Сирийската криза влиза в 2015 г. без изгледи за приключване
На 26 януари в Москва ще се проведат поредните мирни преговори
Капитал
Дванадесетте месеца между първия кръг преговори на мирната конференция "Женева 2" през януари 2014 г. и планираните за 26 януари тази година преговори в Москва се оказаха най-смъртоносните от началото на сирийската криза преди четири години, пише британската ВВС.
По това време миналата година сирийците имаха големи надежди за международната конференция. Подкрепени от ООН, САЩ и Русия, разговорите в Женева предлагаха шанс за спиране на кръвопролитията. Но не се получи – почти 6000 души бяха убити в Сирия, докато представителите на правителството и опозицията не успяха да постигнат съгласие дори върху дневния ред на дискусиите. Още 70 000 души бяха убити до края на годината. Тогавашният посредник на ООН за Сирия Лахдар Брахими се извини на сирийския народ за провала на преговорите и няколко месеца по-късно подаде оставка.
Печеливши и губещи
Миналата година бе година на загуби и разочарования за опозицията и на победи за президента Башар ал Асад, но на прекалено висока цена за цивилното население. Правителството твърдеше, че провежда политика на "спиране на огъня по места", докато всъщност използваше тактиката "умри от глад или се предай" като начин да подчини жителите в контролираните от бунтовниците области. Тригодишната обсада на Стария град на Хомс от страна на режима бе вдигната едва след споразумение с посредничеството на Иран, свързано с освобождаване на ирански бойци, държани от бунтовническия "Ислямски фронт" на север.
Малко след това друг контролиран от бунтовниците район на Хомс – Ал Уаер, където хиляди цивилни бежанци бяха потърсили подслон, попадна под атака. Хомс някога бе база на сирийската опозиция, но сега Ал Уаер е последният район там, държан от бунтовниците. В областта на столицата Дамаск също бе вдигната обсадата на режима, но бе подновена малко по-късно.
Брахими заяви, че предложението за спиране на огъня от страна на сирийското правителство е част от военен, а не мирен план на Дамаск. Асад изпраща едно послание, а именно че накрая той ще победи и няма място за компромиси. Това бе очевидно на парламентарните избори през 2012 г., както и на президентския вот през 2014 г., който Асад спечели убедително. Мнозина биха спорили, че президентът не би оцелял без подкрепата на Русия и Иран, като Техеран е начело на сирийската военна стратегия, изпратил е наземни сили и подпомага финансово Дамаск.
Но докато Асад се вижда като победител и се опитва да възстанови контрола си над Сирия, се появява трети играч, който обявява и правителството, и бунтовниците за свои врагове. Групировката "Ислямска държава" обяви халифат в областите, които контролира в Сирия и съседен Ирак. Нейният възход ознаменува ново поражение за сирийските бунтовници и сега те трябва да се сражават на два фронта.
Въпреки че джихадистката група представлява заплаха в Сирия, откакто обяви съществуването си в страната в началото на 2013 г., силите на режима не успяха да атакуват нейните бази на север, особено в град Рака. Водената от САЩ коалиция поде въздушни удари срещу нея през септември, след като трима западни заложници бяха обезглавени от групировката и тя започна офанзива срещу населения предимно с етнически кюрди град Кобане. До този момент "Ислямска държава" вече бе обезглавила няколкостотин сирийци, но това не накара международната общност да се задейства.
Без особени надежди
В първата седмица на американските удари по групировката силите на Асад предприеха близо 600 удара по контролираните от бунтовниците области. Повечето жертви бяха цивилни, което само допринесе за чувството на много сирийци, че са изоставени.
Сега светът следи дали планът на новия посредник на ООН за Сирия Стафан де Мистура за спиране на огъня на места или за "замразени зони" може да бъде приведен в действие. Но за да проработи, е необходимо както съдействие от страна на Асад, така и постигане на съгласие сред всички бунтовнически сили. Русия ще домакинства новите мирни преговори този месец между сирийското правителство и някои елементи на опозицията. Но критиците не се надяват на особени резултати.
Междувременно обикновените сирийци са изгубили сили, вяра и надежда. Тяхна цел стана получаването на виза за Европа или опасното прекосяване на морето на претъпкани лодки.
