Укротяване на змии в Йемен

Какви са поуките от разпада на властта в бедната арабска страна, бастион на един от най-опасните клонове на "Ал Каида"

Когато миналия септември американският президент обяви концепцията си за борба с "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ), той посочи Йемен за пример. "Стратегията да ликвидираме с безпилотни самолети терористите, които ни заплашват, и да подкрепяме съюзниците си на фронтовата линия работи от години успешно в Йемен и Сомалия", каза Барак Обама.

Но преди дни образцовият "йеменски модел" се разпадна - президентът и премиерът подадоха заедно оставка, близки до Иран шиитски милиции се разпореждат в столицата Сана и напредват към бастиона на "Ал Каида" на запад, а Пентагонът няма представа дали продължава да има съюзници в страната. Почти незабелязано за световните медии държавността в Йемен рухна, а от вакуума се опитват да се възползват всевъзможни групи, включително терористичната "Ал Каида на Арабския полуостров" (АКАП). Кризата в 24-милионната страна засяга не само съседите й (най-вече Саудитска Арабия), но и антитерористичната политика на Белия дом и сигурността в Европа. Парадоксало, но сякаш най-малко разтревожени от безвластието са в самия Йемен.

Опасностите за Европа са най-малко две. Йемен контролира пролива Баб ел-Мандеб, където е началото на Червено море, което е свързано със Средиземно море чрез Суецкия канал. През него освен множество танкери със суров петрол миналата година са преминали близо 20 млн. контейнера, пристигащи по море от Китай към Стария континент. Това е почти 80% от целия китайски внос в ЕС. Всяка политическа нестабилност край Баб ел-Мандеб носи трудно предвидими последствия за бизнеса в Европа.

По-големият риск от хаоса в Йемен бе припомнен на 7 януари, когато братята Саид и Шериф Куаши застреляха 12 души в редакцията на парижкото сатирично издание Charlie Hebdo. "Кажете, че го е извършила "Ал Каида" в Йемен", извика при бягството им единият от братята пред случаен минувач. Почти веднага йеменските служби потвърдиха, че двамата са засечени в страната през 2011 г. Тогава братята са преминали обучение в лагер на АКАП в западната провинция Мариб и са се срещали с радикалния имам Ануар ал Аулаки.

Война на дронове

Анализатори припомниха, че Йемен е страната, където почти пречупената "Ал Каида" се съживява и предупредиха за опасността от внос на тероризъм от Йемен в Европа. "Такава възможност съществува, но по-голямата опасност е, че пропагандата на АКАП вдъхновява нападения в Европа", коментира пред "Капитал" Адам Барън, експерт в European Concil on Foreign Relations по въпросите на тероризма и Арабския полуостров. Пропагандата на АКАП е неразривно свързана с Ануар ал Аулаки. Роденият и израснал в САЩ радикален имам допринесе в голяма степен за отварянето на терористичната мрежа към хора, незнаещи арабски, което експерти определиха като "проект "Ал Каида 2.0". Той създаде англоезичното електронно списание Inspire и инициира "рекламни" клипове на "Ал Каида" на езика на Шекспир.

С Аулаки, който бе гражданин на САЩ, е свързана и стратегията на президента Обама за борба с АКАП. Ключов момент в нея са безпилотните дронове, които спестяват нуждата от присъствие на американски войници на терен. Малко след срещата му с братята Куаши през 2011 г. самият Аулаки бе убит от дрон. Това породи бурен дебат в САЩ дали и при какви условия Пентагонът може да преследва и убива американски граждани.

Програмата за война с дронове е секретна, но неправителствената организация New America Foundation събира данни за ефективността ѝ по публични източници. От 2011 г. насам в Йемен са документирани 103 атаки с дрон. В тях са убити най-малко 823 души, от които поне 710 са бойци на АКАП. Други 81 са цивилни, включително деца, а 32 жертви не могат да бъдат разпознати.

"Тези операции със сигурност са избили членове на АКАП. Проблемът е, че са избили и редица невинни йеменци, увеличавайки така симпатиите към АКАП в някои кръгове, и настройвайки общественото мнение в страната като цяло срещу САЩ", пише в сп. Foreign Policy Стивън Уолт, професор по политология в Harvard University.

Смяна на партньорите

Освен противоречивата военна намеса, стратегията на Обама предвижда подкрепа за стратегически партньор на терен. До 2011 г. това изглеждаше лесно, тъй като начело на Йемен бе Али Абдула Салех. Той бе президент от 1978 г. на Северен Йемен, а след обединението с комунистическия Юг - и на новата Република Йемен. Факирът в политическото оцеляване бе известен с фразата, че "да управляваш Йемен е като да танцуваш върху главите на кобри".

След като Салех бе пометен от Арабската пролет, мястото му зае Абд Рабух Мансур Хади, който подаде оставка на 22 януари. Новият президент наследи корупционните практики на своя предшественик, отбелязва в новата си книга Thieves of State: Why Corruption Threatens Global Security Сара Чейс, изследовател в Carnegie Endowment for International Peace. САЩ и Саудитска Арабия почти веднага спряха подкрепата си, изразяваща се във военна, финансова и логистична помощ.

В последните три години Йемен живее в ситуация, която президентът в оставка Хади често описваше като "стъпка преди гражданската война", припомня в статия за BuzzFeed Грегъри Джонсън, докторант по близкоизточни въпроси в Princeton University. Тази несигурност затруднява Вашинтгон и Рияд в избора на стратегически партньор, още повече че "в случая не става въпрос за противопоставяне по оста сунити-шиити", казва Адам Барън. "Коренът на конфликта е политически - това е боричкане за власт, а религиозните аспекти са на второ място", допълва експертът.

Също за власт, а не за налагане на религията си, се борят според Грегъри Джонсън хутите - малка, но силна милиция на шиитите от севера, както и сунитската партия от Южен Йемен "Ислах". За запазване на контрола си над Мариб, където са основните петролни и газови съоръжения в страната, пък се бори АКАП. От всички тях Вашингтон, изглежда, реши да заложи на хутите, известни като непримирими съперници на АКАП.

Нашествието на хутите

Хутите, чиито бойци идват от планините на север, не се радват на особена подкрепа в йеменското общество. Има обаче две неща, които ги правят трудно преодолими. Първото е, че техният лидер Абдел Малик ал Хути е пряк потомък на пророка Мохамед. По стандартите на шиитите това е достатъчно, за да бъде той водач на народа си. Оттам произтича и втората особеност - шиитски Иран подкрепя хутите. "Изглежда, че формацията им "Ансар Аллах" има солидна финансова подкрепа от Иран, което им позволява да поддържат големи военни контингенти, както и да купуват лоялността на племенни лидери и военни от Сана", коментира за "Капитал" проф. Чарлз Шмиц от американския Middle East Institute. Саудитска Арабия от своя страна обяви преди година хутите за терористична организация.

Това не им попречи през септември да окупират столицата Сана под предлог, че се борят срещу корумпирания президент. На практика обаче хутите блокираха изпълнението на плана за национално помирение, постигнат година по-рано. Той предвиждаше до този януари Йемен да проведе избори и да приеме нова конституция, първа крачка към създаване на шестчленна федерация. След изтичането на срока президентът и премиерът подадоха оставки, които парламентът не прие, а хутите не напуснаха Сана. В момента никой не знае кой точно управлява и какво ще стане утре, защото "се намираме в неизследвана територия", обобщава специалният пратеник на ООН в страната Джамал Беномар. Въпреки това "страната живее някак нормално", пише Факри ал-Араши, главен редактор на National Yemen. "Това е обичайно в Йемен, защото хората тук никога не са разчитали на правителството. Липсата му сега не засяга много хора."

Каквато и да е следващата крачка на укротителите на змии в Йемен, Европа и САЩ не бива да забравят няколко поуки, обобщава професор Уолт. Първата е, че в замяна на парите си западните донори често чуват от съюзниците си онова, което искат да чуят, независимо дали то е истина. Това важи особено силно за Северна Африка и Близкия изток и бе видимо в Йемен на Салех. Втората е, че употребата на военна сила води до нежелани ефекти. Пример са убийците от Париж братя Куаши, които се радикализират след разкритията за престъпленията на американски надзиратели в иракския затвор Абу Граиб. И е хубаво Западът да не забравя, че всяка негова грешна стъпка в региона рано или отеква на негова собствена територия.