Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
27 17 яну 2015, 17:47, 15583 прочитания

Янис Драгасакис: Ако ни изнудват, няма да бездействаме

Икономистът и депутат от "Сириза" пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Колко често мислите за 26 януари – денят след парламентарните избори в Гърция, които вашата партия се очертава да спечели?

За този ден започнахме да работим още през 2012 г., така че се чувстваме готови. Готови са вече и първите закони, които смятаме да прокараме през парламента. Програмата ни за действие е много подробна. Има само едно нещо, с което все още трябва да се справим – преговорите за гръцкия дълг. Ако не беше това, щяхме да започнем работа още в деня след изборите. Сега обаче първо трябва да разрешим въпроса с преговорите.


По какъв начин искате да преструктурирате дълга? Сега той възлиза на 175% от БВП и това е непосилно за гръцката икономика. Какъв процент смятате за устойчив?

"Сириза" смята, че кризата, в която Гърция се намира, е криза на цялата система – на политиката и капитала в страната. Именно затова ние започнахме да говорим за преструктуриране на икономиката още преди кризата, преди 2009 г. Искам да подчертая това, за да опровергая слуховете, че "Сириза" си затваря очите пред вътрешните причини за краха. Депутат съм от дълги години и много преди идването на Тройката (кредиторите от МВФ, ЕС и ЕЦБ - бел. ред.) говорех именно за тези наши проблеми – данъчната система, държавната администрация и корупцията.

Въпросът с гръцкия дълг е дали той е устойчив и ако не е, какво е решението. Иначе няма да можем да продължим напред – пазарите не ни вярват и икономиката не може да расте. За да се споразумеем с кредиторите за устойчивостта на дълга, ние всъщност влизаме в процес на преговори, за който имаме свои идеи и предложения. Но сме готови да изслушаме какво има да каже и другата страна.



Проблемът всъщност е много по-дълбок. Гърция плаща на кредиторите си от първичния бюджетен излишък, който е изчислен да бъде 4.5 % до 2020 г. и по-късно да се качи до 7%. С такъв първичен излишък обаче няма възможност да се прави кой знае колко много, освен да се издължаваме на кредиторите. Изплащането на дълга трябва да бъде свързано с ръста на икономиката.

Какво е контрапредложението на "Сириза"?

Преди преструктурирането на дълга през 2012 г. Гърция дължеше пари на частни инвеститори - банки и хедж фондове. Сега основната част е към държавите от ЕС и европейски институции. Така европейските банки на практика успяха да стоварят гръцкия дълг върху държавния сектор. Важо е работещите хора в другите държави да разберат, че парите, които Гърция е получила до този момент, не са били използвани за нуждите на гръцкото население, а на банките. Вижте, 200 млрд. евро е дългът към държавите от еврозоната и Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF). Други 35 млрд. евро са в ръцета на ЕЦБ. Останалата малка част е на пазарите за държавни облигации и към МВФ. Всяко преструктуриране на дълга трябва да вземе предвид факта, че той се държи от различни институции, което изисква различни политики. В този смисъл, по-добре е да говорим за принципи.

И какви са вашите принципи?

Размерът на дълга трябва да бъде намален. Конкретната сума или процент са въпрос на преговори. Жизненоважно е обслужването на дълга да се свърже с икономическия ръст. Ако той върви нагоре, ние ще плащаме по-високи вноски. Подобен принцип беше включен и в споразумението между Германия и Съюзниците от 1953 г. Това позволи на Германия да изплати дълга си, но в същото време да постигне икономически ръст.

Преструктурирането на гръцката икономика трябва да бъде финансирано. Проблемът е, че състояние й е като след война – 25% от икономиката е унищожена. Това е пряко свързано с механизмите за финансиране на европейско ниво и не е чисто гръцки проблем. Той е европейски, и по-специално южноевропейски. Гърция е екстремен случай, но трябва да отворим дискусия, в която да включим и други европейски страни.

Каква да бъде тази дискусия?

Ако приемем, че нивото на публичния дълг е 60% от БВП, както е записано в критериите от Маастрихт, и ние не се противопоставяме на това правило, има нужда от европейски план за възстановяване, така че всички страни членки да могат да свалят дълга си до 60%, без това да доведе до разпад на обществото. Настояваме за европейска конференция за дълга. Ирландският финансов министър например подкрепя идеята за такава конференция.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

САЩ изтеглят самолетоносача си от Близкия изток заради пандемията 4 САЩ изтеглят самолетоносача си от Близкия изток заради пандемията

USS Harry Truman вероятно ще замени поразения от коронавирус USS Theodore Roosevelt в Тихия океан

5 апр 2020, 1683 прочитания

Могат ли тестовете за антитела да рестартират икономиките и живота 2 Могат ли тестовете за антитела да рестартират икономиките и живота

Германия и други страни се надяват скоро да върнат на работа хората с имунитет към Covid-19 с помощта на бързите тестове. За сега обаче е проблем е да се намерят достатъчно надеждни тестове

5 апр 2020, 1795 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Сирийската криза влиза в 2015 г. без изгледи за приключване

На 26 януари в Москва ще се проведат поредните мирни преговори

Още от Капитал
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Бизнес на градус

Моментният недостиг на спирт вече изглежда преодолян, като по складовете има над 4 млн. литра. Цената на литър спирт обаче е 3 пъти по-висока отпреди пандемията

Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10