Каква (р)еволюция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Каква (р)еволюция

Каква (р)еволюция

Тунис е единствената надежда на Арабската пролет

8396 прочитания

Тунис стартира първи в надпреварата "Арабска пролет" и вече води с няколко обиколки, при това спринтирайки и в двете посоки на стадиона – страната проведе няколко демократични вота, но и изпраща най-много джихадисти за групировката "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ).

От свалянето през 2011 г. на диктатора Зин ал Абидин бен Али досега в Тунис се промениха много неща. Преследваните дотогава ислямисти от "Ан Нахда" спечелиха първите демократични избори след Жасминовата революция. През 2013 г. заради убийство на политически опонент премиерът ислямист опита безуспешно да върне мандата, след което подаде оставка. Малко по-късно "Ан Нахда" напусна властта, за да излезе страната от политическата безизходица. В началото на 2014 г. Тунис прие нова конституция. В края ѝ "Ан Нахда" бе победена в парламентарен вот и предпочете да не участва в последвалия президентски. Накрая, британското списание Economist похвали еволюцията на Тунис към демокрация и избра страната за своя "Държава на 2014 г." "Нейната икономика се задъхва, а институциите ѝ са крехки, но прагматизмът и умереността на Тунис вдъхват надежда в един измъчен регион и един объркан свят", аргументира се изданието.

Други неща в Тунис изглеждат непоклатими. Като здравето на 78-годишния Бен Али, който от 14 януари 2011 г. живее в саудитския град Джеда. Или като римския амфитеатър в Ел Джем, преживял последователно легионите на Максимин Трак, османските спахии, филмовите хулигани Monty Python и дори снимките на епичния "Гладиатор". Друга константа е образът на уличния продавач на плодове край амфитеатъра, когото полицията гони пред погледите ни, но той се връща почти веднага.

Четири години по-рано полиция за пореден път гони от сокаците на град Сиди Бузид уличния търговец на плодове Мохамед Буазизи. Мечтата му е да учи в университет, съдбата – да изхранва семейството си с количка за плодове, а вината в онзи ден – отказва да плати искания от общината подкуп за разрешително. На 17 декември 2010 г. 26-годишният Мохамед се самозапалва в знак на протест. Смъртта му на 4 януари 2011 г. слага началото на тунизийската Жасминова революция и на последвалата Арабска пролет.

"От известно време моля за разрешително. Вместо това винаги имам проблеми с полицията." Това не са думи на Мохамед, а на връстника му Махрес. Казва ни ги четири години и една революция по-късно, на полузаконния пазар за плодове и зеленчуци в уличките край медината в столицата Тунис. От години Махрес е един от стотиците нелегални търговци с колички, които продават там всичко – от чорапи до телефони. Голямата му мечта е законна сергия, където да излага стоката си. Вместо това получава заплахи от полицията, на която понякога отказва подкупи.

Доминиралата в тези четири години "Ан Нахда" не успява да промени по никакъв начин живота на хора като Махрес. Обезверен, той не гласува на последните избори през ноември. "Държавата не прави нищо за нас, защо да гласувам", гласи аргументът му.

Реставрация на апаратчиците

Отчаян е и безработният Омар Акерми от Ел Джем. "Нямам очаквания от бъдещето", казва 27-годишният онлайн активист. "Основният проблем на Тунис е нефункциониращата стратегия за развитие. Икономиката ни залага на туризма, докато земеделието и други стабилни сектори, които носят приходи, се пренебрегват. Това дебалансира икономиката. Тунис трябва да преструктурира икономиката си, вместо да я изгражда наново със старите провалени стратегии, но с нови лица."

Омар вероятно греши в първата част на изказването си. Туризмът в страната, която пряко се конкурира с Египет, има блестящи перспективи за ръст. През 2013 г. Тунис е посетен от 5.8 млн. чужденци. Те са оставили над 3 млрд. динара ($1.8 млрд.), или почти 4% от БВП. През първите девет месеца на 2014 г. приходите от туризъм нараснаха с 2.7% на годишна база, а в сектора работят 12% от всички заети в Тунис. Миналият октомври страната въведе изходна виза. Всеки чужденец на излизане от Тунис плаща 30 динара ($16) за "солидарна марка", която гранична полиция лепи в паспорта му. Таксата е въведена заради стотиците хиляди либийци в страната, но е задължителна и за милионите туристи.

В частта за новите лица Омар греши със сигурност. Първият демократично избран в историята на Тунис президент Бежи Каид Есебси ще навърши 89 години през ноември. Внукът на прочут корсар от Сиди Бу Саид е вътрешен министър при основателя на Тунис Хабиб Бургиба и последователно външен министър, посланик и председател на парламента при Бен Али. Есебси несъмнено е част от старите апаратчици, уверява неговият съгражданин и бивш съдия Мохтар Яхяуи, като използва думата от стария съветски жаргон. Нещо повече, като бивш вътрешен министър от времето на безпощадните гонения срещу ислямистите Есебси "носи частична отговорност за репресиите и мъченията по време на диктатурата на Бургиба", отсича Яхяуи, който познава лично президента.

Есебси бе силно критикуван, че не се разграничи от престъпленията на предишния режим, както и че допусна в партията си "Нидаа Тунес" знакови лица от ерата на Бен Али. Затова другият ни събеседник от Сиди Бу Саид гласува в президентските избори за по-слабия кандидат. "Подкрепих Марзуки", казва Нур Еддинел. "Смятам, че той е от новия режим, а не от стария. Нали революцията беше, за да скъсаме с миналото. Ако се върнем към стария режим, сме загубили. Колкото до Есебси, той е старец, воден за носа от други хора." Според Нур наблюдаваме реставрация на режима, продиктувана от икономически интереси. "Да сте чували за бизнесмени, които залагат на губещия кон? Те залагат единствено на сигурния победител", казва 35-годишният търговец.

Веднага след инаугурацията си на 31 декември Есебси посочва за нов премиер апаратчика от времето на Бен Али Хабиб Есид, сякаш само да потвърди мнението на Нур. Мехди Джомаа, който оглавяваше преходното правителство, опита да разсее сянката над Есид с уверението пред Reuters, че наследникът му "не е бил голямо име в стария режим". "Ако искате да постигнете успех, не искате да сегрегирате", добавя Джомаа.

Грешки на растежа

Мнозина младежи на улицата обаче се чувстват пренебрегнати от държавата. Това се отразява в небивалата подкрепа за "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ). Според властите над 2400 тунизийци се сражават на страната на ислямистите. На хиляди други е попречено да заминат за Сирия и Ирак. "ИДИЛ е истински халифат, благородна и справедлива система, където не трябва да следваш нечии заповеди, само защото е богат и силен", казва пред в. New York Times младеж от Тунис, представил се като Ахмед. Други интервюирани от вестника цитират имейли на свои приятели, заминали за фактическата столица на ИДИЛ Рака. Новоизлюпените джихадисти "имат там жени и пари и живеят по-добре от нас тук". Двадесет и осем годишният Мурад, който има магистратура по технологии, но работи в строителството, допълва, че ИДИЛ е единствената му надежда за "социална справедливост".

Подобно на обърканите си младежи, Тунис също има основания да се чувства изоставен. През лятото на 2011 г. страната влезе в т. нар. Партньорство от Довил. С него Г-8 обяви пакет от общо $80 млрд. за Египет, Йордания, Либия, Мароко, Тунис и Йемен. Днес почти никой не си спомня за гръмките обещания от Довил, а повечето от постъпилите в Тунис донорски пари отидоха за погасяване на дългове от времето на Бен Али, които мнозина критици смятат за нелегитимни. Експертът по отношенията между ЕС и южното Средиземноморие Федерика Бики говори за "неумението на Европа да поеме щафетата, когато инициативата започна да ѝ се изплъзва след военната намеса срещу Кадафи". Ако ЕС има изобщо работещ план за преобразяване на Средиземноморието, "то именно в Тунис трябва да видим ефектите му", коментира пред "Капитал" преподавателката по международни отношения в LSE.

Сега щафетата е в ръцете на Есебси, който в кабинета си в Картаген има портрети единствено на Бургиба. Есебси се прекланя публично пред създателя на съвременен Тунис, останал легендарен с откровението от 1958 г. пред сп. Time, че "в момент на революция не стои въпрос за изграждане на демокрация по подобие на тези в Северна Америка. Ако ме обвиняват, че съм диктатор, така да бъде. Аз създавам нация."

В маратонското си бягане 88-годишният Есебси получи неочакван стимулант, а Тунис – подсказване за най-късия коридор към финала. Само преди седмица Freedom House определи страната като единствената освен Израел "свободна" държава в региона на Близкия Изток и Северна Африка за 2014 г.

Тунис стартира първи в надпреварата "Арабска пролет" и вече води с няколко обиколки, при това спринтирайки и в двете посоки на стадиона – страната проведе няколко демократични вота, но и изпраща най-много джихадисти за групировката "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ).

От свалянето през 2011 г. на диктатора Зин ал Абидин бен Али досега в Тунис се промениха много неща. Преследваните дотогава ислямисти от "Ан Нахда" спечелиха първите демократични избори след Жасминовата революция. През 2013 г. заради убийство на политически опонент премиерът ислямист опита безуспешно да върне мандата, след което подаде оставка. Малко по-късно "Ан Нахда" напусна властта, за да излезе страната от политическата безизходица. В началото на 2014 г. Тунис прие нова конституция. В края ѝ "Ан Нахда" бе победена в парламентарен вот и предпочете да не участва в последвалия президентски. Накрая, британското списание Economist похвали еволюцията на Тунис към демокрация и избра страната за своя "Държава на 2014 г." "Нейната икономика се задъхва, а институциите ѝ са крехки, но прагматизмът и умереността на Тунис вдъхват надежда в един измъчен регион и един объркан свят", аргументира се изданието.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    ivo21 avatar :-?
    Иво

    И малко развитие от последната седмица.... управляващата партия "Нидаа Тунес" покани основната опозиционна партия "Ан Нахда" да участва във властта със свои представители. Възможно е в бъдещото правителство да има и представители и на либералните тунизийски партии.

    Желая успех на новото правителство, дано успеят да изградят едно демократично общество и държава.

  • 2
    kihano avatar :-|
    kihano

    Западната антицивилизация няма умора. Малко са й демокрациите в Афганистан, Ирак, Либия, Сирия и Украйна, та и Тунис са подхванали. Колко народ трябва да умре заради печалбата на западните транснационални компании!

  • 3
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#2] от "kihano":

    "Западната антицивилизация няма умора..."

    Виж Иран и Саудитска арабия как разпръскват любов и просперитет. Особено АБСОЛЮТНАТА МОНАРХИЯ Саудитска Арабия. В антизападните си полюции, всички комунета сте на път да приемете исляма. Логиката е че имате общ враг - цивилизацията. Затова бившия бунтовник и сепаратист Кадиров е толкова мил на Путин. Срамно.
    Но рано или късно, ислямистите ще ви избият като кучета. САЩ си плати сметката за брака с талибаните, ще го платите и вие.

  • 4
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Спецификата на туниската икономика ев преобладаващата зависимост от туризма, особено от френскоговорящите страни и средиземно-морските круизове. Тунис няма нефт. Ерго, те много бързо разбраха че спокойствието и сигурността са основни фактори за оживяване и похвално добре реагираха на реалността. Виж, там където има природни ресурси логиката на събитията се движи от контрола върху добива, транспорта и продажбата.

  • 5
    misho73 avatar :-|
    misho73

    Проблемите на Северна Африка:

    1. Циганска раждаемост. Удвояват си населението на всеки 20 до 30 години. Е нема такава икономика, дето да издържи разпола да зайците.
    2. Циганско образование. Кой до 8-ми клас, кой "вишу по технологии"?!?
    3. Циганско общество. Тунис специално е едно огромно сметище. Мързел и тарикатщина.
    4. Инвазия на уахабизма с пари на СА. Идиотските им виждания за секса превръщат милиони младежи в нервни и озлобени онанисти, педераслъка е повсеместен.
    5. Спад в интереса към проклетия петрол.
    ---
    Който и да вземе властта, мизерията е гарантирана. От Тунис до Египет - едно и също.
    Всички т. нар. анализатори пропускат ролята на сексуалната революция в западните общества. На 50 секса може и да е трета тема, ама на 20 си е политически проблем. От опит го казвам - на 20 само това ми беше в главата. И като няма колежки е въпрос само на време да опипаш калашника. Не се живее бе! На 20 без секс е по-зле от без хляб!!! Ебаси анализаторите! Политкоректни идиоти.

  • 6
    misho73 avatar :-|
    misho73

    " ... Новоизлюпените джихадисти "имат там жени и пари и живеят по-добре от нас тук"."

    Който е виждал на живо младеж от този регион как събира пари за жена, знае за какво говоря. На всички тук предлагам да си помислят как биха живели, ако преди брака секса им беше забранен. Мрачно без...бие, онанизъм до полудяване. Е, калашника си е опция, особено ако ти докарват и "женски дижхадистки" чийто джихад се състои в "правоверен ку..алък" (съпруга за 2 часа?!?). Секса е втората (или първата) най-важна мотивация. След или преди яденето, според възрастта. При всички биологични видове боя е за манджа и за женски. Кой разбрал - разбрал.

  • 7
    ss avatar :-P
    SS

    Тия най добре са живели по Римско !

    Ама сега пророка друго вика !!!

  • 8
    e_mil avatar :-|
    tamada

    До коментар [#5] от "misho73": "Северна Африка... Удвояват си населението на всеки 20 до 30 години. Е нема такава икономика, дето да издържи..."

    Ами нормално е при кризи, глад и болести да се ражда повече. То е един от инстинктите за самосъхранение - по цял свят е така.
    Но за икономиката не си прав, а за Тунис пък примерът не е верен. Удвоили са се веднъж между 1960 и 1990. Но за последните 25 години са пораснали само с 30 и няколко процента. Така че не се показва чак такава тенденция.
    Впрочем за същото време от 60-та до 90-та година и Сингапур си удвоява населението. Даже съотношението е още по-кофти, защото растат от 1,6 млн до 3 млн. (тоест в началото са съвсем малка държавица). А за последните 25 години почти го удвояват отново - от 3 на 5,5 млн.
    И в Израел става същото по абсолютно същото време - за 30 години растат от 2 млн до 4,5 и после от 4,5 до 8 млн. за 25 години. И то се развиват при много по-опасни и нестабилни условия.
    Австралия почти постига същия растеж между 1960 и 1990 - от 10 стават 17,5 млн.

    Очевидно проблемът не е в растежа на населението, защото не можем да кажем, че в Израел, Сингапур и Австралия са закъсали. :)

  • 9
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq

    дай Боже и да останат все така "свободна" наред с Израел държава в региона на Близкия Изток и Северна Африка". че се нагледахме на "умерени мюсюлмански арабски пролети", от които повяха едни шариатски зими, които ми развалят плановете.

  • 10
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    До коментар [#3] от "misho73":

    Моля да не обиждаш нанашите приятели от пустинното кралство. Нашият покровител Буш беше в любовни отношения с покойния крал, а Обама дори му целуваше ръка. След Израел те са нашите най-блиски приятели и съюзници. Ще бъде много вълнуващо да разберем къде следващия президент ще целува новия (млад) монарх.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.