С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
27 17 яну 2015, 17:47, 15505 прочитания

Янис Драгасакис: Ако ни изнудват, няма да бездействаме

Икономистът и депутат от "Сириза" пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Колко често мислите за 26 януари – денят след парламентарните избори в Гърция, които вашата партия се очертава да спечели?

За този ден започнахме да работим още през 2012 г., така че се чувстваме готови. Готови са вече и първите закони, които смятаме да прокараме през парламента. Програмата ни за действие е много подробна. Има само едно нещо, с което все още трябва да се справим – преговорите за гръцкия дълг. Ако не беше това, щяхме да започнем работа още в деня след изборите. Сега обаче първо трябва да разрешим въпроса с преговорите.


По какъв начин искате да преструктурирате дълга? Сега той възлиза на 175% от БВП и това е непосилно за гръцката икономика. Какъв процент смятате за устойчив?

"Сириза" смята, че кризата, в която Гърция се намира, е криза на цялата система – на политиката и капитала в страната. Именно затова ние започнахме да говорим за преструктуриране на икономиката още преди кризата, преди 2009 г. Искам да подчертая това, за да опровергая слуховете, че "Сириза" си затваря очите пред вътрешните причини за краха. Депутат съм от дълги години и много преди идването на Тройката (кредиторите от МВФ, ЕС и ЕЦБ - бел. ред.) говорех именно за тези наши проблеми – данъчната система, държавната администрация и корупцията.

Въпросът с гръцкия дълг е дали той е устойчив и ако не е, какво е решението. Иначе няма да можем да продължим напред – пазарите не ни вярват и икономиката не може да расте. За да се споразумеем с кредиторите за устойчивостта на дълга, ние всъщност влизаме в процес на преговори, за който имаме свои идеи и предложения. Но сме готови да изслушаме какво има да каже и другата страна.



Проблемът всъщност е много по-дълбок. Гърция плаща на кредиторите си от първичния бюджетен излишък, който е изчислен да бъде 4.5 % до 2020 г. и по-късно да се качи до 7%. С такъв първичен излишък обаче няма възможност да се прави кой знае колко много, освен да се издължаваме на кредиторите. Изплащането на дълга трябва да бъде свързано с ръста на икономиката.

Какво е контрапредложението на "Сириза"?

Преди преструктурирането на дълга през 2012 г. Гърция дължеше пари на частни инвеститори - банки и хедж фондове. Сега основната част е към държавите от ЕС и европейски институции. Така европейските банки на практика успяха да стоварят гръцкия дълг върху държавния сектор. Важо е работещите хора в другите държави да разберат, че парите, които Гърция е получила до този момент, не са били използвани за нуждите на гръцкото население, а на банките. Вижте, 200 млрд. евро е дългът към държавите от еврозоната и Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF). Други 35 млрд. евро са в ръцета на ЕЦБ. Останалата малка част е на пазарите за държавни облигации и към МВФ. Всяко преструктуриране на дълга трябва да вземе предвид факта, че той се държи от различни институции, което изисква различни политики. В този смисъл, по-добре е да говорим за принципи.

И какви са вашите принципи?

Размерът на дълга трябва да бъде намален. Конкретната сума или процент са въпрос на преговори. Жизненоважно е обслужването на дълга да се свърже с икономическия ръст. Ако той върви нагоре, ние ще плащаме по-високи вноски. Подобен принцип беше включен и в споразумението между Германия и Съюзниците от 1953 г. Това позволи на Германия да изплати дълга си, но в същото време да постигне икономически ръст.

Преструктурирането на гръцката икономика трябва да бъде финансирано. Проблемът е, че състояние й е като след война – 25% от икономиката е унищожена. Това е пряко свързано с механизмите за финансиране на европейско ниво и не е чисто гръцки проблем. Той е европейски, и по-специално южноевропейски. Гърция е екстремен случай, но трябва да отворим дискусия, в която да включим и други европейски страни.

Каква да бъде тази дискусия?

Ако приемем, че нивото на публичния дълг е 60% от БВП, както е записано в критериите от Маастрихт, и ние не се противопоставяме на това правило, има нужда от европейски план за възстановяване, така че всички страни членки да могат да свалят дълга си до 60%, без това да доведе до разпад на обществото. Настояваме за европейска конференция за дълга. Ирландският финансов министър например подкрепя идеята за такава конференция.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Запали се ракетата на кандидата за "бронзов медал" при частните орбитални полети Запали се ракетата на кандидата за "бронзов медал" при частните орбитални полети

Космическата компания Firefly Aerospace вероятно няма да извърши премиерно изстрелване в през април, както планираше

24 яну 2020, 792 прочитания

Маневрите на Путин: Той си тръгва, за да остане 2 Маневрите на Путин: Той си тръгва, за да остане

Руският президент не мисли да изпуска властта през 2024 г., а да си запази лостове за влияние и да си намери друга силна роля в новата политическа схема

24 яну 2020, 688 прочитания

24 часа 7 дни
Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Сирийската криза влиза в 2015 г. без изгледи за приключване

На 26 януари в Москва ще се проведат поредните мирни преговори

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10