Колко устойчив е гръцкият дълг
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Колко устойчив е гръцкият дълг

Колко устойчив е гръцкият дълг

Компромисът е най-добрият вариант и за Атина, и за еврозоната. Но постигането му ще е трудно

Николай Стоянов
7822 прочитания

© reuters


Близо 320 млрд. евро и над 175% от БВП. Този дългов Олимп изглежда почти непоместваем за Гърция. И на неговия фон радикалните изказвания на лидера на СИРИЗА и вече премиер Алексис Ципрас покълнаха лесно в гъста гора от избиратели. Това е разбираемо - неговото решение може и да звучи популистко, но е просто - ако не договорим нови условия с Брюксел сега, ще трябва да се подчиняваме на драконовските им условия, да плащаме години наред и накрая вероятно пак да се наложи да фалираме.

При тези числа е трудно логиката му да се развенчае напълно. Чрез усилията, предприети досега и благодарение на преструктурирането и разсрочването на задълженията, от 2013 г. насам гръцкият бюджет е на първичен излишък. Това означава, че ако не броим сумите по обслужване на дълга, приходите на държавата напълно покриват разходите и остава част, с която да се плащат лихви и главници. Големият въпрос е дали този остатък ще е достатъчен през годините, или няма да оправдае очакванията и в някакъв момент пак ще се наложи разсрочване и/или отписване на дълг.

Сигурен отговор няма. Когато Европа решаваше за преструктурирането на гръцкия дълг през 2012 г. и полунасила накара частния сектор да поеме загуби "доброволно", тя чертаеше графики за устойчивост на дълга, които, меко казано, бяха спорни. Изходните условия изглеждаха елегантно нагласени, така че в никакъв случай да не покажат негативен сценарий, при който той в дългосрочен план да не се свива. А рискове за такъв има и ще продължава да има, дори и Гърция да не задейства някаква ядрена опция, като например да се откаже от реформите и да спре да плаща.

Доброволно или принудително

Големите неизвестни са дали дългосрочно Гърция може да достигне и да удържи комбинацията от реформи, приватизация и съкратени разходи. В бюджета за 2015 г., изготвен от предишното правителство, е заложен излишък от 3.3 млрд. евро, или 3% от БВП. Това се доближава до изискваните от тройката (ЕС, ЕЦБ и МВФ) 4.5% от БВП, които според изчисленията им може да направят дълга устойчив. Има обаче и проблем, че в малко по-дългосрочен план това съотношение далеч не зависи само от гръцкото правителство, било то добронамерено или не.

Така например анализ на устойчивостта на дълга на института Breugel от миналата година показва, че ако условията се запазят, публичният дълг ще започне да спада, но траекторията продължава да е уязвима, "въпреки че не се разглеждат екстремни сценарии".

Така, дори и да се игнорира заплахата СИРИЗА, далеч няма как да е сигурно, че претоварената с дълг композиция няма да дерайлира. Най-малкото целите за растеж могат да бъдат подкопани от състоянието на глобалната икономика. В Европа това е калкулиран риск, но надеждата е, ако той се материализира, това да стане максимално късно във времето. След като през 2012 г. вече веднъж дългът на Гърция беше реструктуриран, става доста политически неприемливо това да се случи отново след едва три години. Това е едната голяма причина за твърдата позиция на европейските лидери. А другата е страхът им, че ако отстъпят в Гърция, ще отнемат всякакви стимули за реформи не само там, а и в останалите страни. Така или иначе анализи на експерти в самата Европейска комисия показват, че напредък в структурните реформи има основно в държавите, притиснати от пазарите, а не в тези, където Брюксел се опитва да използва механизмите си за превенция и корекция на дисбаланси.

Теория на игрите

Ако се търси оптималното решение, то би трябвало да е в някаква форма на компромис. От една страна, изборите в Гърция ясно показаха, че публичната подкрепа за реформите е ерозирала дотолкова, че огромната част от избирателите са склонни да изправят страната на ръба на неизвестното. От друга страна, ако ЕС я бутне оттам, той рискува да разбие грижливо градената история, че дълговата криза е отминала и победена.

Тъй като двете страни влизат в разговора с доста крайни позиции, съгласието няма да е лесно за постигане. Притисната от щедрите си изборни обещания, СИРИЗА трудно може да отстъпи много пространство, без да изгуби чувствително легитимност. Но и Брюксел не изглежда вероятно да се съгласи на предложенията, най-малкото защото ще осигури моментално подкрепа за крайни партии и в други държави.

Това напълно затваря вратата за ново опрощаване на дълг, но вероятно усилията ще бъдат насочени в опити или той да бъде допълнително разсрочен и лихвите по него да бъдат намалени още, или да се облекчат други условия, като например заложения първичен излишък. И двете няма да бъдат посрещнати топло в северната част на континента, но много по-лесно биха могли да бъдат пакетирни в нещо смилаемо за местните избиратели.

Какво, ако…

Във всеки случай чисто финансово структурирано решение би било по-малко болезнено и за двете страни, отколкото хаотичен фалит, който вероятно би принудил Гърция в най-добрия случай да наложи ограничения върху капиталовата си сметка, а в най-лошия да напусне еврозоната (макар все още да няма ясен механизъм как би могло да стане това).

За разлика от 2011-2012 г. обаче, когато Гърция представляваше екзистенциална заплаха за еврозоната, сега балансът на силите е доста различен. В момента благодарение и на отключената възможност ЕЦБ да печата пари ЕС може много по-лесно да понесе шока. Финансовият удар няма да е толкова разпръснат в неизвестни посоки, след като вече голяма част от дълга на Гърция е към публични институции. Репутационният риск също изглежда контролируем и дори наред с негативите може да има дисциплиниращ ефект.

Същевременно за Гърция едностранен мораториум на плащанията по дълга вещае трудно изчислими загуби. Със сигурност без подкрепата на ЕЦБ банковата система ще трябва да бъде национализирана. Спирането на отлива на депозити от банките ще преминава през ограничения за тегления и трансфери към чужбина. Без еврови резерви това може да принуди държавата да се откаже от паричния съюз - просто банките няма да имат как да посрещат желаещите да получат евро.

Това показва, че ЕС този път ще има доста по-голяма сила в преговорите. Чисто математически Гърция в момента има предимството да може да каже - ние сме не първичен излишък и ако изтрием целия дълг, държавата ще може не просто да не плаща лихви, но и да повиши разходите си и да стимулира растеж. Проблемът е, че тази математика няма как да проработи толкова просто и с дълга ще се изтрие и голяма част от икономиката, чуждестранните инвеститори и спестяванията на населението, приходите в бюджета... А с тях и така ценният първичен излишък.

Намирането на решение за гръцкия дълг, което да е икономически разумно и политически продаваемо както в Гърция, така и в останалите държави от ЕС, е най-добрият вариант и за двете страни. Но постигането му никак няма да е лесно, а времето не е много - още през март Гърция трябва да плати дълг от 4.3 млрд. евро и още 6.5 млрд. евро през юли и август. В Атина и Брюксел бомбата с дългов механизъм вече тиктака.

Близо 320 млрд. евро и над 175% от БВП. Този дългов Олимп изглежда почти непоместваем за Гърция. И на неговия фон радикалните изказвания на лидера на СИРИЗА и вече премиер Алексис Ципрас покълнаха лесно в гъста гора от избиратели. Това е разбираемо - неговото решение може и да звучи популистко, но е просто - ако не договорим нови условия с Брюксел сега, ще трябва да се подчиняваме на драконовските им условия, да плащаме години наред и накрая вероятно пак да се наложи да фалираме.

При тези числа е трудно логиката му да се развенчае напълно. Чрез усилията, предприети досега и благодарение на преструктурирането и разсрочването на задълженията, от 2013 г. насам гръцкият бюджет е на първичен излишък. Това означава, че ако не броим сумите по обслужване на дълга, приходите на държавата напълно покриват разходите и остава част, с която да се плащат лихви и главници. Големият въпрос е дали този остатък ще е достатъчен през годините, или няма да оправдае очакванията и в някакъв момент пак ще се наложи разсрочване и/или отписване на дълг.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    pavlin_kralev avatar :-|
    Павлин Кралев

    Какво и да се каже на всички ства ясно едно. На Гърция, ще и се наложи да работи, н вече заради разпищолените си социалистически управници. Сириза прстоискада лезе въввластта. Нямя начин да не си платат дълговете, дори и да се сетигне до изгонване от Е.С. Съвсем скоро ии Сириза ще се омете от властта, или Гърция от Е.С. ако има вариати да не си платят, то има и ватрианти всеки да не си плаща.

  • 2
    event_horizon avatar :-|
    event_horizon

    Добър анализ! Компромис звучи добре но за съжаление не винаги е най-оптималното решение. Времето за компромис беше преди 3 години. Гърците трябва да бъдат принудени да направят икономическите реформи. Както ние трябва да започнем най-сетне съдебната реформа. Все едно ние да се пазарим с Европа колко корумпирани да са ни съдиите. Да не се реформираш и да си отваряш устата голяма е много нагло.

  • 3
    abdul15 avatar :-|
    Прокопи педераст

    Особено неприятно ми е да цитирам пигмейчето, но (2) от http://www.zerohedge.com/news/2014-10-30/putin-western-elites-play-time-over

    звучи доста .."интересно". Наистина след като на няколко пъти САЩ бяха на ръб-а на фалита с елементарни врътки успяха да го избегнат (отложат).

    Особено силно важи това и за Гърция. КАК по-точно Европа ще принуди Гърция да си върне кредита? Не говорим за помощи, които наистина се обезсмислят с цената на реформите които искат да им наложат.

    Ако ситуацията беше пари срещу реформи - да, но в момента ситуацията е: или си връщате кредитите + реформи или не си връщате кредитите (320+ млрд.) и правите каквото си поискате, само че без евро.

    Няма ценности тук, има сметки.

    И на края: Ако дължиш 100 лв. на банката - проблема си е твой, но ако дължиш 100 млн. на банката, хм проблема вече става на банката...

  • 4
    intergalactic avatar :-|
    intergalactic

    Според мен изритване от еврозоната и фалит ще повлияят отрезвяващо на гърците. А и на останалите кандидати за безплатно сиртаки.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 5
    mmommo445 avatar :-|
    Mmomo

    така им се пада на ЕС! вързаха се на византийците, а сега да плащат. И после пак, и пак и пак и пак!

  • 6
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov

    До коментар [#5] от "Mmomo":

    не се радвай, България е в ЕС

  • 7
    ancho66 avatar :-|
    ancho66

    Най- хубавата, най-новата, най добрата партия в Германия ще вземе на слдващите парламентарни избори около 10 процента и повече и може да стане втора по големина партия след тази на Меркел казаха днес.
    Да се разлага срока за връщането на парите от Гърция, да се отлага във времето за напред, но да не се дава на Гърция нито едно евро повече на заем. Гърция да си въвежда задължително драхмата. Партията Алтернатива за Германия

  • 8
    ancho66 avatar :-|
    ancho66

    За съжаление гърците ще ни се наложат, ще излъжат жестоко нас всичките! и германжите и европейците с помощта на Драги

  • 9
    info111 avatar :-|
    info111

    Вижте какво самите гърци казват по въпроса (сами за себе си):

    Гръцки министър: БЯХМЕ КАТО НАРКОМАНИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЪЛГОВЕТЕ - САМО ЧАКАХМЕ НОВАТА ДОЗА!

    ТОВА, КОЕТО ИСКА ТОВА ПРАВИТЕЛСТВО, Е ДА СЛОЖИ КРАЙ НА ПРИСТРАСТЯВАНЕТО, каза Янис Варуфакис

    (тоест, ако това не е типичното и толкова характерно за гърците лицемерие, то явно че има и трезвомислещи в това правителство, все пак, сред популистките и абсурдни обещания, поети ангажименти и перчене пред ЕС - бел. моя, коеот определено е добър знак и признак за надежда за гърците)

    Публикувано: 2 февр. 2015, 01:02 |

    Новото гръцко споразумение предложи в рамките на месец да състави предложения за предоговаряне на спасителната програма за Гърция със скептичните му международни партньори, като настоя, че през това време няма да получава повече траншове от спасителния заем, предаде Reuters.
    Предложението дойде след преговори в Париж, където френският финансов министър Мишел Сапен предложи на гръцкия си колега Янис Варуфакис подкрепа за подготвянето на проект на споразумение, включващо известни облекчения за дълга, но без отписване на задълженията.

    Варуфакис, който посети Париж в рамките на дипломатическата офанзива на гръцките леви лидери, целяща да спечелят промени в условията за дълга и отменяне на рестриктивните мерки, заяви, че Атина е допуснала да се пристрасти към дълга, който в момента се равнява на 175% от брутния й вътрешен продукт.

    „Не че не се нуждаем от парите, отчаяни сме“, каза Варуфакис пред репортери. „През последните пет години Гърция преживяваше от единия транш до следващия транш. Бяхме като наркомани, жадуващи следващата доза. Това, което иска това правителство, е да сложи край на пристрастяването“, каза той и отбеляза, че промяната трябва да се случи рязко.

    Коментирайки възможния срок за преговарянето на спасителната програма за Гърция в размер на 240 млрд. евро, Варуфакис заяви, че ако на Атина бъде дадено време до края на месеца да подготви предложения, до шест седмици ще може да изготви реалистично споразумение с партньорите.

    Настоявайки, че излизането на Гърция не е обект на обсъждане, Сaпен поднови предложението на Париж да действа като посредник в постигането на ново споразумение между Атина и международните й партньори, но отхвърли възможността за описване на гръцкия дълг.
    „Всичко, което би облекчило гръцкия дългови товар ще е добре дошло. Но разбира се не може да става дума за отписване на гръцкия дълг“, каза Сапен, като отбеляза, че това просто би изместило товара от гръцките на европейските данъкоплатци.

    Управляващата гръцка партия Сириза твърди, че резервите й са достатъчни, за да изпълнят ангажиментите си по дълга за периода февруари – март в размер на 3,5 млрд. долара.

    Варуфакис се срещна с американския финансов министър Джак Лю в петък. В понеделник той ще се срещне с британския си колега Джордж Озбърн, а след това ще отпътува за Рим във вторник.

    Той изрази желание да се срещне и с германския финансов министър Волфганг Шойбле, чиято страна настоява категорично Атина да продължи със започнатите и изискани от кредиторите й реформи и със заплащането на дълга./БЛИЦ

  • 10
    Thalatta avatar :-P
    Thalatta

    До коментар [#3] от "abdul15":
    Напълно съм съгласен. По същество, тези които са давали кредити би трябвало да преценят възможностите за тяхното изплащане и да си носят риска. Зад банките стоят ФИЗИЧЕСКИ лица, да не се заблуждаваме, така че да си носят загубата. Отписване на дълга, т.е. загуба, и от тук нататък преди да кредитират индивид, предприятие, община, държава, или Светия Синод :), да преценяват финансовото му състояние и способността му да носи дълг. :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK