С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
18 30 яну 2015, 15:57, 7647 прочитания

Колко устойчив е гръцкият дълг

Компромисът е най-добрият вариант и за Атина, и за еврозоната. Но постигането му ще е трудно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Близо 320 млрд. евро и над 175% от БВП. Този дългов Олимп изглежда почти непоместваем за Гърция. И на неговия фон радикалните изказвания на лидера на СИРИЗА и вече премиер Алексис Ципрас покълнаха лесно в гъста гора от избиратели. Това е разбираемо - неговото решение може и да звучи популистко, но е просто - ако не договорим нови условия с Брюксел сега, ще трябва да се подчиняваме на драконовските им условия, да плащаме години наред и накрая вероятно пак да се наложи да фалираме.
При тези числа е трудно логиката му да се развенчае напълно. Чрез усилията, предприети досега и благодарение на преструктурирането и разсрочването на задълженията, от 2013 г. насам гръцкият бюджет е на първичен излишък. Това означава, че ако не броим сумите по обслужване на дълга, приходите на държавата напълно покриват разходите и остава част, с която да се плащат лихви и главници. Големият въпрос е дали този остатък ще е достатъчен през годините, или няма да оправдае очакванията и в някакъв момент пак ще се наложи разсрочване и/или отписване на дълг.

Сигурен отговор няма. Когато Европа решаваше за преструктурирането на гръцкия дълг през 2012 г. и полунасила накара частния сектор да поеме загуби "доброволно", тя чертаеше графики за устойчивост на дълга, които, меко казано, бяха спорни. Изходните условия изглеждаха елегантно нагласени, така че в никакъв случай да не покажат негативен сценарий, при който той в дългосрочен план да не се свива. А рискове за такъв има и ще продължава да има, дори и Гърция да не задейства някаква ядрена опция, като например да се откаже от реформите и да спре да плаща.

Доброволно или принудително

Големите неизвестни са дали дългосрочно Гърция може да достигне и да удържи комбинацията от реформи, приватизация и съкратени разходи. В бюджета за 2015 г., изготвен от предишното правителство, е заложен излишък от 3.3 млрд. евро, или 3% от БВП. Това се доближава до изискваните от тройката (ЕС, ЕЦБ и МВФ) 4.5% от БВП, които според изчисленията им може да направят дълга устойчив. Има обаче и проблем, че в малко по-дългосрочен план това съотношение далеч не зависи само от гръцкото правителство, било то добронамерено или не.


Така например анализ на устойчивостта на дълга на института Breugel от миналата година показва, че ако условията се запазят, публичният дълг ще започне да спада, но траекторията продължава да е уязвима, "въпреки че не се разглеждат екстремни сценарии".

Така, дори и да се игнорира заплахата СИРИЗА, далеч няма как да е сигурно, че претоварената с дълг композиция няма да дерайлира. Най-малкото целите за растеж могат да бъдат подкопани от състоянието на глобалната икономика. В Европа това е калкулиран риск, но надеждата е, ако той се материализира, това да стане максимално късно във времето. След като през 2012 г. вече веднъж дългът на Гърция беше реструктуриран, става доста политически неприемливо това да се случи отново след едва три години. Това е едната голяма причина за твърдата позиция на европейските лидери. А другата е страхът им, че ако отстъпят в Гърция, ще отнемат всякакви стимули за реформи не само там, а и в останалите страни. Така или иначе анализи на експерти в самата Европейска комисия показват, че напредък в структурните реформи има основно в държавите, притиснати от пазарите, а не в тези, където Брюксел се опитва да използва механизмите си за превенция и корекция на дисбаланси.

Теория на игрите



Ако се търси оптималното решение, то би трябвало да е в някаква форма на компромис. От една страна, изборите в Гърция ясно показаха, че публичната подкрепа за реформите е ерозирала дотолкова, че огромната част от избирателите са склонни да изправят страната на ръба на неизвестното. От друга страна, ако ЕС я бутне оттам, той рискува да разбие грижливо градената история, че дълговата криза е отминала и победена.

Тъй като двете страни влизат в разговора с доста крайни позиции, съгласието няма да е лесно за постигане. Притисната от щедрите си изборни обещания, СИРИЗА трудно може да отстъпи много пространство, без да изгуби чувствително легитимност. Но и Брюксел не изглежда вероятно да се съгласи на предложенията, най-малкото защото ще осигури моментално подкрепа за крайни партии и в други държави.

Това напълно затваря вратата за ново опрощаване на дълг, но вероятно усилията ще бъдат насочени в опити или той да бъде допълнително разсрочен и лихвите по него да бъдат намалени още, или да се облекчат други условия, като например заложения първичен излишък. И двете няма да бъдат посрещнати топло в северната част на континента, но много по-лесно биха могли да бъдат пакетирни в нещо смилаемо за местните избиратели.

Какво, ако…

Във всеки случай чисто финансово структурирано решение би било по-малко болезнено и за двете страни, отколкото хаотичен фалит, който вероятно би принудил Гърция в най-добрия случай да наложи ограничения върху капиталовата си сметка, а в най-лошия да напусне еврозоната (макар все още да няма ясен механизъм как би могло да стане това).

За разлика от 2011-2012 г. обаче, когато Гърция представляваше екзистенциална заплаха за еврозоната, сега балансът на силите е доста различен. В момента благодарение и на отключената възможност ЕЦБ да печата пари ЕС може много по-лесно да понесе шока. Финансовият удар няма да е толкова разпръснат в неизвестни посоки, след като вече голяма част от дълга на Гърция е към публични институции. Репутационният риск също изглежда контролируем и дори наред с негативите може да има дисциплиниращ ефект.

Същевременно за Гърция едностранен мораториум на плащанията по дълга вещае трудно изчислими загуби. Със сигурност без подкрепата на ЕЦБ банковата система ще трябва да бъде национализирана. Спирането на отлива на депозити от банките ще преминава през ограничения за тегления и трансфери към чужбина. Без еврови резерви това може да принуди държавата да се откаже от паричния съюз - просто банките няма да имат как да посрещат желаещите да получат евро.

Това показва, че ЕС този път ще има доста по-голяма сила в преговорите. Чисто математически Гърция в момента има предимството да може да каже - ние сме не първичен излишък и ако изтрием целия дълг, държавата ще може не просто да не плаща лихви, но и да повиши разходите си и да стимулира растеж. Проблемът е, че тази математика няма как да проработи толкова просто и с дълга ще се изтрие и голяма част от икономиката, чуждестранните инвеститори и спестяванията на населението, приходите в бюджета... А с тях и така ценният първичен излишък.

Намирането на решение за гръцкия дълг, което да е икономически разумно и политически продаваемо както в Гърция, така и в останалите държави от ЕС, е най-добрият вариант и за двете страни. Но постигането му никак няма да е лесно, а времето не е много - още през март Гърция трябва да плати дълг от 4.3 млрд. евро и още 6.5 млрд. евро през юли и август. В Атина и Брюксел бомбата с дългов механизъм вече тиктака.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Китай удари САЩ с мита върху внос за 75 млрд. долара 1 Китай удари САЩ с мита върху внос за 75 млрд. долара

Те ще бъдат от 5 до 25% и част от тях ще влязат в сила от септември

23 авг 2019, 1522 прочитания

Във въздуха се надушва промяна Във въздуха се надушва промяна

Съдът на ЕС постанови стриктни изисквания за измерването на въздушните замърсители, които променят местните законови рамки

23 авг 2019, 1255 прочитания

24 часа 7 дни

23 авг 2019, 5469 прочитания

23 авг 2019, 4344 прочитания

23 авг 2019, 2983 прочитания

23 авг 2019, 2460 прочитания

23 авг 2019, 1912 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Йенс Бастиан: Дългът не е тема през първите 100 дни

Германският икономист пред "Капитал"

Надвиснала ли е световна рецесия

Глобалните инвеститори са в състояние на паника и готови да инвестират в дългове с отрицателна доходност

Чума отвъд прасетата

Африканската чума по свинете вече засяга и бизнеса в горите

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

През Пулия с колела

Нагоре-надолу из Южна Италия - маршрути, места, полезни съвети

20 въпроса: Теодора Димова

Новият роман "Поразените" ни връща към събитията от 1944 г. и вече е в книжарниците