Мирно със снаряди

Войната в Украйна няма как да бъде спряна без Русия да го поиска. А тя продължава курса към ескалация

Автомобили се движат по улица в жилищен квартал със соцпривкус, напомнящ панелните комплекси в софийските "Дружба" или "Надежда". Внезапно се чува тътен, избухват пламъци и сред кълбата тъмносив дим се разлетяват осколки и парчета от колите.

Шофьорът на автомобила, от който се снима видеото, като по чудо оцелява. Датата е 24 януари, часът е 11:04. Украинският град Мариупол е подложен на обстрел с ракети "Град" и "Ураган". На теория в града и цялата Донецка област цари примирие, сключено още през септември миналата година в Минск. На практика в Мариупол загинаха 30 души - цивилни граждани, включително деца, и близо 100 бяха ранени.

Смъртоносната атака, дошла от позициите на проруските сепаратисти (както показват даните на ОССЕ, НАТО и Киев) взриви всякакви илюзии, че конфликтът в Източна Украйна, отнел живота на близо 5000 души и принудил милион и половина да напуснат домовете си, върви към разрешаване. Временното затихване около началото на годината бе прорязано от нова ескалация на насилие. Ожесточаването на сраженията не само покачи човешката цена на продължаващите вече десети месец бойни действия, но и отново накара западните столици и военни експерти да гадаят каква е стратегията на проруските бунтовници и техните кукловоди в Кремъл.

Руският президент Владимир Путин вече дори не желае да се преструва, че се придържа към мирното споразумение от миналия септември. И въпреки международната изолация, западните санкции и краха на руската икономика той продължава да преследва целите си в Украйна. Каквито и да са те, мирът очевидно не е сред тях. А без участието на Русия всякаква инициатива за спиране на огъня и разрешаване на ситуацията в Донбас ще бъде също толкова крехка и илюзорна като сделката от Минск.

Маневри на източния фронт

Колкото и Москва да отрича факта, че играе пряка роля в ескалирането на конфликта, данните от разузнаването на НАТО сочат, че от началото на годината потокът от военно оборудване през границата с Украйна се увеличава и сепаратистите се снабдяват с мощни ракетни установки, танкове, бронирани машини и електронна военна техника. Но докато руската активност на бойното поле е лесно проследима и добре известна, намеренията на Кремъл са по-трудни за разгадаване.

"Зад сегашната офанзива има краткосрочни и дългосрочни цели. В краткосрочен план сепаратистите (и Русия) се стремят да увеличат територията под свой контрол. Москва иска да създаде зона, която е по-малко зависима от руски субсидии и по-способна да се самоиздържа икономически", казва пред "Капитал" Густав Гресел, анализатор от берлинския офис на Европейския съвет по външна политика (ECFR). Ето защо настъплението се концентрира върху Мариупол.

"Може да се каже, че без Мариупол няма Донбас, тъй като Мариупол е пристанището, през което се осъществява търговията със стомана и останалата металургична продукция на Донбас", посочва пред "Капитал" д-р Ана Вероника Вендланд, специалист по Украйна и Русия от Хердеровия институт за исторически изследвания на Източна и Централна Европа (част от Дружеството "Лайбниц"). И допълва, че пристанището на Азовско море е и стратегическа цел - то е етап по пътя към Крим. "Ако Русия, която поддържа  сепаратистите, иска да завладее коридор до окупирания полуостров, оставащ напълно зависим от украинския материк за снабдяването си с електроенергия, вода, газ и хранителни продукти, то пътят минава през превземане на Мариопул. Но това би означавало пълномащабна настъпателна война и се съмнявам, че в момента е на дневен ред", казва д-р Вендланд.

Същевременно завземането на летището в Донецк от сепаратистите не само нанесе силен психологически удар на украинците, които го бяха обявили за своя Сталинград и възхваляваха отбраняващите го войници като "киборги", но и отвори писта за настъпление на север. Съвсем близо до Донецк се намира град Авдеевка, където е най-големият коксохимически завод в страната. Неговата продукция е ключова за цялата украинска стоманена индустрия. За да стигнат до Авдеевка, сепаратистите първо трябва да минат през Дебалцево, което, изглежда, е основната им цел в момента. Градът, около който от дни се водят ожесточени сражения, се намира между бунтовническите столици Луганск и Донецк и през него минава важен за търговията с въглища желелезопътен маршрут. На тежък обстрел е подложен и град Счастье, където е електроцентралата, снабдяваща с ток цяла Луганска област.

Предвид избраните мишени за атака, очевидно бунтовниците (които със своя декларация преди дни украинският парламент обяви за терористи, а Русия - за страна агресор) имат не само военна, но и икономическа мотивация за последните си маневри. Изместването на фронтовата линия ще позволи на бойните части от самопровъзгласилите се Донецка народна република (ДНР) и Луганска народна република (ЛНР) да се обединят. А контролът върху индустриални и транспортни центрове е важен за икономическото оцеляване на завзетите области. "Ако сепаратистите искат да построят успешно своя "държавност", то спешно им трябват приходи от промишлеността", посочва д-р Ана Вероника Вендланд. И те очевидно се опитват да си осигурят.

Войната, която отказва да свърши

"Трябва да разберем, че основната цел на Путин в Украйна не е да завладее територии. Той иска украинската държава да бъде лишена от правото и способността да се развива и да следва своя собствена вътрешна и външна политика. За Путин единствената приемлива опция е Украйна да бъде васал на Русия или изобщо да не я бъде", казва пред "Капитал" украинският политически експерт Валентин Гладких. След авантюрата с Крим руският президент не изглежда да се стреми към нови териториални придобивки. "Москва се опитва да изтощи Украйна и стратегическата й цел е да контролира Киев, а не да анексира Донбас", обобщава пред "Капитал" Балаж Ярабик, експерт по Украйна и Източна Европа от Carnegie Endowment for International Peace.

Същевременно повишаването на напрежението е и отговор на икономическия натиск. Към санкциите, краха на рублата и срива на цените на петрола преди дни се добави и свалянето на руския рейтинг от агенция Standard & Poor’s. С това Русия на практика се върна 10 години назад, защото за първи път от 2005 г. насам тя няма инвестиционен рейтинг от трите големи агенции. Но вместо да направят Путин по-сговорчив, засега икономическите проблеми по-скоро засилват желанието му за конфронтация със Запада. То стигна дотам руският президент да обяви, че украинската армия е "чуждестранен легион" на НАТО.

"Путин ще направи всичко възможно да избегне впечатлението, че е отстъпил заради западните санкции. Това е отвъд личните му граници", казва Густав Гресел. И докато сраженията в Източна Украйна продължават, насилието нанася рани, които трудно ще бъдат затворени. "Пропагандата как се води войната - тоест масовото използване на артилерийски обстрел в населени райони - засилва омразата. Има неконтролируема употреба на сила и от двете страни. И колкото повече стават жертвите, толкова повече войната ще трябва да се оправдава по безусловен начин. Подобно на конфликта на Балканите можем да очакваме и този да продължи още известно време", смята анализаторът от ECFR.

Притиснат от икономическата катастрофа у дома и заобиколен от тесен кръг силовици с параноично схващане за света, руският президент изглежда хванат в капана на все по-ескалиращия конфликт и не може да си позволи да прави отстъпки по отношение на Украйна. Което означава, че с него много трудно може да се преговаря и да му се предложи сделка, която да му позволи да излезе от ситуацията, като съхрани престижа си.

"Ако Путин не е готов на компромис, за Запада остава само една стратегия - да направи украинската авантюра максимално скъпа за агресора. А също и да помогне на Украйна да стане способна да се отбранява. Това означава нови санкции - преди всичко чрез фондовата борса и изваждане на Русия от банковата система SWIFT, и въоръжаване на Украйна", смята д-р Ана Вероника Вендланд. Но добавя, че това е само в сферата на теорията, най-малкото защото не е ясно дали след победата на СИРИЗА на изборите в Гърция и флирта й с Москва ЕС ще бъде в състояние да говори с един глас по отношение на Русия.

Същевременно изключването от международната система за разплащания SWIFT е крайна възможност, защото би имало унищожителен ефект върху руската икономика, и премиерът Дмитрий Медведев обяви, че то ще бъде последвано от ответен удар. Председателят на една от руските държавни банки предупреди още по-заплашително, че подобен ход би изправил Русия и Запада на ръба на война: "На следващия ден руският и американският посланик ще трябва да напуснат столиците."

Що се отнася до възможността за въоръжаване на Украйна, тя също носи рискове и може по-скоро да разпали напрежението, отколкото да го успокои. "Това е труден въпрос, защото зависи и от реформата на украинските въоръжени сили. Съществува и възможността Западът да разположи в Украйна свои войски. В момента почти всички европейски правителства са против, но както в Босна през 90-те години на миналия век, накрая това може да се окаже единственият начин за слагане на край на насилието", смята Густав Гресел. Засега то продължава и няма да спре, докато Русия не поиска - или не бъде принудена - да каже "Стоп!".