Нова гръцка драма
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нова гръцка драма

Нова гръцка драма

Победата на СИРИЗА може да не доведе до крах на единната валута, но е доказателство за обезпокоителни процеси в ЕС

15423 прочитания

© Marko Djurica


За автора

Валентин Попов е докторант в Русенския университет "Ангел Кънчев". Научните му интереси са свързани с международните отношения и европейската интеграция.

Ако можем да опишем с няколко думи извънредните парламентарни избори, които се състояха в Гърция в неделя, то това е очаквана развръзка. Крайнолявото движение СИРИЗА, водено от Алексис Ципрас, което желае да прекрати болезнените реформи, наложени от кредиторите, и да въведе широк пакет от социални придобивки, получи приблизително 36% от гласовете, втори останаха досегашните управляващи от "Нова демокрация". Трета е крайнодясната "Златна Зора" с малко над 6%, а другите партии, които влизат в гръцкия парламент, са партия "Потами", Комунистическата партия на Гърция, движението "Независими гърци" и ПАСОК. Тези данни окончателно затвърдиха разбиването на хегемонията на двете основни партии – ПАСОК и "Нова демокрация".

Изненадващо или не, пазарите не показаха признаци на шок и ужас. Въпреки че еврото спадна в понеделник, то успя да възстанови частично своите позиции. Това може да се обясни с новите мерки на ЕЦБ, както и с някои данни за бизнес климата в Германия, които подействаха успокояващо на инвеститорите и успяха да изместят фокуса от победата на крайната левица в Атина. Друго възможно обяснение е, че пазарите вече бяха калкулирали политическата нестабилност в Гърция. Европейската валута така или иначе е на дъното спрямо долара от началото на годината и възможностите за по-дълбок спад вече малко или много са достигнати.

Европейските политици също реагираха умерено. Еврокомисарият по икономическите въпроси Пиер Московиси демонстрира спокойствие след изборите и увереност в силата на ЕС. В свое изказване германският канцлер Ангела Меркел напомни на гърците за поетите от тях ангажименти, но и в нейната реакция вече не се усеща тревога. Мерките, предприети от ЕС след голямата криза в еврозоната през периода 2010-2012 г., ако не друго, дават надежда, че единната европейска валута ще издържи и това препятствие.

Гледай Атина, мисли за Европа

Победата на СИРИЗА и сформирането на ново гръцко правителство в коалиция с дясната "Независими гърци" може би няма да доведе до разпад на еврозоната. Дори прогнозите за гръцки отказ от еврото звучат прекалено крайно. Но триумфът на СИРИЗА разкрива една опасна тенденция, която си пролича още на изборите за Европейски парламент миналата година и която все повече набира сила на Стария континент. Това е възходът на крайните политически формации.

Един бегъл поглед върху изборните резултати в Гърция разкрива нещо много плашещо – в новия гръцки парламент има цели четири формации, които са в крайния политически спектър. От една страна са крайнолевите СИРИЗА и Комунистическа партия на Гърция, а от друга - крайнодясната "Златна зора" и "Независими гърци", която също има националистически уклон.

Тази конфигурация предвещава много трудно управление за коалицията, която ще бъде чувствителна към всякакви политически турбуленции – вътрешни и външни. В крайна сметка именно тази фрагментирана политическа обстановка доведе до извънредните парламентарни избори. За новия премиер Ципрас за момента можем да кажем само няколко неща – той е нестандартен (отказа да се закълне по религиозен начин, нарушавайки традицията), амбициозен и скандален. Дали обаче ще продължи да бъде такъв вече на власт – предстои да видим.

В общоевропейски контекст изборните резултати в Гърция създават опасения, че могат да доведат до възход на други крайни формации. Не е изненадващ ентусиазмът а Марин Льо Пен във Франция, която побърза да обвини Меркел и Оланд за случващото се. В икономическия мотор на ЕС – Германия, крайните движения също се разрастват с обезпокоителен темп. Като такива могат да се посочат "Алтернатива за Германия", чийто евроскептицизъм в много отношения наподобява този на СИРИЗА. Антиислиямисткото движение PEGIDA, което се бори против мюсюлманското нашествие и мултикултурализма в Европа, вече седмици събира десетки хиляди симпатизанти по улиците на Дрезден, Берлин и други градове, особено след атаките срещу редакцията на френското издание Charlie Hebdo в началото на месеца. Във Великобритания партията на Найджъл Фараж, която също е с доста отчетливи анти-ЕС позиции, очаква добър резултат на изборите през тази година. Подобни движения съществуват и в други засегнати от европейската криза държави като Италия и Испания. На какво се дължат те?

Едно от най-честите твърдения, станало вече клише, обяснява тези политически процеси с икономическата несигурност в ЕС, както и с мерките за икономии, предписвани от Берлин, които до голяма степен са се отразили болезнено на закъсалите държави-членки. Обяснението е вярно, макар и да не казва всичко. Икономическата криза доведе до радикализация на политическата обстановка в Европа. Но тя имаше и един друг ефект – разкри много от пороците и проблемите на европейския проект. Само за няколко години станаха очевидни редица дисбаланси и противопоставяния в ЕС – север срещу юг, периферия срещу център, еврозона срещу другите страни членки и т. н. Тези разделения ги имаше и преди, но европейската криза ги направи особено видими.

Още по-големият проблем, който разкри икономическата нестабилност в Европа, е за "кризата на единността". Наскоро американската агенция за анализи "Стратфор" отбеляза в своя публикация относно новите мерки за стимулиране на европейската икономика, предприети от ЕЦБ, че до голяма степен европейската криза не е икономическа, а морална и ценностна. Различията между отделните държави членки довеждат до евроскептицизъм и ръст на национализма. Както пише "Стратфор", дори тези настроения да не доведат до разпад на ЕС и неговите институции, те ще оставят своя дълбок отпечатък върху европейската интеграция.

Сянката на Москва

По време на Студената война Гърция печелеше от своето геостратегическо положение. Именно то стана причина за приемане на страната в НАТО през 50-те години и в Европейската общност през 1981 г. Падането на Берлинската стена доведе геополитически спад на Гърция. Тя вече не беше от това значение за Запада, което беше по време на Желязната завеса. Това се отрази неблагоприятно на гръцката политика, като се има предвид, че от друга страна значението на "традиционния враг" Турция нарасна заради ситуацията в Близкия Изток.

Промяната в международната среда след 1989 г. доведе до "отпушване" на настроения, които бяха потиснати или поне не толкова силно изразени по време на Студената война и след Гражданската война в Гърция. Така например крайната левица, която днес е представена в гръцкия парламент от СИРИЗА и Комунистическата партия, започна да печели по-голямо влияние, включително и сред младата част от гръцкото общество. За тази цел е достатъчно да си спомним размириците в Атина и Солун през 2008 г. след убийството на млад анархист.

Паралелно с това популярност бележи и крайната десница, чиито изразители днес са неофашистката "Златна зора" и донякъде коалиционният партньор на СИРИЗА "Независими гърци". Макар че по-улиците на големите гръцки градове и до днес има сбивания между анархисти и фашисти, политически партиите от двата края са обединени от едно – антиевропейските настроения.

Тези тенденции се засилиха много по време на кризата, но съществуваха и отпреди. В Гърция и до днес се смята, че страната не печели достатъчно много от членството си в ЕС (макар че фактите говорят за точно обратното), а освен това широко разпространено е виждането, че страната е неприета в един съюз, чиято основа е романо-германска Европа.

Като допълнение към евроразочарованието се добавя и сериозен ръст на проруските настроения. Исторически погледнато, това не е никаква изненада. Достатъчно е да припомним, че след превземането на Константинопол от османците през 1453 г. именно Москва започва да приема себе си за наследник на Византия и за център на Православието. Победата на СИРИЗА е резултат и на тези обстоятелства. Буквално преди броени часове стана ясно, че новият гръцки премиер Ципрас е за отмяна на санкциите срещу Русия, а изданието "Украинская правда" с тревога отбеляза, че "проруска партия е спечелила изборите в Гърция."

Това обаче не е характерно само за формацията на Ципрас. Още през лятото на миналата година в медиите изтече информация, че Гърция води преговори с Русия за намаляване на санкциите, въведени от Москва срещу хранителните продукти от ЕС. Гърция страда и заради отлива на руски туристи. Резултатите от изборите в неделя разкриват опасността от това Гърция да се превърне в изразител на руските интереси в ЕС. В настоящата международна ситуация, когато обстановката в Източна Украйна отново се изостря, а в ЕС има и други гласове срещу санкциите, това не е безопасно.

Трудното правителство

Ясно е едно – трудното за новото гръцко правителство предстои. То е изправено пред два нелеки варианта – или да изпълни все пак препоръките на Тройката кредитори, което ще доведе до разочарование и масов отлив на избиратели, а вероятно и до падане от власт, или да прекрати реформите и преговорите, като рискува да изкара страната си от еврозоната, което ще доведе до икономически крах.

Не е изключен и вариант, при който кредиторите и гръцкото правителство да се споразумеят, което е и най-доброто възможно развитие. Ципрас ще трябва и много добре да балансира със своя коалиционен партньор, а може да се опита и да потърси поне частично подкрепа от други фракции в парламента, което на този етап изглежда трудно, почти невъзможно. Факт е, че пред Гърция предстоят тежки и динамични времена. Ципрас е човекът, който трябва да реши как южните ни съседи ще ги преживеят.

За автора

Валентин Попов е докторант в Русенския университет "Ангел Кънчев". Научните му интереси са свързани с международните отношения и европейската интеграция.

Ако можем да опишем с няколко думи извънредните парламентарни избори, които се състояха в Гърция в неделя, то това е очаквана развръзка. Крайнолявото движение СИРИЗА, водено от Алексис Ципрас, което желае да прекрати болезнените реформи, наложени от кредиторите, и да въведе широк пакет от социални придобивки, получи приблизително 36% от гласовете, втори останаха досегашните управляващи от "Нова демокрация". Трета е крайнодясната "Златна Зора" с малко над 6%, а другите партии, които влизат в гръцкия парламент, са партия "Потами", Комунистическата партия на Гърция, движението "Независими гърци" и ПАСОК. Тези данни окончателно затвърдиха разбиването на хегемонията на двете основни партии – ПАСОК и "Нова демокрация".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

84 коментара
  • 1
    slalev avatar :-|
    Kurti
    • -11
    • +134

    Един Призрак броди из Европа,
    Призрака на Глупостта....

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Изненадващо или не, пазарите не показаха признаци на шок и ужас..."

    За сметка на това шок и ужас проличава от канонадата в българските медии по темата: от апокалиптични - по-апокалиптични. Разбира се, този, който ги чете, ще усети, че в тях се повтарят едни и същи конструкции: популисти, заплаха за ЕЗ и ЕС, твърдият отговор на Германия и т.н. Анализи няма...
    За мен по-притеснителното от липсата им (всеки, който ке интересува от темата, има къде да намери сериозни коментари и анализи) е демонстрацията на неизживени комплекси на българите спрямо гърците, а по мое мнение те преди 100 г. би трябвало да изчезнат.

    Моето обяснение за този прекомерен интерес в БГ са именно комплексите. Защото но изборите си гърците избрах промяната и загърбиха старите партии, които доведохо страната до крах. Българите на предсрочните избори избрахме статуквото, което продължава да ни върти в свредел все по-надолу: старите комунисти, техните деца и агентите та ДС: ГЕРБ, Гоце, Кунева, ДПС с любезната подкрепа на БСП...
    Ето това не желаем да си признаем: че нямаме желание и воля да се отървем от мафиотско-олигархичния модел, в който сме докарали държавата си. И завиждаме на гърците: за единството, за стандарта, за качеството на живот.
    В Гърция младите и средната класа гласуваха за промяната. У нас читавите млади са в странство, а средна класа сме 20 човека. Гласоподават цигани, турци, пенсионери.

    Когато в чужбина ми се подсмихват, като ми видят паспорта, знам какво впечатление сме оставили за себе си по света. И ме е срам...

  • 3
    v_l avatar :-|
    v_l

    До коментар [#2] от "D-r D":

    Демек трябваше да изберем Волен+ББЦ, че да покажем колко сме зрели и напредничави? Айде мерси съм за такъв избор.

    Статията си го казва хубаво ... проблема не е избора на гърците. Това е следствие. Проблема е, че Европа не функционира както трябва. Хората не са единни, финансовите и икономическите механизми на толкова различни икономики не работят адекватно заедно. Голямо напъване беше да станат нещата, но назрява момента да се реши струва ли си още да се напъваме или има и друг път.

    Насила да обединяваш необединими хор, позиции и мирогледи може да се окаже по опасно от това да си седят разединени.

  • 4
    chicago514 avatar :-|
    chicago514

    Ако пак се стигне до поредно опрощаване на дългове на Гърция,да има опасност за ЕС,иначе никаква.

  • 5
    dr.st.danev avatar :-|
    dr.st.danev

    Пазарите реагираха предварително на спекулациите с т. нар. "грийкзит", както по принцип. Всяко очаквано събитие се отразява превантивно, а не постфактум. В последствие инвеститорите могат само да коригират позициите си, доколкото очакванията им преди са се разминали с обективния факт. Ако имаме нови изненади, ще видим и ново чувствително движение в съответната посока.
    От една страна ЕЦБ налучка точните параметри, които й позволяват с козметични корекции да насочва еврото, запазвайки стабилността му, но пък от друга капиталовия пазар си остана екстремно волатилен.

  • 6
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    До коментар [#1] от "Kurti":

    Напълно съгласен.

    "Едно от най-честите твърдения, станало вече клише, обяснява тези политически процеси с икономическата несигурност в ЕС, както и с мерките за икономии, предписвани от Берлин"

    Това е малък цитат от текста, за който не твърдя че е верен, но все пак отразява някаква част от истината за състоянието на ЕС.

    Но нека се опитаме да погледнем на този тип проблеми - несигурност, различна степен на развитие в отделните страни и прочее.
    Та нали тези проблеми са валидни и за САЩ, където в различните щати, живота на хората е достатъчно различен, а няма такива поне видими или по-значими признаци на подобни структури, било на национална или някаква регионална основа.
    Ясно е, че в ЕС, където всички сме от многовековни национални държави, условията са по-подходящи за тези прояви, но всичко това до какъв извод може да ни изведе.
    Моето мнение е, че може би е дошло време на предоговаряне на правилата и рамките в съюза ( знаем това започна още преди години с опита за приемане на новата конституция) и по този начин да се ограничат възможностите за такива неработещи и дори очевидно вредни за съюза флуктуации, така че тези, които считат че в този съюз има живот и смисъл да продължат напред, а разноговорещите и търсещи на практика само облаги и бягащи от каквито и да е задължения страни, получат възможността да развиват своята независима национална политика:).

  • 7
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    До коментар [#2] от "D-r D":

    Малко съм изненадан, от мнение, че днешна Гърция, трябва едва ли не да ни е някакъв пример.
    В коя област и в кое отношение бихме могли да се поучим от тях. Имат добре структурирана и развита икономика?
    Образованието в страната е на висота, имат сериозни успехи в тази област и техните учени са известни в света?
    Тяхното здравеопазване е на много добро ниво и може да ползваме елементи от него, за да оправим нашето?
    В болната за нас област, правосъдие и борба с корупцията те имат сериозни постижения, които ние можем да ползваме?
    И т.н., но не в този списък е въпроса, а въпроса е, че един такъв пример, на длъжник, който "завлича" кредиторите си и не само не е наказан, но си позволява да им се плези и да им показва среден пръст, това ли е пътя по който ще е добре и ние да вървим?
    Както се казва, благодаря, аз лично не бих се гордял с такъв ред, с такава държава и със сигурност бих предпочел наистина да съм някъде другаде, където старите и консервативни стандарти за дълг, задължения и изпълнение на тези задължения са все още в сила.

  • 8
    fun1422434049389147 avatar :-|
    Kostadin Kostadinov

    Европа от хиляди години не е единна, та за 20 години ли да стане такава. ще минат стотици години докато Европа постигне единността на САЩ.
    Нашите прапрапра внуци ще се радват на тази единност.

  • 9
    elviejo avatar :-|
    elviejo

    Единственият проблем и за България, и за Европа, и за света са САЩ и ако светът го осъзнае и страните-членки на ООН наложат санкции на САЩ за изкуствено разпалване на нова световна война, а се отменят санкциите срещу Русия, които са ненужни и вредни и за България, и за Европа, и за света - всичко ще си дойде на мястото и светът ще стане приятно за живеене място, където народите ще живеят в мир и разбирателство, без войни и заплахи. Това са алтернативите на съвременния свят - мир в полза на всички страни или война за имперските интереси на САЩ. Да се надяваме, че светът е поумнял и на никого не му се воюва за интересите на янките. Ние за сега, с това правителство, сме за САЩ и войната, а ако искаме да изберем мира - трябва да изберем Атака, няма друг начин, защото САЩ ще ни наложат войната чрез марионетните ни правителства и ще трябва да пратим децата си загиват в украинските и руските степи за интересите на САЩ,които на всичко отгоре водят политика на унищожаване на България. От нас зависи дали ще се самоунищожим и папагалите по медиите и форумите, които крещят, че САЩ е добра, а Русия лоша, не могат да разберат това или не искат да го разберат. Да се надяваме, че у българина ще надделее здравият разум.

  • 10
    objective avatar :-?
    objective

    Историята показва, че един народ не е в състояние да се поучи от страданието на другите, докато сам не го преживее. Източноевропейските, та дори и Кубинския народ не искат и да чуят за имена като Ленин, Сталин, Путин или Че Гевара. Гърците искат ! Ами да го преживеят тогава !


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK