Британците вървят към окончателен край на двупартийната система

Прогнозите са за още едно коалиционно правителство.

Когато през 2010 г. бе сформирано британското коалиционно правителство между консерватори и либералдемократи, залозите за шансовете му да оцелее през целия му петгодишен мандат бяха 50 на 50, пише Reuters.

Това бе първото коалиционно управление в страната от Втората световна война насам и то успя да запази целостта си, макар и не без трудности, до навечерието на парламентарните избори на 7 май. Но Великобритания сега е изправена пред още по-сложна ситуация. В момента социологическите проучвания показват, че и консерваторите на премиера Дейвид Камерън, и лейбъристите на Ед Милибанд са с изравнени позиции – около 32-34% от вота. Те са отслабени от нарастващата подкрепа за алтернативни партии като "Партията за независимост на Обединеното кралство" (UKIP), Шотландската национална партия (SNP) и Зелените.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Без мнозинство

Тъй като двете основни партии вероятно няма да спечелят самостоятелно мнозинство, някои анализатори и инвеститори се притесняват, че едни неубедителни избори могат да бъдат последвани след няколко месеца от още едни извънредни, което ще доведе до години на слабо управление. "В момента има толкова много неизвестни, че не е невъзможно да имаме правителство на малцинството, което трудно ще оцелее в една крехка политическа система", казва Майк Ейми от PIMCO.

Ако Камерън остане премиер, той ще бъде подложен на натиск да спази обещанието си да проведе референдум относно британското членство в ЕС. Милибанд не иска такъв вот, настоявайки, че той представлява голям риск за икономиката. Но лидерът на лейбъристите предлага контрол върху комуналните услуги и банките заедно с искания за по-високи заплати, което притеснява бизнеса. Освен това лявото крило на лейбъристите може да се опълчи срещу обещанието на Милибанд да контролира нивата на публичните разходи.



Според някои анализатори най-стабилният сценарий е за друга коалиционна сделка, включваща или консерваторите, или лейбъристите с центристките либералдемократи. "Табуто беше разбито и електоратът вече не възприема перспективите за коалиция като пълен кошмар", твърди Тим Бейл от Queen Mary University.

Докато коалиционните правителства в други европейски страни са нещо нормално, във Великобритания те са рядкост основно заради специфичната избирателна система. Статуквото бе разбито през 2010 г. заради разочарованието на гласоподавателите от двете основни партии в момент, в който страната се бореше с ефектите от финансовата криза.

Но двупартийна коалиция може да не бъде достатъчна, за да осигури властта след изборите. Основните партии в момента са непопулярни и социологическите проучвания сочат, че коалицията между консерватори и либералдемократи ще се нуждае от подкрепата на друга партия, за да управлява. Една от възможностите е съюз с UKIP, която сега има двама депутати, но може да спечели повече през май. Подкрепата ще дойде с цената на обещание референдумът за членството на страната в ЕС да се проведе по-скоро от спомената от Камерън 2017 г.

Ако лейбъристите спечелят изборите, но нямат мнозинство, те могат да се обърнат към лявата Шотландска национална партия, но вероятно без да сключват формално коалиционно споразумение. Партията заяви, че няма да одобри правителство на консерваторите, но ще подкрепи лейбъристите, ако Милибанд намали орязванията на разходите. Друго условие би могло да бъде прехвърлянето на повече правомощия към Шотландия.

Възходът на UKIP

Според Financial Times четири теми ще определят изхода от изборите – борбата между консерватори и лейбъристи, колапсът на либералдемократите, битката за гласовете в Шотландия и възходът на UKIP. Последната тема е особено актуална. След като спечели европейските избори във Великобритания миналата година, както и частичния вот в Клактън и Рочестър, UKIP официално вече е "голяма партия". Дори лидерът й Найджъл Фараж не очаква тя да спечели повече от дузина места в парламента заради избирателната система, но популистката формация все пак може да окаже значително влияние, и то повече върху консерваторите, отколкото върху лейбъристите.

Майк Ейми от PIMCO твърди, че британската политика вероятно някога ще се върне към двупартийната система, но това ще стане, след като гласоподавателите се почувстват по-сигурни с традиционните опции, а заплатите им започнат да растат. Но предупреждава: "Това не значи, че ще се случи за една нощ. Когато стигнем до изборите през 2020 г., ситуацията може да бъде същата."