Янис Драгасакис: Ако ни изнудват, няма да бездействаме
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Янис Драгасакис: Ако ни изнудват, няма да бездействаме

Янис Драгасакис: Ако ни изнудват, няма да бездействаме

Икономистът и депутат от "Сириза" пред "Капитал"

15754 прочитания

© Юлия Дамянова


Колко често мислите за 26 януари – денят след парламентарните избори в Гърция, които вашата партия се очертава да спечели?

За този ден започнахме да работим още през 2012 г., така че се чувстваме готови. Готови са вече и първите закони, които смятаме да прокараме през парламента. Програмата ни за действие е много подробна. Има само едно нещо, с което все още трябва да се справим – преговорите за гръцкия дълг. Ако не беше това, щяхме да започнем работа още в деня след изборите. Сега обаче първо трябва да разрешим въпроса с преговорите.

По какъв начин искате да преструктурирате дълга? Сега той възлиза на 175% от БВП и това е непосилно за гръцката икономика. Какъв процент смятате за устойчив?

"Сириза" смята, че кризата, в която Гърция се намира, е криза на цялата система – на политиката и капитала в страната. Именно затова ние започнахме да говорим за преструктуриране на икономиката още преди кризата, преди 2009 г. Искам да подчертая това, за да опровергая слуховете, че "Сириза" си затваря очите пред вътрешните причини за краха. Депутат съм от дълги години и много преди идването на Тройката (кредиторите от МВФ, ЕС и ЕЦБ - бел. ред.) говорех именно за тези наши проблеми – данъчната система, държавната администрация и корупцията.

Въпросът с гръцкия дълг е дали той е устойчив и ако не е, какво е решението. Иначе няма да можем да продължим напред – пазарите не ни вярват и икономиката не може да расте. За да се споразумеем с кредиторите за устойчивостта на дълга, ние всъщност влизаме в процес на преговори, за който имаме свои идеи и предложения. Но сме готови да изслушаме какво има да каже и другата страна.

Проблемът всъщност е много по-дълбок. Гърция плаща на кредиторите си от първичния бюджетен излишък, който е изчислен да бъде 4.5 % до 2020 г. и по-късно да се качи до 7%. С такъв първичен излишък обаче няма възможност да се прави кой знае колко много, освен да се издължаваме на кредиторите. Изплащането на дълга трябва да бъде свързано с ръста на икономиката.

Какво е контрапредложението на "Сириза"?

Преди преструктурирането на дълга през 2012 г. Гърция дължеше пари на частни инвеститори - банки и хедж фондове. Сега основната част е към държавите от ЕС и европейски институции. Така европейските банки на практика успяха да стоварят гръцкия дълг върху държавния сектор. Важо е работещите хора в другите държави да разберат, че парите, които Гърция е получила до този момент, не са били използвани за нуждите на гръцкото население, а на банките. Вижте, 200 млрд. евро е дългът към държавите от еврозоната и Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF). Други 35 млрд. евро са в ръцета на ЕЦБ. Останалата малка част е на пазарите за държавни облигации и към МВФ. Всяко преструктуриране на дълга трябва да вземе предвид факта, че той се държи от различни институции, което изисква различни политики. В този смисъл, по-добре е да говорим за принципи.

И какви са вашите принципи?

Размерът на дълга трябва да бъде намален. Конкретната сума или процент са въпрос на преговори. Жизненоважно е обслужването на дълга да се свърже с икономическия ръст. Ако той върви нагоре, ние ще плащаме по-високи вноски. Подобен принцип беше включен и в споразумението между Германия и Съюзниците от 1953 г. Това позволи на Германия да изплати дълга си, но в същото време да постигне икономически ръст.

Преструктурирането на гръцката икономика трябва да бъде финансирано. Проблемът е, че състояние й е като след война – 25% от икономиката е унищожена. Това е пряко свързано с механизмите за финансиране на европейско ниво и не е чисто гръцки проблем. Той е европейски, и по-специално южноевропейски. Гърция е екстремен случай, но трябва да отворим дискусия, в която да включим и други европейски страни.

Каква да бъде тази дискусия?

Ако приемем, че нивото на публичния дълг е 60% от БВП, както е записано в критериите от Маастрихт, и ние не се противопоставяме на това правило, има нужда от европейски план за възстановяване, така че всички страни членки да могат да свалят дълга си до 60%, без това да доведе до разпад на обществото. Настояваме за европейска конференция за дълга. Ирландският финансов министър например подкрепя идеята за такава конференция.

Но какво точно предлага "Сириза"?

Предлагаме европейска конференция за дълга, която да се заеме с проблема на общоевропейско ниво, а не само на Гърция. И да се търси решение на проблема, без да се натоварват данъкоплатците. В академичните кръгове има големи дебати по този въпрос. Ако не успеем да убедим европейските си партньори да организираме такава конференция, ще се обърнем към гръцко решение за гръцкия дълг.

Тоест смятате да се откажете от логиката на първичния бюджетен излишък?

Не, програмата ни предвижда балансиран бюджет и ниво на първичния излишък, което е реалистично. Искаме в продължение на няколко години да използваме онова, което остане от първичния излишък, за инвестиции, а не за плащане към кредиторите. Имаме нужда от ръст, а първичният излишък сега идва от данъци и съкращаване на разходите. Ние сме за частни инвестиции, но за да привлечеш такива, трябва да се преодолеят проблемите на държавната инфраструктура.

На европейско ниво предлагаме също публичните инвестиции да не бъдат включвани в изчисляването на бюджетния дефицит. Искаме също програма за растеж на европейско ниво, която да се финансира от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). И вместо сегашния дебат за монетарно количествено облекчаване без гаранции, че парите ще отидат за инвестиции, да се изработи механизъм за количествено облекчаване пряко за инвестиции и развитие за цяла Европа.

Как може да стане това?

Един начин да се направи това е чрез заеми от ЕИБ, като тя издава облигации, които ЕЦБ да изкупува, за да се поддържа нисък лихвен процент. Това, което смятаме да направим, е да убедим европейските си партньори, че имаме нужда от пространство за маневриране, за да рестартираме гръцката икономика, да я накараме отново да заработи, да извършим реформите, които обсъждаме от толкова време. Така на европейските ни партньори няма да им се налага да се връщат и да ни помагат да рефинансираме дълга си към тях, като ни дават нови заеми.

Колко от гръцкия дълг бихте отписали, ако имахте възможност?

В академичната литература няма единодушно мнение за конкретен процент. Много страни, например Украйна и Аржентина, банкрутираха с далеч по-нисък на дълга от гръцкия. Въпросът е не само какъв е дългът, но и какви са перспективите за развитие. Вземете Гърция. В продължение на години дългът ни беше около 100%, но тогава бяхме в период на растеж. През 2001 г. написах статия за това, че трябва да намалим дълга до 80%, което по онова време беше напълно реалистично. Вместо това ние организирахме олимпиада.

Говори се, че "Сириза" ше поиска от ЕС шестмесечна пауза от програмата за икономии. Защо мислите, че ще я получите?

Това не е официална позиция, а само дискусия. На бюрото си винаги държа графика на задълженията на Гърция към кредиторите по месеци (показва ламиниран лист А4 – бел. ред.). В червено са задълженията към ЕЦБ. Виждате, че до юли тази година нямаме сериозни проблеми. Можем да се разплатим с ЕЦБ и МВФ, като увеличим обема на държавните облигации, които продаваме на вътрешния пазар. Бихме могли също да помолим МВФ да замрази плащанията за няколко месеца. Ако до юли не се споразумеем обаче, тогава имаме проблем. Сумата, която имаме от първичния излишък за миналата година, ще отиде автоматично в банкова сметка, откъдето тегли МВФ. Плащанията през юли и август трябва да се извършат с парите, които бихме получили от европейските си партньори, след като приключи процесът на ревизия на досегашните мерки по споразумението с тях. Тоест те ни дават пари назаем, за да плащаме заемите си към тях. Така че, ако стигнем до този момент без споразумение, ние няма да можем да извършим плащанията и тогава вероятно ще има нова криза.

Можете ли да си представите ЕС да каже "не" на "Сириза"?

Да. Всяка страна членка може да бъде докарана от останалите в трудно положение и унижена, ако партньорите й пожелаят да направят това. В същото време дори малка страна може да причини големи щети. Въпросът е каква Европа искаме. Искаме ли взаимно да се унищожим? Няма да бездействаме, ако изнудват страната ни. Става въпрос за изнудването на гърците и техния демократичен избор. Как ще реагират хората в други страни като Испания, Португалия и Италия на едно такова антидемократично поведение? И кой ще спечели от това? Европа или крайната десница и Марин льо Пен? Именно затова не искаме да прибягваме към едностранни действия.

Лидерът на "Сириза" Алексис Ципрас е едва на 40 години и няма никакъв опит в държавното управление. Защо мислите, че партията ще е по-успешна от предшествениците си?

Гърция беше съсипана от много опитни политици. Сега имаме нужда от млади хора с желание да опитат нещо ново.

Говори се, че вие ще сте новият гръцки финансов министър...

Собственик съм на малко парче земя извън Атина и по-скоро бих искал да стана фермер. Но понеже съм дисциплиниран член на партията, ще направя всичко, което тя поиска от мен.

Профил

Янис Драгасакис от "Сириза" сам отваря високата двойна дървена врата към кабинета си на втория етаж в сградата на гръцкия парламент. Радикално лявата формация продължава да води в социологическите проучвания преди извънредния парламентарен вот на 25 янаури. Драгасакис, за когото се говори, че може да е следващият гръцки финансов министър, не пести усмивки. Облечен в сива риза без вратовръзка и просто черно сако, той се държи непринудено, говори бавно и обяснява търпеливо – като университетски професор. Това не е случайно. От години Драгасакис съчетава работата си като народен представител с академичното поприще. Икономист по образование и професия, доскоро той беше и един от говорителите на вече саморазпусналия се гръцки парламент. Роден през 1947 г. на остров Крит, Драгасакис е един от малкото партийни функционери на "Сириза" с опит. За разлика от лидера на формацията, 40-годишният Алексис Ципрас, Драгасакис е работил в частния сектор. Като студент е участвал в борбата срещу диктатурата в Гърция, по-късно става един от водещите членове на Гръцката комунистическа партия ККЕ, преди да се присъедини към "Сириза". В парламента като народен представител е от 1989 г. насам.

Колко често мислите за 26 януари – денят след парламентарните избори в Гърция, които вашата партия се очертава да спечели?

За този ден започнахме да работим още през 2012 г., така че се чувстваме готови. Готови са вече и първите закони, които смятаме да прокараме през парламента. Програмата ни за действие е много подробна. Има само едно нещо, с което все още трябва да се справим – преговорите за гръцкия дълг. Ако не беше това, щяхме да започнем работа още в деня след изборите. Сега обаче първо трябва да разрешим въпроса с преговорите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

27 коментара
  • 1
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    На гърците дълга им беше вече веднъж намален с около 100 млрд евро.Но те са толкова нагли,че и останолото не искат да платят.Ами така е съседи,хубаво е да харчим,но трябва да мислим,че това са чужди пари и ще трябва да се връщат.

  • 2
    pipera avatar :-?
    Пипера е много лют

    фрау Меркел каза, че очаква да изпълнявате задълженията си и договорките в сегашния им вид. Старогръцки легенди и митове едва ли ще минават

  • 3
    vdvdvd avatar :-|
    .!.

    Този горе долу казва "дайте да печатаме пари докато дълга ни се заличи, за да можем още 20 години да паразитираме на гърба на Европа (основно Германия)".

    Аз като данъкоплатец в ЕС съм против, който е ял и пил да си плаща сметката!

    ПС Само на мен ли "икономист и депутат от Сириза" ми звучи като оксиморон?

  • 4
    antipa avatar :-?
    D-r D

    До коментар [#1] от "rosiraycheva50._":
    До коментар [#3] от ".!.":

    Гърците се борят и се готвят да отстояват в процес на преговори националния си интерес .
    Толкова ли това понятие ви е станало непонятно?

    Или българската приказка: "не е важно на мен да е добре, а на съседа да му е зле" се е превърнала в наша национална кауза?

  • 5
    petergriffin avatar :-|
    petergriffin

    До коментар [#4] от "D-r D":

    Какъв национален интерес бе брат, тва тяхното е брутална арогантност.И не ми минавай с приказките за "на другия да му е зле".Вече и на малките деца е ясно, че наглите гърци искат само да цоцат.

    Това, че искам да не харчат безразборно общите европейски кинти, не значи, че искам да страдат.Просто искам да не паразитират на наш гръб.

  • 6
    vdvdvd avatar :-|
    .!.

    До коментар [#4] от "D-r D":

    Ами да бе, аз напълно го разбирам, те .като нация цоцат от 3 десетилетия от цяла европа.

    Ама аз не съм грък, не взимам държавна пенсия, не съм на работа в гръцката държавна администрация.

    Моя национален интерес е да не цоцат и от наште данъци!

  • 7
    bombov_saruiar avatar :-|
    bombov_saruyar

    Предлагам не само да им опростят дълговете но и да ги захранят стабилно, за да им тръгне икономиката а после е лесно - по-високи заплати - по-високи приходи и т.н.

  • 8
    i_petrov avatar :-|
    i_petrov

    Не е зле господина да стане фермер за да научи точно колко струва производството на един литъл мляко или един килограм мандаринил
    И тогава да му се изясни какво го чака без златен брюкселски дъжд.

  • 9
    high avatar :-|
    bee

    До коментар [#2] от "Пипера е много лют":

    Гърците не са като нас да отговарят с "йес" на всичко брюкселско, с готовност да да изпълняват всякакви анти-народни политики или каквото някой в Брюксел или Берлин се е сетил. Те са патриоти и изобщо не ги интересува какво мисли др. Меркел. Гледат си интереса, дори и за чужда сметка и така трябва да бъде, защото всички държави го правят, без нас и нашите продажни и некомпетентни политици. Жалко е, че нямаме политици като тях. Иначе нямаше България да е по-зле от "фалиралата" Гърция.

  • 10
    daaam avatar :-|
    daam

    Сириза е ужасът на Гърция. Ако, те спечелят страната вече ще затъне


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK