", като оставиха досетливия читател да направи аналогия с лоста и опорната точка на древногръцкия математик Архимед. Но защо Гърция?

"Не бива да забравяме, че това стана благодарение на гръцките корабособственици, които са ключов фактор в отношенията между Атина и Пекин", казва пред "Капитал" доктор Сотирис Петропулос, преподавател по международни отношения в Пелопонеския университет и автор на книга за Китай. Днес 16% от всички кораби по света са гръцки. Те доставят 60% от стратегическия внос на Китай като суров петрол, въглища и желязна руда, припомня в. Wall Street Journal. В замяна гърците са най-големите клиенти на китайските корабостроителници.

Очевидният отговор на въпроса за избора на Пирея е изложен в насоките за отношенията на Китай с ЕС. Документът е съставен от Китайската академия за социални науки (CASS) през 2003 г. Там се съживява идеята за евразийския Път на коприната. Той трябва да свързва Китай с Европа както по суша, така и по вода. В документа Пирея е "южната врата към Европа". Пристанището е основна точка по южното трасе на новия Път на коприната. То "трябва да стане алтернатива на сега съществуващото северно трасе, което свързва Китай с Европа чрез железница и което през китайския Синцзян-уйгурски автономен район, Русия и Полша стига до Испания", посочва в статия Чжао Цзюнцзие от CASS.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Приятели мои"