Йенс Бастиан: Дългът не е тема през първите 100 дни

СИРИЗА предлага изплащането на гръцкия дълг да се обвърже с икономическия ръст вместо с първичния излишък, каквото е условието в момента. Какво мислите за тази идея?

Това остава важна тема. Има и изработена "пътна карта" още от 2012 г. как да се договори това с европейските партньори. Намаляването на дълга обаче е тема от предизборната кампания и не е сред приоритетите в първите 100 дни на правителството на СИРИЗА.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Кои са тогава икономическите приоритети?

Те вече ясно бяха дефинирани от СИРИЗА - увеличаване на средната работна заплата, възстановяване на т.нар. 13-а пенсия (позната още като коледна пенсия – бел.ред.) и промяна на цялостния курс за съсредоточаване върху икономии. Вместо това заедно с европейските партньори трябва да се договорят нови приоритети в политиката на реформи.

Да се върнем отново на гръцкия дълг. Как оценявате предложенията на СИРИЗА, дават ли те шанс за постигане на икономически ръст?



Досегашните предложения по този въпрос се фокусират върху възможното удължаване на падежа на задълженията на Гърция. Една възможност е новият срок да е 50 години. Другата опция е лихвените проценти, които и без друго вече са ниски, да се свалят още повече. Предложението на СИРИЗА обхваща две други искания. От една страна, когато правителството постигне първичен бюджетен излишък, новото правителство иска да го инвестира в избрани сектори на реалната икономика, като например образование, възобновяема енергия, селскостопанска инфраструктура и мрежи за широколентов интернет.

Освен това СИРИЗА смята, че проблемите около гръцкия дълг не могат да се разглеждат изолирано от ситуацията в други страни като Кипър, Ирландия, Испания, Италия и Португалия. Именно затова тя предлага международна конференция за дълга. СИРИЗА смята, че цялата еврозона, а не само Гърция, има нужда от подобна инициатива, която да включи няколко страни и да се заеме със същността на проблема не само по отношение на държавната задлъжнялост, но и тази на домакинствата и компаниите.

Гръцката спасителна програма е подложена на много критики, не само в самата Гърция. Вие как я оценявате?

Двата спасителни пакета постигнаха нещо, което съвсем не е за пренебрегване – те предотвратиха фалита на Гърция. Иначе щяхме да имаме първия случай на фалит в еврозоната със страховити последствия за Гърция. Атина също положи огромни усилия да консолидира държавния бюджет. През 2013 г. и 2014 г. тя отчете първичен излишък. Първичният излишък означава, че страната е в състояние да покрива със собствени средства своите текущи разходи като инвестиции и изплащане на заплати и пенсии. Като се има предвид, че през 2010 г. бюджетът беше в дефицит, Гърция успя да направи много. Подобно нещо в такива кратки срокове не е било постигано от нито една друга държава в еврозоната или от ОИСР. И ако за момент хипотетично забравим за обслужването на дълга, Гърция междувременно вече е в състояние сама да се финансира.

СИРИЗА обещава социални придобивки, като например безплатен ток и субсидирана храна за бедните. Откъде ще дойдат парите за това?

Действително най-голямото предизвикателство за СИРИЗА е как ще финансира тази програма. Мерките, предвидени в нея, не могат да бъдат осъществени наведнъж. Освен това финансирането им не зависи само от способността на Гърция да генерира собствени средства за тази цел. В определени раздели на социалната политика СИРИЗА зависи от решенията и отстъпките на европейските й партньори.

Какво означава резултатът от изборите за гръцката икономика?

Трябва да мине още известно време, преди реалната икономика и потенциалните чужди инвеститори да усетят в каква посока ще тръгнат нещата оттук нататък. Кои са новите приоритети в данъчната и бюджетната политика? Какво е отношението на новото правителство към международните кредитори? Кои приватизационни проекти ще бъдат изпълнени или евентуално преразгледани?

Същевременно възстановяването на гръцката икономика, което започна от средата на миналата година, се концентрира основно върху туризма и търговското корабоплаване. За да може възстановяването да легне върху по-широка основа, трябва към кошницата да се добавят още сектори, като например вътрешното търсене.

Профил От 2011 г. до 2013 г. д-р Йенс Бастиан беше част от екипа на специалната група за действие (т. нар. Task Force) на Европейската комисия в Атина, чиято цел е да подпомогне провеждането на реформи в страната. Германският икономист, живее в Гърция от 16 години и в момента работи като независим консултант.